№ 300
гр. Пловдив, 17.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000487 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Р. М. Т. чрез адвокат Р.М.
против определение № 67 от 14.03.2022 г., постановено по т. д. № 139 по
описа за 2021 г. на Хасковския окръжен съд, с което на основание чл. 229 ал.
1 т. 4 и т. 5 ГПК е спряно производството по търговско дело № 139/2021
година по описа на ОС - Хасково до приключване на производството по ДП
№ ***/**** година по описа на РУ на МВР - Х..
Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли същото да се отмени и делото да се върне на Хасковския
окръжния съд с разпореждане за продължаване разглеждането на делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
ответника ЗАД „О.** - З.“ АД, с който е изразено становище, че обжалваното
определение е правилно, поради което се иска същото да се потвърди,
частната жалба да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от
надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по т. д. № 139 по описа за 2021 г. на Хасковския
окръжен съд е образувано по предявени от Р. М. Т. против ЗАД „О.** - З.“ АД
обективно съединени искове, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на
обезщетения за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди,
настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице – Г. Н. П.,
при управление на автомобил с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ЗАД „О.** - З.“ АД.
За да спре производството по делото до приключване на наказателното
1
производство, Хасковският окръжен съд е приел, че по делото се съдържат
данни за образувано досъдебно производство № ***/**** г. по описа на РУ на
МВР – Х., за което към настоящия момент липсвали доказателства да е
приключило.
Определението е неправилно.
Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т.
5 ГПК в хода на подготовката на делото, след приключване на двойната
размяна на книжата, въз основа на молба за спиране на производството по чл.
229, ал. 1, т. 4 и т. 5, отправена в депозирания от ответника ЗАД „О.** - З.“
АД отговор на искова молба.
Според трайната практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него определение № 733
от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, определение № 604/22.10.2012
г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12
г. 1 ТО/, само наличието на прокурорска преписка, по която се извършва
проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране
на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал. 1 т. 5 от ГПК. За да
се спре производството при условията на чл. 229, т. 5 от ГПК е необходимо
съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор,
както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото
гражданско производство.
Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
какъвто е настоящият, следва да е налице съвпадание на основанието на
търсената защита, на противоправното деяние и на делинквента, с
противоправното деяние и дееца в образуваното наказателно производство.
Освен това, в този случай гражданският съд следва да посочи изрично
невъзможността да установи със средствата на ГПК конкретно релевантните
факти за установяване на деликтната отговорност на третото лице, посочени в
разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, и наложителността от
постановяване на присъда, която да бъде задължителна на за гражданския
съд.
В случая, съдът е посочил единствено, че е образуваното наказателно
производство в досъдебна фаза. Няма установени от първоинстанционния съд
обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка, че елементите от
фактическия състав на обуславящият гаранционната отговорност на
ответника деликт, съставляват престъпно обстоятелство, както и че
установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.
Във връзка с изложеното, за да спре производството по т. д. № 139 по
описа за 2021 г. на ОС – Хасково на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
първоинстанционният съд не се е позовал на въведени от страните твърдения
наказателното производство по досъдебно производство № ***/**** г. по
описа на РУ на МВР – Х. да е преминало в своята съдебна фаза, във връзка с
което не са представени и доказателства.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството по вече
2
образувано дело, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора. Това основание
за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е
този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство. Няма установени от първоинстанционния съд обстоятелства от
значение за правилното решаване на спора, решението на които със сила на
пресъдено нещо по наказателното производство по досъдебно производство
№ ***/**** г. по описа на РУ на МВР – Х. да се явяват преюдициални за
производството по предявените от Р. М. Т. срещу ЗАД „ О.** - З.“ АД искове,
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 3 КЗ, които
да не могат да бъдат установени в исковото гражданско производство.
Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен
съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за спирането на производството по
делото. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да
се върне на Хасковския окръжен съд за продължаване на производството.
Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 67 от 14.03.2022 г., постановено по т.д. №
139 по описа за 2021 г. на Хасковския окръжен съд.
Връща делото на Хасковския окръжен съд за продължаване на
производството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3