РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. К., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200611 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Л. Т. с ЕГН ********** от с. С. ул. . №.,
обл.П. против Наказателно постановление №*, издадено от Д.П.Т. на
длъжност Началник група към ОДМВР П., РУ К. с което на основание
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1,
т.1,пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 20 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва фактическия извод на административно-наказващия
орган (АНО) да е преминал през кръстовището на червен светлинен сигнал на
светофара, като поддържа, че преминаването е осъществено на позволен
сигнал. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. Г., който поддържа жалбата. Взема становище възприятията на
актосъставителя и свидетеля по акта да не са годни да докажат действително
случилите се събития, тъй като същите са наблюдавали светофарната уредба,
1
регулираща движението не в посоката, в която се е придвижвал
жалбоподателят, а в насрещната посока. Не претендира се разноски.
Въззиваемата страна изразява писмено становище, като моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява. Не
претендират се разноски.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Р. Л. Т. спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 07.12.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 14.12.2021 г. пред Районен съд – К.,
поради което приложимият към датата на подаване на жалбата срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Кръстовището, образувано от пресичането на ул. Г.К. с ул. “А.С. в град
К. било регулирано от пътни светофари. При движение по бул. ул. Г.К. и в
посока от изток на запад, когато светофарът подавал зелен светлинен сигнал,
то сигналът на светофара, регулиращ движението в насрещната посока – от
запад на изток, не се променял на зелен в същия момент, а това ставало със
закъснение от 5 секунди. През тези 5 секунда светофарът, регулиращ
движението в посока от изток на запад, подавал зелен светлинен сигнал, като
той се различавал от сигнала, подаван от светофара, контролиращ
движението в насрещната посока, като в тази посока зеления светлинен
сигнал настъпвал след 5 секунди.
На 17.10.2021 г. около 22:15 часа жалбоподателят Р. Л. Т. управлявал
лек автомобил - Ф. Ф. с peг. № **, чужда собственост по ул. Г.К. в гр.К. с
посока на движение изток-запад, като с него пътували и свидетелите С.Д. и
И.И. и наближил светофарната уредба на кръстовището с ул. „А.С.. По
същото време свидетелите Л.Г. и И.И. – служители на РУП К. се движили със
служебен автомобил по ул. Г.К. в гр.К. с посока на движение запад - изток,
като те имали пряка видимост към светлинните сигнали на светофара,
регулиращ движението в посока от запад към изток. Двамата свидетели
нямали видимост и не могли да наблюдават светлинните сигнали на
светофара за водачите, движещи се в посока от изток на запад по ул. Г.К.. В
момента, в който автомобилът, управляван от жалбоподателя Т. преминал
през кръстовището на ул. Г.К. с ул. “А.С. в град К., свидетелите забелязали, че
светофарът за движение от запад на изток, тоест в тяхната посока подавал
червен светлинен сигнал. Свидетелите Л.Г. и И.И. приели, че жалбоподателят
е навлязъл и преминал през кръстовището също на червен сигнал на
светофара, поради което го последвали и го спрели с подаден сигнал за
2
спиране на ул. П.С.“ до номер .. Извършили му проверка и установили, че
водач е именно жалбоподателя и същият не представя свидетелство за
управление на МПС и, че управлява с наложено наказание глоба с
Наказателно постановление и/или Електронен фиш незаплатени в срока за
доброволно заплащане.
На място свид. Г. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA и №* от ** г. против жалбоподателя Т. в негово
присъствие и в присъствието на свид. И.. Жалбоподателят не вписал
възражение в акта. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административно-наказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Л.Г. и И.И.. От тях се
установяват: кръстовището и посоката, в която се е движил автомобилът,
управляван от жалбоподателя; конкретното място, на което са се намирали
двамата свидетели, начина, по който е извършена проверката, като
свидетелите изясняват, че са наблюдавали светлинните сигнали на светофара,
който е регулирал движението на превозните средства в насрещната посока
спрямо тази, в която се е движил жалбоподателят; вида на светлинния сигнал
на наблюдавания от свидетелите светофар. В показанията си свидетелите Л.Г.
и И.И. възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели
при изпълнение на служебните си задължения. Не се установяват основания,
по които те да се считат за заинтересовани. Показанията на свидетелите са
подробни, взаимно кореспондиращи и вътрешно непротиворечиви, поради
което получават доверие от настоящия съдебен състав.
На показанията на свид. С.Д. и И.И. съдът също дава вяра тъй като са
очевидци на деянието и показанията им не са в противоречие с другите
доказателства по делото, включително и с показанията на св. Л.Г. и И.И..
Действително по делото се установява, че съществува разминаване между
момента, в който светофарът, наблюдаван от полицейските служители,
започва да подава червен сигнал, и момента, в който насрещният светофар,
наблюдаван и съобразяван от жалбоподателя и свид. С.Д. и И.И. подава
червен забранителен сигнал, като това забавяне, видно от писмото на РУП К.
е 5 секунди, като съдът приема, че съществува момент, в който светофарът за
посоката от запад на изток, наблюдаван от полицейските служители, да свети
в червено, а светофарът за насрещната посока - от изток на запад, в която се е
движил жалбоподателят, да свети в зелено.
От Заповед № */* г., допълнена със Заповед № */* г. – и двете на
министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени
от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята
3
материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
1. Относно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100 лева :
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че на описаните в наказателното постановление време и
място – на 17.10.2021 г. около 22:15 часа в гр. К. жалбоподателят Т. е
управлявал лек автомобил Форд Фиеста с peг. номер ** в посока от изток на
запад по ул. Г.К. като е преминал направо през кръстовището, образувано при
пресичането на тази улица с ул. “А.С.. Доказано по несъмнен начин е и че
движението в посочения пътен участък към датата на деянието е било
регулирано от пътни светофари, като същите са работили в нормален режим и
са подавали светлинни сигнали, които са били задължителни за участниците в
движението. Основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството какъв е бил светлинният сигнал на светофара към момента на
преминаването на автомобила, управляван от жалбоподателя през процесното
кръстовище. В тази връзка на първо място по категоричен начин се
установява, че двамата полицейски служители, извършили проверката, не са
имали пряка видимост към светлинните сигнали на този светофар, който е
подавал задължителни сигнали за жалбоподателя в момента в който Т. е
преминавал през кръстовището. Това е така, тъй като и двамата свидетели са
се намирали в насрещната лента за движение, като и двамата полицейски
служители, извършили проверката признават да не са имали пряка видимост
към светлинните сигнали на светофара, регулиращ движението в посоката от
изток на запад, в която се е движил и автомобилът управляван от
жалбоподателя. Вместо това свидетелите изясняват, че начинът, по който са
извършвали проверка и преценка на какъв сигнал на светофара е преминал
даден водач, е като са наблюдавали светофара в тяхната лента за движение и
са предполагали какъв е сигнала за отсрещната. При тези факти се налага
категоричен извод, че свидетелите Л.Г. и И.И. макар и непосредствено да са
възприели самото движение на автомобила на жалбоподателя, не могат да
бъдат определени за очевидци и на конкретния подаван светлинен сигнал от
този светофар, който е регулирал поведението на жалбоподателя като водач
на МПС при преминаването му през процесното кръстовище. Изводите си за
фактите те са направи въз основа на логическа връзка и оценка на
наблюдавани други факти – в случая светлинните сигнали на светофара за
движение в тяхната посока. Действително административно-наказателният
процес не поставя изискване нито актосъставителят да бъде очевидец на
деянието, нито то да бъде установявано единствено чрез показанията на
такива свидетели. Извършеното нарушение може да бъде доказвано с всички
допустими доказателства в процеса, включително и с косвени доказателства.
Дори и в този случай обаче следва да бъде спазен критерият, че извършването
на нарушението трябва да е установено по категоричен и несъмнен начин, тъй
като административно-наказателната отговорност не може да почива на
4
предположения, съмнения и догадки. Като взе предвид събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав приема, че в случая проведеното доказване с косвени
доказателства не позволява да се направи единствен възможен, категоричен и
несъмнен извод за това жалбоподателят да е извършил вмененото му във вина
административно нарушение. Това означава, че нарушението се явява
единствено вероятно, но не и несъмнено и категорично доказано. Този извод
на съда почива на обстоятелствата, установени от приетото като писмено
доказателство по делото писмо от Началника на РУП К. от което се доказва,
че при движение по ул. Г.К. в град К. при подаването на зелен светлинен
сигнал на светофара за посоката от изток на запад, то светофарът за
насрещната посока - от запад на изток, в която се придвижвали полицейските
служители не подава едновременно същия зелен светлинен сигнал, а прави
това 5 секунди по-късно. Това означава, че обективно съществува момент,
през който светофарът за движение в посока от запад на изток наблюдаван от
полицейските служители, подава червен светлинен сигнал, но не и
насрещният светофар, с чиито светлинни сигнали се е съобразявал
жалбоподателят. Все в тази връзка налага се и извод, че обективно е
възможно, когато свид. Г. и И. са забелязали автомобила, управляван от
жалбоподателя, да навлиза в кръстовището и са погледнали, че в този момент
светофарът за движение в тяхната посока е подавал червен светлинен сигнал,
то светофарът за посоката от изток на запад, с който е съобразявал
поведението си жалбоподателят, все още да не е подавал забранителния
червен светлинен сигнал. За това съдът приема, че извършването на
нарушението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, а ангажирането
на отговорността на жалбоподателя с наказателното постановление почива на
предположение.
В периода от време, през който светлинните сигнали на светофарите в
двете срещуположни посоки (от изток на запад и от запад на изток) по ул.
Г.К. се разминават, предвид нормативно установената в чл.31, ал.6 от
ППЗДвП последователност при смяната на светлинните сигнали, е възможно
светофарът за посоката от изток на запад, в която се е придвижвал
жалбоподателят, в момента в който е навлязъл в кръстовището, да е подавал
жълт сигнал. Следователно явява се възможно жалбоподателят всъщност да е
навлязъл в кръстовището на жълт светлинен сигнал – така, както впрочем
посочва св. И.. Действително само по себе си преминаването на жълта
светлина на светофара също е деяние, при което преминаването по правило не
е разрешено. В случая обаче това не може да бъде основание за
потвърждаване на наказателното постановление поради две причини. На
първо място извършването на нарушението не чрез преминаването на червен,
а на друг сигнал на светофара представлява твърдение нарушението да е
извършен по различен начин. Същевременно нито в АУАН, нито в НП има
описано и предявено обвинение за това от фактическа страна жалбоподателят
да е преминал през кръстовището на жълт светлинен сигнал. В хода на
процеса Т. не се е бранил по такива факти, тъй като и такова
административно обвинение не му е било предявено. Да се приеме, че
5
нарушението е извършено при неспазването на различен от описания в АУАН
и в НП светлинен сигнал на светофара би представлявало съществено
изменение на обстоятелствата на нарушение, тъй като на практика би се
приело, че изпълнителното деяние представлява различно поведение на
нарушителя спрямо това, за което се води процесът. Правомощието на съда
да преквалифицира нарушението касае прилагането на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като правомощието по преквалифициране
се прилага по отношение на изпълнителното деяние, което е описано в
наказателното постановление. Следователно това правомощие се явява
неприложимо в случая. Второто и по-съществено обстоятелство,
препятстващо възможността наказателното постановление да бъде
потвърдено, е, че дори и жалбоподателят да е навлязъл и преминал през
кръстовището на жълт светлинен сигнал на светофара, то по никакъв начин не
се доказва, че той не е сторил това, тъй като към момента на подаването на
жълтия сигнал и след като му е било разрешено преминаването, той се е
намирал толкова близо до светофара, че не е могъл да спре, без да създаде
опасност за движението. В този случай съгласно чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП
забраната за преминаване на жълт сигнал на светофара не обвързва водачите.
По гореизложените съображения съдът приема, че макар извършването
на вмененото във вина на жалбоподателя Т. административно нарушение да
може да бъде определено като възможно и дори вероятно, то все пак същото
остана недоказано по делото по категоричен и несъмнен начин, изключващ
всяка друга възможност. Предвид конкретния начин, по който е извършена
проверка – единствено чрез наблюдение на светлинните сигнали на светофара
за движение в лентата на полицейските служители, и същевременно
разгледаното в мотивите на решението, но неотчетено от актосъставителя и
от наказващия орган разминаване между светлинните сигнали на светофарите
в двете противоположни посоки и забава преди тяхното синхронизиране, то
обективно възможно се явява жалбоподателят да е навлязъл и преминал през
кръстовището не на забранителен червен сигнал на светофара, а в момент,
когато такъв сигнал все още не е бил подаден и деянието му не би било
съставомерно. Тъй като тази възможност не е оборена по делото,
извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин. За това
наказателното постановление трябва да бъде отменено в тази му част.
2. Относно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 10 лева :
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелството за управление на
МПС и контролния талон към него. В хода на проверката контролните органи
са установили, че водачът на МПС Т. не носи свидетелството за управление
на МПС с оглед на което АНО правилно е приложил разпоредбата на чл. 183,
6
ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и и е наложил на жалбоподателя глоба в размер на по
10 лева, като същият размер е посочен от закона, поради което не подлежи на
изменение при съдебния контрол. Ето защо НП следва да бъде потвърдено и в
тази му част.
3. Относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП, за което на основание
чл.185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева:
Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си
по чл.190, ал.3 от ЗДвП, в който е предвидено, че наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. В цитираната като нарушена разпоредба липсва въведена
забрана за управление на МПС с незаплатена в срока за доброволно
заплащане глоба, каквото е твърдяното нарушение съгласно буквеното
изписване на нарушението в наказателното постановление. Законодателят е
регламентирал други последици от противоправното бездействие на водача.
Неплащането на тази глоба не е основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност и налагане на ново наказание
глоба, а предпоставя възможност за действия по принудително събиране на
глобата, а доскоро и за издаване на административен акт за налагане на
принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство по чл. 171, т. 1,
б. "д" от ЗДвП и временно спиране от движение на пътно превозно средство
по чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП, които обаче са обявени за
противоконоституционни с Решение на Конституционния съд № 3 от 2021 г.
Описаното в НП противоправно поведение на жалбоподателя не е
административно нарушение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 6 от
ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. С оглед на тази легална дефиниция, не
всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение.
Неизпълнението на определено задължение ще има характер на
административно нарушение, когато не е изпълнено законоустановено
задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на
нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт.
Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в
противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да
бъде споделено. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
190, ал.3 от ЗДвП е включена в текста на закона след разпоредбата на чл.185
от ЗДвП. Така от систематичното тълкуване на същата следва извод, че
законодателят не е целял да я описва като състав на административно
нарушение, което да е наказуемо съгласно общата разпоредба на чл. 185 от
ЗДвП. Плащането на глобата в предвидения законов срок представлява една
7
правна възможност, а не задължение, за наказаното лице да заплати
доброволно наказанието, като в противен случай неблагоприятна последица
за лицето би била образуването на изпълнително производство и
натоварването му с допълнителни разноски в хода на принудителното
изпълнение. Изрично в смисъл, че чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не въвежда състав
на административно нарушение е най-новата практика на Административните
съдилища в цялата страна. АНО може да предприеме някое от
горепосочените правни действия спрямо водача, но не и да налага глоба, тъй
като неплащането на наложеното наказание "глоба" в срока на доброволното
изпълнение не може да бъде санкционирано с налагането на ново наказание
"глоба". Незаплащането на наложената глоба в посочения срок, не влече след
себе си административно-наказателна отговорност и налагане на ново
наказание глоба, а единствено възможност да се пристъпи към принудително
събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни
мерки.
На следващо място следва да се отбележи, че никъде в разпоредбата на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не е описано като елемент от състав на нарушение
управлението на МПС. Така да се приеме, че нормата съдържа в себе си
състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН би
значело, че нарушители се явяват не само установените при проверка водачи
на МПС, но и всички граждани с неплатени глоби. Тълкуване на закона по
този начин би значело, че административно-наказващият орган ще има
възможността да извърши проверка на всички граждани, които са били
наказвани някога от него, и да наложи "глоби върху глоби" по отношение на
всеки от тях, който има неплатени задължения в т. нар. срок за доброволно
изпълнение, което няма как да е било целта на законодателя. Нещо повече,
при тълкуване на закона по този начин би се стигнало до въпроса дали глоба
би следвало да се наложи за всеки влязъл в сила неплатен електронен фиш,
респективно наказателно постановление или съдебен акт, отговор на който би
следвало да е утвърдителен на основание чл.18 от ЗАНН. От друга страна, с
оглед спазването на принципа ne bis in idem и с оглед изискването за
описване на дата на нарушението съгласно чл.42, ал. 1, т. 3 (за АУАН) и чл.
57, ал. 1, т. 5 (за НП) от ЗАНН би следвало много коректно да се описва като
дата на извършване на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП първият ден,
след който е изтекъл срокът за доброволно заплащане. Дори да се приеме, че
нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП включва в себе си състав на
административно нарушение, то за конкретното нарушение следва да бъдат
описани в АУАН и НП и установени всички съставомерни елементи на
състава. В конкретния случай това са индивидуализация на влязъл в сила
санкционен акт, размер на неплатената глоба и срокът, в който е следвало да
стане това. В случая дори не са индивидуализирани актовете – Наказателно
постановление ли е, фиш ли е и съответно без да е посочено кога (и дали
изобщо) същите са влезли в сила. Също така, нито в АУАН, нито в НП, е
посочено какъв е размерът на неплатената глоба и какъв е срокът, в който е
следвало да се заплати същата. Описването от фактическа страна на срока е
от особено значение, защото именно той би позволил на съда да извърши
8
преценка на първо място дали въобще по отношение на жалбоподателя
срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, а едновременно с това да
прецени и коя е датата, на която е било извършено твърдяното нарушение,
доколкото както вече се посочи, датата на извършване на нарушението ще
бъде първият ден, след който е изтекъл срокът за доброволно заплащане. В
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като факт, представляващ елемент от състав на
нарушение, не е включено управлението на МПС, поради което и за спазване
на принципа ne bis in idem евентуални глоби за нарушения по чл. 190, ал. 3
от ЗДвП не биха могли да бъдат налагани при установени управления на
МПС на различни дати при установено неплащане на едни и същи глоби по
едни и същи актове в доброволен срок (за разлика от установеното
управление на МПС без гражданска отговорност по чл. 638, ал. 3 и ал. 4 от
КЗ, където може да има множество нарушения на различни дати, тъй като
всяко отделно управление представлява самостоятелно нарушение). Така
денят, в който водачът е управлявал МПС и е бил спрян за проверка –
17.10.2021 г., би се явил датата на установяване на нарушението, а не датата
на извършването му, като денят на извършване би бил свързан с изтичането
на съответния срок от влизане в сила на наказателното постановление или
другият описан в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП акт. Поради това и обжалваното НП
следва да бъде отменено в тази му част.
По разноските:
Тъй като такива не се претендират, то не се и присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление №* на Началник група към
ОДМВР П., РУ К. в частта в която на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на Р. Л. Т. с ЕГН ********** от с. С. ул. .
№., обл.П. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100
лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
2.ПОТВРЪЖДАВА наказателно постановление №* на Началник група
към ОДМВР П., РУ К. в частта в която на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Р. Л. Т. с ЕГН ********** от с.
С. ул. . №., обл.П. е наложено административно наказание "глоба" в размер на
10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
3.ОТМЕНЯ наказателно постановление №* на Началник група към
ОДМВР П., РУ К. в частта в която на основание чл.185 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на Р. Л. Т. с ЕГН ********** от с. С. ул. .
№., обл.П. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20
лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
9
4.Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10