РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Бургас, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500073 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е пред БАС по повод въззивна жалба,подадена от община
Сливен,представлявана от кмета на общината Стефан Радев,чрез
пълномощника и адв.Д. Д. срещу съдебно решение №4 от
05.01.2024г.,постановено по гр.д.№239/2023г.по описа на ОС-
гр.Сливен,поправено с решение № 22 от 19.01.2024 г. по реда на чл.247 ГПК
,с което съдът е ОСЪДИЛ ответната ОБЩИНА – СЛИВЕН, с адрес :
бул.“Цар Освободител“ № 1, представлява от кмета Стефан Радев,
БУЛСТАТ- *********, да заплати на ищцата Л. М. Б. от с. Ж. б., общ. Т.,
област С., с ЕГН -********** и съдебен адрес: гр. С., ул. “Г. С. Р.“ № **, офис
№ **, чрез адв. Е. П., сумата 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/-
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получени на 29.05.2023 г. телесни увреждания в резултат на падане след
спъване в надигната тротоарна плочка, част от тротоара на ул. “ Александър
Стамболийски“, зад блок № 1, в гр.Сливен, и сумата 80 лв. /осемдесет лева/ -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на
получените увреждания, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение,
1
считано от датата на увреждането 29.05.2023г до окончателното изплащане,
както и сумата 187.72лв - разноски по делото.
С въззивната жалба решението на СлОС е оспорено като
неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Посочва се,че ищецът не е
ангажирал релевантни доказателства за установяване на механизма на
процесния инцидент,а съдът е допуснал процесуално нарушение,като не е
държал определение по чл.157 ал.1 ГПК за допускане на свидетелските
показания и относно установяване на механизма на инцидента.Изложени са
подробни оплаквания за неправилността и необосноваността на съдебното
решение,като въззивникът счита,че съдът не е следвало да кредитира
показанията на свидетелите,тъй като са в родствена връзка с ищцата.Освен
това не е било установено точното място на повдигнатата плочка,в която се е
спънала ищцата. Изложени са доводи и в насока,че не е установена причинно-
следствена връзка между настъпилото увреждане и соченото увреждано
деяние/действие или бездействие/. Прави се оплакване и за неправилност и
незаконосъобразност на извода на съда,че не е налице съпричиняване.Моли
въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения,които
ответникът е заявил пред първата инстанция,по които СлОС не се е
произнесъл и да изложи съображенията си по тяхната неоснователност,в
каквато насока е съдебната практика на ВКС. Отправя искане до БАпС за
отмяна на решението на СлОС и постановяване на решение от въззивната
инстанция,с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло ,а при
условията на евентуалност- да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение. Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В представения писмен отговор въззиваемата Б. е изразила становище
за неоснователността на въззивната жалба,като е направила свой анализ на
доказателствата по делото и е заявила,че съдът правилно,законосъобразно и
обосновано е приел,че мястото на произшествието е тротоар,предназначен за
придвижване на пешеходци и те не могат да се движат по уличното платно,
особено в пиков момент какъвто е часът между 7.30 и 8.00 часа
сутринта.Другият вариант за ищцата е бил да премине през неокосените и
неравни площи до тротоара,където също съществува риск от падане и
увреждане. Счита,че мястото на инцидента е било установено безспорно по
2
делото- на тротоара на ул.“Ал.Стамболийски“,зад бл.1,на около 30 метра от
него,непосредствено след тревните площи,разделящи блока и тротоара,а на
10-15 метра от неравностите от другата страна на улицата се намира
сладкарница „Сладки изкушения“, до бившата
сладкарница“Неделя“.Установено е било,че по тротоара,по който се е
движила ищцата е имало надигнати тротоарни плочки,в една от които тя се е
спънала и паднала.Счита за неоснователни всички възражения в жалбата,в
това число и за неустановения механизъм на инцидента.Не се споделят и
възраженията за допуснати от съда процесуални нарушения. Моли се за
отхвърляне на въззивната жалба.Няма доказателствени искания,претендира се
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание страните,редовно уведомени, не се явяват и не се
представляват.
Въззивната община Сливен е представила писмено становище,в което
поддържа въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендира
присъждане на разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата Б. е представила писмено становище,в което оспорва
въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд
намери постановеното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената съдебна защита съдът е дал правна квалификация на предявения
иск по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.84 ал.3 ЗЗД.
В исковата молба ищцата е твърдяла,че на 29.05.2023г., около 7.30-
8.00 часа сутринта тръгнала за дома на дъщеря си в гр. С., на ул. “С.“ бл. *,
като отивайки натам вървяла по тротоара пред бившата сладкарница „Неделя“
на площад „Васил Левски“,тъй като нямало откъде другаде да се мине поради
преминаващи автомобили по уличното платно.Твърдяла е,че на тротоара
имало неравности- надигнати тротоарни плочки,като стъпвайки върху такава
плочка ищцата залитнала,но тъй като и следващата тротоарна плочка била
надигната,при стъпването върху нея тя изгубила равновесие и с цялата тежест
на тялото си паднала върху тротоара,първо на колене,после върху дясната си
ръка и накрая по лице. В резултат на падането получила травматични
3
увреждания в областта на китката на дясната кост и радиалната кост на
същата ръка,както и счупване на зъби- предните два резци на горната
челюст.Тези неравности не били единствени на тротоара и не били
обозначени с предупредителни знаци,нито ограничени по някакъв
начин.Посочва ,че мястото на инцидента е на тротоара на
ул.“Ал.Стамболийски“,зад блок 1 на около 30 метра от него,непосредствено
след тревните площи,разделящи блока и тротоара.На 10-15 метра от
неравностите от другата страна на улицата се намирала сладкарница „Сладки
изкушения“,до бившата сладкарница „Неделя“. В деня на инцидента тревните
площи не били окосени,а по уличното платно преминавали
автомобили,поради което и нямало друга възможност за преминаване,за да
бъдат заобиколени неравностите по тротоара.Състоянието на тротоара и към
момента на предявяване на иска било същото,каквото било към датата на
инцидента.След падането била вдигната от съпруга си,който я завел при
личния и лекар,тъй като ръката и била подута,а челюстта я боляла и не
спирала да кърви,изпитвала и силни болки в дясната китка. Била насочена за
преглед при ортопед ,направена и била рентгенова снимка,установено било
счупване на китката,която била гипсирана. Същия ден ищцата посетила и
стоматолог,който я посъветвал да предприеме лечение на зъбите след няколко
дни,за да отмине болката и предписал антибиотици и болкоуспокоителни.
След приключването на назначената и терапия отново посетила д-р Д.,
направена била рентгенова снимка на зъбите и било проведено
стоматологично лечение и счупените зъби били изградени,като лечението
общо продължило три седмици.За лечението при стоматолога заплатила 80
лв.
Ищцата е твърдяла,че вследствие на произшествието тя е претърпяла и
все още търпи болки и страдания,преживяла е уплаха, емоционален
дискомфорт и стрес.През периода на лечение била зависима от грижите на
близките си,ограничена във възможността да извършва обичайните си
ежедневни и домакински дейности.Продължавала да изпитва болки в
челюстта и ръката. Счита,че тъй като мястото на произшествието е тротоар-
публична общинска собственост,а на основание чл.31 и чл.30 ал.4 от ЗП
общините са задължени да осъществяват ремонт и поддръжка на общинските
пътища и ремонт на тротоарите,то община Сливен следва да отговаря за
причинените на ищцата вреди.
4
Ответната община Сливен е депозирала в законоустановения срок
писмен отговор,в който е оспорила предявения иск,като е заявила,че
твърдените от ищцата факти относно механизма на получените увреждания
не съответстват на действителното положение. Ответникът е заявил,че
според него не са налице всички предпоставки на чл. 51 от ЗЗД ,тъй като не
се установява причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата
вреди в резултат на падането и на улица по причина –неравности и повреди на
същата. Изразил е становище,че липсва яснота къде точно е станало падането
на ищцата,какво е препятствието довело до падането и и какви са точно
уврежданията на ищцата в резултата на твърдяното падане. Оспорени са и
претърпените вреди- техният характер и интензитет. Направено е било и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,която е паднала по
невнимание,а не в резултат на неизправна тротоарна плочка,като се твърди
съпричиняване 90%. Направено е и възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение.
По съществото на спора,от фактическа страна въззивният съд намери
следното:
В подкрепа на твърденията си относно настъпилите увреждания и
механизма на причиняването им,ищцата е ангажирала по делото писмени и
гласни доказателства,както и СМЕ.
От показанията на св. А. Б., дъщеря на ищцата се установява,че тя
живее в гр. С., на ул. “А. С.“ № ** до магазин „М.“. Имала уговорка с майка
си да дойде в деня на инцидента да гледа детето и,като свидетелката била
излязла с детето си пред блока да чакат майка и. Видяла,че майка и идва
заедно с баща и по тротоара на ул. “А. С.“, като уточнява,че това не е
тротоарът пред сладкарница „Сладки изкушения“,а отсрещният
тротоар,срещу сладкарницата.Възприела майка си паднала на тротоара и
веднага отишли при нея с детето,което се уплашило,защото майка и имала
кръв по устата.Свидетелката видяла,че майка и имала счупени зъби,а ръката и
се подула.На мястото на падането видяла,че има неравност на тротоара по
цялото протежение пред нея и зад нея.Според свидетелката,майка и не е
имала възможност да мине по друг път,за да заобиколи неравностите на
тротоара, тъй като тревата вдясно от тротоара била неокосена,а по уличното
платно било опасно да се пресича,защото сутринта движението на
5
автомобили е интензивно. Майка и тръгнала с баща и към болницата,а
свидетелката останала с детето си.След прегледите било установено,че и е
счупена ръката,която гипсирали за около 40 дни или месец,а счупените зъби
лекувала.Майка и пиела обезболяващи и антибиотици,а докато траело
лечението дъщеря и ходела да помага в домакинската работа през почивните
дни и след работа. Баща и няколко месеца преди инцидента претърпял
операция на стомаха и бил в период на възстановяване,като му било
забранено да работи. Свидетелката посочва,че тротоарът и понастоящем е в
същото състояние,тъй като преминава по него всеки ден,когато отива на
работа. Майка и била стресирана,изпитвала болки и дискомфорт по време на
лечението,а и впоследствие.
От показанията на св. Б. се установява,че в деня на инцидента отивал
заедно със съпругата си в дома на дъщеря им,за да гледат детето.
Преминавали по тротоара на ул. “С.“,срещу сладкарницата,където имало
надигнати тротоарни плочки. Съпругата му се спънала в плочките и
паднала,като първо паднала на китката си,тъй като си подложила ръката, а
след това забила лицето си в земята и си ударила зъбите. Свидетелят е
посочил,че искали да избегнат преминаването през тези неравности на
тротоара,като преминат на отсрещния тротоар,но се отказали,защото имало
трафик на автомобили сутринта. До тротоара имало градинка,но била
неокосена,което пречело да се заобиколи неравността и през градинката.
Дъщеря им,заедно с детето били излезли да ги посрещнат и са видели
падането на ищцата и ги пресрещнали.Свидетелят завел съпругата си на
личния и лекар,който я пратил на рентген,установило се,че ръката и е счупена
и я гипсирали.После отишли на зъболекар,който провел лечение на зъбите
и.По време на лечението и възстановителния период свидетелят не можел
много да помага на съпругата си,тъй като скоро бил претърпял операция на
панкреаса и също не се чувствал добре.Посочил е,че съпругата му работи
ръчна работа,с двете ръце,на поточна линия и понастоящем има още
оплаквания от болки в счупената ръка,която понякога се и подувала.
Неоснователни са оплакванията на въззивника,че съдът е допуснал
процесуални нарушения,тъй като не се произнесъл с определение по чл.157
ал.1 ГПК относно допускането на свидетелските показания и за установяване
на механизма на инцидента. В исковата молба е заявено,че ищцата желае да
бъдат допуснати двама свидетели с показанията на които ще установява
6
твърдените в исковата молба факти и обстоятелства,както и търпените от нея
болки и страдания.
Искането е уважено от съда така,както е било заявено/определение от
01.09.2023г./.В съдебно заседание пълномощникът на ищцата е направил
уточнение,че с показанията на свидетелите ще се установява и времето и
мястото на настъпване на инцидента,както и начинът на получаване на
уврежданията/това са твърдени факти и обстоятелства в исковата молба/.
Преценката на показанията на свидетелите съобразно чл.172 ГПК в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства обуславя извод,че
същите следва да бъдат кредитирани от съда като безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал,както правилно е
приел и СлОС.Свидетелите са съпруг и дъщеря на ищцата,но показанията им
следва да бъдат кредитирани,тъй като кореспондират с писмените
доказателства и експертното заключение на СМЕ. До идентични изводи
относно кредитирането на свидетелските показания е достигнал и СлОС.
Неоснователни са оплакванията на въззивната община Сливен,че не е
бил доказан по делото механизмът на инцидента,при който е пострадала
ищцата и причинната му връзка с получените увреждания. Механизмът на
произшествието е установен безпротиворечиво от показанията на
свидетелите,които са били очевидци на случилото се,като показанията им се
подкрепят от заключението на приетата по делото СМЕ. Съдът не констатира
противоречие между показанията на свидетелите досежно мястото на
инцидента и описанието на състоянието на тротоарната настилка на соченото
място. Следва да се съобрази също така,че ответната община Сливен не е
оспорила твърденията на ищцата,че на описаното в исковата молба място -
тротоарна настилка на ул. “А. С.“, срещу сладкарница „Сладки изкушения“,до
бившата сладкарница „Неделя“ по тротоарната настилка,предназначена за
движението на пешеходци, към деня на инцидента е имало неравности -
надигнати тротоарни плочки и не е ангажирала доказателства за изправността
на тротоарната настилка в процесния участък към деня на увреждането.
Получените от ищцата увреждания въззивният съд намира за
установени несъмнено от представената медицинска документация и
заключението на вещото лице по приетата СМЕ. Вещото лице д-р С. е дало
заключение,че Б. е получила контузия на дясната ръка с клинични и образни
7
данни за счупване на лъчевата кост на предмишницата,в нейната долна
трета,на типично място ,над гривнената става,с гипсова имобилизираща
превръзка за продължителен период от време,както и счупване на части от
короните на зъби 11 и 21/двата централни резеца ляв и десен/ от зъбната
редица на горната челюст.Анализът на данните по делото и най-вече на
медицинската документация,приложена по него,съобразени с механизма на
увреждането е дал основание на вещото лице да направи заключение,че
между инцидента на 29.05.2023г.и описаните телесни увреждания и
претърпените от тях болки и страдания е налице причинно-следствена връзка.
При такъв тип счупване на лъчевата кост се налага имобилизация за 30 дни,но
при ищцата периодът е бил удължен с още 10 дни,тъй като е било установено
забавено костно срастване. Възстановяването на работоспособността при
физически труд след такова счупване настъпва след около 2.5-3 месеца при
обичаен ход на възстановителния процес.Вещото лице не е намерило данни в
медицинската документация за предходни заболявания на ищцата Б. на
долните крайници и опорно-двигателния апарат като цяло,които да са
допринесли за настъпването на произшествието и да са се отразили на
продължителността на възстановителния период. В съдебно заседание д-р С. е
уточнил,че травмата на зъбите е допринесла да се компрометира още
дъвкателният процес,който при ищцата е бил компрометиран в известна
степен от липсващи други зъби.Процесното увреждане на зъбите
представлява временно разстройство на здравето,неопасно за живота и
нарушаване на естетиката.По отношение последиците от счупването вещото
лице е посочило,че движенията на ръката са напълно възстановени,като
ищцата съобщава за известен дискомфорт в крайните фази на
движението.Установява се лек остатъчен оток,който е обичаен и често
срещан в гривнената става.
Вещото лице е дало заключение,че механизмът на получаване на
счупването отговаря напълно на съобщеното в предварителните сведения и
прегледа.Този тип счупвания се получават най-често при падане и посрещане
на удара върху терена с насрещна длан,сгъната дорзално,т.е.към гръдната
част на около 40-45 градуса. Увреждането на предните резци най-вероятно е
получено при удар в брадичката,понеже в материалите по делото няма
описани увреждания на меките тъкани в областта на устата,най-вече на
горната устна.
8
От правна страна,съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите
които виновно е причинил другиму ,а според нормата на чл. 49 от ЗЗД
този,който е възложил на друго лице някаква работа,отговаря за
вредите,причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия и има обезпечително-гаранционна функция. Тя произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. За да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност по чл.49 ЗЗД следва да се
установи извършването на деяние/действие или
бездействие/,противоправност на деянието,настъпили вреди за
ищеца,причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди/имуществени и неимуществени/, вина на деликвента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага,както и да се установи,че виновното лице е причинило вредите
при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Не е било спорно по делото,че ответната община Сливен е
собственик на процесния тротоар,който се намира в урбанизираната
територия на града,прилежащ към ул. “А. С.“.
Съгласно чл.30 ал.4 от Закона за пътищата/ЗП/,изграждането,
ремонтът и поддържането на тротоарите и велосипедните алеи по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община. В разпоредбата на чл.47 ППЗП
законодателят е регламентирал,че дейността по поддържане на пътищата
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на пътя и осигуряване на мерки за защита на неговите
съоръжения и принадлежности,а текущият ремонт включва работите по
отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности,причинени от нормалната експлоатация на пътя.
Освен това, общинската улична и тротоарна мрежа е със статут на
публична общинска собственост и ремонтът и поддръжката на тротоарите
следва да се осъществява от общините. Поддръжката на тротоарната настилка
в населеното място представлява дейност,чрез която следва да се осигуряват
необходимите условия за ползването на тротоарите съобразно
9
предназначението им-за непрекъснато,безопасно и удобно движение на
пешеходци.
Съдът съобрази,че с разпоредбата на чл. 11 ЗОС законодателят е
вменил на собственика /ответната община/ задължението да управлява
общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин.Когато общината не предприеме
предписано от закона действие и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение на лицето,увредено в резултат на бездействието.
Установено е от доказателствата по делото,че състоянието на
тротоарната настилка,положена върху процесния участък не осигурява
удобното и безопасно движение на пешеходци по тротоара,тъй като
настилката е неравна,с повдигнати тротоарни плочки. Наличието на
неравности създава предпоставки за спъване и падане,изисква повишено
внимание при преминаване,което създава допълнителни затруднения за
пешеходците.За да избегнат преминаване по увредената част от
тротоара,пешеходците в случая са имали две опции- да преминат през
градинката до увредената част от тротоара,която обаче не е била
окосена,поради което също неподходяща за преминаване или да изберат да
пресекат веднага улицата,като преминат на отсрещния тротоар.Втората опция
също не е била безопасна,тъй като по улицата имало интензивен трафик на
автомобили.
Съществуването на неравности и повреди на тротоарната настилка не е
било констатирано и отстранено своевременно чрез активни действия от
отговорните за поддръжката на тротоарните настилки в града общински
служители,въпреки вмененото на общините задължение в чл.47 от ППЗП.
Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната
инфраструктура не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия
стопанин да извършат своевременно ремонтно – възстановителни работи на
тротоарната настилка и тя да не представлява опасност за движещите се по
тротоара пешеходци,т.е.налице е установено противоправно бездействие по
смисъла на чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД.
От доказателствата по делото е установено безпротиворечиво,че
ищцата е получила процесните увреждания.Установена е и причинно-
следствената връзка между уврежданията и противоправното бездействие на
10
ответника,тъй като травмите ищцата е получила при падане,причина за което
е спъване в неравност, при преминаване по увредената част от тротоара,по
повдигнатите тротоарни плочки.
Неоснователно е възражението на ответната община за
съпричиняване на вредоносния резултат.Същото е в смисъл, че ищцата е
паднала поради собствено невнимание, а не в резултат на спъване в
неизправна/повдигната/ плочка. В тежест на ответника е било да представи
доказателства в подкрепа на възражението си за съпричиняване,а такива не са
ангажирани. Следва да се отбележи,че твърдения и доказателства,че
тротоарната настилка в процесния участък е била изправна,без неравности и
повдигнати тротоарни плочки, не са били ангажирани от ответната община.
Съгласно разпоредбата на чл.108 ал.1 от ЗДвП пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.Тъй като в
случая е имало тротоар,ищцата като пешеходец се е движила правомерно по
тротоарната настилка,а неравностите не са били обозначени от ответната
община и не е бил указан обходен маршрут за пешеходците. При това
положение,правилен и законосъобразен е и изводът на СлОС,че за
пешеходците не е предвидено нормативно задължение да следят
непрекъснато с поглед тротоарната настилка, за да избегнат попадане в
неравност.
По размера на присъденото обезщетение:
БАпС споделя становището на СлОС че болките, преживени от ищцата
от процесните увреждания – счупване на китката на дясната ръка и счупване
на два зъба/предни горни резци/, следва да бъдат обезщетени със сума в общ
размер на 25 000 лева.Окръжният съд е отчел всички релевантни относно
справедливия размер на обезщетението обстоятелства- претърпените болки
от уврежданията, обездвижването на ищцата вследствие на имобилизацията
на дясната и ръка и необходимостта от чужда помощ,продължили повече от
месец,изпитваните от ищцата неудобства и душевни страдания,както и
продължителността на възстановителният период.При определяне на размера
на обезщетението съдът е съобразил и социално-икономическите условия в
страната към момента на увреждането.
При така изложеното до тук БАпС намери,че въззивната жалба на
ответната община Сливен е неоснователна и следва да бъде оставена без
11
уважение.Решението на СлОС, с което на ищцата Л. Б. е присъдена сумата от
25 000 лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и
сумата от 80 лв. за претърпените имуществени вреди е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди, при споделяне на изложените от
СлОС мотиви,към които препраща на основание чл.272 ГПК.
С оглед изхода от въззивното обжалване на адвокат Е. П. от АК -
С.,пълномощник на въззиваемата Б., следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 2 400 лв.,определено
съобразно материалния интерес във въззивното производство и чл.7 ал.2 от
НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 4 от 05.01.2024 г., постановено
по гр. д. № 239/2023 г. по описа на ОС - гр. Сливен, поправено с решение №
22 от 19.01.2024 г. по реда на чл. 247 ГПК.
ОСЪЖДА община Сливен на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адвокат Е. П. от АК - С. сумата от 2400 лева
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на въззиваемата Л. Б. във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от датата на връчването му на страните, пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12