Р Е Ш
Е Н И Е
№
802
Стара Загора, 07.03.2024г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Ч
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретар
Пенка Маринова
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Г.Динкова касационно
административно дело № 756 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с вр.
с §
4б ал. 4 изр. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба на И.С.С. с адрес: ***,
подадена чрез процесуалния му представител адв.С.С., против Решение № 370 от
06.11.2023г., постановено по адм.дело № 175/ 2023г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и за неговата необоснованост - касационни
основания по чл. 209, т.3 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че необосновано и
при неправилно приложение на закона съдът е приел, че лишените от свобода нямат
основание да искат да държат при себе си фото копие от личната си карта.
Позовавайки се на разпоредби от ЗИНЗС и ППЗИНС, регламентиращи правото на
кореспонденция на лицата лишени от свобода и липсата на въведени от
законодателя ограничения относно подаването на молби, сигнали и жалби до
държавни органи и институции, твърди, че с непредоставянето на копие от
документа за самоличност, началникът на Затвора Стара Загора препятствал
възможността на С. да отправя своите искания до административни органи и
институции, които изискват да бъде приложено и копие от личната карта. По
изложени доводи, че началникът на затвора е бил длъжен да извърши исканото от
касатора фактическо действие, моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено
и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се осъди Началникът
на Затвора – Стара Загора да извърши поисканото от И.С. с молба вх.№ М-66/
14.03.2023г. фактическо действие по предоставяне на фотокопие от личната му
карта, съхраняваща се в досието му като лишен от свобода в Затвора –Стара
Загора. В условията на евентуалност, ако от касационната инстанция бъдат
установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила – се иска
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд –
Стара Загора.
Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София,
чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представения писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано, постановено в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Сочи за
несъстоятелни твърденията на касационния жалбоподател, че затворническата
администрация умишлено създава пречки л.св. да упражняват правото си да
депозират жалби пред различни институции, а освен това винаги, при възникнала
необходимост, затворническата администрация издавала и предоставяла служебни
бележки, удостоверяващи лични данни на лишените от свобода лица.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството пред Административен съд – Стара Загора се
е развило по реда на чл.256 от АПК във вр. с §4б, ал.4 от ДР на ЗИНЗС, по
жалбата на И.С.С., уточнена с молба вх.№ 4249/ 20.07.2023г., против
неоснователно бездействие на Началника на Затвора – Стара Загора да предостави на И.С. фотокопие отличната му
карта, намираща се на съхранение в досието му като лишен от свобода в Затвора –
Стара Загора. По съображения, че с неиздаването на копие на личната карта С. е
лишен от възможността да ползва правата и да защитава интересите си пред
органите и институциите, изискващи представянето на копие на лични карта към
подаваните до тях жалби и молби, е
направено искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде осъден
началникът на Затвора – Стара Загора да извърши поисканото от И.С.С. с молба
вх.№ М-266/ 14.03.2023г. фактическо действие, с което да му предостави
фотокопие от личната му карта.
С постановеното от Старозагорския административен съд
решение е отхвърлено искането на И.С.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора град Стара
Загора за осъждане на Началника на Затвора в град Стара Загора да му предостави
незаверено фото копие /двустранно/ от притежавания личен документ.
За да
постанови този резултат съдът е приел, че притежаваният от ищеца И.С. документ
за самоличност – лична карта, е бил отнет на основание чл.74, ал.1, т.2 от ЗБЛД, поради обстоятелството, че лицето е настанено в място за изтърпяване на
наложено му наказание „лишаване от свобода“, а по силата на чл.74, ал.2 от
същия закон органът, отнел документа е длъжен да го съхранява до отпадане на
мярката, като липсва законово задължение за този орган /в случая началникът на
затвора/, да предоставя фотокопие от съхранявания документ за самоличност при
искане, отправено от лишения от свобода. Съдът е посочил, че в ЗИНЗС и ППЗИНЗС
не се съдържат правни норми, които да установяват друго правно положение
относно държането на посочения документ за самоличност и доколкото по силата на
закона лишените от свобода лица нямат право да държат фактически в себе си
документа „лична карта“, то се налагал извода, че тези лица не могат да държат
и фото копие на документа за самоличност /лично карта/. Допълнително са
изложени и съображения, че е налице правен способ – чрез пълномощник, лишеният
от свобода да упражни правата си от които не е лишен в резултат на наложеното
му наказание.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Спорният
по делото въпрос се свежда до това има ли право ищецът И.С.С. да притежава
незаверено фотокопие на издадената му лична карта, съхранявана в
затворническото му досие, отговорът на който обуславя и основателността, респ.
неоснователността на твърдението за наличие на незаконосъобразно бездействие от
страна на ответника – Началника на Затвора – Стара Загора, да удовлетвори
искането на лишения от свобода С. да му бъде предоставено копие на посочения в
молба вх.№ М-266/ 14.03.2023г.български личен документ.
Съгласно
разпоредбата на чл.75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от
правата си, с изключение на правата от които са
лишени с присъда; които са им отнети или
ограничени изрично със закон и чието упражняване е
несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието.
Според чл. 4,
ал. 1 от ЗБЛД всеки български гражданин има право на документ за
самоличност, като съгласно чл. 13, ал. 1 от с.з. на българските граждани се
издават следните документи за самоличност: лична карта,
паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна
карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Съобразно
цитираната нормативна регламентация се налага извода, че на лишените от
свобода, респ. осъдените на „доживотен затвор“, каквото наказание изтърпява И.С.С.
***, не им е отнето или ограничено правото на издаване на документ за
самоличност – лична карта. Ограничено обаче от закона е правото на лишените от
свобода да държат у себе си този документ за самоличност. Съгласно чл.
74, ал. 1, т. 2, 2
и 3
от ЗБЛД, съответно чл.
48, ал. 2 от ЗИНЗС, личните карти на
лишените от свобода лица се отнемат при настаняването им в местата за
изтърпяване на наказанието, съхраняват се от съответния орган до изтърпяване на
наказанието, като за това незабавно се уведомява писмено съответната структура
на МВР, издала документа. Ето защо няма законово основание да се твърди,
че лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ или „доживотен затвор“ има
право да държи копие на иззетия му документ за самоличност, след като изрично е
ограничено правото му да държи при себе си оригинала на този документ.
Изцяло
неподкрепени с доказателства са твърденията на касационния жалбоподател, че с
непредоставянето на копие от личната му карта е лишен от възможността да ползва
правата си и да защитава интересите си пред органите и институциите, изискващи
представяне на копие на лична карта към подаваните до тях молби и жалби. А
освен това при възникване на описаната от касатора необходимост от представяне
на копие на документ за самоличност – лична карта, се поражда съответното
задължение на органите по изпълнение на наказанията, и по-конкретно - на тези,
които са иззели и съхраняват българския личен документ на лишеното от свобода
лице, съотв. изтърпяващо наказание доживотен затвор, да го предоставят на
съответните административни или други органи и правни субекти с цел упражняване
на съответните права на лицето.
Ето защо
достигайки до законосъобразния извод за липса на незаконосъобразно бездействие
от страна на Началника на Затвора – Стара Загора и съотв. за липса на основание последният да
бъде осъден да предостави на И.С. незаверено фотокопие от издадената му лична карта,
първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, мотивите на
което не следва да бъдат преповтаряни, а на основание чл.
221, ал. 2, предл. последно АПК, да бъде препратено към тях.
С оглед
на изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна.
Не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370 от 06.11.2023г.,
постановено по адм.дело № 175/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.