Решение по адм. дело №238/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1026
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20217180700238
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1026

гр. Пловдив, 20.05.2021 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ  

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 238 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба на К.Б.К. ***, ЕГН **********,  с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 150 лева, представляващи ½ от заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно производство по ЗАНН, в което е било отменено частично НП. Претендират се и направените по настоящото производство разноски. В СЗ ищецът не се явява и представлява, в писмено становище поддържа иска.

Ответникът в писмено становище оспорва иска  по допустимост и основателност и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения във всички производства.

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на иска.

Видно от изисканото и приложено АНД № 7589/ 2016 г. по описа на РС – Пловдив  срещу ищеца е било издадено НП, което е било обжалвано и отменено в една от двете му части, като решението е влязло в сила като необжалвано.

Представен е договор за правна защита и съдействие /л.4 от първоинстанционното дело/, с посочена сума 300 лв., за която е посочено изрично, че е заплатена в брой. По настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие /л.4/, с договорено възнаграждение 300 лв., за което също е посочено изрично, че е изплатено в брой.

При тези доказателства съдът намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на  Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект.  Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.  От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.

При така изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 150 лв., представляващи  ½ от заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно производство по ЗАНН, в което е било отменено НП в една от двете му обжалвани части, както и направените по делото разноски в размер на 310 лв.   Направеното възражение за прекомерност е безпредметно да бъде обсъждано, тъй като всички договорени и платени възнаграждения са в минимален размер.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА    ОД на МВР -  Пловдив да заплати на К.Б.К. ***, ЕГН **********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 150 лева, представляващи ½ от заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно производство по ЗАНН.

ОСЪЖДА    ОД на МВР -  Пловдив да заплати на К.Б.К. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 310 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/