Р Е Ш Е Н И Е
№ 336/13.5.2019г. 13.05.2019 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVI-ти
граждански състав
На 18.04. 2019 година
В публично
заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря
И. Г.
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 3628 по описа за
2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника Е.И.П., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2018
г. на ЯРС, а именно – 336, 16 лв. – главница, 37,11 – договорна възнаградителна лихва,20,88 лв.
лихва за забава, в едно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
В исковата молба се посочва, че на 31.03.2015
год. между праводателя на ищеца – „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника бил сключен договор за паричен
кредит в размер на 400,00 лв., която сума била получена при подписване на
договора и следвало да бъде върната на
45 седмични погасителни вноски, включващи главница,договорна лихва и такси, с
краен падеж за плащане 04.06.2015 год. Още на 20.05.2015 год. ответната страна
преустановила плащането. На 28.07.2016 год. бил сключен договор за прехвърляне
на вземанията, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответницата.
По силата на изрично пълномощно ищецът
уведомил ответницата за извършената цесия,като същата следвало да се счита за
уведомена и с приложеното уведомление към исковата молба. Иска се уважаване на
иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва
допустимостта и основателността на иска. Твърди, че не били представени доказателства
за съобщаване на цесията и прави възражение за изтекла давност по чл.11,б.“б“ и
„в“ ЗЗД.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Ответницата се представлява от назначен особен
представител, чрез когото оспорва иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2018 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено ответницата да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски
в заповедното производство в размер на 75 лв. Предвид ,
че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложена е договор за потребителски
паричен кредит от 31.03.2015 год., с посочени страни ответницата , в качеството
на кредитиполучател и „Провидент Файненшъл България“ЕАД, в качеството на
кредитодател, при уговорен размер на кредита, процент на лихвата и такси и др.,формуляр
за кандидатстване за кредит,стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит,декларация с нотариална заверка на подпис от
31.03.2015 г. за настоящ адрес на ответника. Ответницата не е оспорила подписа
си върху посочените документи.
Приложен е и договор за прехвърляне
на вземанията от 28.07.2016 год., както и приложение 1 към него, по силата на
които ищецът е придобил вземането срещу ответницата по посочения кредит, в
посочени в приложението размери.Представено е още уведомление за извършено
прехвърляне на вземания до Е.И.П., с което „Провидент Файненшъл България“
ООД,чрез пълномощника се „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД уведомява ответника за
извършената цесия, съгласно изискванията на чл. 99,ал.3 от ЗЗД.
По делото е назначена и прието
заключението на ССЕ, вещото лице по която след като е извършило справка по
делото и с наличните при цедента документи е посочило, че уговорената по
кредита сума от 400,00 лв. е усвоена от ответницата на 31.03.2015 год.
Последната е извършила плащания по кредита в общ размер на 132, 00 лв., както и
е определен размерът на незаплатените суми към датата на депозирането на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
Заключението следва да бъде
кредитирано като обективно, пълно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим,
т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на
чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника,
извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на
сумата.
Страните не спорят, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че праводателят на ищеца и
ответницата са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски паричен кредит от 31.03.2015 год. Безспорно се установява още от приетата ССЕ, че сумата предмет на договора е реално предадена на
кредитополучателя.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. За да
има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от
цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение
на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването
съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария
кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи
точното изпълнение на задължението му. Установи се по несъмнен начин в
настоящия казус, че към исковата молба е
приложено уведомление изходящо от
цесионера, който по силата на договора за прехвърляне на вземанията и
представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите, с което длъжникът
е уведомен за извършената цесия. Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д.
12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина,
формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши
и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/
какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на
чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид
като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма
самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за
извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Към исковата
молба е приложено уведомление/ обсъдено по-горе в мотивите на
съдебния акт/, изходящо от цедента и адресирано до ответника, с което го
уведомява за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с
препис от исковата молба са връчени на ответника,чрез особения му представител в хода на процеса. Същевременно, уведомление,
изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което
прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД.
В случая
старият кредитор "Провидент Файненшъл България" ООД е упълномощил
новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника - ответника за извършената
цесия. Такова уведомяване не е осъществено до подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия
иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на
ищеца и е връчено на особения представител на ответника, с което факта на
съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. Настоящия съдебен
състав не споделя възраженията на особения представител на ответника,че цедента
не е изпълнил задължението си по чл.99,ал.4 ЗЗД,да съобщи на длъжника за
прехвърляне на дължимото вземане,т.е.изпълнение спрямо лице,което е
легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 ЗЗД.
Връчването на уведомлението за цесията на особения
представител е произвело
материалноправно действие, поради особения характер на представителството на
назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на
неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че
връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил
в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава
представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване
или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото
връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се
приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този
смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на материалноправно
изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник. Настоящата инстанция споделя именно това дадено от ВКС
разрешение по разглеждания въпрос, което е в съответствие с нормата на чл.45 ГПК.В обобщение, настоящата инстанция приема, че ищецът - цесионер се е
легитимирал като кредитор на ответника, т.к. уведомлението за цесията,
приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и съставлява
надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на
вземането е породило действие за длъжника от този момент, което уведомяване
представлява релевантен за спора факт, настъпил след предявяване на иска и на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен.
В
настоящото производство ищецът не се е позовал на предсрочна изискуемост на
кредита, т.к. заявлението по чл. 410 от ГПК
е подадено след настъпване на крайния падеж на договора.Освен това договорът между
страните, който е за потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора, включително Общите условия и
ценовата листа, са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В
договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита,условията за
усвояването му, влизането му сила,чрез подписването му, посочен е годишния
лихвен процент и общата дължима от ответницата сума; посочен е срока за
издължаване на кредита на 04.06.2015 г., на 45 брой вноски, падежни дати,
съгласно погасителен план,инкорпориран в самия договор.. Поради това, не са
налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК
и сключеният между страните договор е действителен такъв, породил
облигационните си последици. В допълнение следва да се отбележи, че на
ответницата е предоставена преддоговорна
информация,чрез стандартен европейски формуляр,както и чрез формуляр за
кандидатстване за кредит.
Не е налице и неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП. Досежно чл.147
ЗЗП вече се посочи, че клаузите в процесния договор са съставени по ясен и
недвусмислен начин. Настоящият състав на ЯРС счита, че са спазени изискванията
за добросъвестност и не се откриват значителни наравновесия между правата и
задълженията на търговеца - ищец и потребителя - ответник в клаузите на
процесния договор,като в тази насока не са направени възраженията от особения
представител на ответника.
С отговора на исковата молба, особения представител на ответника е направил
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111,б.“б“ и „в“ ЗЗД.
Тук
съдът намира за необходимо да посочи, че съобразно практиката на ВКС – Решение № 28/ 05.04.2012 год.
по гр. дело №523/2011 год. на ВКС и др. - При договора за заем е налице неделимо
плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. В
процесния случай кредиторът не се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, а на настъпил краен падеж по договора, а именно на уговорената
крайна дата – 04.06.2015 год. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК петгодишния давностен срок не е изтекъл.
С
оглед на горното, съдът намира, че иска
е доказан по основание, както и по размер, т.к. в хода на процеса
ответницата, чиято е и доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства
за погасяване на задължението.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя
размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство в намален размер, предвид частичното предявяване на
претенцията или 75 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 755 лв.-заплатена държавна такса, депозит за
особен представител,вещо лице и юрисконсулско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.И.П.,
ЕГН ********** , дължи на
„Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 336, 16
лв. – главница по договор
за паричен заем № ********* , сумата
от 37, 11 лв. – договорна лихва за периода
20.05.2015 – 04.06.2015 год., сумата
от 20, 88 лв. – лихва за забава за периода
20.05.2015 – 31.05.2018 год.,сумата
от 184,36 лв.-такси за периода от
20.05.2015 г. до 04.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.06.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН ********** да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, сумата
от 75,00
лв. - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН ********** да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ********* разноски за настоящата инстанция в размер на 755,00
лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: