Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 13.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен К.
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.К. гр.д.№ 582 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен e
иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.)
Ищецът
„З.А.” АД, ЕИК *******, твърди, че е застраховал л.а. марка „Ауди“, модел „А7“,
peг. № *******, по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № ********** от
25.09.2013 г., със срок на валидност от 25.09.2013 г. до 24.09.2016 г.
Поддържа, че застраховката била сключена със застрахователна сума по периоди
както следва: от 25.09.2013 до 24.09.2014 г. - 65 905,52 евро; от 25.09.2014 г.
до 24.09.2015 г. - 54.042,53 евро и от 25.09.2015 до 24.09.2016 г. - 45 474,81 евро. Твърди,
че застраховката била сключена между собственика и лизингодател на автомобила „П.Л.БГ“
ЕООД - клон Русе и ищцовото дружество.
Сочи,
че на 01.08.2014 г., около 20:30 ч. на IV клас път № 2102, км. 12 от гр. Сливо
поле се движел л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“, peг. № ****, управляван от С.К.,
който предприел маневра изпреварване при нарушаване на пътен знак В-24 и пътна
маркировка М1, навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движение,
като блъснал странично движещия се по нея л.а. „Ауди“, модел „А7“, peг. № *******,
управляван от М.А., напуснал пътнотото платно в ляво по посока на движението и
допуснал ПТП с едно леко ранено лице. Поддържа, че за ПТП бил съставен протокол
за ПТП за пострадали лица peг. № 5563 от 01.08.2014 г., както и че бил издаден
АУАН № Т507174 от 01.08.2014 г., въз основа на който водачът на л.а. марка
„Нисан“, модел „Терано“, бил санкциониран с наказателно постановление №
14-0453-000156 от 14.08.2014 г., издадено от Началник РУП на РУ - Сливо поле,
за несъобразяване с пътни знаци и пътна маркировка, вследствие на които
реализирал ПТП. Поддържа, че посоченото постановление влязло в сила на
11.09.2014 г.
Твърди,
че на 04.08.2014 г. водачът на застрахования при него автомобил депозирал
уведомление-декларация за щета по застраховка «Каско на МПС», с което уведомил
ищеца за настъпилото застрахователно събитие, както и че в тази връзка била
образувана преписка по щета № 13014030104504. Сочи, че до 09.12.2014 г. били
извършени три огледа на автомобила, за което бил съставен опис на претенцията,
като били установени вреди по 67 позиции. Поддържа, че на 07.08.2014 г. ищецът
издал възлагателно писмо, съобразно което щетите върху автомобила следвало да
се отстранят от П.И.А.БГ - гр. Варна, както и че стойността на ремонта по
щетата била определена на 48 674,18 лева с ДДС. Твърди, че водачът на
застрахования автомобил приел ремонта като извършен качествено и без
възражения, както и че на 17.03.2015г. ищецът заплатил стойността на ремонта по
фактурата.
Поддържа, че
отговорността на виновния и санкциониран за ПТП водач била застрахована в
ответното дружество З. „О.З.“ АД, ЕИК *******., по полица №2311400453587. Твърди, че предявил претенция спрямо ответника за
възстановяване на сумата в общ размер на 49 425,10 лева по щета №
13014030104504, включваща освен платения ремонт на сервиза и 615 лева - разноски
за репатриране и 15 лева - ликвидационни разноски. Сочи, че ответното дружество
заявило, че не били налице основания за възстановяване на платената от ищеца
сума. Твърди, че след като поискал допълнителна информация от органите на МВР,
предявил повторно претенцията си, но отново му било изпратено писмо, съдържащо
отказ от ответника за възстановяване на платената сума.
Предвид изложеното,
ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер от 49
425,10 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета №
13014030104504 за събитие от 01.08.2014 г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „О.З.“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и по размер.
Не оспорва наличието на
твърдяните дата и място на ПТП, както и че л.а. „Нисан Терано“, с рег. № *******.бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество.
Оспорва твърдението, че
вина за ПТП имал водачът на л.а. „Нисан Терано“ - С.К., както и претендирания
от ищеца размер на вредите по л.а. „Ауди А7 Спортбек“. Оспорва твърдения
механизъм на настъпване на произшествието.
Твърди, че вина за
настъпване на ПТП имал водачът на л.а. „Ауди А7 Спортбек“, който в нарушение на
чл.15, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП не се движил възможно най-вдясно по платното
за движение, както и че се движил с несъобразена скорост, която не му позволила да спре при възникване на
опасността за движение. Счита, че водачът на л.а. „Нисан Терано“ не бил виновен
за настъпване на процесното ПТП.
Оспорва представения
Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица в частта относно обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП, като твърди, че водачът К. се е движел с
разрешената за този участък скорост и е навлязъл частично в насрещната лента,
както и че водачът на л.а. Ауди А7 не се е движил възможно най-вдясно на своето
пътно платно и не осигурил възможност за безпрепятствено разминаване с насрещно
движещия се л.а. Нисан Терано, а освен това протоколът не бил подписан от
водача С.К.. Сочи, че в констативния протокол не били описани като видими щети
уврежданията на въздушните възглавници.; челно стъкло и предпазните колани.
Твърди, че в случая било
налице несъотвествие по вид и степен между уврежданията по л.а. Нисан Терано и
тези по л.а. Ауди А7 Спортбек, т.е. не всички вреди, описани от ищеца, били в
причинно- следствена връзка с процесното ПТП. В условията на евентуалност
твърди, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на л.а. „Ауди А7 Спортбек“.
Сочи, че ищецът не
представил подписан застрахователен договор, в т.ч. и Специалните и Общите
условия по застраховката, въз основа на които да е било извършено плащане на
застрахователно обезщетение, както и че не били представени доказателства, че
дължимата премия по полицата била заплатена.
Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за обезщетение за
репатриране на автомобила и за разхода за закупуване на нова гума в размер на
135,92 лв. Намира, че предявеният иск е завишен по размер.
Моли за отхвърляне на
иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че в случая отговорността на водачът на л.а. „Нисан Терано“, с рег. № *******.е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество, както и че е настъпило процесното ПТП.
Депозираното Наказателно постановление
от 14.08.2014 г., доколкото не попада в приложното поле на чл.300 ГПК няма
отношение към факти свързани с процесния деликт.
Приобщеният по делото констативен
протокол за ПТП № 5563/2014 г., съставлява официален документ относно
възприетите от длъжностното лице факти и обстоятелства, в случая относно
видимите щети по автомобилите, в която част не е бил оспорван. В аналитичната
част - относно механизма на ПТП, доколкото не отразява преки впечатления на
неговия съставител, каквото е изискването на чл.179 ГПК, липсва такава
характеристика.
По делото е изслушано заключение на
СТЕ, което съдът кредитира като обосновано. ВЛ е дало следното заключение:
Участъка от пътя е с остри десен и ляв
завой с двупосочно движение. Пътната настилка асфалт сух .Видимостта добра и
ограничена от завойте и обраслите банкети . Ширина на пътното платно на път : с
по една ленти с двупосочно движение с ширина 7,5 м. Банкетите са покрити с
грунд, храсти и не оформени.
Вертикална сигнализация : пътен знак В-24 :
забранено изпреварването , п.з. В 26 скорост до 50 км/ч п.з. Г-2 завой надясно.
Пътните знаци са монтирани посока от гр. Сливо поле. В обратната посока няма
монтирани пътни знаци към гр. Сливо поле.
Хоризонтални маркировка: непрекъсната осева линия тип М-1.
ВЛ е определило скоростта в момента на
удара на МПС по утвърдената в световната експертна практика методика „ДЕЛТА-У”,
базиращ се на закона за съхранение на пълната механична енергия. Общата
кинетична енергия преди удара между двете МПС се трансформира в кинетична
енергия след удара - транслационна и ротационна съставящи, и на енергия на
деформация - еластична и пластична, базираща се на подобието между действителния
удар и експериментални тестове, определящи зависимостта между загубата на
кинетична.
Тъй като на местоудара е
нямало отразени следи от гумите: влачене ,
застъргване,
скоростта е била определена по повредите на МПС:
деформация на купето: предна
част ,странични врати и разположението на МПС след удара, описани в протокола за ПТП.
ВЛ е стигнало до извода, че
скоростите са следните:
За л.а. Нисан Терано : V = 65 км/ч
За л.а. Ауди А7: V = 69 КМ/ч.
По делото е разпитан свидетелят С.К., водач на
л.а. Нисан Терано.
Свидетелят
дава показания, че е управлявал л.а.
Нисан Терано, като
пътят бил сух, като при левия завой джипът тръгнал наляво. Той не бил предприел
никаква маневра, като преди левия завой е имало остър десен, като скоростта му
не била висока, тъй като бил взет от него на първа предавка, след което е
ускорил на втора. Скоростта му не била висока,
просто самият автомобил изведнъж
тръгнал наляво. Скоростта му не била висока – 40-50 км. ч., като бил с
поне с една от гумите била вляво – в насрещното движение. Спирачният му път е
бил от осевата линия наляво. Другият автомобил се е движил доста бързо, но не
знае каква е скоростта му. Това МПС е било близо до осевата линия, даже било
прекалено близо до осевата линия, но св. не може да каже къде точно е станало
самото ПТП. При контакта е „забърсал“ неговия преден, ляв калник и лява врата,
задна врата и заден калник. След ПТП той се е завъртял и се е ударил в
насрещната циментовата канавка, намираща се в негово ляво. Другият автомобил е бил
по средата на двете ленти, като не се е обърнал и е бил на губи.
Съдът
намира, че може да кредитира св.показания само в частта, в която не
противоречат ва други приети по делото доказателства, предвид неговата
заинтересованост като участник в ПТП.
На първо място неговите показания противоречат на прието по
делото заключение на СТЕ, относно скоростта на движенията на автомобила.
Експертизата е изготвена въз основа на обективни данни – вида и характера на
техническите повреди върху двете МПС и изводът е за скорост от 65 км.ч.
Очевидно свидетелят, сочейки скорост от 40-50 км/ч, цели да оневини себе
си, тъй като е бил налице ограничителен
знак от 50 км.ч. от страната на този водач, т.е. той е шофирал с превишена
скорост. Напълно недостоверно звучат показанията му как внезапно, без причина,
след движение в предходния завой на първа предавка(което само по себе си е недостоверно) и превключване на втора
предавка, автомобилът сам взел, че се
отклонил наляво. Ако водачът неволево е
допуснал навлизане в насрещното платно, то се касае за загуба на управление, явяващо
се нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, без да са налице обективни причини за това. Дали това е станало поради неовладяване на
автомобила поради превишената скорост при излизане от предходния остър завой,
или поради невнимание, е без правно значение с оглед нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП.
Свидетелят дава показания, че не е предприемал маневра
изпреварване, но е навлязъл в насрещното платно. Водачът на насрещния автомобил се е движил в
собственото си платно, но близо до осевата линия. Свидетелят не е в състояние
да възпроизведе конкретни факти нито относно обема на собственото си навлизане,
нито близостта на насрещно движещия се автомобил. Той дава само субективните си
оценки – той „бил поне с една от гумите в ляво-в насрещното“, а другия
автомобил е бил „близо
до осевата линия, даже прекалено близо до осевата линия“. Тъй като показанията
му в тази част не се опровергават от други доказателства, като съдът ги
кредитира. Въз основа на тях ВЛ в съдебно заседание, въз основа на специалните
си знания, е определило навлизане от 0,5 м., което съдът приема за установено.
Съгласно
заключението, насрещно движещия се автомобил се е движел със скорост 69 км.ч.
при липса на ограничителен знак, както и на знак индикиращ завой, т.е. в рамките
на законово допустимото. Съгласно уточнението на ВЛ направено в с.з., тази скорост,
при преценка на конкретните условия, не е от значение за предотвратяване на ПТП. Следователно не е
налице нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП в тази част.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съгласно нормата на
чл.213, ал.1 КЗ(отм.), с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност".
Във връзка с така очертаният фактически
състав, ищецът следва да установи наличието и пораждането на действието на
застрахователния договор за имуществена застраховка, настъпването на
застрахователното събитие и размера на претърпяната щета, която да е в причинно
следствена връзка с виновното противоправното поведение на водача, чиято
гражданска отговорност е обхваната от застрахователното му правоотношение с
ответника, както и извъшеното от него плащане, довело до встъпване в правата на
застрахования.
Когато
ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той
би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има
срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които
се основават на застрахователното отношение, в това число и за липсата на
валиден застрахователен договор. (решение № 64/15.06.2010 г. по т.
д. № 667/2009 г. на ВКС, I т. о.)
По делото е представена полица №
********** от 25.09.2013 г., със срок на валидност от 25.09.2013 г. до
24.09.2016 г., която не носи подписа на застрахования собственик на МПС.
По принцип формалното
отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното
изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ (чл.184 КЗ
отм.), може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване. С оглед на характера на договора като абсолютна търговска сделка и
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ в сочената хипотеза, обаче ще е приложимо
общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. В този случай липсата на
съгласие по см. на чл.26.ал.2, пр.2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователен
договор, няма да е налице в хипотезата
на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици
няма да настъпят(т.2а от ТР № 1 от 07.03.2019 г. по ТЪЛК. Д. № 1/2018
г., ОСТК на ВКС). Следователно при липса на подпис договорът за застр. ГО ще е нищожен, освен ако не са налице
посочените условия на Това разрешение е относимо и към имуществена застраховка КАСКО,
тъй като е изведено от общото правило на чл. 343, ал. 2 КЗ( съотв. на чл. 183, ал.2 КЗ(отм.)
В настоящата хипотеза
договорът не е подписан. Следователно липсва формата за действителност.
Същевременно с оглед търговския му характер, съгласно горното, приложение ще
намерят общите правила на ТЗ, вкл. нормата на
чл.
293, ал. 3 ТЗ. Макар да урежда
отношенията между страните по
правоотношението, от това правило по тълкувателен път се извежда забрана за
трети лица се позовават на тази форма на
недействителност. Когато страните по правоотношението с действията си не са
оспорвали действителността на изявлението, това е породило забраната за
позоваване на нищожността. Това
означава, че те са длъжни да
изпълнят задълженията си по правната връзка. Следователно
застрахователят по КАСКО, приел плащането на застрахователната премия, ще е
длъжен да заплати застрахователното обезщетение. Ако обаче не встъпи в правата
на застрахования, той няма да може нито да иска връщане на даденото, защото е
налице основание за плащането, нито да претендира сумата от делинквента или
неговия застраховател по ГО. Това мотивира съда да приеме, че ответникът –
трето лице, не може да въведе като защитно средство това основание, без да
твърди наличие на позоваване на страна по правоотношението на нищожност поради
липса на форма. Подобно разрешение следва да се приеме и относно възражението за плащане на
първата вноска.
Горното
мотивира съда да приеме, че към момента на ПТП е действала твърдяната валидна
застрахователна полица КАСКО.
При установения по-горе механизъм, съдът намира, че
виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“, peг. № ****, -
С.К.. Той е навлязъл в пътната лента,
предназначена за насрещно движение, в нарушение на Чл. 16, ал.1, т.1 ЗдвП, постановяващ, че на пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, каквито маневри не се установи да е предприемал. При нарушението е блъснал странично движещия се по нея л.а.
„Ауди“, модел „А7“, peг. № *******, управляван от М.А..
Относно щетите, които са в причинно следствена
връзка с ПТП, съдът кредитира заключението на ПТП. Неоснователно възражението,
че въздушните възглавници, челното стъкло и предпазните колани не са не се явяват
щети от ПТП, тъй като не са описани в протокола за ПТП. Този документ, предвид
характера си, не може да съдържа детайлна инвентаризация на всяка повредена
част на автомобила. Отразените там видими щети служат като отправна точка при
работата на експерта, който именно въз основа на експертните си знания и въз
основа на останалите приобщени по делото доказателства, е дал заключение
относно уврежданията на автомобила и тяхната стойност. Съдът кредитира изцяло
заключението в тази част, като приема, че щетата е в размер на 47 292 лв.,
която е била заплатена от застрахователя и до която сума е налице встъпване в
правата на застрахования.
Във връзка с твърдяното съпричиняване, следва да
се вземе предвид, че при приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
съдът следва да определи общия размер на дължимото обезщетение и едва след това
да намали дължимото обезщетение с приетия процент на съпричиняване(ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 214 ОТ 01.03.2017 Г. ПО ГР. Д.
№ 60338/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС)
Съдът намира, че водачът на
насрещно движещия се автомобил, движейки се в дясната част на неговата лява
лента за движение, е нарушил чл.15, ал.1 ЗДвП, явяващо се в причинно следствена
връзка с ПТП, като съпричиняването е 1/10. Следователно искът е основателен за
сумата 46 999 лв.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски съобразно
уважената част от иска. Разноските са 400 лв. за ССЕ, 1977 лв. за ДТ, като са дължими разноски 450
лв. за ЮК възн. или общо 2 827 лв.,
съгласно списъка, от които се следват 2 544,30лв.
В тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от иска. Направените разноски са 200 лв. за СТЕ, депозит за
свидетел 200 лв., ДТ СУ, като за ЮК възн .300 лв. или общо 70 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.
„О.З.“ АД, *** да заплати на „З.А.”
АД, ***, сумата 46 999 лв.
на осн. чл. 213 КЗ (отм.) по полица №
********** от 25.09.2013 г., ведно със законна лихва от 19.03.2020 г. до
изплащане на сумата, както и 2 544,30лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата до пълния предявен размер
48 674,18лв.
ОСЪЖДА
„З.А.” АД, *** да заплати на З. „О.З.“ АД, *** сумата 70 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: