Р
Е Ш Е
Н И Е
№
111
гр. Русе, 10.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 10
декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №683 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ППК“Н.-Р.“-с.Р., Русенска област, е обжалвала
решението на Русенския районен съд по гр.д.№950/19г. в частта, с която е осъдена
да заплати на Г.И.М. ***, сумата 1622,70лв.
неплатена наемна цена за отдадени под наем земеделски земи за
стопанската 2015/2016г., 444,15лв. мораторна лихва
върху главницата от 01.01.2017г. до 15.02.2019г.,
както и 679,15лв. разноски по компенсация. Излага оплаквания за неправилност на
решението в обжалваните части и моли то да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което исковете изцяло да се отхвърлят и да й се присъдят
направените по делото разноски.
Ответницата оспорва основателността на жалбата и
моли тя да не се уважава. Да се потвърди решението в обжалваните части и да й
се присъдят разноските за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата
за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния
срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е
основателна.
Районният съд е уважил предявените искове за дължима
наемна цена в размер на 1622,70лв. за отдадените под наем на кооперацията-
жалбоподател собствени на ищцата и нейната майка П. Т. И. /чийто единствен
законник е тя/ земеделски земи за стопанската 2015/2016г. и за 444,15лв. мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2017г.-15.02.2019г., тъй като е приел, че между страните
е постигнато съгласие, изразено с конклудентни
действия, за определяне на наемната цена на 60лв./дка, съгласно първоначално
изготвена ведомост за дължимите на наемодателите суми за процесната
стопанска година.
Кооперацията оспорва процесното
вземане за главница и лихва поради липса на писмено споразумение за изменение
на договора за наем в частта на дължимата наемна цена, респ. на решение на УС
за определяне на цената на 60лв./дка. за стопанската 2015/2016г.
По делото не е спорно, че ищцата и нейната майка
П. Т. И., починала на 10.01.2019г., са сключили 10-годишни договори за наем на
земеделски земи с кооперацията-жалбоподател, вписани в СВп-Русе
на 24.07.2006г., респ. 25.07.2006г. В тях страните са определили наемната цена
на 15лв. на дка за всяка стопанска година. Съгласно чл.10 договорите могат да бъдат изменяна само по
взаимно писмено съгласие на страните. По делото не е спорно , че за стопанската
2015/2016г. страните не са постигнали споразумение за определяне на наемната цена на 60 лв./дка
и , че липсва решение на УС на кооперацията
на наемодателите да се плати наем в такъв размер. От събраните по делото
доказателства е видно , че за предишните две стопански години за отдадените под наем имоти на ищцата и
нейната майка е платена наемна цена в по-висок размер в сравнение с тази по договорите за наем на основание решение на УС на
кооперацията жалбоподател и , че сумите са преведени по банков път на двете наемодателки. Установеното от назначената експертиза
съставяне на ведомост за наемната цена за процесната
стопанска година не може да се определи
като основание за плащане на наем в по-висок размер в сравнение с договорения
поради липса на писмено съглашение за изменение на договорите в този смисъл
,респективно на решение на УС за плащане на наем в размер на 60 лв./дка.
При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд намира предявеният иск за неоснователен.Страните
са обвързани от договорите за наем сключени през 2006г. , в които е определена
наемната цена за дка за съответната стопанска година в рамките на срока на
договора в размер на 15 лв./дка. По
делото не е представено писмено споразумение между страните за изменение на
наемната цена , нито пък е налице твърдение на ищцовата
страна за съществуването на такова споразумение. Тези обстоятелства дават
основание да се приеме , че кооперацията дължи на ищцата наемна цена в размер на 15 лв./дка за процесната
стопанска година съобразно уговорената в
чл.3 от договорите . Договорите обвързват страните със силата на закон съгласно
чл.20а ЗЗД и могат да бъдат изменяни само по взаимно писмено съгласие на
страните. На това основание изменението им
чрез конклудентни действия е недопустимо ,
поради което мотивите на районният съд в този смисъл противоречат на
материалния закон.
Налице е писмено съглашение, което може да бъде изменяно с
друго съглашение в писмена форма и
липсата на писмено взаимно съгласие за изменение на наемната
цена за процесната стопанска година от 15 лв./дка на
60лв./дка сочи на неоснователеност
на предявеният иск и на неправилност на
решението в обжалваната част. Неоснователността на претенцията за главница предпоставя неоснователност и на претенцията за мораторна лихва върху нея. Решението на районният съд като
неправилно в обжалваната част следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго , с което предявените искове да се отхвърлят като върху ищцата се
възложат направените по делото разноски пред двете инстанции. Предвид цената на
иска и на основание чл.280 ал.3 т.2 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1319/22.07.2019г. на Русенския районен съд
по гр.д. № 950/2019г. в частта , с
която ППК „ Н.- Р.“ -с.Р.
Русенска област ЕИК *** да заплати на Г.И.М. *** - сумата 1 622,70
лв. – неплатена наемна цена за стопанската 2015/2016г. по два договора за наем ва земеделски земи сключени на 19.06.2006г. и вписани в СлВп –гр.Русе на 24.07.2006г. , респективно 25.07.2006г. ,
ведно със законната лихва от 15.02.2019г. до окончателното плащане , сумата 444,15 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 01.01.2017г0-15.02.2019г
, както и 679,15 лв. – разноски по компенсация и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.И.М. *** да заплати на ППК“Н.-Р.“ с.Р. с ЕИК ***
сумата 457,45 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в
сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: