Решение по КНАХД №1676/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. А., чрез пълномощник, срещу Решение № 203/28.08.2025 г. по АНД № 585/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково. С решението е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К № 10875697 от 16.01.2024 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение, тъй като било необосновано и неправилно, мотивите били формални и семпли, не давали отговор на поставените въпроси, фактическите и правни изводи били неправилни, не било отдадено значение на допуснатите процесуални нарушения , което грубо нарушавало правото на защита на касатора. На снимката се виждали повече от един автомобил и не ставало ясно скоростта на кой от автомобилите била заснета. Моли се ЕФ да бъде отменен.

Ответникът ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 16.01.2024 г. в 12:52 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR 1 – M № 557 движение на лек автомобил марка „Опел”, модел ,,Вектра” с регистрационен номер [рег. номер], собственост на А. Д. Х. в [населено място] на [улица], срещу сервиз Ш. Д. в посока [жк], със скорост от 70 km/h – над разрешената за движение в населено място – 50 km/h и е посочено превишение /отклонение/ от 20 km/h.

Прието е, че от засечената скорост следва да се приспадне 3 km/h толеранс в полза на водача и същата да се зачита като 67 km/h и превишението - 17 km/h. Нарушението било установено с одобрено техническо средство – АТСС TFR1-M № 557, преминало проверка на 25.07.2023 г. и съответстващо на одобрения тип. Приложен бил протокол за използването на АТСС.

Собственикът на превозното средство - А. Д. Х. с Декларация за предоставяне на информация по нарушение № 8578018 във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата с вх. № 271000-3771/02.05.2025 г., вписала, че на дата 16.01.2024 г., в около 10:00 часа, след като се убедила, че е правоспособен водач, предоставила управлението на ППС с рег. № [рег. номер] на жалбоподателя В. Р. А., поради което и именно на него бил издаден ЕФ К № 10875697.

Установено било, че нарушението от страна на А. било при повторност, тъй като било извършено в едногодишен срок от влизане на електронен фиш № К 5984040 в сила.

Районен съд – Хасково, при така установената фактическа обстановка и въз основа на събраните и кредитирани доказателства, е потвърдил електронния фиш, който извод настоящата съдебна инстанция не споделя изцяло.

РС - Хасково е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, Водач на моторно превозно средство, който превиши разрешената скорост в населено място в диапазона от 11 до 20 km/h се наказва с глоба от 50 лв. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са посочени изрично ограниченията на скоростта в и извън населено място според категорията на пътното превозно средство. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в таблицата към чл. 21, ал. 1 ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. В случая движението на МПС се осъществява вътре в населено място, което обстоятелство не е спорно и се установява от приложения по чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимков материал и протокола за използване на АТСС. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, не се сочат от наказаното лице, а приетите и събрани от Районния съд такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Релевантната по време, място и лица редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАНН гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. Следователно изпълнени са всички предпоставки за законосъобразното ангажиране на отговорността на нарушителя, удостоверено чрез съответното доказателствено средство – снимков материал по чл. 189, ал. 15 ЗДвП.

Оспореният ЕФ съответства на утвърдения образец, доколкото представлява типизиран документ /електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер/, възпроизвеждащ установени неприсъствено факти без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство. Автоматизираното техническо средство е заснело и записало датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство по смисъла на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Видно от снимковия материал са отразени точно координатите на нарушението, при това с оглед разположението на АТСС, при максимално разрешена скорост за контролирания участък от 50 км/ч. За удостоверяване на последното е приложен протокол за използване на АТСС. Видно от протокола, съставен от обслужващия полицейски служител, са посочени точното място за контрол чрез посочване на населеното място, път и отличителен белег на пътя, въведеният за контролирания участък /населено място/ скоростен режим, режимът на измерване /стационарен/, посоката на задействане /приближаващ/, началото и края на работа. Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за попълване на протокола за използване на АТСС. Мястото, където е констатирано превишаване на скоростта, безспорно попада в зоната на въведеното ограничение от 50 км/ч, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в протокола и от посоченото в снимка. В този смисъл не се установява нарушение, от категорията на съществените, доколкото не се ограничава правото на защита на наказаното лице.

АТСС притежава удостоверение от одобрен тип и е вписано в регистъра на БИМ в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. АТСС TFR1-M № 557 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, разположена в служебен автомобил, която е преминала проверка и съответства на одобрения тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Извършена е периодична проверка, обективирана в протокол № 4-51-23/25.07.2023 г., като нарушението е извършено в едногодишния срок от нея.

При направена справка на интернет сайта на БИМ [интернет адрес]?identifier=wDAOm2PuYrI%3D се констатира, че регистърът съдържа данни за процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, представляваща одобрено средство за измерване под номер 4835 с валидност до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 557, тъй като тя е била в употреба към 16.01.2024 г. и е отговаряла на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка релевантна за датата на установяване на нарушението и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система.

Настоящата съдебна инстанция приема, че е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, доколкото са налице задължителните реквизити на ЕФ. Конкретизирани са мястото и датата на извършване на деянието, съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, които реквизити са предпоставка за правилното определяне на компетентната структура на МВР, издател на ЕФ. Посочени са коректно извършителят на нарушението и управляваното от него МПС, както и посоката на движение. Правилно е отразено в ЕФ, че е установена скорост 67 km/h, която с оглед писмените доказателства по делото е определена след приспадане от действително измерената скорост с АТСС – 70 km/h съгласно снимковия материал, на толеранс от 3 км/ч, приложим съгласно протокола от проверка на преносимата система.

По възражението на жалбоподателя съдът намира следното: видно от представените изображения във вид на снимков материал на клип № 14078 са извлечени и представени 4 броя снимки, направени в различен времеви интервал, като момента на засичане на скоростта е отразен като Т=0s (0 секунди). Първата снимка е момента на разпознаване на регистрационната табела, означен с „Разпознат T= -0,5 s“, т.е. заснемането е осъществено 0,5 секунди преди измерването на скоростта и там се установяват два автомобила – един приближаващ и един отдалечаващ се. След автоматичното разпознаване, на което изображение се виждат два автомобила, е извлечено второ изображение, направено 0,2 сек преди измерването, където вече автомобилът е само един – приближаващ и няма съмнение чия регистрационна табела е разпознало АТСС. Същото е наименовано „Т= - 0,2 s“. Представено е и изображението където е измерена скоростта и същото е наименовано „Измерен T = 0s“ и на него не е заснет друг автомобил освен процесния, което изключва възможността след разпознаване на регистрационната табела и заснемането на един и същ автомобил да е измерена скоростта на друг автомобил. На следващо място, частично видимия автомобил на изображение „Разпознат T=-0,5 s“ е в режим на отдалечаване, а изрично е посочено в протокола, че режимът на задействане е единствено при приближаващи автомобили. Поради това не възниква съмнение чия скорост е измерена с процесното АТСС .

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП - за деяние, извършено при условията на повторност, като в ЕФ наличието на повторност по смисъла на пар.6, т.33 от ДР на ЗДвП е основано на влязъл в сила ЕФ К № 5984040 /приложен по делото и с изрично отбелязана дата на влизане в сила – 05.12.2023 г./.

Към настоящия момент обаче съгласно измененията в ЗДвП, обн. ДВ, бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г. е отпаднала наказауемостта за повторни нарушения по чл.182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, доколкото в сега действащата разпоредбата на чл.182, ал. 4 от ЗДвП наказание за повторност се предвижда единствено за деяния по чл.182, ал. 1, т. 5 и 6, както и за тези по ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6. При това положение и след настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда отпадане на наказуемостта на процесното деяние, а е налице по-благоприятен закон за дееца, който следва да бъде приложен съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Извършването на нарушението е безспорно установено и за него следва да се наложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а това е санкцията по основния състав на чл.182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно: глоба от 50 лева. След изменението на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП действащата редакция на закона се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и тази законова редакция следва да бъде съобразена понастоящем предвид висящността на производството по оспорване на процесния електронен фиш. Поради това обжалваното решение на РС Хасково следва да бъде отменено, като бъде изменен ЕФ серия К № 10875697 от 16.01.2024 г. на ОД МВР Хасково и наложеното с него административно наказание глоба и бъде намален размера на наказанието от 100,00 лева на 50,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на АС Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 203/28.08.2025 г. по АНД № 585/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 10875697 от 16.01.2024 г. на ОД МВР Хасково, като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на глобата от 100,00 лева на 50,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.