Определение по дело №22/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

1771

Година

30.3.2009 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

03.10

Година

2009

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба подадена от М. С. П., с ЕГН , с адрес : гр. Б., ж.к. “Е., против Т. О. У. “Д. Талев” гр. Б., П. от М. И. С. с адрес гр. Б., ул. “С., с която е предявен иск, с правно основание- чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1330 лв., представляваща законна лихва за забава върху главница от 2100 лв., представляваща заплатено обезщетение за вреда от оставане без работа, поради незаконно уволнение със Заповед № 175/02.12.2003г. на Директора на Т. О. У. гр. Б., определено с Решение № 4722/09.12.2004г., постановено по гр.д. № 167/2004г. по описа на РС-Б., влязло в законна сила на 10.06.2008г., считано от 02.02.2004г., до 24.10.2008г. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

Ищецът в исковата си молба твърди, че по силата на влязло в сила на 10.06.2008г., съдебно решение № 4722/09.12.2004г., постановено по гр.д. № 167/2004г. по описа на РС-Б., ответникът е осъден да му заплати на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сума в размер на 2100, 00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, извършено със Заповед № 175/02.12.2003г. на Директора на Т. О. У. гр. Б.. Сочи се, че в рамките на това производство не са присъдени лихви върху обезщетението, поради ненавременното предявяване на искането за лихви-едва пред ВКС. Поддържа се, че може да се предяви иск за лихва отделно от иска за вземането, от което произтича, като задължението по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е парично и при забавеното му изпълнение се дължи законна лихва на незаконно уволнения работник. Излагат се съображения в исковата молба, че исковата молба до съда за главницата замества писмената покана. Твърди се, че от 02.02.2004г.-датата на предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ до 24.10.2008г.-датата на плащане на обезщетението за вредата ответникът дължи сумата от 1 330 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2 100, 00 лв. Твърди се, че след влизане на решението в сила ищецът е отправил устна и писмена покана до работодателя за заплащане на посочената лихва, но последният отказал.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител– адв. К. Поддържа предявения иск, при евентуалност се сочи, че искът е частично основателен. Ангажира писмени доказателства. Претендират се и сторените разноски по делото.

Ответникът- Т. О. У. “Д. Талев” гр. Б. не изпраща представител в съдебно заседание. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. В последния се излагат подробни съображения за недопустимост на предявения иск и за неговата неоснователност, тъй като в предходното приключило дело между страните-гр.д. № 167/2004г. по описа на РС-Б., искане за заплащане на процесната законна лихва за забава не е било предявено от ищеца. Поддържа се, че вземането за обезщетение е изискуемо от датата на влизане в сила на решението-10.06.2008г., като длъжникът не е изпаднал в забава. Направено е и възражение за погасяване по давност на претенцията за лихви предвид разпоредбата на чл. 111, б “в” ЗЗД. Не се оспорва, че на 24.10.2008г. е изплатено дължимото обезщетение по чл. 225 КТ. Не ангажира доказателства.

В производството са събрани писмени доказателства, приложени са към доказателствения материал гр. дело 167/ 2004 г. по описа на БлРС, по което е приложено и въззивно гражданско дело № 140/05г. по описа на БОС и гр.дело № 860 /2006 г.по описа на ВКС, както и постъпилото за послужване гр. дело 1751/2006 г. по описа на БлРС. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал по делото.

След като обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото обстоятелството, че с влязло в сила на 10.06.2008г., съдебно решение № 4722/09.12.2004г., постановено по гр.д. № 167/2004г. по описа на РС-Б., ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сума в размер на 2 100, 00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, извършено със Заповед № 175/02.12.2003г. на Директора на Т. О. У. гр. Б.. Безспорно е и обстоятелството, че на 24.10.2008г., присъденото обезщетение е изплатено от ответника на ищеца.

Видно от приобщеното към доказателствения материал по делото гр.д. № 167/2004г. по описа на РС- гр. Б., в исковата си молба, ищецът не е предявил искане за присъждане на законна лихва. Едва в писмената защита на неговия процесуален представител пред ВКС е направено такова искане, което е недопустимо едва в тази инстанция. В диспозитива на първоинстанционнотто съдебно решение липсва произнасяне на съда относно присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение по чл. 225 КТ.

Видно от приобщеното към доказателствения материал по делото гр.д. № 1751/2006г. по описа на РС- гр. Б., по същото е предявена искова молба от М. С. П. против настоящият ответник, с която е предявено искане за заплащане на лихва върху сумата от 2 100 лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение от датата на уволнението до окончателното й изплащане. С изрично определение № 5025/15.11.2006г. исковата молба в тази й част е оставена без движение. С Определение № 5187/28.11.2006г., постановено по гр.д. № 1751/2006г. по описа на РС-Б. е прекратено производството по делото в частта по иска за заплащане на лихви, като определението е влязло в сила. С оглед на това и в решението, постановено по посоченото дело съдът не се е произнесъл по претендираните лихви.

По делото е представена молба от ищеца до ответника по настоящото дело с вх. № 0090/01.12.2008г., с която е поискано да се заплати законна лихва върху главницата от 2 100, 00 лв. в размер на 1 330 лв. за периода от 02.02.2004г. до 24.10.2008г.

От неоспореното заключение на назначената съдебно- счетоводна експертиза, се установява, че дължимата законна лихва за забава върху главница от 2 100, 00 лв., за периода 02.02.2004г.- 24.10.2008г. е в размер на 1 327, 93 лв. В съдебно заседание с оглед поставена от процесуалния представител на ищеца допълнителна задача, вещото лице заявява, че законната лихва върху главницата от 2 100, 00 лв. за периода от 24.10.2005г.-24.10.2008г. е в размер на 875, 86 лв.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Искът е процесуално допустим- налице е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, правен интерес от водене на процеса и валидно упражнено право на иск от ищеца. Неоснователно е възражението на ответника, направено в отговора по реда на чл. 131 ГПК за недопустимост на иска. В производството по гр.д. № 167/2004г. по описа на РС-Б., с решение по което е присъдена сумата в размер на 2 100, 00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, не е претендирана законна лихва, поради което и не е присъдена такава. Не е налице сила на присъдено нещо по отношение на претендираната лихва и по гр.д. № 1751/2006г., тъй като видно от Определение № 5187/28.11.2006г., постановено по същото дело, производството е прекратено в частта по иска за заплащане на лихви, като определението е влязло в сила. С оглед и на това в решението съдът не се е произнесъл по искането. Задължението за заплащане на лихва, макар и акцесорно, се ползва с известна самостоятелност по отношение на главното вземане. Двете вземания-за главницата и за обезщетение за забавено плащане са различни от гледна точна на тяхната търсимост и събираемост. С оглед на това може да се предявява иск за лихви отделно от иска за вземането, от което произтича тази лихва.

По същество- съдът намира предявения иск за частично основателен, поради следното:

Претендира се сумата от 1 330 лв., представляваща законна лихва за забава върху главница от 2100 лв., представляваща заплатено обезщетение за вреда от оставане без работа, поради незаконно уволнение със Заповед № 175/02.12.2003г. на Директора на Т. О. У. гр. Б., определено с Решение № 4722/09.12.2004г., постановено по гр.д. № 167/2004г. по описа на РС-Б., влязло в законна сила на 10.06.2008г., считано от 02.02.2004г., до 24.10.2008г.

Безспорно е по делото, а и това се установи от приложеното гр.д. № 167/2004г. по описа на РС-Б., че с Решение № 4722/09.12.2004г., постановено по същото дело, ответникът по настоящият иск е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сума в размер на 2 100, 00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, извършено със Заповед № 175/02.12.2003г. на Директора на Т. О. У. гр. Б..

Тъй като се претендира лихва върху обезщетение по чл. 225 КТ, на първо място следва да се определи характера на отговорността по чл. 225, ал. 1 КТ, с оглед преценката от кой момент се дължи лихва върху същото.

Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване. Задължението по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник. Поради договорния характер на отговорността и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за задълженията и договорите относно неизпълнение на задълженията. Съгласно императивната разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, “при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата”. При безсрочните задължения, каквото е това по чл. 225, ал. 1 КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора-чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В хипотезата на чл. 225, ал. 1 КТ вземането за обезщетение възниква в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението е конститутивен. Конститутивното действие на решението, с което този иск е уважен, важи с обратна сила, т.е. уволнението се счита за незаконно към момента на извършването му. Искът по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е осъдителен и може да се предяви за съвместно разглеждане с иска по т. 1 на същия член. Вземането по чл. 225, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е деня на уволнението, но тъй като вземането по чл. 225, ал.1 КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана до кредитора. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ./В тази насока ТР № 3/19.03.1996г., по гр.д. № 3/1995г., ОСГК на ВКС/. Следователно началният момент, от който се дължи лихвата в настоящият случай е 02.02.2004г.-датата на която е предявен искът по гр.д. № 167/2004г. по описа на РС-Б.. В тази връзка е неоснователно поддържаното в отговора на ответника по реда на чл. 131 ГПК, че към 02.02.2004г. сумата като обезщетение не е била присъдена и че вземането е станало изискуемо едва от влизане в сила на решението, а именно 10.06.2008г. Както се посочи по-горе изискуемостта настъпва от предявяване на иска за обезщетение, а относно неопределеността по размер към този момент на обезщетението следва да се отбележи, че ликвидността не е посочена от законодателя като елемент от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно е по делото и обстоятелството че присъденото обезщетение в размер на 2 100, 00 лв., е заплатено от ответника на 24.10.2008г. Ето защо, и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, законна лихва за забава се дължи за периода 02.02.2004г.- 24.10.2008г. Ответникът, обаче, е направил възражения за погасяване по давност на процесното вземане, което се явява частично основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 111, б. “в” ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3- годишна давност, като на основание чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, тоест в настоящия случай от 02.02.2004г. Това е моментът, от който започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви. Лихвите се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, ако искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В случая настоящият иск за лихви е предявен на 27.11.2008г. Считано три години назад е погасено вземането за лихви за времето от 02.02.2004г. до 27.11.2005г. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, е основателен само за периода 27.11.2005г.- 24.10.2008г.-датата на погасяване на главницата. Във връзка с твърденията на ищеца за претендиране на лихвите с нарочна молба до ответника, както и предявяване на иск по гр.д. № 1751/2006г. по описа на РС-Б., съдът намира, че давността за вземането за лихви не е прекъсвана. Давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение – чл. 116, б. “б” от ЗЗД, но не и с отправянето на искания до самия длъжник, както е било сторено в случая с представената молба от 01.12.2008г. На следващо място съдът намира, че исковата молба, по която е образувано гр.д. № 1751/2006г. по описа на РС-Б., с която е претендирана лихва върху обезщетението от 2 100 лв., не е прекъснала давността, тъй като същата не е връчена на ищеца, предвид че е оставена именно в тази й част без движение като нередовна и в последствие е прекратено производството по делото относно претендираната лихва.

Относно размера на дължимата лихва за периода от 27.11.2005г.- 24.10.2008г. съдът намира, че не може да бъде ползвано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като, същото е за различен период от приетия за основателен от съда, като е различен периода и по зададения в съдебно заседание допълнителен въпрос. В този случай съдът намира, че размерът следва да бъде определен при условията на чл. 162 ГПК, като за целта не са необходими специални знания, тъй като изчисляването може да бъде извършено и служебно от съда чрез Програмен продукт “Апис”. Видно от извършените изчисления, дължимата законна лихва за периода 27.11.2005г.- 24.10.2008г., върху претендираната главница от 2 100, 00 лв., е в размер на 851, 74 лв.

По изложените съображения искът е основателен за сумата от 851, 74 лв., представляваща законна лихва за периода от 27.11.2005г. до 24.10.2008г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер и за периода от 02.02.2004г. до 27.11.2005г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

На основание чл. 84 ГПК ответникът не дължи държавна такса. Същият не е освободен от заплащане на съдебни разноски, както и от направени в производството разноски от ищеца. Предвид това и с оглед изхода на спора и като взе предвид изрично направеното искане от страна на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част на иска, направените от последния разноски. В настоящият случай страната, поискала разноски не е представила изискуемия се от чл. 80 ГПК списък на претендираните разноски. Настоящият съдебен състав намира, че това не е основание за неприсъждане на разноски, съдът може да прецени в какъв размер да бъдат присъдени същите, но страната няма право да обжалва постановеното от него. По делото за направените от ищеца разноски са представени два договора за правна защита и съдействие. Съдът намира, че следва да вземе предвид разноските, направени във връзка с представения договор за правна защита и съдействие на л. 6 от делото. В същия е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. и е отбелязано, че сумата е внесена. Във втория договор е уговорено възнаграждение в размер на 150 лв. Няма данни обаче същите да са направени, предвид липсата на отбелязване в графа “внесена сума. На присъждане подлежат само действително направените разноски. С оглед горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съобразно уважената част от иска сумата от 32, 02 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на РС- гр. Б. сумата от 35, 22 лв., представляващо заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице,съобразно уважения размер на иска /останалата част от възнаграждението на в.л. остава дължима от бюджетната сметка на съда/, както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист за посочената сума.

Водим от горното, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, чл. 111, б. “в” ЗЗД, и чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът :

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т. О. У. “Д. Талев” гр. Б., П. от М. И. С. с адрес гр. Б., ул. “С, да заплати наМ. С. П., с ЕГН , с адрес : гр. Б., ж.к. “Е., сумата от 851, 74 лв. /осемстотин петдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главница от 2100 лв., представляваща заплатено обезщетение за от оставане без работа, поради незаконно уволнение, определено с Решение № 4722/09.12.2004г., постановено по гр.д. № 167/2004г. по описа на РС-Б., влязло в законна сила на 10.06.2008г., за периода 27.11.2005г.- 24.10.2008г., като в останалата част над 851, 74 лв. до пълния предявен размер от 1330, 00 лв. /хиляда триста и тридесет лева/ и за периода 02.02.2004г. до 27.11.2005г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като погасен по давност.

ОСЪЖДА Т. О. У. “Д. Талев” гр. Б., П. от М. И. С. с адрес гр. Б., ул. “Св., да заплати на М. С. П., с ЕГН , с адрес: гр. Б., ж.к. “Е.,сумата от 32, 02 лв. /тридесет и два лева и две стотинки/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Т. О. У. “Д. Талев” гр. Б., П. от М. И. С. с адрес гр. Б., ул. “С., да заплати по сметка на РС-Б. сумата от 35, 22 лв. /тридесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща заплатено от бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещото лице, както и 5, 00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на посочената сума.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр. Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :