№ 196
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000243 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на „Голд Кроун“ ЕООД – гр. Тутракан, и М. АНГ. Г. от гр. Тутракан,
подадена чрез адв. И.А. от АК - Силистра, срещу решение № 9/15.02.2022г.,
постановено по т. д. № 54/2021г. по описа на Силистренски окръжен съд, с
което е прието за установено, на основание чл. 422 ГПК, че въззивниците
дължат при условията на солидарност, на ищеца „Семпе 2” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 34 663.20 лв., представляваща главница по запис на
заповед от 09.04.2020г., с падеж за плащане - 30.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.12.2020г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 20203430100543/2020 по описа на
Районен съд - Тутракан.
Въззивниците твърдят неправилност на обжалваното решение поради
необоснованост и постановяване в нарушение на материалния закон. Излагат
се аргументи, че не са представени доказателства за разваляне на сключения
между страните Рамков договор № Р126/06.01.2020г. и за претендираното
обезщетение, като се твърди, че по този рамков договор са издадени и други
1
фактури. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Семпе 2” ЕООД,
представлявано по пълномощие от адв. М.Д. от АК - Варна. Според
въззиваемото дружество изложените в жалбата оплаквания са неоснователни
и непонятни, тъй като от събраните доказателства, в това число от
заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно –
счетоводна експертиза, безспорно се установява, че цената на доставката по
каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е
издаден процесният запис на заповед, не е платена на продавача, въпреки че
купувачът е получил стоката и е изтеглил ДДС за нея. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение, с присъждане на разноски за въззивна инстанция.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Първоинстанционният Силистренски окръжен съд е бил валидно
сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „Семпе 2” ЕООД – гр. Разград срещу
„Голд Кроун" ЕООД– гр. Тутракан и М. АНГ. Г. от гр. Тутракан, за
установяване съществуването на солидарни парични задължения на
ответниците към ищеца, за които са издадени Заповед № 5/04.01.2021г. и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 543/2020 г. по описа на РС - Тутракан, за
сумата 34 663.20 лв. –главница по запис на заповед, издаден на 09.04.2020г., с
падеж 30.09.2020г., по който „Голд Кроун" ЕООД е издател, а М. АНГ. Г. -
авалист, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК - 29.12.2020г. до окончателното плащане на
задължението.
Ответниците представят общ отговор, в който заявяват становище за
неоснователност на иска, като твърдят, че вземането по записа на заповед не
съществува, тъй като ценната книга обезпечаваа каузални правоотношения –
Рамков договор за покупко – продажба на движими вещи № Р129/06.01.2020г.
Абсолютни възражения за липса на реквизити на записа на заповед, както и
конкретни релативни възражения, основани на соченото каузално
2
правоотношение, не са направени.
В допълнителната искова молба, ищецът релевира доводи, че изцяло в
тежест на ответниците е, при въведени от тях твърдения за наличие на
каузално правоотношение, по повод на и във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, да докаже наличието на каузално
правоотношение, както и че е изрядна страна по същото. Въпреки това, без да
разчита на сочената от него тежест на доказване за ответниците относно
гаранционния характер на записа по въведеното в предмета на спора каузално
правоотношение, ищецът допълнително релевира в процеса конкретни
твърдения за основание, размер и падеж на паричното вземане, за
обезпечаване изпълнението на което е издадена ценната книга и иска
приемане и допускане на доказателства за установяване на вземането си.
Сочи се, че в изпълнение на Рамков договор за покупко – продажба на
движими вещи – стоки № Р129/06.01.2020г. продавачът „Семпе 2” ЕООД е
продал и предал на „Голд Кроун” ЕООД, а последният е получил 50.50 т.
уреа, с цена на стоката и транспорта за сумата 34 663.20лв., с ДДС, за което са
издадени и двустранно подписани фактура № **********/06.04.2020г. и
стокови разписки от 02.04.2020г. и 03.04.2020г.
В допълнителния отговор ответниците правят за първи път конкретно
релативно възражения за недължимост на сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение, основано на каузалното правоотношение, а именно, че не е
доказано предаването на описаната във фактурата стока, тъй като стоковите
разписки са подписани от лице без представителна власт.
Обжалваното решението на ОС – гр. Силистра, с което искът е уважен,
е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Исковата молба е подадена в рамките на
законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за
подаденото от длъжниците възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на
сумите по заповедта за изпълнение. Налице са процесуалните предпоставки, в
това число и особените такива, и липсват процесуални пречки за
допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
При съобразяване на практика по чл. 290 ГПК въззивният съд намира,
че при разглеждане на спор, който е за вземане, породено от запис на заповед,
3
следва да извърши преценка доколко представеният от ищеца – кредитор
документ отговаря на формалните изисквания на императивна
материалноправна норма - чл. 535 ТЗ, които му придават значението на запис
на заповед, независимо дали е сезиран с възражения пред първа инстанция
или с доводи във въззивната жалба.
Ищецът „Семпе 2” ЕООД – гр. Разград е приносител и ремитент по
запис на заповед, издаден на 09.04.2020г., чиято автентичност не е оспорена,
като документът е приложен в оригинал към заявлението по чл. 417 ГПК/.
Наименованието „ запис на заповед” е посочено както в заглавието на
документа, така и в текста на същия. Издателят „Голд Кроун” ЕООД е поел
безусловно и неотменимо задължение да заплати сумата 34 663.20 лв., без
допълнителни изявления, с които да е разколебана безусловността или
неотменимостта. Падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл. 486, ал.
1, т. 4 във вр. чл. 537 от ТЗ – на определен ден /30.09.2020г./, вписани са дата
на издаване, място на издаване и място на плащане.
Следователно, процесният запис на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, съдържа всички
законоустановени реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ, поради което същият е
действителен и е породил валидно менителнично задължение за издателя за
заплащане на сумата по записа на заповед. Доколкото е спазена и
установената в чл. 484, ал. 2 от ТЗ форма чрез полагане на подпис на лицевата
страна на менителничния документ от М. АНГ. Г., като авалист, следва да се
приеме, че е възникнало и валидно менителнично поръчителство. Правните
последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда
задължение, което, по вид, съдържание и предпоставки за принудително
осъществяване, се определя от обезпеченото задължение, авалистът дължи
същата по вид престация, както и авалата - чл. 485, ал. 1 от ТЗ, като отговаря
спрямо приносителя солидарно с издателя относно погасяването на
паричните задължения по ценната книга – чл. 513, ал. 1 от ТЗ.
По каузалното правоотношение.
Не се спори, че между страните е сключен представеният от
ответниците, с отговора на исковата молба, Рамков договор за покупко -
продажба на движими вещи № Р126/06.01.2020г. Предмет на рамково
договаряне е продажбата на стоки– препарати за растителна защита, торове,
4
семена, горива и др. Уговорено е, че за отделните доставки се издава фактура
от доставчика с посочване на вид, качество, цена на стоката и падеж на
плащане.
За процесната доставка е издадена и двустранно подписана фактура №
**********/06.04.2020г. за 50.50 т. уреа, с цена на стоката и транспорта за
сумата 34 663лв., с ДДС. За предаването на фактурираните количества тор от
посочения вид и количество са съставени и двустранно подписани стокови
разписки от 02.04.2020г. и 03.04.2020г. Ответниците възразяват, че
предаването на стоките по стоковите разписки не е удостоверено с подпис на
купувача, а за приемането им се е подписало лице, което не е било
упълномощено за това.
Въззивният състав не намира основание да направи други, различни
изводи от СОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл.
202 ГПК на назначената съдебно – счетоводна експертиза, възложена на вещо
лице, разполагащо с необходимите специалност и квалификация за
изпълнение на задачите. От заключението се установява, че издадена и
двустранно подписана фактура № **********/06.04.2020г. за 50.50 т. уреа, с
цена на стоката и транспорта за сумата 34 663лв., с ДДС, е осчетоводена в
счетоводствата и на двете дружества, включена е в дневниците за покупките и
в справка– декларация по ДДС за съответния период, като ответното
дружество е заявило ползване на данъчен кредит по тази фактура.
Въз основа на тази фактическа установеност, съставът на въззивния
съд прави извода, че в първоинстанционното производство ищецът „Семпе 2”
ЕООД – гр. Разград е провел успешно главно пълно доказване относно
съществуването на паричното вземане по каузалното правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед.
С решения, постановени по реда на чл.290 ГПК а именно: решение №
51 от 10.12.2012г. по гр.д. № 962/11г. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по
т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96/26.11.2009г по т. д. № 380/2008г. на
ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т. д. № 546/08г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др., е прието,
че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност,
5
начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника –
купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване / решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о./. Също в
постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 252/03.01.2013г. на Второ ТО
на ВКС по т. д. №1067/2011г. е прието, че включването на фактурата в
дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е
ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както
за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на
стоката, така и за доставка на същата.
Във връзка с твърденията на ответниците за подписване на стоковите
разписки от лица без представителна власт, е приложима необоримата
презумпция на чл. 301 ТЗ. Дори и при приемане на стоките от лица без
представителна власт, действията се считат потвърдени, тъй като не е налице
противопоставяне от страна на купувача веднага след узнаването.
Разпоредбата на чл. 301 ТЗ намира приложение при разрешаване на
спорове между търговци, независимо дали сочената липса на представителна
власт засяга сключването на търговска сделка от името на търговеца или
действията по приемане на изпълнение по търговска сделка, и в двете
хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни
последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна,
че те не го обвързват. Основание за приложението на въведената с тази норма
законова презумпция в случая се извежда по безспорен начин от конкретни
факти и обстоятелства, от които следва несъмнен извод, че търговецът е
узнал, но въпреки това не е оспорил приемането на стоките. Всички издадени
от ищеца фактури във връзка с рамковото споразумение, в това число и тази
за обезпеченото вземане с процесната ценна книга на заповед, са
осчетоводени от ответното дружество, включени са в дневника за покупките
и за тях е ползван данъчен кредит. Както беше посочено по – горе в мотивите,
отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване.
6
Изложените във въззивната жалба аргументи, че не са представени
доказателства за разваляне на сключения между страните Рамков договор №
Р126/06.01.2020г. и за размера на претендираното обезщетение, не са
адекватни на фактическата обстановка, тъй като никоя от страните не твърди
и няма данни, че обезпеченото вземането с ценната книга на заповед
съставлява обезщетение по развален договор.
Предявеният специален установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, е
доказан по основание и размер, ведно с акцесорната претенция за законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции
по съществото на спора първоинстанционното решение следва се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК,
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото дружество
общо сумата 1 884 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за тази инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/15.02.2022г., постановено по т. д. №
54/2021г. по описа на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ГОЛД КРОУН" ЕООД – гр. Тутракан, ЕИК *********, и
М. АНГ. Г., ЕГН **********, да заплатят общо на „СЕМПЕ 2” ЕООД, ЕИК
*********, сумата 1 884лв. /хиляда осемстотин осемдесет и четири лева/,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8