РЕШЕНИЕ
№...................
гр. София,03.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 826 по описа на СГС за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за
връщане на сумата от 31105,72 лв. поради неосъществено основание, както за
заплащане на обезщетение в размер на 397,49 лв. за забавеното й плащане за
период на забава 16.03.2018 г. – 30.04.2018г. Претендира се законна лихва от
датата на исковата молба – 30.04.2018г. и разноските по делото.
Ищецът „О.“ ЕООД твърди, че в качеството си на
туроператор, сключил с ответника „П.т.к.“ АД, в качеството му на хотелиер, три
договора за предоставяне на хотелско настаняване в хотел „Зорница сендс“, гр. Свети
Влас до вилно селище Елените, като всеки от договорите касае настаняване на
туристи от различни пазари. Впоследствие, страните сключили допълнително
споразумение №1/10.02.2016г., касаещо условията за предоставяне на
туристическите услуги в хотела, което предвиждало извършване на авансово
плащане в размер на 78400 евро, т.нар „гарантирана заетост“ на 20 бр. двойни
стаи от хотела с изглед към морето за периода 10.07.2016г. – 27.08.2016г.,
фиксирана цена на нощувки и изхранване на база „пълен пансион“ за договорената
гарантирана заетост и цени за периодите извън това, както и други условия.
Сключен бил и Анекс 1 кик-бек за сезон 2016г., касаещ изплащане на бонус от
страна на хотелиера към туроператора при постигане на определени обороти.
Ищецът заплатил уговорената като авансово плащане сума от 153337,07 лв., както
и други авансови плащания, като общия размер на авансово платените суми е
154574,72лв., като за всяко от частичните плащания била издадена фактура от
ответника. За летния сезон на 2016г. за реализираните нощувки в хотела на
ответника по отношение клиенти на ищеца и дължими суми за реклама, ответникът
издал на ищеца 11 бр. фактури на обща стойност 113468,99лв., като тези
задължения били приспаднати от платените аванси. След края на летния сезон
2016г. останали неусвоени чрез предоставяне на услуги суми от авансово
платените в общ размер на 41105,73 лв. с ДДС, като ответникът възстановил на
ищеца 10000 лв. от платените и неусвоени аванси съответно на два пъти по 5000
лв. на 24.07.2017г. и 24.08.2017г. (л. 4). Ищецът счита, че останалата
неусвоена сума от 31105,72 лв. следва да му бъде върната, като с покана,
получена от ответника на 28.02.2018 г. е поискал връщането й в 14 дневен срок.
Счита, че за периода след изтичане на този срок до подаване на исковата молба
се дължи и обезщетение за забавено плащане. Във връзка с оспорванията на
ответника поддържа, че договорите и споразумението съдържат уговорка за
окончателно уреждане на финансовите отношения след изтичане на сезона, каквото
признание е направено и от ответника в електронна кореспонденция, а извършените
от ответника плащания в размер на 10000 лв., не отговарят на уговорения начин
на изчисление на бонуса /кик бек/, за тях не е издаван съответен счетоводен
документ, а представляват именно възстановяване на неусвоен аванс, каквото
основание е посочено и при нареждане на плащанията от ответника, и в този смисъл
признание на задължението му.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба и
допълнителен отговор, като не оспорва твърденията на ищеца относно сключване на
договорите, допълнително сключеното към посочените договори споразумение и
извършените плащания от и на ищеца. Изрично заявява, че сумата от 153337,07 лв.
е преведена като аванс от ищеца на ответника, за което ответникът е издал
фактури. Счита обаче, че с допълнителното споразумение страните са уговорили да
се заплати предварително договорената „гарантирана заетост“ по отношение на 20
бр. двойни стаи от хотела с изглед към морета за периода 10.07.2016г. до
27.08.2016г., като връщане на тази сума се дължи само при условията, уговорени
в трите договора, а именно: при наличие на „форс мажор“, каквито обстоятелства
не са налице. Поддържа, че сумата от 10000 лв. е върната на ищеца в изпълнение
на Анекс 1 кик-бек за сезон 2016 г., като оспорва представената от ищеца с
допълнителната искова молба разпечатка на електронно писмо да изхожда от лице,
което има право да представлява ответника, евентуално - че същото касае
ангажимент за връщане на суми от хотелиера.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно
съдържанието на уговорките в договорите, споразумението и анекса и
обстоятелствата, въз основа на които следва тълкуването им според приетата от
него теза, както и авторството на електронната кореспонденция, която счита за
признание на ответника.
Възраженията на ответника не обуславят възникване на
доказателствена тежест.
Не са спорни, съответно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между страните са
възникнали облигационни правоотношения въз основа на сключените три договора за
хотелско настаняване, споразумение №1/10.02.2016 г и Анекс 1 кик-бек за сезон
2016г., както и извършените плащания от ищеца на ответника в размер на 154574,72
лв. с ДДС и извършените плащания в общ размер на 10000 лв. от ответника на
ищеца.
Спорен между страните е въпросът как следва да се
тълкуват уговорките в договорите и споразумението.
Между страните са сключени три договора „на база
контингент за туристически услуги за 2016 „, без посочена дата, които се
различават в частите относно пазарите, за които се отнася договора, както и
относно броя и вида стаи „контингент“ и отчасти в цените на стаите, като
мястото на настаняване, сроковете за подаване на резеревации и анулации,
намаленията, отстъпките и общите условия са идентични. Съгласно общите условия
към трите договора туроператорът О. ЕООД има право да разполага с доворените по
вид и количество помещения, в случай че спазва определените срокове в настоящия
договор за изпращане на резервации, като след получаване на стоп сейл от
хотелиера, в срок от 24 –часа следва да преустанови продажбите. Туроператорът
се задължава да извършва заплащане на услугите, предоставени от хотелиера в съответствие
с цените, условията и сроковете, посочени в договора, като се задължава да
заплати стойността на първата нощувка и съответното хранене/хранения на всеки
записал се, но непоявил се турист или при просрочване на срока на анулация.
Уговорено е в раздел VІ от Общите
условия на договорите, че плащанията се извършват по банков път след двустранно
съгласуване между счетоводствата на страните, като хотелиерът няма право да
фактурира услуги, различни от заявените в конкретнана резервация и описани във ваучерите
на клиентите, като плащането се извършва един път месечно до 15 –о число на
месеца, следващ този, за който се дължи. Страните уговарят, че ще извършат
окончателно уреждане и разчитане на финансовите си взаимоотношения в срок до
05.11.2016 г. В раздел VІІ „Форсмажор“ страните уговорили, че не носят
отговорност за пълно или частично неизпълнение на задълженията си по договора,
ако то е възникнало като пряко следствие от действието на непреодолима сила („форс-мажор)
като например:резултат от действия на парламентарни или други държавни власти,
войни, терористична атаки или действия. При възникване на форс – мажор, в
случай, че туроператорът е извършил предплащане към хотелиера за получаване на
леглови контингент или гарантирана заетост, хотелиерът е длъжен незабавно да
преведе (да върне обратно) неусвоената(ните) сума (и) на туроператора.
Видно от представения и приет като доказателство по делото документ, озаглавен :„Споразумение
№1/10.02.2016г. Договор за предоставяне на туристическа услуга на базата на
ангажимент между П.Т.К. АД и О. ЕООД Хотел З.С.– Свети Влас“, страните са
договорили „гарантирана заетост“ за периода от 10.07.2016г. до 27.08.2016г. за
49 нощувки за 20 бр. двойни стаи с изглед към морето на цени: 40 евро на човек
за една вечер с вкл. 9% ДДС и курортна такса и 69 евро за един човек (единична
заетост на стаята). В споразумението са уговорени и цени извън периода на
гарантирана заетост за стая с изглед към парка. В споразумението е уговорено в раздел „начин
на плащане“ цена от 78 400 евро, равняващи се на 153337.07 лв. с ДДС, получена
от калкулацията на 1960 нощувки, които
броя нощувки се получават при умножение на броя на стаите (20), броя на
нощувките за периода 10.07.2016г. до 27.08.2016г. (49) и броя на леглата в стая
(2) умножени по уговорената цена от 40 евро на стая при пълна заетост. Посочено е че плащането се извършва на три вноски съответно в размер на
25 000 евро - 17.02.2016 г., 25000 евро
- 15.03.2016 г. и 28400 евро –
25.04.2016 г. В раздела „Други условия“ е посочено, че всички допълнителни
услуги, отстъпки и добавки ще бъдат фактурирани отделно и ще бъдат уредени не
по-късно от 30.09.2016 г., като
хотелиерът е длъжен да предложи тарифи и условия за разпределение и
ангажиране над израелския пазар първо на „О.“ЕООД. При сравнение с посочените
цени за двойна стая в изглед към морето за същия период, уговорените в
споразумението цени на човек са по-ниски.
Становищата на страните съвпадат по въпроса, че споразумението е във връзка с останалите три
договора на база контингент за срок от 27.05.2016г. до 16.09.2016г. Следователно,
клаузите в споразумението следва да се тълкуват и във връзка с уговорките в трите договора.
Така в раздел VІІ „Форсмажор“ от общите условия на трите
договора страните изрично придават различно значение на понятията „контингент“
и „гарантирана заетост“, като двете са употребени отделно, макар и уговорките
им в случаите на форс-мажор да касаят и двете хипотези.
На следващо място в договорите- в заглавието и при
посочването на стаите, се използва понятието „контингент“, докато в
споразумението от 10.02.2016 г. се използва понятието „гарантирана заетост“.
С оглед уговорките в договорите и споразумението, както и
използваните в тях различни изрази „на база контингент“ и „гарантирана заетост“
и като съобрази общоприетия смисъл на тези понятия, съдът намира, по същество договорите и споразумението
третират различни по съдържание права и задължения на страните, макар и все във
връзка с настаняване на туристи на туроператора в хотела З.С.– Свети Влас.
С договорите, по аргумент от общите им условия,
хотелиерът предоставя право на туроператора да настанява туристи от съответния
пазар в посочените като брой и капацитет за настаняване видове стаи и за съответния
период, при условие че спази уговорките за изпращане на резервация, като след
съобщение за спиране на продажбите от хотелиера е длъжен да преустанови
продажбите. Тези уговорки не предполагат задължение на туроператора да осигури
заетост на всички посочени помещение за съответния период, а само му дават
право да извършва продажби на услугите по настаняване на свои туристи до
изчерпване на капацитета и след съответна резервация.
За разлика от договорите, с оглед начина им на формулиране и
използваните изрази „ангажимент“ (в заглавието) и „гарантирана заетост“ в
текста на споразумението, уговорките на страните по него предполагат различно
съдържание на правата и задълженията им, а именно задължение на хотелиера да
осигури на разположение на туроператора за съответния период 10.07.2016г. до
27.08.2016г. 20 двойни стаи с изглед към морето и без отделна резервация, но и
задължение на туроператора да заплати уговорената преференциална цена за тази
„гарантирана заетост“, така както е посочена в споразумението, а именно 78400
евро, платима на части, независимо от това дали ще използва броя стаи,
уговорени като гарантирана заетост.
Следователно по силата на споразумението от 10.02.2016 г.
за ищецът е възникнало задължение да заплати цената за настаняване за нощувките
и стаите, посочени като „гарантирана заетост“, респективно право за посочения
период да настанява туристи в тези стаи, като уговорките не предполагат връщане
на цената в случай, че туроператорът не осигури заетост на стаите, каквато му е
гарантирана без други условия освен предплащането на услугите по настаняване и
то по преференциални цени.
Между страните няма спор, че цената е платена от ищеца на
ответника, макар и със забава в сравнение с уговорените срокове, като плащането
й не е без основание, нито се касае за неосъществено основание, тъй като
уговорките в споразумението не предполагат настъпването на друго събитие освен настъпването
на уговорените дати от периода с
„гарантирана заетост“.
Не следва друг извод от уговорките в раздела „други
условия“ от споразумението относно бъдещо разчитане на отношенията между
страните в срок до 30.09.2016 г. Тези уговорки касаят други предоставени услуги
извън тези по гарантирана заетост, както изрично е посочено в този раздел.
Разменената между страните електронна кореспонденция,
представена от ищеца и съдържаща и изявления от негово име, също потвърждава,
че извън настоящия процес сам ищецът е възприемал правата и задълженията си по
споразумението с различно съдържание от тези по останалите договори, като е
осъществявал настаняване на туристи не само във връзка с т.нар. „гарантирана
заетост“, но и извън нея, съответно страните са водили преговори първоначално
за изменение на споразумението за „гарантирана заетост“ , а в последствие и за
неговото прекратяване, които преговори липсват твърдения, а и не се установява
от представените доказателства да са довели до резултат.
Съдът приема, че представената от ищеца електронна
кореспонденция е разменена именно между страните по делото, като се основава на
заключението на допусната експертиза, което установява съществуването на
посочените електронни адреси, респективно на електронните писма, представени по
делото без данни за манипулиране на съдържанието им, както и обстоятелството,
че в договора между страните са посочени именно тези електронни адреси.
Така в електронно
писмо от 28.07.2016 г. с подател О. SpLtd ( К.G.) k.*****@О..com подателят му, представител на ищеца, сочи, че за периода
10.07-13.07. вкл., който попада в периода на „гарантирана заетост“ всички
непродадени стаи трябва да се фактурират като незапълнена гаранция, а за
следващ период 14.07-25.07 „направихме гаранцията кумулативна“, като след това
в текста на писмото се посочват по дати продадените и непродадени стаи
„гаранция“ и се твърди да няма „незаетва гаранция“, а дори „надпродадени 3
стаи“.
Това електронно писмо се предхожда от електронно писмо от
14.07.2016 г. с подател О. SpLtd ( К.G.) k.*******@О..com , в което изпратилия го прави изявление, че „считано от
14.07 гаранцията става кумулативна в
смисъла на следното: Ще можем да продаваме по гаранцинна цена при наличност
допълнително двойни стаи странично море(над 20).Всички двойни стаи странично
море(които са обект на гаранционния договор), които не са продадени ще могат да
бъдат приспадани от бъдещи продадени такива над гаранция. Това важи за всички
резервации в рамките на периода на гаранцията“, на което електронно писмо е
отговорено с писмо от 15.07.2016 г. от подател Z.S.********@*****.***
и посочен автор К.Д.като писмото съдържа следното
изявление“ …относно гаранцията, както се разбрахме – ще имате възможност да
размествате стаите като ще излизате от определения брой стаи и броя дни, за
които сме подписали договор за гаранция. Тоест ако както се получи вчера сте
изчерпали стаите си по гаранция, взимаме от следващ период и добавяме към този,
който сте изчерпили.Относно другите ти въпроси – не можем да се съгласим да
усвоявате сумата платена по гаранция от всички ваши резервации във висок
сезон.“ В електронните писма от 06.08.2016 г. с податели О. SpLtd ( Vyara R.) v.R.@О..com,
О. SpLtd ( К.G.) k.*******@О..com и Z.S.********@*****.*** страните обсъждат прекратяване по взаимно съгласие на
„гаранцията“ като предпоставка за анулиране на издадени вече фактури за незаети
стаи по гаранцията.
Горните изявления, направени извънсъдебно, само
потвърждават извода, че уговорката за гарантирана заетост, не предполага друго,
освен задължение на ищеца да заплати уговорените преференциални цени за 49
нощувки за 20 двойни стаи с изглед към морето, независимо дали ще осигури за
съответния период настаняване на туристи в тях, респективно извода, че
платената цена не е платена без основание, нито подлежи на връщане в случай, че
не се осигури заетост на стаите. Разменената електронна кореспонденция съдържа
информация, че хотелиерът е направил възражения за поведението на настаняваните
от ищеца туристи, респективно информация, че е отказал настаняване на туристи,
въпреки задължението си за „гарантирана заетост“, които факти обаче са относими
към неизпълнение на уговорките, респективно към пораждане на отговорност за
неизпълнение, а не и към липсата на основание или отпадане, неосъществяване на
основанието за получаване на цената на уговорената „гарантирана заетост“, на
каквито факти се основава исковата молба и които очертават предмета на
настоящото дело.
Неоснователни са доводите на ищеца, че ответникът
извънсъдебно е признал иска с електронно писмо от 21.10.2016 г. и с извършени
от него плащания в размер на 10000 лв., платени на два пъти по 5000 лв.
съответно на 24.07.2017 и 24.08.2017 г.
Електронното писмо от 21.10.2016 г. не съдържа изявление,
с което се признават конкретни по размер и основание задължения, а само
изявление, че ще бъдат преведени дължими суми, поради което и не може да се
тълкува като признание на вземане в определен размер, а още по-малко на
вземането, което е предмет на иска, доколкото признанието винаги следва да е
ясно, недвусмислено и относно конкретно задължение. Не следва друг извод от
обстоятелството, че електронното писмо от 21.10.2016 г. е предшествано от
електронно писмо на ищеца от 14.10.2016 г., в което се съдържа претенция на
ищеца за 21395,56 евро(41846,11 лв.), която касае „баланса за 2016 година“. Последната сума не може да се отнесе
към исковата, тъй като най-малкото не съвпада по размер с нея, а и по делото се
установява, че правоотношенията между страните не се основават само на споразумението
от 10.02.2016 г., а и на други договори, както и че ищецът е извършвал настаняване
в хотела на ответника, още повече.
Не могат са се
тълкуват и като признание на вземането по исковата молба и извършените от ответника
плащания в общ размер на 10000 лв., платени на два пъти, съответно на
24.07.2017 и 24.08.2017 г., тъй като
макар и като основание за плащането да е посочено да е посочено, че
представляват „възстановяване неусвоен аванс 2016“ въз основа на същите плащания
може да се направи само извод, че към момента на извършването им са били налице
основание за възстановяване на такива суми, но не и че същите подлежат на
възстановяване по силата на споразумението от 10.02.2016 г., доколкото страните
са имали и други уговорки и са извършвали настаняване и на база контингент,
извън гарантираната заетост, като сам ищецът е представил доказателства в тази
връзка, включително да е заплатил и по-голяма сума от уговорената в
споразумението.
Следователно по делото се установява, че ищецът е платил
на ответника суми в размер на 154575,07 лв., които плащания не се оспорват от
ответника. По делото се установява основание за ответника да задържи сумата от
78 400 евро като цена на договорения брой нощувки и стаи за т.нар.“гарантирана
заетост“, а от представените от ищеца фактури се установяват и негови
задължения за извършени други настанявания за период предхождащ периода на гарантирана
заетост, съгласно фактури №**********/09.06.2016г.,
№**********/21.06.2016г., №**********/01.07.2016г. за реализирани нощувки, по
които фактури след приспадане на „аванс ранни записвания 50 %“, каквото
авансово плащане се предвижда в трите договора за настаняване на база
контингент, са възникнали задължения в общ размер на 10126,38 лв., които ищецът
не твърди да е погасил. Така дължимата цена за гарантирана заетост и цената на
нощувките по фактурите, издадени преди 10.07.2016 г., които няма как да касаят
„реализирани нощувки“ след 10.07.2016 г., когато започва периода на гарантирана
заетост, надвишава платените от ищеца на ответника суми и следователно
ответникът е получил плащанията на правно основание – договорите за настаняване
на база контингент, предвиждащи отстъпки при ранни записвания и авансово
заплащане на 50 % от стойността на резервацията и споразумението от 10.02.2016
г. за „гарантирана заетост“ и има право да ги задържи, поради което и исковете
на ищеца са неоснователни.
Право на разноски при този изход от спора има ответникът,
който ги е претендирал и комуто следва да се присъди сумата от 1500 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу „П.Т.К.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** 1505, р-н Оборище, ул*******искове по чл.55,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 31105,72 лв. поради
неосъществено основание, както за заплащане на обезщетение в размер на 397,49
лв. за забавеното й плащане за период на забава 16.03.2018 г. – 30.04.2018г.
ОСЪЖДА О.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „П.Т.К.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** 1505, р-н Оборище, ул*******на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1500 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: