РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Варна, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20243000500442 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 442/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по жалби на КОНПИ, подадени чрез
гл.инспектор към ТД –Варна А. В., а именно:
-По въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество против решение № 545 от 20.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1606/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд,
с което са отхвърлени исковете, предявени от Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество срещу А. Д. В. и П. Н. К. за отнемане в полза
на държавата на имущество, както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от П.
Н. К.:
- лек автомобил, марка Мерцедес, модел Ц220 с peг. № *, дата на първа
регистрация 19.11.1997 г., рама № *, двигател № *, придобит с договор от
14.05.2015 г.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 и чл. 147 от
ЗПКОНПИ от А. Д. В.:
-Парични средства общо в размер на 9990 лв., иззети с протокол за
претърсване на лек автомобил и изземване от 06.07.2020 г. по ДП № 58/2019 г.
по описа на НСлС, описани в протокол за оглед на веществени доказателства
1
от 08.07.2020 г., съхранявани в банков сейф на ОД на МВР гр. Пловдив в "У.
Б." АД, запечатани в един общ плик с унитарно запечатване с номер 014104,
както следва:
- Банкноти с номинал от 100 лв. - 84 бр., както следва серия №№ АГ
2718349; АА 1807829; АД 8229382; АД 3791254; АД 3111048; АА 2410788; АД
9378489; АК 4279723; АГ 0152600; АЕ 4729015; A3 4569710; A3 2315458; АВ
9229344; АА 9810920; АБ 1116541; АЕ 2204031; АИ 7629025; АА 0839923; АВ
3147309; АК 2776908; АА 4405596; АВ 7793317; АИ 5231288; A3 0264537; АЕ
3873986; АА 6344276; АЕ 5109015; A3 3327424; АБ 7069522; АГ 1836523; АБ
1253074; АК 1307248; АГ 6814738; АГ 9636723; АБ 1343298; АД 3723622; АД
0903474; АВ 1710717; АБ 6151657; АА 1387709; АИ 7177422; АИ 9724865;
АИ 8034957; АГ 1815578; АД 5881021; АИ 2253439; АК 5190827; АК 3282631;
АЕ 2080027; АК 3734624; АК 3985159; АЕ 3115381; АК 0225868; АВ 9899287;
АД 8741715; АЕ 8492241; АЕ 2672293; АИ 7528070; АА 1749858; АЕ 7096201;
АК 6114795; АД 7915023; АГ 6971728; АК 4119291; АЕ 3555465; АИ 8173997;
A3 4097644; АИ 1893861; АИ 7534287; A3 4942551; АД 1668480; АК 5475130;
АК 6353760; АЕ 6697547; АЕ 0438585; АЕ 9353868; ГА 53 185232; ГА
24709763; ГА 85231712; ГА 60533237; АГ 3998227; АД 7683749; АЕ 5616438 и
АЕ 4294641;
-Банкноти с номинал от 50 лв. - 31 бр., както следва серия №№
ГБ14775067; ГБ14775076; ГБ14775085; ГБ14775094; ГВ64475388;
ГБ14774896; ГБ14774905; ГБ14774914; ГБ14774932; ГБ14774941;
ГБ14774959; ГБ14774968; ГБ14774977; ГБ14774986; ГБ14775103;
ГБ14775112; ГБ 14775121; ГБ 14775139; ГБ 14775157; ГБ 14775166; ГБ 22
14775175; ГА 56314235; БУ 2573659; БД 2460307; ГБ 14774995; ГБ 14775004;
ГБ 14775013; ГБ 14775031; ГБ 14775049; ГБ 14775058; БЛ 4360371;
- Банкноти с номинал от 10 лв. - 4 бр., както следва серия №№ ББ
2700719; БХ 2565041; БШ 1213049 и БЧ 2570426, всички основани на
твърдение за значително несъответствие в периода 23.09.2010 г. - 23.09.2020 г.;
и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е
осъдена да заплати на адвокат В. М. от ВАК сумата 10 000 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на
ответника А. Д. В. и сумата 2000 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно оказана адвокатска помощ на ответницата П. Н. К., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
КОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно -
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, като е
молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за осъждане на
ответниците да заплатят сторените по делото разноски за двете инстанции,
вкл. юрисконсултско възнаграждение. Навела е следните оплаквания:
Окръжният съд неправилно в нарушение на закона приел, че стойността на
иззетите от отв.В. парични средства в размер на 285 000лв. не следва да
намери отражение в анализа за определяне размера на несъответствието, при
2
положение че по делото било установено изтеглянето на парите от отв.В.,
придобитата от него фактическа власт върху тях, че те придобити в резултат
на друго престъпление и на недействителна/фиктивна сделка и че последващи
действия с паричните средства на отв.В. не са установени нито в
наказателното, нито в гражданското производство; Окръжният съд не взел
предвид, че с отговора ответникът не навел твърдения чия собственост са тези
парични средства и не представил доказателства в тази насока, като едва в
писменото становище от 06.02.2023г. посочил, че сумата е плащане по сделка
от ЕООД „Младенов 86“ ЕООД по сметка на „Лейди 17“ ЕООД и изтеглена на
06.07.2020г. от него като пълномощник с цел внасянето й в касата на
последното дружество. Съдът не съобразил също, че трети лица не са
встъпили в процеса, за да претендират самостоятелни права върху сумата от
285 000лв., както и че с одобрено от съда споразумение по НОХД №
703/2024г. на Окръжен съд - Пловдив безспорно е установен престъпният
произход на тези средства, иззети от отв.В.. Същевременно, нито в
настоящото производство, нито в наказателното се установявала по безспорен
начин принадлежността на иззетите парични средства към патримониума на
трето лице, а с окончателен съдебен акт по НОХД № 703/2024г. на Окръжен
съд - Пловдив било установено невярно удостоверено от ответника
обстоятелство, че сумата от 285 000лв. има произход - приходи от сделка
между двете дружества. Вследствие погрешна преценка на посочения факт,
съдът достигнал и до погрешен правен извод за неоснователност на иска.
Ответниците А. Д. В. и П. Н. К., чрез адв. В. М., са подали писмен
отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за
неоснователност на оплакванията и с такива за правилността на обжалваното
решение са молили за потвърждаване на последното и за присъждане на
сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител за безплатно оказаната им правна защита по делото.
-По частна въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество против определение № 3062 от 19.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1606/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд,
с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските чрез отмяна на присъждането
на адвокатски възнаграждения, евентуално за намаляване на присъдените
адвокатски възнаграждения като прекомерни.
КОНПИ е настоявала, че определението по чл. 248 ГПК е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и
необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й по
чл. 248 ГПК с отмяна на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени
в полза на адв. М. за безплатно оказаната адвокатска защита на ответниците,
евентуално – за намаляването му. Сочила е, че окръжният съд не обсъдил
всички възражения включително: че причина за предявяване на иска е
поведението на ответника; че частичният отказ до размера на 74 934,13 лв. е
заявен веднага след приемане на ново тълкувателно решение (ТР 4/18.05.2023
3
г. по т.д. №4/2021 г. ВКС); както и че причината за отказ от иска до размера на
285 000 лв. е сключено споразумение от отв.А. В. с Окръжна прокуратура -
Пловдив, одобрено по НОХД № 703/2024г. на Окръжен съд – Пловдив; че
ответниците не могат да бъдат определени като материално затруднени лица,
тъй като не са се възползвали от процесуалната възможност по чл.119, ал.1 от
ЗОНПИ и не са поискали отмяна напр. на наложен запор на движима вещ -
лек автомобил, марка Мерцедес, модел Ц220 с peг. № *. Съдът без да изложи
мотиви приел, че определеното адвокатско възнаграждение е съответно на
фактическата и правна сложност, а то, предвид сложността и обема на труда в
случая се явявало прекомерно и евентуално подлежало на намаляване.
Ответниците, чрез адв. М., са подали писмен отговор, с който са
оспорили частната жалба и по съображения за неоснователността й са молили
за оставянето й без уважение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът КОНПИ,
чрез процесуалния си представител, е поддържал въззивната жалба,
претендирал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и не е възразил
срещу размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на
насрещната страна. Въззиваемите, чрез адв. М., са поддържали отговорите на
жалбите, с които са оспорили въззивната и частната жалба, молили са за
потвърждаване на обжалваното решение и определението по чл. 248 ГПК,
както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. за ответника Въчев и 400 лв. за ответницата К. за производството
пред настоящата инстанция.
Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по иск
на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (сега КОНПИ) с правно основание чл.153, ал.2 от
ЗПКОНПИ (ЗОНПИ - Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) и
след изменението му с частични откази от иска от КОНПИ е за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобитото имущество срещу А. Д. В. и П.
Н. К., както следва: На основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от П. Н. К.: лек автомобил, марка Мерцедес, модел Ц220 с peг. №
*, дата на първа регистрация 19.11.1997 г., рама № *, двигател № *, придобит
с договор от 14.05.2015 г.; На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141
и чл. 147 от ЗПКОНПИ от А. Д. В.: Парични средства общо в размер на 9990
лв., иззети с протокол за претърсване на лек автомобил и изземване от
06.07.2020 г. по ДП № 58/2019 г. по описа на НСлС, описани в протокол за
оглед на веществени доказателства от 08.07.2020 г., съхранявани в банков
сейф на ОД на МВР гр. Пловдив в "У. Б." АД, запечатани в един общ плик с
унитарно запечатване с номер 014104, както следва: Банкноти с номинал от
100 лв. - 84 бр., както следва серия №№ АГ 2718349; АА 1807829; АД
8229382; АД 3791254; АД 3111048; АА 2410788; АД 9378489; АК 4279723; АГ
0152600; АЕ 4729015; A3 4569710; A3 2315458; АВ 9229344; АА 9810920; АБ
1116541; АЕ 2204031; АИ 7629025; АА 0839923; АВ 3147309; АК 2776908; АА
4405596; АВ 7793317; АИ 5231288; A3 0264537; АЕ 3873986; АА 6344276; АЕ
4
5109015; A3 3327424; АБ 7069522; АГ 1836523; АБ 1253074; АК 1307248; АГ
6814738; АГ 9636723; АБ 1343298; АД 3723622; АД 0903474; АВ 1710717; АБ
6151657; АА 1387709; АИ 7177422; АИ 9724865; АИ 8034957; АГ 1815578;
АД 5881021; АИ 2253439; АК 5190827; АК 3282631; АЕ 2080027; АК 3734624;
АК 3985159; АЕ 3115381; АК 0225868; АВ 9899287; АД 8741715; АЕ 8492241;
АЕ 2672293; АИ 7528070; АА 1749858; АЕ 7096201; АК 6114795; АД 7915023;
АГ 6971728; АК 4119291; АЕ 3555465; АИ 8173997; A3 4097644; АИ 1893861;
АИ 7534287; A3 4942551; АД 1668480; АК 5475130; АК 6353760; АЕ 6697547;
АЕ 0438585; АЕ 9353868; ГА 53 185232; ГА 24709763; ГА 85231712; ГА
60533237; АГ 3998227; АД 7683749; АЕ 5616438 и АЕ 4294641; -Банкноти с
номинал от 50 лв. - 31 бр., както следва серия№№ ГБ14775067; ГБ14775076;
ГБ14775085; ГБ14775094; ГВ64475388; ГБ14774896; ГБ14774905;
ГБ14774914; ГБ14774932; ГБ14774941; ГБ14774959; ГБ14774968;
ГБ14774977; ГБ14774986; ГБ14775103; ГБ14775112; ГБ 14775121; ГБ
14775139; ГБ 14775157; ГБ 14775166; ГБ 22 14775175; ГА 56314235; БУ
2573659; БД 2460307; ГБ 14774995; ГБ 14775004; ГБ 14775013; ГБ 14775031;
ГБ 14775049; ГБ 14775058; БЛ 4360371; - Банкноти с номинал от 10 лв. - 4 бр.,
както следва серия №№ ББ 2700719; БХ 2565041; БШ 1213049 и БЧ 2570426,
всички основани на твърдения, че за придобиването не са установени законни
източници и поради наличие на значително несъответствие в имуществото на
ответниците по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ. КОНПИ е претендирала присъждане на разноски, включително
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът А. В., чрез адв. М., е оспорил иска и е молил за
отхвърлянето му. Ответницата П. К. не е подала писмен отговор на исковата
молба.
Комисията е поддържала, че с решение № 2118/06.04.2022 г. на
директора на ТД - Варна е образувано производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило
уведомление вх. № УВКПКОНПИ-1317/25.08.2020 г. за привличане в
качеството на обвиняем по ДП № 58/2019 г. по описа на Национална
следствена служба – ПРБ на ответника А. Д. В. (заедно с други лица) за това,
че през периода от края на месец юни 2019 г. до 06.07.2020 г. в гр. Варна и гр.
Пловдив, на два пъти - в края на месец юни 2019 г. и на 06.07.2020 г. А. Д. В.
сам и в съучастие с Н. П. Н. и Т. Н. Н., последните като помагачи, получил
имущество - парични средства, за които знаел, че са придобити чрез тежки
умишлени престъпления - по чл. 212а, ал. 1 и чл. 255 от НК, като средствата са
в особено големи размери - на обща стойност 411 750 лв. и случаят е особено
тежък - престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, попадащо в обхвата на чл.108,ал.1,т.18 от ЗПКОНПИ
(сега ЗОНПИ). С Протокол № ТД04ВА/УВ-10801/23.09.2020 г. била
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на лицето А. Д. В., обхващаща периода от 23.09.2010 г. до
23.09.2020 г. В хода на проверката било установено гражданското състояние и
5
семейното положение на проверявания, придобитото имущество, участието
му в търговски дружества, събрана била данъчно-осигурителна информация и
такава за наличности и движения по банкови сметки, необходима издръжка на
семейството, задгранични пътувания, платени публични задължения и др., от
които и след направените анализи се установявало значително несъответствие
в имуществото на проверявания както и предпоставките за отнемане в полза
на държавата на претендираното имущество. С решение № 2811/20.07.2022 г.
КОНПИ внесла искане в Окръжен съд - Варна за отнемане в полза на
държавата от проверявания А. Д. В. и съжителстващата с него П. К. на
описаното имущество, за придобиването на което не е установен законен
източник. В исковата си молба, комисията е изложила още твърдения, че на
06.07.2020 г. по досъдебното производство № 58/2019 г. по описа на
Национална следствена служба - ПРБ - гр. София са били извършени обиск на
А. Д. В. и претърсване на управлявания от него лек автомобил марка Ауди,
модел А4, рег.№ *, при които при обиска у него са намерени и иззети банкноти
с номинал всяка по 50 лв., по 20 лв. и по 100 лв., възлизащи на сума от 285 000
лв., а от автомобила му – чанта с установено при огледа съдържание на
парична сума от 9 990 лв. Материалите срещу ответника В. били отделени и
образувани в две други наказателни производства, съответно НОХД №
11/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и НОХД 703/2024 г. по описа на
Окръжен съд -Пловдив, като към последното били приложени като
веществени доказателства и иззетите на 06.07.2020 г. по ДП № 58/2019 г. по
описа на НСлС при личния обиск и при претърсването на автомобила суми от
285 000 лв. и 9 990 лв. общо в размер на 294 990 лв. С уточняваща молба от
04.08.2022 г., КОНПИ е изложила твърдения за наличното в началото и в края
на проверявания период имущество у ответниците. Посочила е, че в началото
на проверявания период, те са притежавали: недвижим имот, находящ се в с.
Н. Р., общ. В., обл. Варненска, а именно: дворно място с площ 1270 кв.м.,
съставляващо УПИ IV-84 в кв. 13 по плана на селото, отчужден с нотариален
акт №69, том IV, рег.№6137, дело №620 от 2010 г. в рамките на проверявания
период, собственост на А. Д. В.; недвижим имот: апартамент № 9 с площ от
88,84 кв.м, находящ се в гр. Пр., ул. „* *“ № *, вх. *, ет. *, в пететажна
жилищна сграда, построена върху общинско дворно място, съставляващо
УПИ XI-ЖК, пл.№ 1292, в кв.7 по плана на гр. Пр., заедно с прилежащото му
избено помещение № 29 със застроена площ от 9,67 кв.м, ведно с 2,8492 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, собственост на А. Д. В., отчужден с постановление (за възлагане на
недвижим имот) от 26.03.2018 г. на Ил. Ст., ЧСИ с рег.№712 и район на
действие Варненски окръжен съд; товарен автомобил, марка Фолксваген,
модел ЛТ 31 Д с peг. № *, дата на първа регистрация 08.04.1986 г., придобит
от П. Н. К. на 21.09.2010 г.; 50 дяла (100 %) от капитала на „Еко Метал“
ЕООД, ЕИК *********, регистрирано по ф.д.№ 3160/2007 г. на Окръжен съд -
Варна, с номинална стойност 5 000лв.; 3,39 лв., налични по разплащателна
сметка № BG* в „П. и. б.“ АД, открита на 19.11.2008 г., с титуляр П. Н. К.; 4,46
6
лв., налични по спестовен влог № * в „Б. Д.“ АД, открит на 01.06.1994 г.,
закрит на 15.09.2014 г., с титуляр П. Н. К.; 127,78 евро с левова равностойност
249,92 лв., налични по спестовен влог в евро № * в „Б. Д.“ АД, открит на
03.12.2009 г., с титуляр Н. А. В.. КОНПИ е посочила като притежавано в края
на проверявания период от ответниците имущество МПС, дружествени
дялове, акции и парични средства, както следва: товарен автомобил, марка
Фолксваген, модел ЛТ 31 Д с per. № *, дата на първа регистрация 08.04.1986
г., рама № *, двигател № *, придобит от отв.П. Н. К. на 21.09.2010 г. /преди
проверявания период/; лек автомобил, марка Мерцедес, модел Ц220 с per. № *,
придобит с договор от 14.05.2015 г. от отв.П. Н. К.; 50 дяла (100 %) от
капитала на „Еко Метал“ ЕООД, регистрирано по ф.д.№ 3160/2007 г. на
Окръжен съд - Варна, с номинална стойност 5 000лв., придобити от отв.А. В.
преди проверявания период; 2 дяла (100 %) от капитала на „В. Трансстрой“
ЕООД, регистрирано в Търговския регистър на 16.04.2015 г., с номинална
стойност 2 лв., собственост на отв. А. В.; 2 дяла (100 %) от капитала на
„Аутокорект 1“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър на 04.12.2017 г., с
номинална стойност 2 лв., собсвеност на отв.А. В.;1 акция (1 %) от капитала на
„Груйо Лайт“ АД, с номинална стойност 100 лв., собственост на отв.А. В.;
парични средства общо в размер на 294 990 лв., представляващи стойността
по номинал на иззети парични средства при извършен личен обиск на отв.А.
В. в хода на наказателното производство и иззети парични средства при
извършено претърсване в хода на наказателното производство на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ *, управляван от отв.А. В.,
описани подробно в исковата молба, съхранявани в банков трезор на ОД на
МВР гр.Пловдив в „У. Б.“ АД; 192.93лв., налични по разплащателна сметка №
* в „ПИБ“, открита на 19.11.2008 г. с титуляр П. Н. К.. Т.е. КОНПИ е
поддържала твърдения, че цялото придобито от ответниците по възмезден
начин и налично в края на периода имущество е: лек автомобил, марка
Мерцедес, модел Ц220 с peг. № *; 2 дяла (100 %) от капитала на „В.
Трансстрой“ ЕООД с номинална стойност 2 лв.; 2 дяла (100 %) от капитала на
„Аутокорект 1“ ЕООД с номинална стойност 2 лв.; 1 акция (1 %) от капитала
на „Груйо Лайт“ АД, с номинална стойност 100 лв.; парични средства в
размер на 294990лв., представляващи иззетите такива при обиска (285 000 лв.)
и претърсването (9 990 лв.) на 06.07.2020 г. по ДП № 58/2019 г. по описа на
НСлС и приложени по образуваното впоследствие НОХД 703/2024 г. по описа
на Окръжен съд - Пловдив; 192,93лв., налични по разплащателна сметка.
В хода на производството пред окръжния съд, с оглед и
новонастъпилите факти, КОНПИ е изложила, че наказателните производства
срещу ответника са приключили със споразумения, съответно от 20.01.2021 г.
по НОХД № 11/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и от 28.03.2024 г. по
НОХД 703/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С одобреното от
Добричкия окръжен съд споразумение, обвиняемият А. Д. В. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т.1,
предложение 1 и т. 2, вр. ал. 2 от НК - в периода от 27.06.2019 г. до 03.07.2019
7
г. в гр. Варна и гр. Добрич, в съучастие като съизвършител с Н. П. Н. при
условията на посредствено извършителство, осъществено чрез лицата Г. Н. Н.
и Т. Н. Н., на три пъти получил имущество - парични суми, след приспадане на
дължимите банкови такси - на обща стойност 125998,25 лева, постъпили в
„Ю. Б.“ АД по еврова сметка с IBAN * на дружество „АЛЕКСИР - 80“ ЕООД,
от извършен валутен превод в размер на 65 000 евро, с левова равностойност
127 128,95 лева, от сметка номер * на дружество GFG GROUPE FINANCIER
DE GESTION, със седалище в Кн. М., за което предполагал към момента на
получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление - по чл.
212, ал. 1 от НК и полученото имущество е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай. (За частта от сумата, предмет на
престъплението по НОХД № 11/2021 г. по описа на окръжен съд – Добрич в
размер на 62 999,13 лв. КОНПИ е заявила отказ по делото, поради
неналичността й в патримониума на ответника в края на периода). С
одобреното по НОХД 703/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
споразумение, А. Д. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 253. ал. 4. вр. ал.1 от НК за това, че на 06.07.2020 г. в Пловдив, е извършил
финансова операция с имущество - пари на обща стойност 285 000 лева, чрез
теглене на каса от сметка BG * в банка Ю. Б. АД с титуляр „Лейди 17“ ЕООД с
ЕИК *********, за което имущество е знаел, че е придобито чрез тежко
умишлено престъпление - престъпление против данъчната система по
смисъла на чл. 255, ал.1 от НК, касаещо избягване установяването и
плащането на данъчни задължения за фирма „ЛЕЙДИ 17“ ЕООД и чрез
престъпление по чл.313, ал.З, вр.ал.1 от НК; както и признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 313, ал.З, вр. ал.1 от НК за това, че на
06.07.2020 г. в гр.Пловдив, в качеството си на пълномощник на търговско
дружество „ЛЕЙДИ 17“ ЕООД е потвърдил неистина в частен документ -
декларация по чл.66, ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, в
който по изричната разпоредба на закон- чл.66, ал.2 от ЗМИП е бил специално
задължен да удостовери истината и декларацията е употребена пред служител
на „Ю. Б.“ АД - финансов център Пловдив, като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства, а именно, че сумата от 285 000 лв.- предмет на
посочената операция (теглене на пари от сметка на „Лейди 27“ЕООД) има
следния произход - приходи от сделка с черни и цветни метали с „Младенов
86“ЕООД 06.07.2020 г. На основание чл. 253, ал.6 от НК в полза на държавата
е отнета паричната сума от 285 000 лв., иззета с протокол от 06.07.2020 г. за
личен обиск, явяваща се част от предмета на престъплението. По отношение
на сумата от 9 990 лева е посочено, че същата е налична и предмет на
наложения от КОНПИ запор.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед събраните по делото доказателства установи следното:
Производството на комисията се води по чл. 153 ЗОНПИ и е допустимо
– налице са всички предвидени в закона предпоставки: ЗОНПИ е сезирана с
8
уведомление вх. № УВКПКОНПИ-1317/ 25.08.2020 г. за привличане в
качеството на обвиняем по ДП № 58/2019 г. по описа на Национална
следствена служба – ПРБ на ответника А. Д. В. (заедно с други лица) за
престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК, попадащо в обхвата на чл.108,ал.1,т.18 от ЗПКОНПИ (сега
ЗОНПИ). Проверката обхваща периода от 23.09.2010 г. до 23.09.2020 г. и е
образувана с протокол № ТД04ВА/УВ-10801/23.09.2020 г. С решение
№2118/06.04.2022 г. на директора на ТД – Варна е образувано производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от
ответника, а с решение № 2811/20.07.2022 г. на КОНПИ въз основа на доклад
от 06.07.2022 г. на директора на ТД - Варна – и за внасяне в съда на искова
молба за отнемане на незаконно придобито имущество от А. Д. В. и П. Н. К..
Искът на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
е за отнемане от ответниците на наличните у ответниците в края на периода:
един лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц220 с peг. № *, придобит с
договор от 14.05.2015 г., както и на сумата от 9990 лв., иззета с протокол за
претърсване на лек автомобил и изземване от 06.07.2020 г. по ДП № 58/2019 г.
по описа на НСлС.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е
установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество,
т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието
на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито
незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка
се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на
проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия проверяван период;
образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по
НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. По
приложението на ЗОНПИ понастоящем е налице постановено ТР №
4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което: не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на
§1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество.
Основната предпоставка за отнемането е установяване дали между
9
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането
може да бъде извършено, в случай че имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от
ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с
това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от
ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи
на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането е
възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато
превишението не се дължи на получен през проверявания период законен
доход (в тази насока е съдебната практика, обективирана в решение
№97/18.05.2018г. по гр.д.№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение
№200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г., ВКС, III гр.о., решение
№147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.; решение
№263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно
по приложението на ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2018г.) и относима към
настоящото производство по ЗОНПИ, обн.2018г. предвид аналогичните му
разпоредби.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
(самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност). Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер. В мотивите на цитираното ТР ВКС е приел още,
че стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово
понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на
имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход
за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
10
съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (така Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.). При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и
горепосочената съдебна практика, съдът извършва икономически анализ, по
който паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците,
както и придобитите от тях и впоследствие отчуждени в проверявания период
движими вещи и недвижими имоти, не се включват при преценка на
наличното имущество и не участват в остойностяването му, като имуществото
включва всички вещи, които са придобити през проверявания период и са
налични в патримониума на проверявания към неговия край, дружествените
дялове и паричните суми, които са налични също към края на този период.
В случая, твърдяното от КОНПИ (след двукратното изменение на иска
с частичен отказ от него) като придобито от ответниците в рамките на целия
проверяван период и налично в края му имущество е един лек автомобил,
марка Мерцедес, модел Ц 220 с peг. № * с установена със заключението на
вещото лице по САвТЕ по делото пазарна оценка към датата на
придобиването от 3 750 лв.; 2 дяла (100 %) от капитала на „В. Трансстрой“
ЕООД с номинална стойност 2 лв.; 2 дяла (100 %) от капитала на „Аутокорект
1“ ЕООД с номинална стойност 2 лв.; 1 акция (1 %) от капитала на „Груйо
Лайт“ АД, с номинална стойност 100 лв.; парични средства в размер на 294
990 лв., представляващи иззетите такива на 06.07.2020 г. по ДП № 58/2019 г.
по описа на НСлС при обиска (285 000 лв.) и претърсването (9 990 лв.),
приложени по образуваното впоследствие НОХД 703/2024 г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив; 192,93лв., налични по разплащателна сметка.
Спор между страните по делото за принадлежността на имуществото
към патримониума на ответника В. е налице единствено по отношение на
сумата от 285 000 лв. – иззета с протокол по ДП № 58/2019 г. по описа на
НСлС при обиска му на 06.07.2020 г. По принадежността на останалото
имущество ответниците не са възразили, а и доказано е по делото
придобиването от ответницата на лекия автомобил, участието на ответника и
собствеността му върху дяловете в търговските дружества, вземането на
ответницата за сумата по банковата й сметка. По отношение на сумата от
9 990 лв., установена при огледа в иззетата на 06.07.2020 г. при претърсването
на автомобила чанта, е приложима необорената презумпция на чл. 147
ЗОНПИ, която гласи, че до доказване на противното, за парични средства на
проверяваното лице се смятат и тези, намерени в собствени или наети от него
превозни средства. Възражения при изземването ответникът не е направил и
въпреки изразеното становище в отговора на исковата молба и в молбата от
06.02.2023 г., че сумата е собствена на трето лице, доказателства, оборващи
презумпцията той не е представил нито в производството пред КОНПИ, нито
в съдебното производство по иска. Затова, за нуждите на производството по
11
ЗОНПИ, същата (9 990 лв.) следва да бъде включена в стойността на
имуществото му при оценка на същото.
За сумата от 285 000 лв., намерена у ответника В. (в черна чанта) при
обиска му на 06.07.2020 г., видно от протокола за обиск, той е обяснил, че
представлява изтеглена от банка сума от търговия с цветни метали между
„Младенов 86“ ЕООД и „Лейди 17“ ЕООД. В отговора на исковата молба е
пояснил, че същата не е негова, а на юридическото лице, на което той е
пълномощник. В становището от 06.02.2023 г. ответникът е посочил, че е
пълномощник на дружеството „Лейди 17“ ЕООД и в качеството си на такъв на
06.07.2020 г. е изтеглил на каса от банковата сметка на това дружество сумата
от 285 800 лв., постъпила като плащане от „Младенов 86“ЕООД. Тази сума
той следвало да внесе в касата на дружеството „Лейди 17“ ЕООД в същия ден.
Междувременно, обаче се състоял обиска и сумата била иззета. От
приложеното извлечение от банката, се установява, че сума от 285 000 лв. е
преведена от „Младенов 86“ ЕООД на „Лейди 17“ ЕООД и в същия ден, тя е
била изтеглена от ответника В., който е действал като пълномощник на
дружеството съгласно нотариално заверено на 05.02.2020 г. пълномощно на
нотариус Жана Тикова. Сумата от 285 000 лв. е съставлявала част от предмета
на престъплението по НОХД 703/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив
по чл. 253, ал. 4. вр. ал.1 от НК (за това, че на 06.07.2020 г. в Пловдив, В. е
извършил финансова операция с имущество - пари на обща стойност 285 000
лева, чрез теглене на каса от сметка BG * в банка „Ю. Б.“ АД с титуляр „Лейди
17“ ЕООД с ЕИК *********, за което имущество е знаел, че е придобито чрез
тежко умишлено престъпление - престъпление против данъчната система по
смисъла на чл. 255, ал.1 от НК, касаещо избягване установяването и
плащането на данъчни задължения за фирма „ЛЕЙДИ 17“ ЕООД и чрез
престъпление по чл.313, ал.3, вр.ал.1 от НК) и по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 от НК
(за това, че на 06.07.2020 г. в гр.Пловдив, в качеството си на пълномощник на
търговско дружество „ЛЕЙДИ 17“ ЕООД е потвърдил неистина в частен
документ - декларация по чл.66, ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари, в който по изричната разпоредба на закон- чл.66, ал.2 от ЗМИП е бил
специално задължен да удостовери истината и декларацията е употребена
пред служител на „Ю. Б.“ АД - финансов център Пловдив, като доказателство
за невярно удостоверените обстоятелства, а именно, че сумата от 285 000 лв.-
предмет на посочената операция (теглене на пари от сметка на „Лейди
27“ЕООД) има следния произход- приходи от сделка с черни и цветни метали
с „Младенов 86“ЕООД 06.07.2020 г.) и е отнета в полза на държавата по
наказателното дело на осн. чл. 253, ал.6 от НК, като съставите на
престъпленията, за които ответникът е признат за виновен не налагат извод
сумата (285 000 лв.) да е на ответника. Така презумпцията по чл.147 ЗОНПИ
по отношение на същата сума е оборена и тя не следва да бъде включвана към
имуществото на ответника при извършване на преценката за стойността на
придобитото от него и налично в края на проверявания период имущество.
Предвид изложеното, неоснователни са всички оплаквания на въззивника в
12
тази връзка и е без значение обстоятелството, че трети лица не са заявили
самостоятелни права върху сумата и установения й престъпен характер по
наказателното дело, а цитираната от комисията съдебна практика касае съвсем
различни хипотези.
При това положение, стойността на цялото придобито в проверявания
период и налично в края му имущество от ответника възлиза на общата сума
14 036,93 лв. (дружествени дялове -104 лв.; МПС – 3 750 лв.; салдо по сметка
192,93 лв.; иззета при претърсването на автомобила сума от 9 990 лв.), която е
под релевантния размер от 150 000 лв.
Както бе посочено по-горе в решението, стoйнocттa на т.нар.
„значително несъответствие“ е специално законово понятие означаващо
превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора
на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.
Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
Нетният доход (по см.§ 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер не
съставлява „имущество“ (по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) и не следва да се
„прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с
отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на
финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за
съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява
обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на
ЗОНПИ.
Всичко изложено в случая налага извод, че не е налице увеличение на
имуществото на проверяваните в процесния период над 150 000 лв. и липсва
предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен
източник.
При това положение, искът на КОНПИ чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ е
изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до
идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който
не страда от визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде
потвърден.
По частна въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество против определение № 3062 от 19.07.2024 г.,
постановено по реда на чл.284 ГПК по гр.д. № 1606/2022 г. по описа на
Варненския окръжен съд:
Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно
оказаната адвокатска защита от адв. М. е заявено своевременно пред първата
инстанция, както с писмена молба след първото частично прекратяване
(отложено от съда за произнасяне с крайния съдебен акт), така и с изявление в
13
последното по делото съдебно заседание, непосредствено след втория
частичен отказ от иска на КОНПИ и преди приключване на устните
състезания по делото, поради което оплакванията в молбата по чл. 248 ГПК в
тази насока са били неоснователни. Неоснователно е и оплакването на
КОНПИ за недължимост на адвокатско възнаграждение на адв. М. за
безплатната защита по съображения, че причина за предявяване на иска е
поведението на ответника, както и че частичният отказ от иска е заявен
веднага след приемане на ново тълкувателно решение (ТР 4/18.05.2023 г. по
т.д. №4/2021 г. ВКС) и е по причини настъпили след предявяване на иска,
включително и поради постигнатото споразумение с ответника по
наказателното дело. Чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ не се прилага, когато Комисията е
мотивирала отказ от иска с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК
на ВКС. Поведението на ответниците при завеждане на делото има правно
значение в определени случаи за отговорността за разноските, но не и в
хипотезата на прекратяването му поради отказ от иска с оглед на новоприето
тълкувателно решение. Съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 1
на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по
индивидуален правен спор постановеното тълкувателно решение няма
значението на юридически факт, тъй като не представлява елемент от
основанието на иска, респ. не съставлява факт, индивидуализиращ
материалното гражданско право - предмет на делото. Настоящият казус е
точно такъв, тъй като Комисията е мотивирала първия отказ за размера от
74934,13 лв. с Тълкувателното решение. Тълкувателното решение е по
тълкуване на ЗОНПИ и има действие от влизане в сила на този закон, т. е. не
може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и
отказът от иска е извършен поради новонастъпили (след подаването на иска)
обстоятелства. Такова не съставлява и постигнатото с ответника споразумение
по наказателното дело, тъй като отнемането в полза на държавата на сумата от
285 000 лв. - предмет на престъплението е постановено по реда на чл. 253,
ал.6 от НК от наказателния съд и не зависи от волята на страната.
Възражението, че не се дължи възнаграждение на адв. М., поради това, че
ответниците не са материално затруднени лица тъй като не са се възползвали
от процесуалната възможност по чл.119, ал.1 от ЗОНПИ и не са поискали
отмяна на наложен запор на движима вещ, например на лек автомобил, марка
Мерцедес, модел Ц220 с per. № *, е неоснователно. Липсата на средства и
качеството на материално затруднени лица, ответниците са декларирали в
нарочни декларации и под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК,
като КОНПИ не е твърдяла и не е представила доказателства същите да
притежават имущество, извън претендираното за отнемане такова. Наличните
суми са иззети като веществени доказателства по наказателното дело и не се
ползват с режима по чл. 119, ал.1 от ЗОНПИ, а единственото друго имущество
съставлява един лек автомобил, който е предмет на претенцията за отнемане
на КОНПИ и е с ниска стойност. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, определено и присъдено от първата инстанция,
14
обаче е основателно. Съдът отчита: от една страна, че спорът е по реда на
ЗОНПИ, че цената на иска е 371 424,13 лв. (срещу ответника В. – 363 424,13
лв. и срещу ответницата К. 8000 лв.), че делото е продължило в период от
година и десет месеца, през които процесуалният представител на ответниците
активно е участвал в съдебни заседания (четири), изразявал е писмени
становища и участвал при събиране на доказателства и - от друга страна, че
извършената от адвоката работа не се отличава с голяма фактическа и правна
сложност (няма множество вещи за изследване; искът срещу ответника В.
касае отнемане на три суми, две от които иззети по наказателното дело и за
преобладаващата част от които производството по настоящото дело е
прекратено поради отказ от иска; за ответницата К. искът е с ниска цена и
касае отнемане на един лек автомобил и сума от продажбата на друг, за която
производството също е прекратено); и предвид липсата на обвързаност от
определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения (така задължителния характер на даденото тълкуване на
чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без
да са обвързващи за съда) съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
определено в размер от 7000 лв. за защитата на ответника В. и 800 лв. за
ответницата, които КОНПИ следва да заплати на адв. М.. В този смисъл,
оплакванията на комисията са основателни. Определението на окръжния съд
следва да бъде частично отменено и молбата на комисията – уважена с
изменение на разноските до посочения размер.
КОНПИ дължи заплащане на държавна такса за въззивното
производство в размер на сумата от 229,80 лв. съгл. чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ,
вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК. Тя дължи заплащане и на сторените от ответниците
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
съответно от 1000 лв. на А. Д. В. и 400 лв. на П. Н. К., срещу размера на които
няма възражение за прекомерност. Разноските са договорени и платени на адв.
М. съгласно изявленията в двата приложени договора за правна защита и
съдействие.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 545 от 20.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1606/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 3062 от 19.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1606/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд само В ЧАСТТА, с която
е оставена без уважение молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдените адвокатски
възнаграждения на адв. М. като прекомерни до размер на сумите от 7 000 лв.
15
за безплатната защита на ответника А. Д. В. и до размер на сумата от 800 лв.
за безплатната защита на ответницата П. Н. К., като вместо това ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 545 от 20.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1606/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта за разноските, като
вместо „сумата 10000 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
оказана адвокатска помощ на ответника А. Д. В. и сумата 2000 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на
ответницата П. Н. К.“, Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество следва да заплати на адвокат В. М. от ВАК, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 7 000 лв. за възнаграждение за безплатно оказана
адвокатска помощ на ответника А. Д. В. и сумата 800 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ответницата П. Н.
К., като ПОТВЪРЖДАВА определение № 3062 от 19.07.2024 г., постановено
по гр.д. № 1606/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата му
отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненския апелативен съд дължимата държавна такса за
въззивното производство в размер на сумата от 229,80 лв. съгл. чл.157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, ЕИК ********* да заплати на А. Д. В., ЕГН ********** сумата от
1000 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатска защита
във въззивното производство.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, ЕИК ********* да заплати на П. Н. К., ЕГН ********** сумата от
400 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатска защита
във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16