РЕШЕНИЕ  

 

№                           15.06.2018 г.            Град  Пазарджик

 

 

В          И  М  Е  Т  О            Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  първи  юни ,  две хиляди и  осемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №453  по описа за   2018  година.

 

 

Депозирана е искова молба с правно основание  чл.344, ал.1, т.1, т.2  и  т.3  от КТ от А.В.М.,ЕГН-********** *** срещу „Електроенергиен системен оператор”ЕАД, Мрежови есплоатационен район- Пловдив,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Витоша, бул „**********”№*, представлявано от И.В.Й.- управител.

Съгласно изложеното в исковата молба, между страните по делото бил сключен Трудов договор №599 от 02.05.2012г., с който ищецът бил назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, с работно място МЕПР- Пазарджик, сектор „Специална механизация и автотранспорт“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 440.00лв. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ със Заповед №525 от 17.11.2017г., връчена на ищеца на  04.12.2017г.

Твърди се, че заповедта за уволнение е била издадена през периода на действие на болничен лист от 10.07.2017г., което било незаконосъобразно. Не била спазена процедурата по чл.333,ал.1,т.2 от КТ, предвид ,че ищецът бил трудоустроен.Заповедта за уволнение била подписана от лице без надлежна представителна власт. Работодателят не бил се съобразил с критерия по чл.189,ал.1 от КТ, което водило до незаконност на уволнението. Тежестта на нарушението не съответствала на тежестта на наказанието, предвид наличните данни за влошено здравословно състояние на ищеца и даденото обяснение по реда на чл.193,ал.1 от КТ.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае уволнението за незаконно и да постанови отмяна на Заповед №525 от 17.11.2017г., да бъде възстановен ищецът  на предишната работа, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за 6 месеца, считано от 05.12.2017г. за оставането му без работа в размер на 1800.00лв., ведно със законна лихва, считано от  датата на предявяване на иска /31.01.2018г./ до окончателното изплащане на сумата. 

 Ответникът по делото е депозирал писмен отговор в който оспорва предявените искови претенции като допустими, но неоснователни, поради следните съображения: оспорва се изцяло исковата претенция за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна като неоснователна поради това, че процесната Заповед №525 от 17.11.2017г. е законосъобразна. Заповедта била издадена на 17.11.2017г. и била  връчена при условията на отказ на лицето, удостоверен в присъствието на двама свидетели на 04.12.2017г. За периода на болничен лист № от 10.07.2017г., ищецът е получавал обезщетение на осн. чл.47 КСО. Издаденият му болничен лист не е болничен за извинение на отсъствието му от работа, каквато роля притежават болничните листове поради общо заболяване.

Твърденията на ищеца за неспазване на процедурата по чл.333,ал.1 от КТ не отговаряли на истината,тъй като ответникът бил поискал предварително разрешение по чл.333,ал.1 от КТ.С писмо изх.№17261910 от 10.11.2017г. Директора на  Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Пазарджик бил дал предварително разрешение по чл.333,ал.1,т.2  т.3 и т.4 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Процедурата по чл.333,ал.1 от КТ била спазена, поради което ответникът бил направил повече, отколкото изисква закона.

Несъстоятелни били твърденията на ищеца, че заповедта била подписана от лице без надлежна представителна власт. Неявяването на работа поради здравословни причини можело да бъде оправдано единствено с медицински документ, какъвто в настоящия случай липсвал. Възразява се срещу исковите претенции и обстоятелствата, които навежда ищецът, тъй като същите се явявали необосновани и недоказани. Заповедта, с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ била правилна и законосъобразна. Оспорва се по основание исковата претенция за възстановяване на предишната заемана работа. Оспорва се по основание и размер иска за обезщетение в размер на 1800.00лв., представляващо възнаграждение за срок от 6 месеца, считано от 05.12.2017г.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Ответникът претендира разноски.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

В хода на делото не се спори между страните,че на 02.05.2012г. между ищеца и ответното дружество   е бил сключен Трудов договор №599 от 02.05.2012г., с който ищецът бил назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ с работно място МЕПР Пазарджик, сектор „Специална механизация и автотранспорт“.

Със Заповед №1286 от 06.07.2017г., ищецът М. бил трудоустроен, предвид настъпило влошаване на здравословното му състояние и освидетелстване от ТЕЛК

По време на действието на трудовия договор били подписвани допълнителни споразумение между страните /приложени по делото/.

Трудовото правоотношение било прекратено  на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ със Заповед №525 от 17.11.2017г., връчена на ищеца на 04.12.2017г.

            По делото са приложените и приобщени по надлежният ред  по делото множество доказателства, вкл. заверени преписи от трудовия договор и допълнителните споразумение- 7бр.;протокол на медицинска комисия; болничен лист от 24.11.2015г.,31.08.2016г. и 10.07.2017г.; ЕР на ТЕЛК от 30.08.2016г.;заповеди; устав на ответното дружество; молба на М. за преназначаването му на длъжността „шофьор на товарен автомобил“; писма; становище от  службата по трудова медицина; и др.

            От направената в съдебно заседание  констатация с представената от ищеца трудова книжка в оригинал се установява, че след датата на уволнението, ищецйт не е работил при друг работодател след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.

         По делото е била извършена съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението на която,последното брутно трудово възнаграждение, получено от М. за пълен отработен месец е бил за месец август,2017г.- основна заплата – 300.00лв.; за трудов стаж -18.00лв.; рехабилитация-150.00лв., поевтиняване на храната- 184.00лв., или общо БТВ- 652.00лв. Размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за 6 месеца е 1908.00лева.

         По делото е била приета съдебномедицинска експертиза, ведно от заключението на която, ищецът М. страда от увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб, поради което му е била извършена операция на 14.03.2016г. През периода от 28.09.2017г. до 02.10.2017г., ищецът М. е приемал определени медикаменти: трамал, трамадолов хидрохлорид; диклофенак дуо, оки саше. Приеманите медикаменти не могат да доведат до влошаване на здравословното състояние и невъзможност за изпълняване ежедневните нужди, вкл. неявяването му на работа, поради факта,че същите са били приемани в кратък срок и не са довели до страничните си ефекти от продължителната им употреба. Лекарствените средства не могат да доведат до сънливост , замаяност и замъглено виждане, които да не позволят на ищеца да изпълнява служебните си задължения. Не са налице данни за предходни хронични заболявания на М. на стомашно-чревния тракт. Експертното заключение не е оспорено от страните , съдът кредитира същото, тъй като е обосновано и компетентно изготвено.

         По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел С. И. И. ,- приятел на ищеца, от показанията на които се установява,че  преди връчването на заповедта на уволнение на М., последният се чувствал зле, не бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. Случвало Св.И.  да кара с колата си М. до работното му място, за да може М. да уведоми работодателя за невъзможността си да се яви на работа, но свидетелят не посочва конкретна дата или период,в който това се е случило.

         В тази насока са и показанията на св.Б., съгласно които, М. пиел по няколко вида болкоуспокояващи, които били със  силно действие.

          От показанията на св. П. се установява,че в края на м. септември и началото на м. октомври,2017г., М. не се е явил на работа в три последователни работни дни, без да уведоми предварително  прекия си ръководител за това. Горното се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел Е..

           Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

           Предявените искове са допустими, налице е правен интерес за ищеца от предявяването им.

           Разгледани по същество обаче, настоящият съдебен състав намира същите за  неоснователни и недоказани, предвид следните съображения:

          Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. За законността на наложеното дисциплинарно наказание следва работодателят да докаже наличието на посочените предпоставки.

          Съдът не споделя становището на ищцовата страна, съгласно което процесната  Заповед №525 от 17.11.2017г. на Ръководител МЕР Пловдив е незаконосъобразна , тъй като заповедта за уволнение била издадена през периода на действие на Болничен лист №Е2017 0923888 от 10.07.2017г. От приетите по делото доказателства се установява, че заповедта е била издадена на 17.11.2017г.  и е била връчена при отказ  на лицето, удостоверен с подписа на двама свидетели  на 04.12.2017г. Следва да се има предвид,че цитирания болничен лист е такъв за трудоустрояване по смисъла на чл.25,ал.1 от Наредбата за медицинска експертиза, като ищецът е бил трудоустроен на друга работа по предписание на здравните органи. От приетите по делото доказателства може да се направи извод,че издаденият на ищеца болничен лист, през периода на действие на който е била издадена заповедта за уволнение, е за трудоустрояване, а не за общо заболяване. В болничният лист е посочено подходящо работно място за лице с намалена работоспособност, което няма да доведе до влошаване на здравословното му състояние,т.е издаденият болничен лист на ищеца не е поради общо заболяване, което не позволява на ищеца да се яви на работа  и което би могло да мотивира неявяването му, а единствено изисква подходящо работно място и среда. В тази насока е и приложения по делото отговор от ТП на НОИ – Пловдив изх.№1029-15-13773 от 05.04.2018г. и удостоверение  от 04.04.2018г. за изплатени парични обезщетения на ищеца.

          Предвид изложеното, съдът приема,че издаденият Болничен лист №Е2017 0923888 от 10.07.2017г. не  е от естество да извини отсъствието на ищеца от работа,още повече по време на действие на болничния лист /03.07.2017г. – 29.12.2017г./ ищецът се е явявал на работа и е изпълнявал служебните си задължения, без здравословното му състояние да възпрепятства това.

          На следващо място, ищецът твърди,че не  е била спазена процедурата по чл.333,ал.1 КТ, като ответникът не е бил поискал предварително разрешение по реда на този текст. Практическото осъществяване на закрилата при уволнение включва предвидени в нормативния акт задължения на работодателя и на работника, който е определен за уволнение. Съгласно чл.333, ал.2 от КТ преди уволнението работодателят е длъжен да вземе мнението на трудово експертната лекарска комисия. Съгласно подзаконовата нормативна редба - чл.4 и чл.5 от Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ – мнението на ТЕЛК, обективирано в експертно решение за всеки работник отдел, се изпраща служебно до предприятието и до работника/служителя, а работодателят отправя до съответната инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник, прилагайки към него и експертното решение на ТЕЛК. В конкретният случаи са били изпълнени и кумулативно изискуемите се предпоставки за предварителна закрила, вменени му в задължение с разпоредбите на чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ. С писмо изх.№17261910 от 10.11.2017г., приложено по делото,  Директорът на дирекция „Инспекция по труда”-гр.Пазарджик е дал предварително разрешение по чл.333,ал.1,т.2,т.3 и т.4 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца М.. За да даде съответното разрешение,  компетентният орган  се е съобразил  с представеното му от  ответника Експертно  решение №3982 от 02.11.2017г.  на ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик, като  е направено заключение,че заболяването на  ответника не се обхваща от Наредба №5, публикувана в ДВ  от 20.02.21987г. и чл.333 от КТ. Видно от приетото по делото предварително разрешение , същото е дадено на  основание чл.333,ал.1,т.2,т.3 и т.4 от КТ, поради което е неоснователно възражението на ищеца за неспазване на процедурата по чл.333,ал.1,т.2 от КТ.

        Неоснователни са твърденията на ищеца, че заповедта за уволнение е била подписана от лице без представителна власт, предвид изтичането на мандата на представляващите ответното дружество органи  на  27.05.2017г. Видно от устава на ответното дружество, приет и приложен по делото /чл.25,ал.3 от Устава/, управителния съвет продължава да осъществява дейността си и след изтичането на мандата – до избора на нов управителен съвет, какъвто е настоящия случай. Предвид изложеното, процесната заповед е била издадена от компетентен орган по смисъла на чл.192,ал.1 от КТ. По делото е прието и Пълномощно рег.№10 от 05.01.2015г. на Нотариус рег.№320 на НК при РС-София, видно от което, Ръководителя на МЕР-Пловдив е бил упълномощен от изпълнителния директор на ответното дружество да упражнява правомощията на работодател по смисъла на КТ, като налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” е било съгласувано с упълномощителя, поради което предпоставките за налагане на наказанието са налице.

         Неоснователно е възражението на ищеца,че не се е явил на работа по здравословни причини. Тези твърдения на ищеца останаха недоказани в настоящото производство. С писмо изх.№МЕР-ПД-ПМО-2149 от 13.10.2017г., прието по делото,на ищеца е била предоставена възможност да представи медицински документ, удостоверяващ влошеното му здравословно състояние, като такъв не е бил представен, не са ангажирани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод,че работодателят е бил уведомен предварително за отсъствието на М., като показанията на разпитаните по делото свидетели не са в състояние да установят факта на уведомяване, още повече,че същите не посочват конкретна дата, на която се твърди,че М. е уведомил работодателя, свидетелите не визират конкретен случай, а показанията им са неконкретизирани. Несъстоятелни са твърденията на ищеца,че  приеманите от него медикаменти са довели до влошаване на здравословното му състояние, като този извод се оборва категорично от заключението на  приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно което приеманите медикаменти не могат да доведат до влошаване на здравословното състояние и невъзможност за изпълняване ежедневните нужди, вкл. неявяването му на работа, поради факта,че същите са били приемани в кратък срок и не са довели до страничните си ефекти от продължителната им употреба. Лекарствените средства не могат да доведат до сънливост , замаяност и замъглено виждане, които да не позволят на ищеца да изпълнява служебните си задължения. Дадените от вещото лице разяснения в проведеното по делото открито съдебно заседание не променят генералния извод за липсата на странични ефекти и ирелевантността на приеманите медикаменти към способността на ищеца да изпълнява служебните си задължения.

          Не е доказано от страна на ищеца,че на въпросните дати, на които е следвало да се яви на работа, не го е сторил  поради причината,че не е могъл да изпълнява служебните си задължения. В дадените пред работодателя обяснения, М. е посочил като причина за неявяването си „болки в стомаха“, но по делото не са събрани каквито и да е доказателства в тази насока. Твърденията на М. не се потвърждават дори от показанията на св.Б. /който въпреки,че е добре запознат със здравословното състояние на ищеца,не знае М. де се е оплаквал от болки в стомаха/, а от друга страна са в противоречие както със заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза /съгласно която не са налице данни за предходни хронични заболявания на М. на стомашно-чревния тракт/ Предвид липсата на основателна причина за неявяването на ищеца на работното му място в течение на три последователни работни дни /28.09.2017г.,29.09.2017г. и 02.10.2017г./, работодателят е предприел действия по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца.

          От друга страна не се установяват нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Не би могло да се направи обоснован  извод в случая, че процесната заповед е немотивирана. В заповедта достатъчно ясно и точно са изложени факти и обстоятелства за обективната и субективната страна на извършените от  ищеца нарушения на трудовата дисциплина, които обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защита от страна на  М.  срещу нея, така и за проверка от съда на нейната законосъобразност. При така изложеното, съдът намира, че процесната заповед е надлежно мотивирана съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Оспорваната заповед представлява законосъобразен и мотивиран акт, издаден от орган в рамките на неговата материална компетентност, в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по издаването й, предвидена в КТ. Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, като в нея са  посочени нарушителят, в какво се изразяват констатираните по законоустановеният ред нарушения,както и кога са извършени тези нарушения. Наред с това е била  спазена процедурата преди налагане на съответното нарушение по реда на чл.193 и следв. от КТ са изискани обяснения от ищеца. Наред с това, при определяне на така наложеното с уволнителната заповед наказание са спазени императивните изискания на чл.189 за определянето му, като са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца. Относно тежестта на извършените от  ищеца  нарушения и съответността на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът намира, че законосъобразно работодателят е преценил тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които същите са били извършени.

           Поради изложените съображения съдът намира, че наложеното на  ищеца М. дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

 По разноските:  Съгласно практиката на съдилищата , производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78, ал.3 ГПК/. Съобразно горния изход на делото, ищецът М. дължи на ответното дружество направените  разноски по делото в размер на 600.00лв.  предвид разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК.

Предвид отхвърляне на иска на ищеца и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за разглеждане на същият  в настоящия случай не следва да се определя.

 

 

            Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

        

         ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.М.,ЕГН-********** *** против „Електроенергиен системен оператор”ЕАД, Мрежови есплоатационен район- Пловдив,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Витоша, бул „******* ”№*, представлявано от И.В.Й.- управител, обективно съединени искове за признаване на уволнението като незаконно и за  отмяна като незаконосъобразна на Заповед №525/17.11.2017г. на  Н. А. - Ръководител МЕР-Пловдив, с която е прекратено трудово правоотношение между А.В.М.,ЕГН-********** и „Електроенергиен системен оператор”ЕАД, Мрежови есплоатационен район- Пловдив,ЕИК-*********, за възстановяване на А.В.М.,ЕГН-**********  на предишната му работа, както и за присъждане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с  чл.225 ал.1 от КТ в размер на 1 800.00 лева, като неоснователни  и недоказани

         ОСЪЖДА А.В.М.,ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Електроенергиен системен оператор”ЕАД, Мрежови есплоатационен район- Пловдив,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Витоша, бул „Цар Б. ІІІ ”№201, представлявано от И.В.Й.- управител, сумата от 600.00 лв. /шестотин лева / , представляваща  сторените от ответника  по делото съдебно – деловодни разноски

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.                                   

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: