№ 11095
гр. С., 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110154242 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 203,12
лв., представляваща изплатено от ищеца по застраховка „К.” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 19.04.2022 г. в гр. С., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба и разноските.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „К.” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил;
твърди, че щетите са на стойност 203,12 лв., като поддържа да е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на делинквента,
спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
допустимостта на предявения иск с твърдения, че ищецът не е спазил
процедурата по чл. 380 КЗ. Не оспорва факта, че е застраховател по ГО на
водача на л.а. „С. “ с рег. № ., както и факта, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер. Оспорва
вредите да са причинени по посочения от ищеца начин, механизма на ПТП,
наличието на причинна връзка, противоправността на деянието и вината на
застрахован при него водач на МПС, както и размера на вредите. Прави
възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По допустимостта на иска.
1
В отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за
недопустимост на иска поради това, че не е спазена процедурата по чл. 380
КЗ, т.к. не е изпратена регресна покана преди образуване на настоящото
производство, което съдът намира за неоснователно. Случаите, в които
изпращането на покана представлява процесуална предпоставка за
допустимост на иска, са изрично предвидени в закона – чл. 380, ал. 1 КЗ и чл.
432, ал. 1 КЗ, която норма препраща към чл. 380 КЗ. При предявен регресен
иск поканата за доброволно уреждане на отношенията по претенцията не е
предпоставка за допустимост на иска, което следва пряко от
материалноправната разпоредба на чл. 498, ал. 1 КЗ, съгласно която
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция
по реда на чл. 380 - освен в случаите, когато застрахователят по имуществена
застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява
претенция на основание на чл. 411 КЗ, какъвто именно е настоящият случай.
Отделно следва да се посочи, че предвиденото от законодателя
рекламационно производство по реда на чл. 498, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ има за
единствена цел проверка на обстоятелството, дали вземането е спорно или не,
и когато застрахователят не плати в срока по чл. 496 КЗ, увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда – чл. 498, ал. 3 КЗ. В
този смисъл винаги, когато застрахователят оспорва предявения иск за
заплащане на обезщетение, то същият е допустим и е вече безпредметно
делото да бъде прекратено за да се извърши извънсъдебна проверка относно
спорността на това вземане.
По основателността на иска.
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно, а и се установява от приетата застрахователна
полица наличието на валиден договор за имуществено застраховане за л.а.
„С.“, с рег.№ ., в изпълнение на който ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер.
Не е спорно, а и се установява от приетия двустранен протокол наличието
на валиден договор с ответника за застраховка Гражданска отговорност за л.а.
„С. “ с рег. № . към датата на процесното ПТП.
2
От приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
19.04.2022 г. се установява, че в периода на действие на договора за
имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, представляващо
покрит риск. Настъпилото ПТП е резултат от виновно противоправно
поведение на водача на л.а. „С. “ с рег. № ., който, движейки се по ул. „Ц.”
около № . реализира ПТП с паркирания л.а. „С.“, с рег.№ .. Изложеното в
протокола се потвърждава изцяло от показанията на разпитаните по делото
свидетели и приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза. В
този смисъл съдът приема за установен по делото описания механизъм на
процесното ПТП. В протокола са посочени видими щети по л.а. „С.“, с рег.№
. – увредено ляво огледало.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза нанесените щети по л.а. „С.“, с рег.№ .
са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, като стойността
необходима за възстановяването им по средни пазарни цени към датата на
ПТП е 621,08 лв., което надвишава изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 203,12 лв.
Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на делинквента съдът намира, че в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 203,12 лв.
Ответникът не доказа положителния факт на плащане на обезщетението, не
доказа и бланкетното си възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на застрахования при ищеца водач, нито обори
презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач, с оглед
на което предявеният иск следва да се уважи до пълния предявен размер.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, комуто
следва да се присъдят на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 660 лв.
за държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел, и адвокатско
възнаграждение. Искането на ответника за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК е
неоснователно, тъй като посочена норма изисква освен с поведението си
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, така също и признание
на иска, което в случая не е сторено. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е
уговорено и платено в минимален размер.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК . да заплати на „Б.” АД, ЕИК . на основание
чл. 411 КЗ сумата 203,12 лв., представляваща изплатено от ищеца по
застраховка „К.” обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило
3
на 19.04.2022 г. в гр. С., вследствие на виновно противоправно поведение на
водача на л.а. „С. “, с рег. № ., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 660 лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4