№ 4457
ГРАД, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110130813 по описа за 2021 година
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ОЛ. ЕВЧ. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
на 08.08.2019 г., около 15.30 ч., в ГРАД, на кръстовището на бул. „Г. М. Димитров“ и бул.
„Св. Климент Охридски“, при управлението на лек автомобил марка „O.“, модел „A.“, с рег.
№ ********, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към „Площад на авиацията“, в
нарушение на правилата за движение по пътищата водачът Г. В. С. отнела предимството на
ищцата при пресичане на пътното платно от дясно на ляво на пешеходна пътека и я
блъснала. Мястото на настъпване на събитието било посетено от служители на Отдел
„Пътна полиция“ – СДВР, като бил съставен констативен протокол № 444/2019 г. и на
виновния водач бил издаден акт за установяване на административно нарушение №
941407/2019 г. След инцидента ищцата била транспортирана от екип на Център за спешна
медицинска помощ в Спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна“ АД-ГРАД, където били
извършени медицински прегледи и рентгенографии, като на ищцата била поставена
диагноза – контузия в областта на таза и контузия на главата. По искане на ищцата била
освободена за домашно лечение. В резултат на посоченото пътнотранспортно произшествие
твърди, че били причинени силни болки и страдания, довели до временно затруднение на
снагата и долните крайници за период от около месец. Вследствие на контузията на главата
изпитвала болки и страдания, довели до нарушение на вестибуларните функции и
затруднение на движението на главата за период от три до пет седмици. Посочените травми
били съпътствани със силно главоболие, гадене, повръщане, сънливост и проблеми с
равновесието при движение. Ищцата изпитвала затруднения при извършване на
ежедневните си дейности, болки и дискомфорт, както и тревожност, интензивни страхови
изживявания от повторно преживяване на подобно събитие, като това се отразило и на
общуването с близки и приятели. Излага доводи, че виновният за причиненото
пътнотранспортно произшествие водач към датата на процесното събитие бил страна по
задължителна зA.ховка „Гражданска отговорност“ по зA.хователна полица №
BG/02/118002599309, сключена с ответника, като последният не определил и заплатил на
1
ищцата зA.хователно обезщетение за причинените неимуществени вреди. Ето защо моли
съда да уважи предявения иск за сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенция
пред ответника – 08.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидно зA.хователно правоотношение по задължителна зA.ховка „Гражданска
отговорност“ с водача на лек автомобил марка „O.“, модел „A.“, с рег. № ********. Счита,
че по делото не били представени доказателства, които да установят наличието на причинно
– следствена връзка между описаното събитие и твърдения факт на настъпване на
увреждания. Твърди, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат и същият бил
настъпил изцяло по вина на ищцата, тъй като не предприела никакви действия за
самоопазване, както и поради това, че в нарушение на чл. 113 и чл. 32, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата е пресичала пътното платно на необозначено място, без да се увери в
своята безопасност и преди да навлезе на пътното платно не съобразила разстоянието на
приближаващото се МПС и скоростта му на движение. Оспорва размера на претенцията за
неимуществени вреди и като силно завишена и несъобразена с принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което зA.хованият
е отговорен, има право да иска обезщетението, пряко от зA.хователя по зA.ховка
"Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна
зA.ховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички,
посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане
(противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и
наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди). Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Безспорен по делото е фактът, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между него и ответното дружество договор за задължителна зA.ховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което делинквента и ответника са
страни по зA.хователно правоотношение, с посочения източник и отговорността на водача е
покрита.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число – акт за
установяване на административно нарушение № 941407 от 08.08.2019г., наказателно
постановление № 19-4332-016965 от 04.09.2019 г., показанията на свидетелия Г.С., както и
от заключението на изслушаната по делото САТЕ, съдът приема следния механизъм на
настъпване на процесното ПТП:
На 08.08.2019 г., около 15:30 часа, свид. Г.С. управлявала лек автомобил „O. A.“, с рег.
№ ******, като се движила по бул. „Д.Г.М. Димитров“, с посока на движение от бул. „Св.
Климент Охридски“ към бул. „Цариградско шосе“. Управляваният от свид. С. лек автомобил
се движил със скорост от 40 км/ч. в лявата пътна лента на пътно платно с две пътни ленти в
посока, а в дясна пътна лента се движил друг лек автомобил – бус. В този момент,
непосредствено преди кръговото кръстовище на „Площад на авиацията“, водачът на л.а. „O.
A.“, с рег. № ****** – Г.С., реализирала ПТП – ударила с предната част на автомобила
2
пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила по обозначената
с пътен знак Д17 – „Пешеходна пътека“ ОЛ. ЕВЧ.. Посоченият автомобил, управляван от
свид. С., ударил ищцата ОЛ. ЕВЧ. в таза, вследствие на което тя паднала на земята.
Съобразно така изложения механизъм на ПТП съдът достига до извод, че водачът на
л.а. „O. A.“, с рег. № ******, не се е съобразил с правилата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20,
ал. 2 ЗДвП. Съгласно първата разпоредба, при приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. От разпита на самия водач – свид. С., се установява, че е управлявала
процесното МПС със скорост от 40 км/ч. и след като е видяла пешеходеца се е опитала да
спре, но не е успяла навреме, тъй като от дясната й страна е имало бус, закриващ
видимостта й, поради което е блъснала ищцата ОЛ. ЕВЧ.. Също така е несъмнено по делото,
че преди настъпване на процесното ПТП водачът на л.а. „O. A.“, с рег. № ******, е видял, че
предстои преминаване през пешеходна пътека, както и че от дясната страна се движи бус,
закриващ видимостта. Именно от този момент, поради намалената видимост, а не от
момента, в който е видял пешеходеца, за водача е възникнало задължението да намали
скоростта повече от обичайното при навлизане в пешеходна пътека, до степен, че да може да
спре без опасност за пешеходците и други участници в движението. Намаляването на
скоростта, водачът следва да извърши във всички случаи, от момента на намаляване на
видимостта, независимо от отдалечеността му от мястото, където ще премине превозното
средство. Скоростта следва да се намали в такива предели, че да гарантира при
преминаването през пешеходната пътека при всички случаи безопасност, включително и
когато настъпи рязко изменение на пътната обстановка, включително и поради предприето
пресичане на пътното платно по обозначеното за това място от пешеходец. Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай движението на
процесното МПС със скорост от 40 км/ч е било несъобразено с конкретните условия на
видимост, поради което не е било в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие –
в случая пресичане на пешеходец по пешеходна пътека. В подкрепа на този извод е и
изявлението на вещото лице, обективирано в проведеното на 25.11.2021 г. открито съдебно
заседание, съгласно което при скорост от 40 км/ч безопасната зона е над 10 метра и най –
вероятно ударът е непредотвратим в тази ситуация. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 5
ЗДвП, при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка
"пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие. Ето защо възражението на ответника са съпричиняване е
неоснователно. Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че за да е налице
съпричиняване, то приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен (така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г. по т. д. № 1/2014
Г., ОСТК на ВКС). В настоящия случай поведението на пострадалата ОЛ. ЕВЧ., изразяващо
се в пресичане на пътното платно на обозначеното за това място, не може да бъде
определено като противоправно, което е допълнителен аргумент за неоснователност на
възражението за съпричиняване на ответника.
Предвид изложеното, действията на водача на л.а. „O. A.“, с рег. № ******, съдът
намира, че съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, несъобразявайки скоростта с конкретните условия на видимост и
3
това му поведение е довело до падането на ищцата и увреждането й. В пряка причинна
връзка от това деяние за ищцата са произлезли вреди, изразяващи се в контузия на гръдния
кош, контузия на лява лакътна става и контузия на таза (съгласно заключението на СМЕ и
представените по делото медицински документи).
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал.
2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е
необорена и следователно следва да бъде приложена, поради което са налице всички
предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на л.а.
„O. A.“, с рег. № ******, за причинените на ищцата вреди при процесното ПТП.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на размера му са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от
ППВС № 4/23.12.1968 г. При изследване на изложените критерии, съдът съобрази, че
възстановителният период на контузията на таза и ставата е около 25-28 дни, като ищцата е
изпитвала трудности в извършването на ежедневните си дейности за периода на
възстановяване, съгласно заявеното от вещото лице при изслушването на съдебно-
медицинската експертиза в проведеното на 25.11.2021 г. открито съдебно заседание.
Отделно от това, вследствие на получените увреждания ищцата не е ходила на работа около
една-две седмици, тъй като е изпитвала болки, каквито усещала и до ден днешен понякога, а
освен това след инцидента при преминаване през пешеходна пътека ОЛ. ЕВЧ. се страхувала,
стояла на място и много трудно тръгвала (съгласно показанията на свидетеля Евгения
Переверза). Житейски изводима е и силната уплаха и травматичен стрес от изживяното, в
който смисъл са и показанията на свид. Переверза. Предвид изложеното съдът намира, че
обезщетение в размер на 3 000 лв. е в съответствие с чл. 52 ЗЗД.
Ето защо искът е основателен за пълния предявен размер, ведно със законната лихва от
08.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се
присъдят направените в производството разноски в общ размер на 1010 лв., от които: 120
лв. за държавна такса, 450 лв. - възнаграждения на вещи лица и 440 лв. - адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
ГРАД, бул. “Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на ОЛ. ЕВЧ., ЕГН **********, с адрес –
ГРАД, Ж.К., БЛ., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 000 лв.
(три хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, неудобства, страх и дискомфорт от контузия на гръдния кош, лакътната
става и таза, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.08.2019 г. на
пешеходна пътека, находяща се в ГРАД, бул. „Г. М. Димитров“, непосредствено преди
кръговото кръстовище на „Площад на авиацията“, по вина на водача Г. В. С., управлявала
МПС марка „O.“, модел „A.“, с рег. № ******, с несъобразена с конкретните условия на
видимост скорост, отговорността на който водач е зA.хована от ЗД „БУЛ ИНС“ АД по
силата на задължителна зA.ховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането – 08.04.2020 г., до окончателното изплащане на
4
сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
ГРАД, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на ОЛ. ЕВЧ., ЕГН **********, с адрес –
ГРАД, Ж.К., БЛ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1010 лв. (хиляда и десет лева) –
разноски за производството пред СРС за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5