№ 306
гр. Варна, 27.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20243100900595 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:08 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, от ГПК, се явиха:
ИЩЕЦЪТ Р. М. М., редовно призован, не се явява лично, не изпраща
представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 14661/22.05.2025г. за даване
ход на делото в отсъствие на ищеца и процесуален представител.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се
явява законният представител на дружеството, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 13755/15.05.2025г., в която е
заявено искане делото да се гледа в отсъствие на представляващ ответното
дружество.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК
пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.
СЪДЪТ докладва молба от ищеца вх. № 14661/22.05.2025г., в която се
поддържат изцяло предявените искове, оспорва се подадения отговор, няма
възражение по доклада, моли се да бъдат приети писмените доказателства,
представени с исковата молба и постъпилите изпълнителни дела на ЧСИ С. Д..
1
На осн. чл. 237 ГПК с оглед направеното признание на исковете от ответника,
ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска. Прави
възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Моли за присъждане на разноски. Оспорва се възражението на ответника, че
не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.
СЪДЪТ докладва молба от ответното дружество вх. №
13755/15.05.2025г., в частта, в която поддържат депозирания отговор и нямат
възражения по проекта за доклад.
СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направен с определение № 632/29.04.2025
година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, а
именно:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК от Р. М. М. с ЕГН **********, с
адрес *****, чрез пълномощник адв. А. Р. АК Варна, срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представлявано от
управителя Р. И.а М.-Т., да бъде прието за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не дължи сумите, присъдени с изпълнителен
лист от 29.05.2014г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №
1946/24.03.2014г. по ч.гр.дело № 3568/2014г. на ВРС, за събиране на които е
образувано изпълнително дело № 20197180400266 на ЧСИ С. Д., peг. № 718
на КЧСИ, както следва:
сумата от 72 175,12 лева /седемдесет и две хиляди сто седемдесет и пет
лева и 12 стотинки/ представляваща главница по Договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот N o НЬ24929 от 30.08.2007 г.,
допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от
31.05.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението и
сумата от 65 668.37 лева /шестдесет и пет хиляди шестстотин
шестдесет и осем лева и 37 стотинки/, представляваща законна лихва върху
главницата начислена за периода от 27.04.2016 г. - 09.10.2024 г.,
тъй като е погасено по давност правото на принудително изпълнение
2
на процесното вземане, което на дата 11.12.2020 г. е придобито от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* на основание договор за цесия от
„КОЛЕКТ БГ“ АД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер и
произтичащо от договор за потребителски кредит.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 24.04.2014 г., издаден въз
основа на Заповед № 1946/24.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 3568/2014 г. на ВРС Р. М. М. с ЕГН ********** и
М. М. Я., с ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк
България" АД, ЕИК ********* сумите: 46 216.51 евро, главница по Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот № НБ24929 от 30.08.2007
г., допълнителните споразумения към него и Договор за встъпване в дълг от
31.05.2010 г.; 4238.95 евро, договорна лихва за периода от 10.05.2013 г. до
17.03.2014 г.; 300.46 евро договорни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 2959.38 лв. разноски по делото, представляващи
общо 3 716.64 лв., от които: 1 985.40 лева, платена държавна такса и 1 731.24
лева с ДДС, платен адвокатски хонорар.
За събиране на вземането е образувано изпълнително дело №
20147180400742 на ЧСИ С. К. Д., per. № 718 в КЧСИ. Вследствие на
предприети изпълнителни действия е събрана сумата от 50 181 лв. През месец
април 2016 година изпълнителното дело е прекратено поради настъпила
перемция. Взискателят е изтеглил изпълнителния лист и е образувал ново изп.
дело № 20197180400266 по описа на ЧСИ С. К.-Д.. По изп. дело е наложен
запор на сметките на ищеца в „Алианц банк България" АД, „Юробанк
България" АД, наложен бил запор и в КАТ на притежавани от ищеца МПС – л.
а. Мицибуши Каризма с peг. № ****, както и на л. а. Опел Астра с per. № ****.
Твърди се в исковата молба, че след налагането на посочените запори
на 30.07.2019 г взискателят „Юробанк България" АД не е поискал
предприемането на други изпълнителни действия в срок от две години.
Поддържа се, че по отношение на процесните вземания е изтекла
предвидената в закона давност. Конкретно се сочи, че от 30.07.2019 г., датата
на последното валидно изпълнително действие е започнала да тече
погасителната давност, като се твърди, че същата не е прекъсвана, а
единствено спирана за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на осн. чл. 3
3
ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. във
вр. с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. В този смисъл твърди, че
погасителната давност е настъпила на 08.10.2024 г.
Настоява се уважение на исковете и за присъждане на съдебно-
деловодни разноски. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
депозира писмен отговор.
На първо място се твърди, че искът се явява частично недопустим
поради липса на правен интерес от неговото водене.
Сочи се, че в хода изп. дело № 742/2014 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., по
което е приложен процесния изпълнителен лист към взискателя „Юробанк
България" АД са разпределени суми в общ размер на 50 181,00 лв., поради
което същото е редуцирано на осн. чл. 76 ЗЗД, като освен разноските и
лихвите е погасена и част от главницата.
Във връзка с изложеното, с договора за цесия от 11.12.2020 г. сключен
между „Колект БГ" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, за процесното вземане е
цедирана главница в размер на 48 990,24 лева. Счита, че за ищеца липсва
правен интерес за установяване на недължимостта на главницата над сумата
от 48 990.24 лв., която е погасена чрез плащане.
На следващо място счита, че за ищеца липсва правен интерес за
установяване недължимостта на начислената законна лихва върху главницата,
съгласно чл. 119 ЗЗД.
Безусловно се признава, че към датата на подаване на иска е настъпила
петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на
принудително събиране на процесното вземане по отношение на ищеца /на
единия от длъжниците/.
Излагат се подробни съображения за това, че разноските следва да
останат за ищеца, предвид това, че дружество не е дало повод за делото.
Позовава се на съдебна практика.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
4
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна
давност по отношение правото на принудително изпълнение относно
вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да
установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване
или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
пълномощно; Молба до ЧСИ С. Д. вх. № 5951/14.05.2019г.; Изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3568/2014г. по описа на ВРС, ведно със Заповед за
изпълнение № 1946/24.03.2014г.; Съобщение за образувано изпълнително
дело, ведно с Разписка; Запорно съобщение изх. № 9496/30.05.2019г.; Запорно
съобщение №І 9498/30.05.2019г.; Запорно съобщение № 9504/30.05.2019г.;
Съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 9499/30.05.2019г. с
разписка; Уведомление за наложен запор изх. № 9502/30.05.2019г.;
Уведомление за наложен запор изх. № 14363/30.07.2019г.; Удостоверение за
размера на дълга изх. № 24423/09.10.2024г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с отговора на исковата молба вх. № 7080/12.03.2025г. заверен препис от
писмени документи, а именно: пълномощно.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА уведомление от ЧСИ С. К. Д. с изх. №
9881/05.05.2025г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заверен препис от Изпълнително дело №
742/2014и. и 266/2019г. с взискател Юробанк и длъжник Р. М. М. и Валентин
М. М..
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
5
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
15:15часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6