№ 1090
гр. Варна, 21.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100500459 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс –
Е”, срещу решение №4056 от 13.12.2023г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №4279/2023г. по описа на ВРС, с което въззивникът е
осъден да заплати на „ЕМУ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление с. Разбойна, общ. Търговище, обл. Търговище, п. к. 7707, сумата
от 4015,37 лева - получена без основание като компонент от цена за мрежови
услуги - „пренос ниско напрежение“, за период на потребление от
01.03.2022г. до 30.11.2022г. за обекти с кодов № 32Z4400210381069,
находящи се в гр. Търговище, в ПИ с идентификатор 73626.30.39, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението е постановено при неправилно
определяне на приложимия закон. Твърди се, че към момента на
присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа
през 2006г. мястото на измерване на ниво ниско напрежение изцяло е
съответствало както на техническите изисквания, така и на действащите
нормативни актове, което е видно и от допуснатата СТЕ. Изводът на ВРС, че
СТИ е следвало да се монтира на страна високо напрежение на
трансформатора, е основано на по-късно приети нормативни актове (Наредба
6/2014, ПТ, ПИКЕЕ), на които не е придадено обратно действие, поради което
са неприложими. ПИКЕЕ няма касателство към договора за присъединяване
на обекта на ищеца, който се различава от договора за достъп и пренос. ВРС
не е възприел и същественото обстоятелство, потвърдено и от вещото лице,
че ищецът или неговият праводател не са подавали възражения досежно
мястото на СТИ или нивото на напрежение, на което е бил присъединен
1
обектът. Напротив ищецът е потвърдил в отправеното до ответника заявление
за достъп и пренос първоначалното местоположение на СТИ и нивото на
напрежение. Ищецът многократно е бил уведомяван за възможността да иска
писмено промяна на страната на измерване от ниско на средно напрежение за
вече присъединен обект. Без изпълнение на това императивно изискване на
Наредба 6/24.02.2014г., няма как да се спази описаният в нея ред.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Исковата претенция е за недължимо платени суми за периода
01.03.2022г. – 30.11.2022г., поради което правомерността на действията на
лицензианта и наличието на легитимна causa за получаване на сумите се
преценява съобразно действащата в този времеви отрязък нормативна уредба.
Счита за ирелевантно какво е било техническото решение при
присъединяването на метанстанцията през 2006г. и дали същото е било
правомерно, тъй като електроразпределителното дружество е длъжно да
имплементира в своята дейност всички последващи изисквания по материята,
въведени с приемането на ПИКРР, Наредба 1 за регулиране цените на
ел.енергията, и Наредба 6 за присъединяване. Макар фактическите действия
по присъединяване да се извършват еднократно, то самото присъединяване на
обекта по смисъла на Наредба 6/24.02.2014г. не е еднократен акт, а
продължително и перманентно фактическо и правно състояние и се влияе от
всички нови законодателни регулации в енергийната сфера. Фактът, че
технологичният монтаж е приключил не освобождава лицензианта от
задължението му да съблюдава новите изисквания. Същото се отнася и до
измерването на ел.енергията, към което е приложима актуалната към
отчетния период нормативна уредба. Развити са подробни съображения, че
поставянето на СТИ не е елемент от технологичния процес на
присъединяване, а самото местоположение на електромера няма значение за
видовете компоненти, съдържащи се в издаваните фактури за консумация.
Поддържа се, че независимо къде е разположено СТИ, във фактурите не
следва да се включва цена за услугата пренос НН. Спорът е дали ЕРП
осъществява транспорт на ел.енергия през мрежа НН, а не къде се измерва тя.
Позиционирането на измервателния уред не се отразява на характеристиката
на доставяната енергия. Доставката на ел.енергия се осъществява на
границата на собственост между ЕРП и клиента. От тази мислена линия
притежанието на движимата вещ преминава у купувача. В случая ЕРП
доставя енергия на ниво средно напрежение, независимо къде се намира СТИ
и независимо какво искане е отправено до него. Точно защото СТИ не е
присъединително съоръжение, неговото местоположение не се отразява на
вида на предоставяната енергия и не е необходимо изрично заявление за
неговото предислоциране. Отделно от това задължението на ЕРП да стори
това произтича по силата на ПИКЕЕ, имащи силата на подзаконов
нормативен акт. Наред с това с евентуалната промяна на позицията на СТИ не
се модифицира самото присъединяване, мястото или начина на свързване,
мощността или границата на собственост. Видно от експертното заключение
ЕРП не извършва дейност по пренос на ел.енергия ниско напрежение.
Визираният компонент от цената е предназначен да покрие технологичните
разходи при транспортиране на потребяваните киловати по съответните
присъединителни съоръжения на ниско напрежение. Тези разходи са за
сметка на ЕРП, поради което липсва основание за заплащането им от клиента,
тъй като ЕРП не извършва тази услуга и не понася никакви разходи за това.
2
Цитира се съдебна практика относно последиците при неправилно приложена
конфигурация на търговско мерене.
Постъпила е и частна жалба от „ЕМУ“ АД, ЕИК: *********, срещу
Определение №592/15.01.2024г., постановено по гр.д. №4279/2023г. по описа
на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя с вх. №
96525/21.12.2023г. с правно основание чл.248 от ГПК, с която се моли да бъде
изменено постановеното по делото решение, в частта му за разноските.
Жалбоподателят изразява несъгласие с възприетите от съда основания за
редуциране на подлежащия на възстановяване адвокатски хонорар. Счита, че
се касае за правен спор по строго специфична материя със силно застъпени
технически аспекти и познания в области извън правото. Развитието на
делото е поставено в зависимост от изхода и на едно допълнително
преюдициално спорно правоотношение – за правото на собственост върху
процесните енергийни съоръжения. За обема на извършените процесуални
действия и положения адвокатски труд не може да се съди единствено по
броя на проведени съдебни заседания, тъй като включва предварително
проучване и подготовка на иска, проучване на съдена практика и приложима
нормативна уредба – отменена и настояща, като и решения на контролния
орган в отрасъла. Счита за неотносимо наличието на голям брой тъждествени
по предмет предходни дела. Поддържа, че не се касае за типови производства,
в които да е налице генерално съображение, което да се прилага априори за
всички спорове и да предопределя техния изход. Действително между
страните са налице и други аналогични производства, но по отношение на
различни имоти, с различен фактически състав. Това е първото дело, което
достига до етап решение. Не е налице друг дори и невлязъл в сила акт, който
да служи като ориентир за други подобни процеси. На последно място излага,
че възнаграждението в случая надвишава приблизително с една четвърт, а не
с пъти минималното, поради което не се касае за недобросъвестност, която да
се нуждае от санкцията на съда.
В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за
правилност на обжалваното определение. Поддържа, че въпросът на какво
напрежение се измерва процесният обект е бил безспорен, поради което
експертизите са допуснати само за определяне на размера, което не
представлява сложна математическа калкулация, тъй като е достатъчно да се
вземат предвид решенията на КЕВР, с които са определени таксите за пренос
на ел.енергия средно напрежение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс –
Е”, срещу решение №4056 от 13.12.2023г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №4279/2023г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна частна жалба от
„ЕМУ“ АД, ЕИК: *********, срещу Определение №592/15.01.2024г.,
постановено по гр.д. №4279/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателя с вх. № 96525/21.12.2023г. с правно основание
чл.248 от ГПК, с която се моли да бъде изменено постановеното по делото
решение, в частта му за разноските.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.04.2024 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4