Р Е Ш Е Н И Е № 913
гр.Пловдив,16.05.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май,през
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ВИОЛЕТА ГЪДЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Изева гр.д.№ 1020 по описа на ПОС за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.436 и сл.от ГПК.
Образувано е по жалба на Р.Й.К.,***,длъжник по изп.д.№
766/13г., с която обжалва действията на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, с район
на действие-ОС Пловдив, изразяващи се в наложена възбрана върху недвижим имот, собственост
на жалбоподателката и представляващ единствено жилище на същата-3/4 ид.части от
първия етаж и сутерен на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Пловдив, ул.”****
В жалбата се сочи, че наложената възбрана е
незаконосъобразна, тъй като описаното жилище е единствено на длъжника и като
такова е несеквестируемо съобразно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК. Иска се отмяна на наложената възбрана.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят по
изпълнителното дело „Юробанк България”АД е представил отговор по жалбата, в
който излага становище, че същата е недопустима по посочените в отговора
съображения. При условията на евентуалност счита жалбата за неоснователна.
По повод жалбата ЧСИ е депозирал писмени мотиви, в които
сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като наложената възбрана
била не изпълнително действие, а обезпечителна мярка и като такава не
ограничавала по никакъв начин правото на собственост, а само разпоредителната
власт.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите
и становищата на страните и доказателствата по делото, ПОС установи следната
фактическа обстановка:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Юробанк
България”АД, ЕИК ********* въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.09.2013
г., издаден по ч.гр.д.№ 2208/13 г. по описа на ЯРС, с което са осъдени
длъжниците „Р-Текс”ЕООД,Р.Й.К. и С.Д.К., лично и като ЕТ”С.К.”*** да заплатят
на банката-взискател посочените в изпълнителния лист суми.
С разпореждане от 23.01.2014 г.. ЧСИ е наложил възбрана
върху описания имот на длъжника, а именно-3/4 ид.части от първия етаж и сутерен
на триетажна жил. сграда, находяща се на административен адрес гр. Пловдив, ул.”****,
отделена с преградна разделителна стена от основите до покрива от западната
половина, която жил. сграда е построена в парцел ХХV, кв.9, масив 451 по плана
на гр.Пловдив, разположени в източната част на парцела, който етаж е със
застроена площ от 50 кв.м., състоящ се от две стаи, ниша, салон и тоалетна, и
от сутерена, състоящ се от две стаи с РЗП на обекта 50 кв.м.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от длъжника в изпълнителното
производство, в законоустановения срок, доколкото по делото няма данни кога
е връчено съобщение на длъжника за
наложената възбрана.
По отношение твърдяната недопустимост на жалбата поради
изложените от взискателя и ЧСИ съображения:
В чл.435, ал.2 от ГПК се посочва, че длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. Съдът не споделя становището на взискателя, че налагането на
възбрана върху един (или няколко)имота е само обезпечителна мярка, която не
представлява действие, насочено към изпълнението върху имуществото на длъжника,
когато се твърди от длъжника несеквестируемост. Това е така, защото е
недопустимо “не само осребряване на несеквестируемо право, но и неговото
запориране и възбраняване” (Ж.Сталев). Това схващане се е наложило и в
съдебната практика. Ето защо настоящия състав на ПОС намира, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК изпълнението
не може да бъде насочвано върху жилището на длъжника, ако той и членовете на
неговото семейство, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
факта дали длъжникът живее в него, но ако жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба на МС, надвишаващата
част от него се продава, ако са налице условията на чл.39, ал.2 от ЗС. Единствено
при установяване на тези факти с надлежни доказателства ЧСИ може да насочи
принудителните изпълнителни действия върху съответния недвижим имот.
С разпоредбата на чл.444, т. 7 от ГПК следователно са
разграничени две хипотези. Първата от тях е налице в случая, доколкото от
представените доказателства е видно, че длъжникът е собственик на ¾ ид.части от
процесния имот, като от приложената по изп.дело справка за Р.К. е видно, че
описания имот е единственото жилище на длъжника.
След като е налице първата хипотеза на чл.444, т.7 от ГПК, то следва да се обсъди и втората такава от същия текст.
С Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008г., обн.ДВ, бр.20 от 26.02.08 г.,
в сила от 01.03.08 г. се определя жилищната нужда на длъжника и членовете на
неговото семейство при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника,
съгл.чл.444, т.7, предложение 2 от ГПК, като съгл.чл.2, ал.1 от същата се
определят следните норми за жилищни нужди на длъжника и членовете на
семейството му: на едночленно семейство-25 кв.м. жил. площ; на двучленно
семейство-40 кв.м.жил. площ; на тричленно семейство-55 кв.м.жил.площ и т.н.
По делото няма представени от жалбоподателя никакви данни
за членовете на неговото семейство, за да може да се прецени от съда дали това жилище е единствено
и за членовете на семейството му и какъв е броят на членовете на това семейство
с оглед определяне на нормата за жилищна нужда на длъжника.
Отделно от това от приложения по изп. дело НА №
2/22.11.2006 г., както и от удостоверението по декларирани данни на Община
Пловдив (л.98 от изп.дело) е видно, че жилището всъщност включва два
самостоятелни обекта от по 50 кв.м., които в удостоверението са посочени като
две отделни жилища. Тези данни са недостатъчни за преценка на съда дали се
касае за две самостоятелно обособени жилища или за едно общо. Като се има
предвид и невъзможността да се прецени жилищната нужда на длъжника
съобразно броя на членовете на неговото
семейство поради непредставяне на доказателства за това от жалбоподателя- длъжник,
то настоящата инстанция приема, че жалбата е недоказана.
Т.е. на етапа на обжалваните действия на ЧСИ не може да се отговори на въпроса дали са
налице предпоставките на чл.39, ал.2 от ЗС, поради което съдът приема, че на
този етап и предвид направеното в жалбата оплакване за несеквестируемост на
жилището, оплакването на жалбоподателя за неправилни действия на съдебния
изпълнител е неоснователно.
За жалбоподателя остава възможността да се позовава на
несеквестируемост на собственото си
възбранено жилище при евентуално последващо насочване на изпълнението върху
това жилище, като представи и съответните доказателства в тази насока.
Предвид изложеното съдът
намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се остави
без уважение, а атакуваните действия на ЧСИ като законосъобразни следва да
бъдат оставени в сила.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата
на Р.Й.К.,***, длъжник по изп.д.№
766/13г., с която обжалва действията на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, с район
на действие-ОС Пловдив, изразяващи се в наложена възбрана върху недвижим имот, собственост
на жалбоподателката и представляващ единствено жилище на същата-3/4 ид.части от
първия етаж и сутерен на триетажна жилищна сграда,находяща се в гр.Пловдив,ул.”****
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: