Р Е Ш Е Н И
Е № 260302
гр. Бургас, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVI-ти граждански състав в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ П.
при участието на секретаря Марина
Димова, като разгледа докладваното от съдия П. гражданско дело № 10120 по описа
на БРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на С.К.Я., ЕГН **********,***, пл. Б…, адв. Д.К. против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - гл. изп. директор и Бистра Ангелова Василева - изп. директор, с която се иска осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4878,99 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по застрахователен договор, сключен с полица за застраховка „Каско+ “ на МПС №…….по щета с № 44012131910092 по повод настъпило застрахователно събитие на 01.04.2019г. - противозаконно отнемане на МПС, марка ФОЛКСВАГЕН, модел ГОЛФ, рег. № …….. НВ, равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - 01.04.2019г., която стойност представлява разликата между договорената застрахователна сума в размер на 5006 лева, намалена с последната дължима по застраховката вноска в размер на 127.10 лева, сумата от 182.96 лева - лихва за забава на основание чл. 409 от КЗ върху дължимата сума от датата на изпадане в забава на ответното дружество - 17.07.2019г. до датата на депозиране на исковата молба - 29.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че Я. като собственик на МПС, марка ФОЛКСВАГЕН, модел ГОЛФ, рег. № …. е сключил автомобилна застраховка „Каско+“ с „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД - полица №…….., валидна към датата на възникване на застрахователното събитие – 01.04.2019г. Застрахованият лек автомобил бил откраднат на 01.04.2019г. в гр. София от неизвестен извършител, за което своевременно били уведомени, както Седмо РУ-СДВР в град София, така и застрахователя, при който претенцията била заведена като щета № 44012131910092. По така заведената щета ищецът представил всички поискани документи, необходими за установяване на основанието и размера й, както и предал единствения ключ. Последвал отказ за изплащане на застрахователното обезщетение поради непредставяне на втори комплект ключове. С тези мотиви, моли за уважаване на иска.
Исковете са с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 409 от КЗ.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Оспорва активната легитимация на ищеца като собственик на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. №…….. При сключване на застрахователна полица № 440118213106036, ищецът попълнил предложение- въпросник, в което декларирал брой оригинални ключове - 2 броя. Впоследствие ищецът заявил, че е закупил колата с един ключ, но при преглед на всички документи и снимки при сключване на полицата и при завеждане на щетата, било констатирано, че лек автомобил „Фолксваген“ с peг. №....има два броя заключващи устройства, тъй като от снимките при застраховане било видно, че ключът не е сгъваем, а при щетата бил сгъваем. Ищецът притежава два броя ключове от своя автомобил, но реално е представил само един на застрахователя. Застрахованият не е изпълнил свои задължения от общите условия на застраховката, като от това са възникнали предпоставки за увеличаване на риска. Счита, че неизпълнението на поетото задължение да представи всички обявени заключващи механизми се явява значително, с оглед интереса на застрахователя, поради което и същото е основание за отказ на изплащане на застрахователното обезщетение. Сочи, че съгласно т. 10.6 от Общите условия по застраховката, в случай на кражба или изгубване на заключващи механизми, застрахованият следва да уведоми в срок от 24 часа компетентните държавни органи и застрахователя и да предприеме всички необходими мерки за опазване на автомобила от противозаконно отнемане; да подмени за своя сметка заключващите механизми, след което да представи автомобила за оглед от застрахователя. До подмяната на заключващите механизми и извършването на оглед, застрахователят не покрива кражба на цяло МПС и/или кражба чрез взлом на застрахованото МПС. Непредставянето на всички заключващи механизми на МПС, какъвто е процесният случай, представлява изключен риск по смисъла на Общите условия по застраховката. Съгласно т. 9.3.2. от Общите условия, при настъпване на кражба на цяло МПС, ако застрахованият не представи всички обявени заключващи механизми и/или дистанционни управления, и/или активиращите устройства/приставки на допълнителните средства за защита, то застрахователят не предоставя застрахователно покритие по застраховката. Счита, че са налице предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Налице е неизпълнение на договорните задължения т.10.1., т. 10.2, т. 10.3 от Общите условия по застраховката, което дерогира отговорността на застрахователя да плати обезщетение. Естеството на неизпълнението от страна на застрахования е такова, че то способства настъпването на застрахователния риск и/или да повлияе върху размера на вредите (чл. 395 от КЗ). Налице е основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, предвид разпоредбата на чл. 363, ал. 4 от КЗ, в случая е налице деклариране на обстоятелства, различни от действителното положение. Съгласно договорените общи условия по застраховката, това е правоизключващо обстоятелство и основание за отказ от страна на застрахователя. Оспорва се твърдението в исковата молба, че лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ….е откраднат на посоченото място и час. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на дължимото застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на задължението на застрахования при настъпване на риска „кражба“ да представи всички заключващи механизми на застрахованото МПС, на основание т. 10.8 от ОУ и чл. 395, ал. 4 от КЗ. Оспорва иска и по размер. Моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят досежно наличието на валидно застрахователно правоотношение по процесната полица с предмет процесния автомобил, както и че автомобилът е бил противозаконно отнет, респ. настъпил е предвидения в договора риск „кражба“. Установено е по делото, че застрахованият е изпълнил задълженията си за заявяване на събитието и е представил необходимите документи пред застрахователя. Следователно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение на ищеца, на основание чл. 405, ал.1, вр. чл. 386, ал. 2 вр. чл. 400, ал. 2 от КЗ.
По фактите съществува спор относно броя ключове, притежавани от ищеца. Спорен е и размерът на обезщетението. За установяване на спорните факти са ангажирани писмени и гласни доказателства, изслушана е и авто-техническа експертиза. Съгласно основното заключение на вещото лице средната пазарна стойност на застрахования автомобил VW Golf, рег. № ....към датата на застрахователното събитие - 01.04.2019 год. е 3420 лева. При направения от експерта оглед на вещественото доказателство - намиращо се у застрахователя и заснетия при сключването на полицата ключ се установява разлика, поради което единият от двата ключа не е оригиналния. Оригиналният ключ е уникален, с чип и не може да бъде заместен от друг. Представеният пред застрахователя ключ не може да запаметява информация за движението на автомобила. Ключът на процесния модел автомобил има единствено функцията да отваря и затваря вратите на автомобила и съответно - да активира и деактивира имобилайзера на двигателя. Осъществяването на кражбата на процесния лек автомобил, при липсата на оригиналния ключ може да е станало посредством разработена собствена техника на автокрадците за отваряне и привеждане в движение на автомобила без оригиналния ключ. В депозираното допълнително заключение вещото лице посочва, че представеният по делото ключ е дубликат, изработен от месингова сплав, за разлика от оригиналния, който е изработен от специална стомана, като това явно личи по цвета на метала и по самия нарез на перото на ключа, който очевидно не е фабрично изпълнен, а е правен с ключарска металорежеща машина в България. Нарезът на перото е съпоставим с този на модела на автомобила. Не може да се установи дали вградения в кутийката чип е точно за процесния автомобил, а чипът за всеки автомобил е уникален. При хипотезата, че чипът поставен в кутийката на представения по делото ключ е идентичен с този на оригиналния, тогава с този ключ може да се придвижи процесния автомобил. В заключение вещото лице посочва, че липсващият ключ е представеният оригинален ключ при сключване на застрахователния договор, а наличния – представения пред застрахователя дубликат.
По делото е доказано, че застрахованият е подписал предложение-въпросник към комбинирана полица и е декларирал, че разполага с два броя ключа за автомобила. Във връзка с приложено към застрахователната преписка обяснение от Ц. В. – застрахователен брокер за допусната техническа грешка при въвеждане цифрата „2“ вместо „1“, от което излиза, че автомобилът разполага с два комплекта ключове, в съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че не се оспорва, че ищецът е заявил само един ключ. В тази връзка твърденията на ответника са, че в действителност Я. е притежавал два ключа, макар да е заявил един пред застрахователя, а тези на ищеца, че е имал един единствен ключ, който е бил подменен. Разпитани са свид. Г. и Н., служители в ДЗИ, които установяват по категоричен начин, че при сключване на застраховката е бил представен един ключ, а при заявяване на щетата – друг. Дори да се приеме, че ключът за автомобила не е бил един, който впоследствие е подменен, а ищецът е притежавал два ключа, то застрахователят не е установил причинна връзка между непредставянето на втория ключ и настъпването на застрахователното събитие. Неоснователно се явява възражението на ответника, че по делото е доказано наличие на хипотезата на т. 9.3.2. от Общите условия към застрахователния договор, защото застрахованият не е предал втория ключ от процесния автомобил. Тази уговорка в ОУ, представлява неизпълнение на уговорено в договора задължение, като основание за отказ за плащането на обезщетението по чл. 408, ал. 1, т. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК ответникът, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи, че има причинна връзка между непредставянето на втория ключ и настъпването на застрахователното събитие. Тази причинна връзка не може да бъде презюмирана по договорен път, както неоснователно счита ответникът. В процесната хипотеза застрахователят не е доказал пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Застрахователят не е доказал, че липсата на втория ключ е в пряка причинна връзка с кражбата на МПС и следва да понесе тежестта от недоказването на този факт. Застрахователят се е опитал с тази уговорка да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, с цел предотвратяване на хипотетична застрахователна измама, чрез избягване възможност за предоставяне втория ключ на лицето отнело превозното средство. Но тази застрахователна измама също трябва да бъде доказана и то по надлежния ред на НПК, или когато това е недопустимо по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. В този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав - решение № 124 от 04.08.2015г., по т.д. № 440/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. В този смисъл не са налице и предпоставките за намаляне на застрахователното обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно заключението на вещото лице средната пазарна стойност на застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие - 01.04.2019 год. е 3420 лева. Предявеният иск е основателен и доказан до размера на 3420 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена в този размер и отхвърлена за горницата до 4878,99 лева.
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3. /чл. 409 от КЗ/. Съгласно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ срокът за плащане не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. Последният представен документ е от 06.08.2019г., от когато тече 15 дневен срок. Следователно от 22.08.2019г. е налице забава, като размерът на обезщетението възлиза на 95 лева, т.е. искът е основателен до този размер и следва да бъде отхвърлен за горницата до 182,96 лева.
На ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 575.77 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - гл. изп. директор и Бистра Ангелова Василева - изп. директор, да заплати на С.К.Я., ЕГН **********,***, пл. Б…., сумата от 3420 лева /три хиляди четиристотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди по застрахователен договор, сключен с полица за застраховка „Каско+ “ на МПС №…… по щета с № 44012131910092 по повод настъпило застрахователно събитие на 01.04.2019г. - противозаконно отнемане на МПС, марка ФОЛКСВАГЕН, модел ГОЛФ, рег. № ……, сумата от 95 лева /деветдесет и пет лева/ - лихва за забава за периода от 22.08.2019г. до датата на депозиране на исковата молба - 29.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 575.77 лева /петстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ - деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за горницата над уважения до пълния предявен размер от 4878,99 лева, както и иска за мораторна лихва над уважения до пълния предявен размер от 182,96 лева и за периода от 17.07.2019г. до 21.08.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ С.Петрова
Вярно
с оригинала:
И.Г.