№ 8285
гр. ., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110146200
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „.“ АД против „.“ АД, с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 3949,52 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.03.2021г. до окончателно погасяване
на вземането, представляваща дължима от ответника ½ част от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в общ размер на 7899,05 лева във връзка с настъпило на
17.11.2016 г. в гр. ., . пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил „.“, модел
„.“ с рег. № ., с прикрепено към него ремарке с рег. № ., застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисите при ответника, и моторно
превозно средство с рег. № ., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
22.03.2021 г. по ч. гр. д. № 14265/2021г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.11.2016 г. около 16.05 часа в гр. .,
., в срока на застрахователно покритие, поради виновно и противоправно поведение на
водача на товарен автомобил „.“ модел „.“ с рег. № ., застраховано при ищеца по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е настъпило пътно-транспортно
произшествие, от което са причинени вреди на моторно превозно средство с рег. № . по
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като прикрепеното към товарния
автомобил ремарке с рег. № . е било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника. Процесуалният представител на страната
поддържа, че по предявена от пострадалия от пътния инцидент претенция дружеството
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 7899,05 лева. В исковата молба са
изложени твърдения, че в случая частите на превозното средство, водачът на което е
виновно и противоправно е причинил пътно-транспортно произшествие /влекач и ремарке/
са застраховани при различни застрахователи, поради което съгласно приложимото предвид
мястото на настъпване на инцидента немско право застрахователните дружества отговарят
съвместно при равни квоти за причинените вреди. Предвид изложеното и с оглед
обстоятелството, че ищцовото дружество е изплатило цялата претенция на увреденото лице,
1
страната предявява иск за половината от заплатеното обезщетение. Направено е искане
сторените в настоящото и заповедното производство съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск по основание и размер. В подадения отговор са изложени
твърдения, че към датата на настъпване на процесния пътен инцидент не е съществувало
валидно облигационно правоотношение по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите за ремарке с рег. № . между „.“ АД и собственика на
превозното средство, поради което дружеството не е материалноправно легитимирано да
отговаря по предявената претенция. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа, че приложимото право към настоящия спор е българското, поради което с оглед
разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ застрахователят на ремаркето не носи отговорност за
причинените вреди от пътния инцидент. С подадения отговор на искова молба е оспорен
механизма на процесното пътно-транспортно произшествие, като в контекста на наведеното
възражение са изложени твърдения, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като е паркирал моторното превозно средство на
неразрешено за това място, размера на претърпените имуществени вреди, както и че ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение на посочената в исковата молба стойност.
Направено е искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 499, ал. 7
КЗ за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке, намиращо се в композиция с влекач,
причинили увреждане на трето за спора лице във .. В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът изпълнил своите задължения на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на влекача, като заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение, като с оглед приложимото към казуса немско материално право,
застрахователят на ремаркето дължи ½ от заплатеното застрахователно обезщетение.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличие на действително застрахователно правоотношение по валидно сключени
договори за гражданска отговорност по отношение на процесните товарен автомобил и
ремарке, в срока на застрахователното покритие по които и вследствие на виновно и
противоправно поведение на водача товарен автомобил „.“ модел „.“ с рег. № . да е
настъпило описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, за което ищецът и
ответника носят по ½ част от риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в пълния размер до
действителните вреди.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с приложимото право спрямо
отговорността на страните по сключените договори за задължителна застраховка „
Гражданска отговорност“ на процесните товарен автомобил и ремарке, за вредите настъпили
в друга държава-членка на ЕС при управление на товарния автомобил докато тегли
ремаркето.
Отговор на спорния по делото въпрос е даден в решение на Съда (четвърти състав) от
21 януари 2016 година по съединени дела . и .., съгласно което приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил
обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство
произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се
определя съгласно чл. 7 от Регламент №593/2008г. (Регламент „Рим I“), ако правилата на
деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 от
2
Регламент № 864/2007 г. (Регламент „Рим II“), предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредата, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на
ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно
средство.
Изрично в горецитираното решение е посочено, че задължението на застраховател по
застраховка „гражданска отговорност“ да обезщети вредите на пострадалото лице произтича
от договор, а не от настъпването на самата вреда – т. 54 от Решението. Съгласно т. 61 и 62 от
цитираното решение на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите лица между
водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна,
държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по
силата на Регламент „Рим II“, а на второ място следва да се определи, в съответствие с член
7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка,
сключени между застрахователите — ищци в главните производства, и съответните
застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат
по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя
на ремаркето. От изложеното следва, че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, 2 предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Такъв е и настоящият случай –
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя на
влекача е това на ФРГ, което /на съда му е служебно известно/ предвижда разделяне на
отговорността между застрахователя на влекача и на ремаркето /съгласно приложимата към
датата на събитието правна уредба/. Поради това приложимото материално право в
отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да
се определи по реда на член 7 от Регламент № 593/2008.
Съгласно чл. 7, пар. 2, доколкото приложимото право не е било избрано от страните,
договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на застрахователя. В случая страните не са избрали приложимо право,
като и двамата застрахователи са със седалище и място на дейност в Република България,
поради което и приложимо е българското право /в този смисъл Решение № ./29.11.2021 г. по
т. д. № 873/2020 г. на ТО VI-15 състав на СГС; Решение № 685/30.03.2022 г. по в. гр. д.
№10877/2021 г. на III-Б състав на СГС, с което изрично е прието, че исковата претенция
намира своето основание в чл. 499, ал. 7 КЗ; Решение № 882 от 18.04.2022 г. по в. гр. д. №
1105/2022 г. на възз. II-Б състав на СГС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е
свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство. Предвид изложеното и доколкото ищецът поддържа, че към
момента на възникване на процесното пътно-транспортно произшествие ремаркето е било
свързано със застрахования при ищеца влекач, то застрахователят на гражданската
отговорност на ремаркето съгласно приложимото към спора право не отговаря за
нанесените от събитието вреди, поради което предявената претенция се явява
неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
3
заплащането на правната помощ
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .,
бул. „.“ № . против „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.“ .
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ за
сумата в размер на 3949,52 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.03.2021г. до окончателно погасяване
на вземането, представляваща дължима от ответника ½ част от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в общ размер на 7899,05 лева във връзка с настъпило на
17.11.2016 г. в гр. ., . пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил „.“, модел
„.“ с рег. № ., с прикрепено към него ремарке с рег. № ., застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисите при ответника, и моторно
превозно средство с рег. № ., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
22.03.2021 г. по ч. гр. д. № 14265/2021г. по описа на СРС, 127 състав.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“ № . да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 14265/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4