Решение по дело №10127/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

 

гр. Велико Търново, 27.06.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар	М.Н.	И с участието
на прокурора	Светлана Иванова	изслуша докладваното
от съдия	БУЮКЛИЕВ
по касационно наказателно-административен характер дело № 10127 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, е  обжалвал като неправилно решение №33 от 6.03.2023 година, постановено по АНД №46/2023 година по описа на Горнооряховският районен съд в частта му, с която е намалена наложената с негово наказателно постановление №04-2200167/30.12.2022 година имуществена санкция на ответника „Мета Стийл Конструкшънс“ ООД – Велико Търново от 300 лева на 100 лв.

Доколкото може да се извлече от съдържанието на касационната жалба, касаторът твърди неправилност на решението поради неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се поддържа, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл.27 от ЗАНН в конкретният случай.  

Ответникът по касация, „Мета Стийл Конструкшънс“ ООД – Велико Търново, чрез законния си представител, отрича основателността на касационната жалба, прокурорът дава заключение за правилност на съдебното решение.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е изменил наказателно постановление №04-2200167/30.12.2022 година на Директорът на Дирекция „ИТ“-В.Търново, с което на ответника по касация е наложена имуществена санкция от 300 лв. на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.413, ал.2 вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, налагайки на същото основание имуществена санкция от 100 лв.

За да постанови този резултат ГОРС е приел от фактическа страна, че от събраните в хода на диренето доказателства се констатира, че на 04.05.2022 година в село Поликраище, дружеството – ответник, в качеството си на работодател, не е изпълнело задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд1 като не е застраховало за риска „трудова злополука“ за 2022 година работника А.Г.А. – заварчик. Това задължение е следвало с оглед заповед №РД-01-289 от 25.10.2021 година за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 година, издадена от Министъра на труда и социалната политика за предприятието, осъществяващо икономическа дейност с код по КИД 2008 „25“ – Производство на метални изделия, без машини и оборудване“, като въпросната заповед определя коефициент за трудов травматизъм за въпросната година от 0,98, което е над средния за страната от 0,64. Въпросната липса на застраховка за работника е квалифицирана като нарушаване на изискването на чл.52, ал.1 във връзка с ал.2 от ЗЗБУТ във функционална връзка с чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във връзка с чл.55 от с.з. и чл.413, ал.2 от КТ.

От правна страна съдът е направил извод, че при издаването на постановлението, касаторът не е спазил разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. В това отношение съдът е изтъкнал, че нарушението е за пръв път, представена е застрахователна полица за сключена застраховка на въпросния работник, която е в сила от 6.10.2022 година, от неизпълнението на задължението за застраховане лисват каквито и да са вредни последици. При това положение съдът е счел, че за изпълнение на целите на санкцията е достатъчно да се наложи такава с размер от 100 лв.

Обжалваната част на решението е правилна.

Дружеството не е обжалвало решението в частта му, с която е признат процесното пред съда постановление за законосъобразно досежно проявлението на административно наказателният състав на чл.413, ал.2 от КТ във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ. При това положение следва да се приеме, че нарушението е установено. Правилно обаче съдът е приел, че неправилно в процесното постановление са приложени принципите, разписани в разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН „При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.“, а разпоредбата на чл.27, ал.3 предвижда следното: „Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.“.

Вярно е, че посочената разпоредба, с оглед на систематичното и място, касае индивидуализация на наказанията, предвидени в чл.13, ал.1 от ЗАНН. При липса на изрична норма в ЗАНН, която да дава общи правила за индивидуализирането на размера на предвидените имуществени санкции по чл.83, ал.1 от ЗАНН, налагани въз основа на специалния закон, то, по аргумент от чл.83, ал.2 от ЗАНН, редът за определяне на размера на конкретната имуществена санкция, ако когато размерът и не е абсолютно определен, е този, който е разписан в нормите на чл.27 от ЗАНН. Що се касае до съобразените от съда обстоятелства и до липсата на правни последици, мотивирали съда да определянето на минимален размер на предвидената имуществена санкция, то касационната инстанция реферира към изложените в  първоинстанционното съдебно решение мотиви, които не следва да преповтаря – арг. от чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.

Правилното решение следва да се остави в сила.

Разноски за ответника по касация не се следват, тъй като не са поискани.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №33 от 6.03.2023 година, постановено по АНД №46/2023 година по описа на Горнооряховският районен съд в обжгалваната му част.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                             

        2.