Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 454 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК и чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по заявление на „П.Б.Б.“ АД срещу „Д.Н.Б.“ ООД е било образувано ч.гр.д.
№ 18117/2008 г. на СРС, 50 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 03.07.2008 г., с която е разпоредено
дружеството да заплати на заявителя следните суми: сумата 37 808,99 лева
главница по договор за кредит от 19.06.2007 г., 248,37 лева за наказателна
лихва от 10.05.2008 г. до 29.06.2008 г. и 943,31 лева просрочена лихва върху
главницата от 30.06.2008 г. до изплащането й, както и сумата 780,05 лева
разноски по делото. По делото е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя
за процесните вземания. Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист и
по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 20087810400551 по описа
на ЧСИ Г.Д., като последното валидно изпълнително действие е от 23.06.2012 г.,
изразяващо се в налагане на запор върху дружествени дялове. Считано от
23.06.2012 г. по отношение на процесните вземания не са предприемани
изпълнителни действия, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
23.06.2014 г. е настъпило прекратяване на изпълнението по право. Наред с това,
считано от последното изпълнително действие – 23.06.2012 г. е започнала да тече
нова петгодишна давност за вземането, която е изтекла на 23.06.2017 г., който
момент предхожда завеждането на настоящото производство. Твърди, че на
05.01.2015 г. изпълнителното дело № 20087810400551 по описа на ЧСИ Г.Д. е
изпратено за продължаване на действията при ЧСИ М.П.и е преобразувано в
изпълнително дело № 20158510400001. Това изпълнително дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 18.04.2019 г. Счита, че
не дължи процесните вземания на ответника, поради изтекла петгодишна
погасителна давност. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което
да се признае за установено, че „Д.Н.Б.“ ООД не дължи на „П.Б.Б.“ АД
горепосочените суми, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът прави изрично
признание на предявените от ищеца искове. Счита, че вземанията на „Прокредит
Банк /България/“ ЕАД по договора за кредит от 19.06.2007 г. са погасени по
давност и ищецът не дължи описаните в исковата молба суми. Твърди, че след
прекратяване на второто изпълнително дело на 18.04.2019 г. не са предприемани
никакви съдебни и/или извънсъдебни действия от страна на банката, които да се
тълкуват като оспорване на погасяването по давност или опит за събиране на
описаните в исковата молба суми. Ето защо счита, че с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото, по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. Иска съдът да се
произнесе с решение, съгласно направеното признание на иска. Моли да се
възложат разноските за настоящото производство върху ищеца, включително за
адвокатски хонорар за неговото процесуално представителство.
В срока по чл. 372 ГПК със становище ищецът поддържа
иска. Счита, че не са изпълнени двете условия на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се
приеме, че ответникът не дължи разноски. Твърди, че в подкрепа на това е и
поведението на ответника, който е пренебрегнал факта на прекратяването на
изпълнително дело № 20087810400551 по описа на ЧСИ Г.Д. и изцяло
незаконосъобразно е поискал образуването на ново изпълнително дело пред ЧСИ М.П.въз
основа на същия изпълнителен лист, вземанията по които са погасени по давност,
а освен това е и погасено правото на принудително изпълнение. Ето защо за него
е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът не подава отговор.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 124 , ал.
1 ГПК вр. чл. 439 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД да се признае за
установено, че ищецът „Д.Н.Б.“ ООД не дължи на ответника „П.Б.Б.“ АД конкретно
посочени суми в исковата молба във връзка със сключен договор за кредит от
19.06.2007 г., за които след издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК първоначално е образувано изпълнително дело №
20087810400551 по описа на ЧСИ Г.Д., след това изпратено за продължаване на
действията по изпълнително дело № 2015851040001 по описа на ЧСИ М.П.. Изпълнителното
дело пред ЧСИ М.П.е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление от 18.04.2019 г.
Съобразно практиката на Върховния касационен съд,
застъпена в определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/2016 г. на ВКС, І
Т.О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, отрицателните установителни
искове са допустими независимо от липсата на висящо изпълнителното производство
за събиране на вземането към момента на предявяването им. В цитираното
определение е прието, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен
титул, който материализира вземане и за ищеца е налице интерес от установяване,
че не дължи било поради интерес да установи това спрямо трети лица, било поради
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Следователно независимо от прекратяване на изпълнителното дело, образувано пред
ЧСИ М.П.с постановление от 18.04.2019 г., което е преди предявяване на исковата
молба на 04.11.2019 г., исковете са допустими.
В отговора на исковата молба, което се поддържа и в първото
съдебно заседание, ищецът изрично прави признание на исковете и иска съдът да
се произнесе с решение, съобразно направеното признание на исковете.
Съдът
намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на
исковете по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно
изложеното и предвид направеното от ответника признание на исковете, налице са
предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признанието на
исковете. Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, съдът не излага мотиви по съществото на
спора.
По отношение
на разноските: Спорен между страните е
въпросът дали са изпълнени условията на чл. 78, ал. 2 ГПК. Цитираната
разпоредба гласи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За
да се приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, е необходимо да са налице и двете
кумулативни предпоставки предвидени в разпоредбата. В разглеждания случай
ответникът е признал иска, поради което следва да се приеме, че е налице едната
от двете предпоставки. Съдът счита обаче, че не е налице втората предпоставка
на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на иска. За този си извод следва да се съобразят изложените по-горе
мотиви относно допустимостта на предявените искове, това, че същите се
признават от ответника за основателни, както и фактът, че изпълнителното
производство е прекратено ex lege, а не по искане на взискателя, тъй
като той не е удовлетворен. В случая сезирането на съда е условия за упражнява
на субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност за
вземания, за които вече е било образувано изпълнително дело за събирането им,
макар и прекратено към настоящия момент, поради което не може да се приеме, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Предвид изложеното съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което разноски
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца. От негова страна
са извършени разноски в общ размер на 3 291,23 лева, от които
1 591,23 лева за държавна такса и 1 700 лева за адвокатско
възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
на основание чл. 124 , ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД искове от „Д.Н.Б.“ ООД, с ЕИК: ******, със съдебен адрес:***
срещу „П.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, че „Д.Н.Б.“ ООД не
дължи на „П.Б.Б.“ ЕАД следните суми: 37 808,99 лева /тридесет и седем
хиляди осемстотин и осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща главница по договор за кредит, сключен на 19.06.2007 г., 248,37
лева /двеста четиридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ за
наказателна лихва за периода от 10.05.2008 г. до 29.06.2008 г., 943,31 лева
/деветстотин четиридесет и три лева и тридесет и една стотинки/ за
просрочена лихва за същия период, ведно със законната лихва за същия период и
законна лихва върху главницата от 30.06.2008 г. до изплащането й, както и 708,05
лева /седемстотин и осем лева и пет стотинки/ разноски по делото, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, да заплати на „Д.Н.Б.“ ООД, с ЕИК: ******,
със съдебен адрес:***, сумата 3 291,23 лева /три хиляди двеста
деветдесет и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: