РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Първомай, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20255340200060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 767302-F760846 от 26.04.2024 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което
на „ОМ Комерс“ ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
като неправилно. Твърди се, че жалбоподателят не извършвал стопанска дейност в
проверявания търговски обект. Поради тази причина за този търговски обект
жалбоподателят не бил регистрирал фискално устройство. Също така се оспорва да е
извършено плащане в брой от Ю.А.Л. на сумата от 950 лв. за наем на помещения за
нощувки в полза на жалбоподателя. По тези съображения моли да бъде отменено
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител
ст. юрисконсулт Д., изразява становище за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
1
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството-жалбоподател „ОМ Комерс“ ЕООД стопанисвало търговски
обект – вила „Д.“, находящ се в ***, от 01.01.2023 г. Търговският обект функционирал
като къща за гости, предлагайки услуга по отдаване на вилата под наем. Във връзка с
извършвана проверка относно спазване на данъчното законодателство свидетелят М. Г.
– главен инспектор по приходите в ЦУ на Национална агенция за приходите, провела
телефонен разговор с управителя на дружеството-жалбоподател – М.Д.О., който
обяснил, че цената за наемане на цялата вила е от 300 до 400 лв. на ден. На 15.01.2024
г. служителите на НАП посетили проверявания обект, но не намерили достъп до него,
тъй като бил заключен. Впоследствие била извършена документална проверка, като
свидетелят Г. изискала документи, а управителят на жалбоподателя М.Д.О. й изпратил
на 01.02.2024 г. част от тях по електронната поща. Представени били следните
документи: писмени обяснения, Договор за стопанисване и управление на недвижим
имот от 05.01.2023 г., Нотариален акт за учредяване вещно право на ползване за
недвижим имот № 37 от 10.05.2013 г., Удостоверение за утвърдена категория № 201 от
02.02.2018 г., Регистър за хотел (книга на пътниците) на къща за гости „Д.“ (начална
страница), приходен касов ордер № 01/01/01.01.2024 г. за доплащане на нощувка за
сумата от 960 лв., пет броя фактури, извлечение от банкова сметка на „ОМ Комерс“
ЕООД за периода 31.12.2022 г. – 30.11.2023 г. На 02.02.2024 г. свидетелят Г. извършила
справка в информационните масиви на НАП за регистрирани фискални устройства,
като установила, че за обект за настаняване нямало регистрирано фискално
устройство, а дружеството било регистрирало фискално устройство за обект – кафе-
аперитив „Д.“. В дадени писмени обяснения, получени по електронната поща на
свидетеля Г. на 05.02.2024 г., управителят на дружеството М.Д.О. посочил, че
фискалното устройство било предназначено за кафе-аперитив „Д.“, находящ се в двора
на имота и в отделна постройка от къщата за гости.
На 06.02.2024 г. свидетелят М. Г. и колегата й Д.Р. извършили преглед на
представените от жалбоподателя „ОМ Комерс“ ЕООД документи, като видно от
представения приходен касов ордер № 01/01/01.01.2024 г. от Ю.А.Л. били заплатени
960 лв., представляващи доплащане на нощувки за 31.12.2023 г. – 01.01.2024 г.
Констатирано е, че за извършеното плащане в брой на стойност 960 лв. на Ю.А.Л. не
бил издаден от жалбоподателя фискален бон поради липса на монтирано и въведено в
експлоатация регистрирано фискално устройство.
Поради това до жалбоподателя „ОМ Комерс“ ЕООД била изпратена покана за
явяване в седемдневен срок от получаването й за съставяне на АУАН. Същата била
получена от управителя М.Д.О. на 01.03.2024 г., но в определения срок не се явил
представител на дружеството.
На 25.03.2024 г. в отсъствието на жалбоподателя свидетелят М. Г. съставила
акт за установяване на административно нарушение № F760846, в който въз основа на
извършената на 06.02.2024 г. документална проверка на търговски обект – вила „Д.“,
находящ се в ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател „ОМ Комерс“ ЕООД,
било прието, че последното в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е
монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП
2
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби от датата на
започване на дейността в обекта на 01.01.2023 г. Отразено е още, че за извършеното
плащане в брой на сумата от 960 лв., представляваща доплащане за нощувки, бил
издаден приходен касов ордер № 01/01/01.01.2024 г. с издател жалбоподателя „ОМ
Комерс“ ЕООД, но не била издадена фискална касова бележка поради липса на
регистрирано фискално устройство, на което да се регистрират осъществените
продажби. Посочени са и нарушените материалноправни разпоредби, а именно: чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. На 10.04.2024 г.
препис от акта бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател – М.Д.О..
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно
постановление № 767302-F760846/26.04.2024 г. от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с което за описаното в АУАН административно нарушение по
чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС на
жалбоподателя „ОМ Комерс“ ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лв. Изрично е
посочено, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя М. Г.,
приложената административнонаказателна преписка и надлежно приобщените
писмени доказателства. Показанията на свидетеля Г. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви, логични и съответни на приобщените писмени
доказателства. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията й следва да бъдат
приети за обективни и правдиви.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от т.
1.1 от представената Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на изпълнителния директор
на Национална агенция за приходите, а тази на актосъставителя следва от
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС, вр. т. 2.1 от горепосочената заповед.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 25.03.2024 г. (в тримесечния срок от откриване на
нарушителя и двугодишен от извършване на нарушението), а НП – на 26.04.2024 г., т.
е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените
в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми, като
правилно е посочена и приложимата санкционна норма. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата
си. В случая АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Последната допуска две хипотези на съставяне на акт в отсъствие
на нарушителя: 1) когато той е известен, но не може да се намери, или 2) след покана
3
не се яви за съставяне на акта. В случая се установява именно наличие на една от
посочените две хипотези на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, даващи основание на актосъставителя
да състави АУАН в отсъствие на нарушителя, а именно: когато е поканен за
съставянето на акта и не се яви. В тази насока следва да се посочи, че с писмо с изх. №
70-00-1805/23.02.2024 г. на дружеството е изпратена покана за явяване в седемдневен
срок от получаването й за съставяне на АУАН. Същата е получена на 01.03.2024 г. от
управителя на дружеството М.Д.О.. Въпреки отправената покана представител на
дружеството не се е явил за съставяне на АУАН. Поради това съдът приема, че
актосъставителят е положил усилия нарушителят да присъства при съставянето на
акта, но поведението му прави това обективно невъзможно. По тези съображения
съдът намира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство. В тази връзка
следва да се отбележи, че въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати
въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това доколко те
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН и предвидената в нея
възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати
нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е
неговият автор, следва изводът, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на
АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление.
Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени
нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице или препятстват съдебната проверка за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да доведат до
отмяна на НП.
При така установените фактически обстоятелства по делото съдът намира за
безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Съгласно
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Това е
приетата Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е регламентирано
задължение на всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път или по
другите посочени в Наредбата начини. В чл. 7, ал. 1 от същата наредба е въведено
задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в Националната агенция за приходите фискални устройство от датата на
започване на дейността на обекта.
Субект на нарушението са лицата по чл. 3 от Наредбата, а именно тези, които
извършват продажби на стоки и услуги в търговски обекти. Такова именно качество
4
има и жалбоподателят, доколкото се установи категорично от доказателствата по
делото, че в негов обект е извършена продажба на услуга по отдаване на къщата за
гости за временно пребиваване и нощуване. Поради това съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не осъществява търговска дейност
в обекта. Това обстоятелство се потвърждава от дадените от управителя на
дружеството М.Д.О. писмени обяснения, в които изрично е посочил, че дружеството-
жалбоподател стопанисвало къщата за гости от 01.01.2023 г. В тази връзка е
представил на органите на приходната администрация Договор за стопанисване и
управление на недвижим имот от 05.01.2023 г., извлечения от банковата сметка на
дружеството за периода 31.12.2022 г. – 30.11.2023 г., от които е видно, че през този
период са заплащани суми от различни лица за настаняване в къщата за гости, както и
фактури за предоставяните услуги – №№ ********** от 17.01.2023 г., ********** от
07.04.2023 г., ********** от 09.08.2023 г., ********** от 11.08.2023 г. и ********** от
03.01.2024 г. Последната фактура касае заплащането на две нощувки във вила „Д.“ за
31.12.2023 г. – 01.01.2024 г. на стойност на 1760 лв. от Ю.А.Л.. Видно от извлечението
от банковата сметка на дружеството на 06.10.2023 г. Ю.А.Л. е превела капаро в размер
на 800 лв., а остатъкът от 960 лв. е заплатен в брой на 01.01.2024 г. съгласно издадения
от жалбоподателя приходен касов ордер № 01/01/01.01.2024 г. По тези съображения
несъстоятелно се явява и възражението на жалбоподателя, че не било извършвано
плащане в брой на сумата от 960 лв.
С оглед всичко изложено съдът счита, че провереният обект – вила „Д.“,
находящ се в ***, представлява търговски обект на дружеството по смисъла на § 1, т.
41 от ДР към ЗДДС, който определя търговския обект като всяко място, помещение
или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси,
в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели
(например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим
имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад
или превозно средство, от което се извършват продажби. Ето защо съдът намира, че
жалбоподателят е бил длъжен да монтира, въведе в експлоатация и използва
регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на
обекта – 01.01.2023 г. Тук е мястото да се изясни, че тъй като се касае за деяние,
осъществено във формата на бездействие, датата на нарушението е моментът, когато е
трябвало да се изпълни дължимото действие – т. е. съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за дата на нарушението следва да се приеме момента на
започване на дейността. В случая това е 01.01.2023 г., която дата е посочена в дадените
от управителя на жалбоподателя писмени обяснения. По тези съображения съдът
счита, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение,
доколкото в качеството на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, е извършвал продажба на услуги чрез проверения обект – вила
„Д.“, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП
фискално устройство от датата на започване на дейността – 01.01.2023 г.
За пълнота следва да се отбележи, че на настоящия съдебен състав е служебно
известно, че с Определение № 2890 от 26.03.2025 г. по адм. д. № 661/2025 г. по описа
на Административен съд Пловдив е отменено допуснатото предварително изпълнение
на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-269-
0157241/30.04.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП, с която е разпоредено запечатване на „търговски обект – вила „Д.“, и забрана за
5
достъп до него за срок от 7 дни. Следователно съдът приема, че в случая не е налице
кумулиране на две санкции с наказателноправен характер в нарушение на чл. 50 от
Хартата на основните права на ЕС, в който смисъл е решение по дело С-97/21 на СЕС.
В случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. В разглежданата хипотеза следва да се отчете,
че с НП е наложено административно наказание за неизпълнение на задължение,
свързано с редовното отчитане на извършваните продажби. Обществената опасност на
този вид нарушения, видно от предвидените санкции, е определена от законодателя
като висока, тъй като същите засягат дейността на държавата по установяване и
събиране на публичните вземания за данъци. Конкретното нарушение обаче на
практика води и до неотразяване на приходи, доколкото се установява, че дружеството
извършва продажби без регистрирано ФУ. При тези данни съдът приема, че всички
тези обстоятелства съществено завишават интензитета на обществената опасност на
деянието и дееца. Затова съдът счита, че случаят не може да се определи като такъв с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН.
С оглед обстоятелството, че без съмнение процесното нарушение води до
неотразяване на приходи, съдът намира, че правилно е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която в
действащата редакция (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) към
момента на извършване на нарушението – 01.01.2023 г., е предвиждала на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 ЗДДС или на нормативен
акт по неговото прилагане, да се налага глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Тъй като тази
нормативна разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН
същата следва да намери приложение. В случая с обжалваното НП на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. За определянето на тази санкция
АНО е изложил доводи за пълна липса на отчетност на продажбите и немалкия период
на осъществяване на дейността в обекта, което предвид липсата на фискално
устройство благоприятствало разрастването на причиняваните вреди на фиска. В тази
връзка съдът намира, че липсата на отчетност на продажбите не може да се приеме за
отегчаващо обстоятелство, тъй като е вече взета предвид от законодателя при
определяне размера на санкцията, която е в по-висок размер в сравнение с чл. 185, ал.
1 ЗДДС, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Както беше
посочено по-горе, доколкото деянието на наказаното лице е с висока степен на
обществена опасност и нарушението на финансовата дисциплина води до неотчитане
на приходи, и от там и загуби за фиска, законодателят е предвидил за подобен вид
нарушение такъв висок размер дори и на долния праг на имуществената санкция (от
3000 до 10 000 лв.). Поради това съдът намира, че отегчаващо обстоятелство в случая
се явява единствено изтеклият период от повече от една година от започване на
дейността в обекта. Съобразявайки същото и отчитайки посоченото в самото
наказателно постановление, че извършеното нарушение е първо за санкционираното
лице, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в размер, близък
до минималния, предвиден в закона към момента на извършване на деянието, а именно
6
4000 лв. Съдът счита, че за поправяне на нарушителя и за преустановяване на
неправомерното му поведение за в бъдеще определяне и налагане на имуществена
санкция в размер от 4000 лв. е справедлив еквивалент на извършеното нарушение и
същата в този размер би постигнала преследваните от закона цели. Следователно
следва наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намалена
наложената имуществена санкция от 6000 лв. на 4000 лв.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на представителя на
въззиваемата страна в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д
ЗАНН, следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно
която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство следва да се определи
възнаграждение в размер на 130 лв. Доколкото наказателното постановление е
изменено в санкционната му част, то юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде присъдено съобразно изменената част, а именно в размер на 86,67 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 767302-F760846 от 26.04.2024 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което
на „ОМ Комерс“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, на
основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв.
за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 6000 лв. на 4000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 767302-F760846 от
26.04.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП в останалата му част.
ОСЪЖДА „ОМ Комерс“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 86,67 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
7
Съдия при Районен съд – Първомай: ____________п___________
8