Присъда по дело №161/2021 на Районен съд - Кубрат

МОТИВИ към Присъда № 12 от 01.09.2021 год. по нохд № 161/ 2021 год. по описа на РС –
Кубрат

Кубратска районна прокуратура е обвинила Т. М. ОСМ. - роден на ** г. в **, живущ
към момента в **, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан,
безработен, ЕГН **********, в това, че на 13.08.2021г. в с. Острово, обл. Разград, е отнел
чужди движими вещи: пари сумата от 680.00 лв. в банкноти с номинал от 10 лв., 20 лв. и 50
лв. от владението на Х. К. Х. от с.Брестовене, собственост на ГЮЛЧ. ХЮС. Ч. от с.
Острово, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК.
Представител на РП – Разград, ТО – Кубрат, подържа в съдебно заседание
повдигнатото обвинение, сочейки че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Предлага на подсъдимия, при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства –
предишните му осъждания, да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1
година, което той да изтърпи при първоначален общ режим.
Подсъдимият Т. М. ОСМ., заявява, че като разбира в какво е обвинен, не се признава
за виновен. Обяснява, че е намерил процесната сума пари в размер на 680.00 лева на земята
в двора на ГЮЛЧ. ХЮС. Ч. в с. Острово, на улица ул. „**“ № 33; взел ги и ги отнесъл в
дома, в който живее в **, прибрал ги в свой портфейл, всичко това с намерение в
последствие да ги върне на собственицата им – Г.Ч..
По искане на подсъдимия – чл. 370, ал. 1, предл. 2 НПК, и дадено от него и защитника
му съгласие по чл. 371 НПК не е проведен разпит на някой свидетели, като при
постановяване на присъдата непосредствено се ползва съдържанието на съответните
протоколи за разпит на същите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 13.08.2021 г., сутринта, в имот, собствен на св. ГЮЛЧ.
ХЮС. Ч. в с. Острово, общ. Завет, ул. „**“ № 33, работели свидетелите Х.Х. и Б.И., наети да
изградят стопанска постройка – навес. Отделно от тях, св. Г. Ч. наела за обща работа в двора
подс. Т. О.. В негово присъствие дала на майстора - св. Х.Х., сумата 700.00 лева, с които той
да плати поръчаните от нея с оглед строителството материали, и отпътувала за гр. Разград.
Св. Х. Х. купил от магазин в селото необходими му за работата гвоздеи за 20.00 лева, върнал
се в имота, закачил чантата си, в която бил и потфейла с останалите му за материали 680.00
лева – всички в банкноти с номинал от 10.00, 20.00 и 50.00 лева, на пирон, забит на навеса и
се качил на покривната конструкция, за да работи по нея, заедно със св. Б. И.. Подс. Т. О.
работел долу, пренасял цигли, като видно от показанията на св. Х.Х. периодично спирал да
си почива – сядал на стол с поглед срещу окачената от него на пирон чанта, в която
съхранявал парите си – свои 250.00 лева и тези на св. Ч. – 680.00 лева. По обяд двамата
майстори слезли от покривната конструкция, за да обядват, при което св. Х. Х. взел чантата
си, за да си вземе телефонния апарат от нея, усетил, че е по – лека и видял ципа на
основното й отделение отворен. Притеснен от това, бръкнал в отворената чанта и взел
портфейла, в който съхранявал оставените му за строителни материали 680.00 лева, отворил
го и видял, че е празен. Казал на св. Б. И., че парите на св. Г. Ч. ги няма, при което той
отговорил, че единствения друг човек, който е бил в двора по същото време, докато те
двамата са работели на покрива, е общия работник – подс. Т. О., и го пратил да го търси, за
да го пита къде са парите. Св. Х. Х. намерил подс. Т. О. в къщата му на „Камчия“ № 16,
попитал го на няколко пъти къде да са парите от портфейла в чантата му, но той не
1

отговорил, поради което се върнал в имота на св. Г. Ч., обадили й се по телефона и разказали
за липсата на парите й и за съмненията им, че ги е взел общия работник – подс. Т. О., докато
те са работели по покрива, а той единствен е бил в двора и е имал достъп до чантата, в която
е съхранявал парите. Същото разказали по телефона и на племенник на собственичката – св.
Х. Х.. Видно от показанията му, дадени в досъдебното производство – л. 22, ползвани по
реда на чл. 372, ал. 1 НПК, св. Х. Х. непосредсвено след телефонния си разговор със св. Х.
Х. също отишъл при подс. Т. О. и го попитал къде са липсващите пари, а той отговорил, че
не ги е взел. След поредния отказ на Т. О. да има нещо общо с изчезването на сумата 680
лева от чантата на св. Х. Х., отговорния за съхряването и разходването им Х. Х. позвънил в
полицейския участък в гр. Завет и съобщил за извършената кражба. Отзовалите се на
подадения сигнал полицейски служители – св. Ш. А. и Н. И., след като провели разговор с
подалия сигнала, провели разговор и с подс. Т. О., който първоначално отричал да има нещо
общо с отнемането на процесната сума пари, а след това обяснил, че всъщност ги е намерил
на двора, в близост до строежа; взел ги е без да ги брои и ги отнесъл в дома си в с. Острово,
където ги прибрал в собствения си портфейл. Завел ги в дома си и в тяхно присъствие
извадил скрито под одеяло, постлано върху фотьойл в стаята, тъмно на цвят портмоне, от
което извадил банкноти на обща стойност 700.00 лева; обяснил, че 30.00 от тях са лично
негови пари, а разликата е намерената от него сума пари в двора на св. Г. Ч..
Предал потфейла, ведно със съхраняваните в него пари, на разследващия орган с
Протокол за доброволно предаване от 13.08.2021 г. – л. 53 от ДП, описани по брой банкноти
със съответния изписан на тях номинал: 20 бр. по 10.00 лева = 200.00 лева; 19 бр. по 20.00
лева = 380.00 лева; 2 бр. по 50.00 лева = 100 лева; 4 бр. по 5.00 лева = 20.00 лева, или общо
700.00 лева, от които 680.00 лева(всички банкноти с номинал от 10.00, 20.00 и 50.00 лева) са
били предадени от разследващия орган на св. Г. Ч., а 20.00 лева – тези 4 бр. с номинал по
5.00 лева са били върнати на подс. Т. О., видно от съставените Постановление за
разпореждане с веществени доказателства от 14.08.2021 г. – л. 56 ДП, и Постановление от
същата дата – л. 59 ДП.
Горните обстоятелства относно механизма на извършеното от подсъдимия отнемане
на процесната сума пари с намерение за присвояването й се установяват по несъмнен и
безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. Използваните
доказателства са изцяло безпротиворечи и взаимно се допълват, поради което съдът ги
намира за достоверни и въз основа на тях установи фактическата обстановка по делото.
Осъществяването на фактите, изложени от подсъдимия Т. О. в обясненията му по
обвинението, а именно, че е намерил процесната сума пари: 20 бр. по 10.00 лева = 200.00
лева; 19 бр. по 20.00 лева = 380.00 лева; 2 бр. по 50.00 лева = 100 лева, на земята в близост
до строежа, както и че ги е взел с намерението на ги върне на собственика им – св. Г. Черзек,
не се потвърждава от събраните по делото доказателства. На първо място, в показанията си
св. Х. Х. и св. Б. И. са категорични, че остатъка от дадените на първия от тях от св. Ч. за
строителни материали в общ размер на 680.00 лева, са съхранявани от него в портфейл,
сложен в чантата му; свидетелят се е погрижил тя да бъде затворена, преди да я закачи на
пирон, забит на навеса – самия строителен обект, на покривната конструкция на който
непосредствено след това продължили да работят и двамата; за времето от окачването й там
до обяд единственият, който е имал достъп до мястото, респ. до чантата на св. Х. Х., е подс.
Т. О.; на второ място – обективно или технически, е невъзможно затварящото чантата
средство – Цип, съставляващ вид механично закопчаване, предназначено за бързо
съединяване или разделяне на две парчета от тъкан, да се отвори само, както и е обективно
невъзможно със собствената си енергия от висящата, закачена на пирон чанта, да излязат от
положения в нея портфейл процесните банкноти на обща стойност 680.00 лева, обективно
намерени по – късно във владение на подс. Т. О.; на трето място – за намирането на
2

процесната сума пари, както и за намерението си да ги върне на собственицата им –
несъмнено сочената от подс. Г. Ч., подс. Т. О. е разполагал с възможността да сподели и да
разкаже в първия момент, в който е бил попитан за отнемането, респ. изчезването им, от
чантата(потфейла) на съхраняващия ги Х. Х., но той не го е направил.
Предвид изложеното съдът приема за установено по несъмнен начин, че именно подс.
Т. О., докато свидетелите Х. и И. са работили на покривната конструкция на строежа, е
отворил ципа на окачената на пирон на същия строеж от св. Х. Х. чанта, бръкнал е в нея,
както и в намерения в нея портфейл, и е взел всички намерени в последствие същия ден в
него банкноти - 20 бр. по 10.00 лева = 200.00 лева; 19 бр. по 20.00 лева = 380.00 лева; 2 бр.
по 50.00 лева = 100 лева, без да е имал съгласието на държащия ги Х.Х. или на собственика
им Г. Ч., с намерението да ги присвои, тъй като непосредствено след отнеманото им ги е
отнесъл в дома си, прибрал ги е на съхранение в собствения си потфейл, който също
усърдно скрил.
Подсъдимият Т. О. е осъждан, видно от приложената по досъдебно БП № 183/ 2021
год. Справка за съдимост рег. № 506/ 16.08.2021 г. – л. 17
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: С действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, което безспорно се доказва от събраните по делото
доказателства. Същият е отнел чужди движими вещи - пари сумата от 680.00 лв. в банкноти
с номинал от 10 лв., 20 лв. и 50 лв. от владението на Х. К. Х. от с.Брестовене, собственост
на ГЮЛЧ. ХЮС. Ч. от с. Острово, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои. Деянието е осъществено без знанието и съгласието на посочените собственик и
държател, изнасяйки ги от мястото, на което са били поставени, установявайки своя
фактическа власт върху вещите – прибрал ги в собствения си потфейл. Горните
обстоятелства се установиха по несъмнен и безспорен начин от показанията на разпитаните
по делото свидетели и от протоколите за доброволно предаване на вещите, предмет на
посегателство.
Деянието е съставомерно и от субективна страна – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, знаел е че отнема чужди движими вещи от владението на
другиго и че това става без съгласието на собственика и държателя; предвиждал е
общественоопасните последици от действията си и е искал тяхното настъпване. От
действията му – вземането им от чантата на св. Х. Х., напускането на мястото на строежа,
отнасянето им в дома му, където ги е прибрал в своя потфейл, който също акуратно скрил,
по несъмнен начин се установява намерението за противозаконното им присвояване.
Неоснователни са възраженията на подсъдимия, че не е установено отнемането от него
на процесната сума пари, тъй като никой не го е видял да я взема от чантата, респ. от
потфейла в нея, на св. Х., предвид изложеното по – горе относно механизма на
извършването на деянието; нелогични, поради което и несъстоятелни, са обясненията на
подс. Т. О. относно „намирането“ на процесните пари на земята, предвид категоричните
показания на св. Х. Х. и Б. И. относно мястото на съхранението им – в портфейл, поставен в
чанта с дълга дръжка за носене през рамо, окачена да виси на пирон, от които обективно те
не могат да изпаднат, за да бъдат намерени на земята. Св. Х. е сигурен, че е оставил чантата
на посоченото място с затворени чрез цип прегради на външен и основен джоб; чантата е
намерил на същото място, но с отворена преграда на основния джоб и с портфейла си в нея,
но същият е бил изпразнен от съдържанието – банкноти на обща стойност 680.00 лева,
собствени на св. Г. Ч., оставени му, за да плати с тях очаквана доставка строителни
материали. Единственият възможен да осъществи отнемането им е подсъдимият, във
3

фактическата власт на който са намерени вещите, тъй като по делото не се спори, че за
същия период от време той единствен е имал достъп до чантата, в която са се съхранявали
парите.
Неоснователни са и възраженията му, че не е установено намерението му за
присвояване, тъй като той възнамерявал да върне парите на техния собственик, предвид
несъмнено установеното отнасяне и скриване на процесната сума пари в дома на
подсъдимия и липсата на каквито и да било обективни пречки при първото запитване на
държащия ги св. Х. Х. да даде обяснения и отговори положително на въпроса му: „Къде са
парите ?“, да му разясни намеренията си да ги върне на техния собственик, както и да
осъществи същото.
Неоснователни са и доводите на защитата на подс. Т. О. за приложение състава на чл.
197, ал. 1, т. 1 НК, предвид обстоятелството, че не се установява доброволно връщане на
откраднатите вещи по см. на цитираната. Подс. доброволно е предал порфейл, в който са
съхранявани отнетите пари, отричайки да е извършил отнемането им от пострадалата, в
процеса на разследване на престъпното деяние, за извършването на което не се признава за
виновен, поради което и не дължи възстановяване на причинени вреди.
Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна обуславя и
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като същият е
наказателноотговорно лице.
При индивидуализацията на наказанието съдът прецени липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства и наличието на отегчаващо отговорността на подсъдимия
такова – обремененото му съдебно минало, тъй като той е осъждан многократно за
извършването на тежки посегателства срещу живота, здравето и имуществото на други лица.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че на подсъдимият следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което той следва да изтърпи
ефективно при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Неоснователно е искането на защитата на подсъдимия той да бъде условно осъден, тъй
като не е налице задължително за целта условие по чл. 66, ал. 1 НК - ако лицето не е
осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Обратно на това,
подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за срок от 13 години, за извършено от него
престъпление от общ характер – по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, във вр. с чл. 115 НК, с
влязла в сила на 24.01.2007 г. Присъда № 18/ 30.09.2005 г., постановена по нохд № 31/ 2005
г. по описа на ОС – Разград; на 18.05.2016 г. е освободен от затвора, поради изтърпяване на
така определеното с присъдата наказание, докато година по – късно - на 25.09.2017 г., не е
извършил друго престъпление – причинил е телесна повреда на друго лице, за което е
признат за виновен с Присъда № 26/ 21.02.2018 г., постановена по нохд № 2151/ 2017 г. на
РС – Русе, с която му е наложено наказание пробация. Предвид изложеното съдът намира, че
подсъдимият е осъждан, не реабилитиран, и че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия е наложително той да изтърпи определеното от съда и
наложено му наказание лишаване от свобода за срок от 1 година ефективно.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, времето през което подс. Т. О. е бил задържан в
изпълнение на взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.08.2021
г. до влизане в сила на присъдата, следва да се зачете и приспадне при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.
4

Районен съдия:
5

Номер на акта:	12
Дата:	2 септември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия:	Диана Пенчева Петрова Енева

Дело:	20213320200161
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 август 2021 г.

Присъда по дело №161/2021 на Районен съд - Кубрат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите