№ 304
гр. П., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720104197 по описа за 2021 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК от “Топлофикация П.” АД срещу П. ВЛ.
П. за установяване, че дължи: 1) сумата от 218,45 лв. (представляваща 1/6 част от общата
сума 1310,72 лв., като наследник на Т.А.В.) - цената на доставена, разпределена и потребена
топлинна енергия за битови нужди за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в жилище,
находящо се в гр. П*****) сумата 19,34 лв.– лихви за забава върху главницата, считано от
09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който по същество
оспорва исковете по изложени съображения. Изтъква, че не дължи претендираните суми,
тъй като не е ползвал процесния имот. Заявява, че е направил отказ от наследството на
своята майка и не е отговаря за задълженията й за топлинна енергия.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу П. ВЛ. П., отнасящо се за вземанията,
които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 01.03.2021г. по ч. гр. д. № 00786 по описа за 2021 г.
на Пернишкия районен съд.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК на 12.07.2021г., в което заявява,
че не дължи изпълнение, тъй като вземането е погасено по давност. Претендира разноски.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен
1
ежедневник.
По делото е представен договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 09.05.1990 г., съгласно който Т.А.В. е придобила собствеността
върху апартамент № ***“. Представен е нот. акт за учредяване на договорна ипотека от
01.03.2006 г., с който Т.А.В. и В.П.В. учредяват като обезпечение на отпуснат кредит
ипотека върху описания имот, находящ се в гр. П., кв. „***“ по документ за собственост, а
сега кв. „***“, съответстващ на процесния.
Представено е удостоверение за наследници на Т.А.В., починала на 14.08.2020 г.,
видно от което нейн наследник е ответникът, заедно със съпруга на починалата и другия й
син. Доколкото се касае за задължения, свързани с ползването на недвижими имот, придобит
през 1990 г. по време на действие на СК от 1985 отм. и при отчитане на отразеното в
договора за ипотека, а именно, че Т.В. и съпругът й В.В. са съсобственици, то се формира
извод, че след смъртта на Т. правото й на собственост върху имота е наследено по равно
съгласно чл. 9, вр. с чл. 5 ЗН и при отчитане на притежаваните преди това права на В.В., то
същият притежава 4/6 ид. част, а ответникът и неговия брат 1/6 ид. част от имота, съответно
до тези дялове отговарят за задълженията, свързани с него.
Представено е по делото удостоверение за вписан отказ на ответника от наследството
на Т.А.В., вписан в специалната книга на съда под № 31/05.01.2022г. Отказът е направен
след връчването на заповедта за изпълнение и депозиране на възражение по чл. 414 ГПК в
заповедното производство, както и след получаване на преписа от исковата молба, в срока за
отговор по чл. 131 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
2
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
В производството са ангажирани писмени доказателства за установяване правото на
собственост на Т.А.В. върху процесния имот. За да бъде ангажирана отговорността на
ответника като наследник на Т.А.В. за заплащане на задължението на топлинна енергия за
процесния период следва да се установи на първо място, че той има качеството наследник
на лицето, на следващо, че последният е бил потребител на топлинна енергия и ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си да достави топлинна енергия на посочената
стойност.
С направения отказ от наследство П. ВЛ. П. се лишава от включените в наследството
права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник,
но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от
откриване на наследството, т. е. отказът има обратно действие от смъртта на наследодателя.
Следователно ответникът, който се е отказал от наследството на починалата Т.А.В., се
изключва от кръга на наследниците, загубва това качество и се счита, че той е трето лице
спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството, поради което и не
отговаря за задълженията на наследодателя си по силата на общо наследствено
правоприемство.
Предвид изложеното исковите претенции се явяват неоснователни, като насочени
срещу лице, което не е материалноправно легитимирано да отговаря по тях и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
Обстоятелството, че ответникът е направил отказ от наследство, който поражда
действие от момента на откриване на същото, обуславя неоснователност на иска, но
същевременно не може да не се вземе предвид от съда, че ответникът е заявил отказа си в
хода на производството. Пред заповедния съд, той е оспорил дължимостта на вземанията по
същество, като е релевирал възражение за погасителна давност. С това си поведение той е
дал повод за завеждане на делото и за извършването на разноски от страна на ищцовото
дружество. Едва след получаване на исковата молба вписва отказа си. Настоящият съдебен
състав намира, че по аналогия с хипотезата на извършено плащане в хода на
производството, когато исковите претенции се отхвърлят, но ответникът остава задължен за
3
разноски, защото е дал повод за завеждане на иска и в настоящия случай същият отговаря за
тях. В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е определение №
277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.№ 2432/2014г., определение № 98 от 20.02.2009г. по гр.д.
№91/09г. на ВКС, ІV ГО; определение №518 от 15.06.12г.по ч.т.д.№156/11г. на ВКС, ІІ ТО;
определение №1176 от 28.12.12г. по ч.т.д.№560/2012г. на ІІ ТО; определение №
767/05.09.12г. по ч.т.д.№251/12г. на ІІ ТО, които са постановени в хипотеза на отказ от иска
поради настъпило плащане от ответника в хода на висящия процес.
Ищцовото дружество е сторило разноски в исковото производство за ДТ в размер на
25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. или общо 125 лв. и в
заповедното производство за ДТ в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. или общо 75 лв., които следва да се възложат на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове по реда на чл. 422 ГПК от
“Топлофикация П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу П. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „***“ ,
****, за установяване, че дължи: 1) сумата от 218,45 лв. (представляваща 1/6 част от общата
сума 1310,72 лв., като наследник на Т.А.В.) - цената на доставена, разпределена и потребена
топлинна енергия за битови нужди за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в жилище,
находящо се в гр. П*****) сумата 19,34 лв.– лихви за забава върху главницата, считано от
09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 00786/2021 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА П. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „***“ , **** ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 125,00 лева –
разноски в исковото производство и 75,00 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00786 по
описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5