№ 47
гр. Шумен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500249 по описа за 2021 година
Производство по чл.435, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 1970/18.02.2021 г. от Л. М. ТР., против постановление от
07.12.2020 г. по изп.д.№ 2018*0410027 по описа на ЧСИ с рег. № * с район на действие,
района на ШОС, с което е прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Жалбоподателката – взискател по соченото изпълнително дело счита постановлението
на ЧСИ за незаконосъобразно. Излага, че въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен
лист, срещу М. М. АЛ., било образувано изп.д.№ 573/2011 на ЧСИ Д. З.. Това дело било
присъединено към изп.д.№ 1442/2009 г. на ЧСИ Д. З., водено срещу същия длъжник.
Последното, но без изп.д. № 573/2011 г. в момента било на производство при ДСИ при ШРС
под № 249/2017г. През периода 2014г. - до 2016 г. изп.д.№ 1442/2009г. на Д. З. заедно с
присъединеното изп.д.№573/2011 г. били изпратени при ЧСИ А. Т., съединени под №
1057/2014 г. Освен това излага, че след извършена цесия от 12.10.2014 г. взискател по
делото бил Р. Д. /първоначалният взискател по изп.д.№ 1442/2009г./, който с молба от
07.11.2019 г. посочил изпълнителен способ – опис, оценка и продажба на движими вещи на
длъжника и този способ бил предприет. Предвид изложеното, моли съдът да отмени
постановлението за прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство – 25 лв. държавна такса. Прилага копие на Договор за
продажба на вземане от 12.10.2014 г. и молба от Р.И.Д. по изп.д.№ 249/17 г. на ДСИ при
ШРС.
1
Постъпил е отговор на жалбата от длъжника по делото М. М. АЛ., чрез
пълномощника й И.В.П., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на
същата. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в
размер на 250лв.- адвокатско възнаграждение на адв.Н.Д..
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по законосъобразността на обжалваното
действие, в които взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна - взискател в изпълнителното
производство, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
допустима. Разгледана по същество, съдът същата, че същата е неоснователна, поради
следното:
Приложеното изп. дело № 2018*0410027, по описа на ЧСИ Р. Р., с рег. № *, с район на
действие ШОС, е образувано по молба от 08.06.2011 г. от Л. М. ТР., с приложен към нея
изпълнителен лист от 11.03.2011 г. по в.гр.д. № 2/2011 г. на ШОС и гр.д.№ 4579/2009 г. на
ШРС, срещу длъжника М. М. АЛ., за сумата от 10000 евро, дължима на осн. чл.55, ал.1 пр. І
ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2009 г. до изплащане на вземането.
Първоначално делото е образувано при ЧСИ Д. З. под № 573/2011 г.
С молбата си за образуване на изпълнителното дело от 08.06.2011 г. взискателят е
поискал ЧСИ да наложи възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, както и да
извърши опис и продажба на движими вещи, намиращи е в имота на длъжника.
На 10.06.2011 г. е вписана възбрана върху имота, а на 01.08.2011 г. извършен опис на
движимо имущество, като е съставен съответния протокол.
С молба от 02.08.2011 г. взискателят Л.Т. е поискала изпълнението върху движимите
вещи на длъжника, описани в собственото му жилище, да бъде спряно. След тази дата
взискателят не е искал прилагането на нов или същия способ, съответно други действия по
изпълнителното дело не са били предприети от съдебния изпълнител, в продължение на
повече от две години.
С молба от 05.09.2014г. взискателят Т. е поискала делото да бъде преместено за
продължаване на изпълнителните действия в кантората на ЧСИ А. Т.. Видно от
приложеният протокол за предаване на изпълнително дело, писмо до ЧСИ Д.З. и
поставеният върху молбата на взискателя печат, е било образувано изп.д.№ 1058/2014 г. по
описа на ЧСИ А. Т..
По делото е приложено заявление от 11.09.2014 г. от Т., образуваното изп.д.№
1058/2014 г. на ЧСИ А. Т. да бъде присъединено към изп.д.№ 1057/2014 г. по описа на
същия ЧСИ. На заявлението е поставена резолюция „присъединявам“.
2
Междувременно изпълнителните дела на ЧСИ А. Т. са били предадени на ЧСИ Р. Р. и
по настоящият изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 2018*0410027 на ЧСИ Р. Р..
На 07.12.2020 г. ЧСИ Р. Р. е постановил атакуваното постановление по изп.д.№
2018*0410027, с което е прекратил изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
В мотивите на постановлението ЧСИ е приел, че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
С оглед твърденията на жалбоподателката за присъединяване на настоящото изп. дело
към посочени в жалбата изпълнителни дела от направена служебна справка /доколкото
копия от същите се приложение по в.гр.д№280/21 на ШОС/ се установи следното: Изп. д. №
1442/09г. на Д. З. е образувано по молба на Р.И.Д. с приложен към нея изп. лист, срещу
длъжника М.А.. По молба на взискателя Р. Д. делото е преместено при ЧСИ А. Т. за
продължаване на изпълнителните действия и образувано под № 1057/2014 г., впоследствие
прехвърлено на ЧСИ Р. Р. /където не е образувано изп.дело под нов номер/, а с
постановление от 06.10.2017 г. ЧСИ Р. Р. се е отвел от същото на осн. чл.22, ал.4 и 5 ГПК,
тъй като в качеството си на адвокат е представлявал длъжника. По молба на взискателите Р.
Д. и Л.Т., изп.дело № 1057/2014 г. е изпратено за продължаване на изпълнителните действия
от ДСИ, и образувано под № 249/2017 г. Видно от издадени по последното разпореждане от
27.02.2019 г. на ДСИ, съобщение от ДСИ от 13.05.2019 г. и удостоверение от 05.06.2019 г.
на ДСИ, както и от молба от Л. Т. от 10.05.2019 г. и от 22.05.2019 г., взискатели по делото са
Р. Д. и Л.Т., по посочените в удостоверенията изп. листи, но след прехвърляне на делата при
ДСИ, изп.д. № 573/2011 г. на ЧСИ Д. З. липсва, съответно липсва изпълнителният лист от
11.03.2011 г. по в.гр.д.№2/2011 на ШОС и гр.д.№ 4597/2009 г. Последният продължава да се
намира в кориците на настоящото изп.дело № 2018*0410027 на ЧСИ Р. Р. /преди изп.д.№
573/2011 г. на ЧСИ Д. З./.
На съда служебно е известно, че по молба на жалбоподателката е образувано
производство по издаване на дубликат на сочения изп.лист, /в.гр.д. № 2/2011 г. на ШОС/,
прекратено, като недопустимо, тъй като изп. лист е намерен от жалбоподателката, именно
по настоящото изп. д . № 2018*0410027 на ЧСИ Р. Р..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В
нормата на чл.435 ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител кои страни
могат да обжалват. Съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК взискателят може да обжалва спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключени на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти – в този см. задължителните указания на ВКС по прилагането на закона,
дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Началото на срока по
3
чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от
съдебния изпълнител /вкл. при овластяване по реда на чл.18 ЗЧСИ/, както и с всяко искане
на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав
на предвидения в закона способ. В т.10 от цитираното ТР са изброени примерно действия по
принудително изпълнение прекъсващи давността: насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети лице.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп. дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.
Съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. За да се поддържа висящността на изпълнителния процес,
взискателят следва да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи.
Разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК предвижда задължение на взискателя в молбата да
посочи начин на изпълнение, като в течение на производството може да посочва и други
начини на изпълнение. В случая с молбата си за образуване на изпълнителното дело
/08.06.2011 г./ взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия /възбрана,
вписана на 10.06.2011 г. и опис на движими вещи в имота на длъжника, извършен на
01.08.2011 г./, но със следваща молба – от 02.08.2011 г. взискателят е поискал описът да бъде
спрян. След посочената дата взискателят не е искал прилагането на същия или друг способ
повече от две години, съответно действия по изпълнението не са били предприемани.
Както се посочи по-горе началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя не само
от последното предприето изпълнително действие от съдебния изпълнител, но и с всяко
„искане“ на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия
състав на предвидения в закона способ. Съобразно правилата на изчисляване на сроковете
по чл.60, ал.2 ГПК двугодишният срок предвиден в чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл на
01.08.2013 г., поради бездействието на взискателя в продължение на две години и е налице
прекратяване на изпълнението спрямо жалбоподателката. Изпълнителният процес е
прекратен по силата на закона.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване
на принудителното изпълнение или не и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство
4
става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. В този смисъл е и
константната съдебна практика и по-конкретно Решение №45 от 30.03.2017 год. на ВКС по
гр.д. №61273/2016 г., IV г.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК.
При подаване на молбата за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ А. Т.
от 05.09.2014г. изпълнителното дело не е било висящо, тъй като прекратяването на
изпълнителното производство става по право. Прекратяването на изпълнителното
производство по перемпция не е отказ от изпълнение или оттегляне на искането за
изпълнение, а взискателят има право по всяко време да поиска де му бъде върнат
изпълнителния лист и да образува наново изпълнително производство. В случая по молбата
на взискателя от 05.09.2014 г. за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ А. Т. -
изп.д.№ 1058/2014 г., и последващата молба от 11.09.2014 г. за присъединяване към изп.
дело №1057/2014 г. на същия ЧСИ, реално присъединяване не е осъществено, тъй като
съгласно нормата на чл.456 ГПК присъединяването става с писмена молба, към която следва
да се приложи изпълнителен лист или удостоверение от съдебен изпълнител, че листът е
приложен към друго изпълнително дело, което е от кръга действия прекъсващи давността.
Относно твърдяното прехвърляне на настоящото вземане от Л. М. ТР. на Р.И.Д., с
договор за цесия от 12.10.2014 г., следва да се посочи, че по изп.дело договор за цесия не е
приложен и по това дело Р.И.Д. не е бил конституиран като взискател, съответно няма и
доказателства длъжникът да е уведомяван за прехвърляне на вземането, поради което
кредитор по същото продължава да е Л.Т..
Предвид изложеното атакуваното постановление се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателката не следва да де присъждат.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК такива следва да се присъдят на ответника по жалбата, в размер на
250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1970/18.02.2021 г. от Л. М. ТР., против
5
постановление от 07.12.2020 г. по изп.д.№ 2018*0410027 по описа на ЧСИ с рег. № * с
район на действие, района на ШОС, с което е прекратено изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
ОСЪЖДА Л. М. ТР. с ЕГН **********, адрес за призоваване гр.С... . да заплати на
М. М. АЛ. с **********, чрез пълномощника й И.В.П.- гр.Ш... разноски по делото в размер
на 250лв. за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6