РЕШЕНИЕ
№ 881 дата 17 юни 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично
заседание на 20 май 2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.П. СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И.Л.
Прокурор: Х.К.
разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 697
по описа за 2021г. и за да се
произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.
Образувано е
по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София против Решение № 118/29.01.2021г., постановено по адм. дело
№ 258/2020г. по описа на Административен съд гр.Бургас. Решението се обжалва
като неправилно и необосновано, в частта, в която е уважен предявения против
дирекцията иск за обезщетяване на претърпени от Р.Т.К. неимуществени вреди до
размер от 2 410лв. и е осъдена да заплати разноски по делото, както и законната
лихва за забава считано от 12.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът
възразява, че претендираните вреди не са били успешно доказани, както и
причинно-следствената връзка между тях и твърдяното незаконосъобразно
действие/бездействие на администрацията. Счита, че размерът на присъденото
обезщетение е необосновано завишен, както и че съдът неправилно е присъдил законната
лихва за забава считано от 12.10.2017г. вместо от датата на исковата молба и е
отказал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му част и присъждане на разноските по делото, както и
потвърждаване на съдебния акт в отхвърлителната му част, алтернативно
намаляване размера на присъденото обезщетение и присъждане на законната лихва
от деня на депозиране на исковата молба.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът Р.Т.К. се представлява от
пълномощник, който оспорва жалбата на основанията в депозирания по делото
писмен отговор на касационната жалба вх.№ 2826/16.02.2021г.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за частична основателност на
касационната жалба касателно началния момент на присъждане на лихвата и
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок.
Разгледана
по същество е частично основателна.
Производството
пред Административен съд - Бургас се е развило по исковата молба на Р.Т.К., лишен
от свобода и изтърпяващ наказанието в Затвора гр.Бургас против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с
която, на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е
предявил иск по чл.284, ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в общ размер от
60 000лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили през период на
изтърпяване на наказанието от 27.02.2015г. до 27.10.2015г. в корпуса на Затвора
Бургас и в периода от 27.10.2015г. до 12.10.2017г. в ЗООТ към Затвора Бургас,
ведно със законната лихва за забава от 12.10.2017г. до окончателното изплащане
на сумата. Фактическите основания, на които е претендирал обезщетяването,
са лошите битови условия в Затвора в
Бургас и ЗООТ „Строител” към него, а именно - недостатъчна жилищна площ, липса
на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения,
цигарен дим в помещенията и невъзможност за проветряване, лошо качество на
храната, лоши условия за двигателна активност, лоша хигиена – наличие на мухъл
и влага, както и наличието на насекоми и гризачи. Съдът е приел иска за доказан по основание за периода на
изтърпяване на наказанието от 27.02.2015г. до 27.10.2015г. в корпуса на Затвора
Бургас и го е уважил частично до размер от
2 410лв., като го е отхвърлил в останалата му част за периода на престоя на
ищеца в ЗООТ и до претендирания размер от 60 000лв. като неоснователен.
Присъдил е лихва за забава върху тази сума считано от 12.10.2017г. до
окончателното й изплащане. Отхвърлил е предявения иск за присъждане на
обезщетение основан на претърпени имуществени вреди в размер на 16000лв.
Присъдил е разноски на ищеца в размер на 10лв., както и е отхвърлил искането на
ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на
наказание в Затвора – Бургас, Р.К. е претърпял неимуществени вреди, настъпили в
резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗИНЗС, произтичащо от условията на изтърпяване на наказанието, като при
съобразяване на принципа на кумулативното въздействие по смисъла на чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС и съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, е определил размера на
обезщетението.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и
при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е обосновал изводи
относно доказаност по основание на претенцията на присъждане на неимуществени
вреди, претърпени вследствие на лошите битови условия в Затвора Бургас в исковия
период, които се споделят и от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Съгласно нормата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Неоснователно
съдът счете оплакването на касатора, че решението е необосновано.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за
спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В
решението е изведен извод за частична доказаност на фактическите основания,
като е съобразено, че за исковия период от 27.10.2015г. до 12.10.2017г.
наказанието е било изтърпявано в затворническо общежитие от открит тип, при
материално-битови и санитарно-хигиенни условия различни от тези в Затвора
Бургас и отговарящи
изцяло, и дори по-добри от минималните жизнени стандарти уредени в разпоредбите
на чл.3 и чл.43 ЗИНСЗ, както и чл.20 от ППЗИНЗС. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава
твърдяната необоснованост на решението в обжалваната му част. В изпълнение изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС съдът е изискал от специализирания
орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно представената
справка и съдържаща се там информация, както и въз основана събраните гласни
доказателства, е приел за доказан този иск по своето основание, като е
обосновал извод за неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанието, с оглед недопускане
накърняване на човешкото достойнство отвъд неизбежното ниво на
страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Установената от доказателствата по делото липса на
достатъчно жилищна площ, липса на достъп до течаща вода и тоалетна в
помещенията, липса на създадени условия за двигателна активност, както и
наличието на насекоми и гризачи несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
В този смисъл, претенцията е била доказана по своето основание.
Основателно обаче съдът счете
възражението на касационния жалбоподател относно размера на присъденото
обезщетение. С разпоредбата на чл.52 от ЗЗД законодателят е възприел принципа
на справедливостта при определяне размера на обезщетението. Решаващият съд е отчел
възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента на
причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни
за лицата, поставени в условията на затвора, но настоящият съдебен състав
счете, че е присъден по-висок от справедливия размер на обезщетението. В тази
връзка съобрази обстоятелството, че не се касае за твърде продължителен период
от време, през който да има значително натрупване на ефекта на неблагоприятните
жизнени условия. Този извод съдът прави само в контекста на доказаните
фактически основания, свързани с условията на изтърпяване на наказанието,
поради което и на основание това фактическо основание, счете за справедливо за
присъждане обезщетение в размер на 1300лв. за периода от 27.02.2015г. до
27.10.2015г. Съдебното решение следва да бъде изменено в тази негова част.
Неоснователно е възражението на
касатора относно началния момент на присъдената от съда законна лихва считано
от 12.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата. В мотивите на
постановеното решение са изложени подробни доводи относно началния момент на
присъждане на лихвата, които съответстват на даденото тълкуване, съдържащо се в
Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК,
като видно от неговата т.4 началният
момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е
моментът на преустановяването им. Отнесено към настоящия случай, като момент на
преустановяване следва да се счита датата на която изтърпяването на наказанието
в Затвора Бургас е било преустановено – 27.10.2015г., когато ищецът е бил
преместен в затворническо общежитие. След като съдът е съобразил, че ищецът е
поискал присъждане на лихва от по-късен момент – 12.10.2017г. той е определил
именно тази дата като начален момент, избягвайки произнасяне свръхпетитум.
Касаторът също се позовава на това тълкувателно решение, но неправилно го
интерпретира в неотносим контекст свързан с период на обезщетението, който
винаги предхожда производството по обезщетяването.
По отношение на оплакванията за
неправилност на решението в частта относно неприсъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ГДИН за отхвърлената част от иска, административният
съд правилно се е позовал на специалния закон – чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС. На
същото основание неоснователно се явява и искането на ГДИН за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като в тази насока съдът
съобразява и практиката на Върховния административен съд, обобщена в
постановено от него Определение № 1622 от 6.02.2019г. по адм. дело №
614/2019г., съдържащо препратки и към други постановени съдебни актове относно
присъждането на разноски в производства като настоящото.
Гореизложеното обосновава извод за
частична основателност на касационната жалба на ГДИН, като размерът на
определеното обезщетение следва да бъде намален от 2 410лв. на 1300лв. В
останалите части жалбата е неоснователна, поради което съдебният акт следва да
бъде оставен в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Бургас, XIІІ – състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 118/29.01.2021г., постановено по адм. дело №
258/2020г. по описа на Административен съд гр.Бургас, В ЧАСТТА, в която
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр..София е осъдена да
заплати на Р.Т.К. ***, с ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни
лица служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
свързани с битовите условия на изтърпяване на наложено наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Бургас, за периода от 27.02.2015г. до 27.10.2015г., като
вместо присъденото обезщетение в размер на 2410лв. ОПРЕДЕЛЯ обезщетение в размер на 1300лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 12.10.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118/29.01.2021г., постановено по адм. дело №
258/2020г. по описа на Административен съд гр.Бургас в ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: