О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер Година 15.03.2021 Град
Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи
граждански състав
На 15 март Година две хиляди двадесет и първа
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 290 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по искова молба
на П.Д.Е. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС ЖИВОТ“ ЕАД, гр. София. На
ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към
настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е
постъпил отговор от ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му.
Тъй като по иска по чл.382,
ал.1, изр. посл. КЗ ищецът действа като процесуален субституент /процесуален застъпник на кредитора „Юробанк
България" АД, гр.София/, се
налага на основание чл.26, ал.4 ГПК служебно да бъде конституиран
титулярът на вземането като
задължително необходим другар на ищеца.
Съдът намира,
че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на
доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това
следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата
молба и отговора на исковата молба документи, да се даде възможност на ищеца да
води за разпит двама свидетели в съдебно заседание, както и да се назначат
съдебно медицинска и съдебно счетоводна експертизи, които да дадат отговор на
въпросите в исковата молба и отговора на исковата молба. Следва да бъде уважено искането на ищеца за
задължаване на „Юробанк
България" АД, гр.София
да представи по делото сключения договор за застраховка със „Застрахователно
дружество Евроинс живот“ ЕАД, актуален погасителен план по кредит № 2476/CL 2017г. и справка за всички осъществени
плащания по горепосочения кредит и оставащи такива за периода
27.11.2019г.-20.11.2020г. Следва да бъде отхвърлено искането
на ответника за задължваване по реда на чл. 186 от ГПК на
д-р Я.И., гр. Стара Загора, ул. "..."
№ 12, общопрактикуващ лекар на П.Е.,
да представи амбулаторни листове от извършени медицински прегледи от 2004 г.,
вкл. информация за издадени медицински направления и изписани лекарства, тъй като посоченото лице не представлява учреждение по смисъла на чл.186 ГПК. На
основание на чл.190 от ГПК следва да бъде задължен
ищецът да представи лична амбулаторна карта
и рецептурна книжка, медицински документи от посещения при
специалист, както и друга налична медицинска документация относно
здравословното си състояние за периода 2004-25.07.2017 г.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на
страните следва да бъде съобщен
изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА на основание чл.26, ал.4 ГПК като ищец по делото„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр.София, ул.“Околовръстен път“ 260, ЕИК *********, представлявано от
Петя Николова Димитрова и Димитър Борисов Шумаров.
ПРИЕМА
като доказателства по делото: Застрахователен сертификат
№ 010620/25.05.2017г.; Общи условия за застраховка „Живот“ на
кредитополучателите на „Банка Пиреос България“ АД; Етапна епикриза на ЕТ
„АИППМП Д-р Я.И.“ от 29.07.2020г.; Епикриза от отделение „Кардиология“ на МБАЛ
Тракия за периода 27.11.2019г.- 01.12.2019г.; Епикриза от отделение
„Кардиология“ на МБАЛ Тракия за периода 16.01.2020г.- 17.01.2020г.; Експертно
решение № 2424/06.07.20г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович“ АД; Писмо с изх. № ЕИЖ-695Н1/23.07.20г. относно заведена претенция с
вх. № ЕИЖ- 695/14.07.2020г.; Писмо с изх. № ЕИЖ-695НЗ/18.09.20г. относно
заведена претенция с вх. № ЕИЖ- 695/14.07.2020г.; Информация за настъпило
застрахователно събитие „Трайно намалена или загубена разботоспособност“ на
кредитополучател на Банка Пиреос от 14.07.20г.; Претенция за застрахователно
обезщетение при трайно намалена или загубена работоспособност на
кредитополучател на Банка Пиреос от 14.07.20г.; Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 2476/CL 2017г.; Справка от Национална здравноосигурителн каса, РЗИ - Стара
Загора е изх. № 26- 01.72/25.08.2020г. по заявление е Вх. №
26-01-57/29.07.2020г.; Одобрение от „Банка Пиреос България“ АД на потребителски
кредит; Нареждане за отпускане на средства по кредит от „Банка Пиреос България“
АД от 25.05.2017г.; Справка от банката-кредитор за размера на банковия кредит
към 17.11.2020г.; Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
17.12.2019г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
17.01.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
17.02.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
17.03.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
23.03.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
21.04.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
18.05.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
17.06.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
17.07.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
17.08.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
17.09.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
19.10.2020г.;Банково бордеро за плащане на вноска по кредит от
17.11.2020г.;Искане-декларация за потребителски кредит от 15.05.2017г.;Съгласие
за застраховане по застраховка „Живот на кредитополучателите на Банка Пиреос“
при „Застрахователно дружество Евроинс живот“ ЕАД,
Групова застрахователна полица № BPBLIFE-002/2014
за
застраховка Живот на кредитополучатели на „Банка
Пиреос България” АД представен, със заличена информация с конфиденциален за
Банката и Дружеството характер относно ценовите и търговски параметри на
застрахователния договор - Приложение
№ 1; Писмо
с дата 02.09.2020 г от „Юробанк България" АД до ЗД
Евроинс Живот ЕАД- Приложение 2.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА „Юробанк България" АД, гр.София да представи по делото сключения договор за
застраховка със „Застрахователно дружество Евроинс живот“ ЕАД, актуален
погасителен план по кредит № 2476/CL 2017г. и справка за всички осъществени плащания по горепосочения
кредит и оставащи такива за периода 27.11.2019г.-20.11.2020г.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответника за задължаване по реда на чл. 186 от ГПК на д-р Я.И., адрес гр. Стара Загора, ул.
"..." № 12, общопрактикуващ лекар на П.Е.,
да представи амбулаторни листове от извършени медицински прегледи от 2004 г.,
вкл. информация за издадени медицински направления и изписани лекарства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание на чл.190 от ГПК да
представи лична амбулаторна карта и рецептурна книжка,
медицински документи от посещения при специалист, както и друга налична
медицинска документация относно здравословното си състояние
за периода 2004-25.07.2017 г.
НАЗНАЧАВА съдебномедицинска експертиза,
която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за
вещо лице д-р Радостина Митева Димитрова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 100 лева, който да се внесе от ищеца в тридневен срок
от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен съд и банковият документ да се представи по
делото.
НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна експертиза,
която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба отговора на исковата
молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева, който да се внесе както
следва: 50 лева от ищеца и 50 лева от ответника в тридневен срок от съобщението
по набирателната сметка на Старозагорския районен съд и банковият документ да се представи по
делото.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 21.04.2021г. от 10,30 ч.,
за която дата да се призоват страните и вещите лица, след внасяне на
определения депозит за възнаграждението им.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си за доклад по делото както следва.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба на П.Д.Е. против „Застрахователно дружество Евроинс живот“ ЕАД,
гр. София.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.05.2017г.
между него и „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* /понастоящем „Юробанк
България“ АД, предишна фирма „Юробанк И Еф Джи България, като правоприемник на
„Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* - заличен търговец/ бил сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2476/CL 2017г. за сумата от 45000 лв. със 120
месеца срок на погасяване на главницата, ведно с всички натрупани лихви и
разноски. За обезпечаване на вземането на банката по кредита в случай на
настъпване на покрит застрахователен риск, свързан с живота и здравето на
кредитополучателя, бил сключен групов застрахователен договор между
„Застрахователно дружество Евроинс живот“ ЕАД и „Банка Пиреос България“ АД.
Физическото лице кредитополучател П.Д. Ефимов било определено като застраховано
лице по договора, а като застрахователна сума в случай на реализиране на риск било
посочено, че се покрива непогасената част от кредит № 2476/CL
2017г., включително дължимите лихви (възнаградителни и наказателни),
такси, комисионни и разноски към датата на настъпване на застрахователното
събитие. На 25.05.2017г. на застрахования бил предоставен застрахователен
сертификт № Е 010620 към Групова застрахователна полица, сключена между „Банка
Пиреос“ АД и Застрахователя. Предвидено било застраховката да започне своето
действие от 00:00 часа на деня, в който Застрахованият усвоява сумата по
кредитния си договор до 24:00 часа на датата на пълно погасяване на
задълженията, при условие че премиите са редовно и своевременно заплащани. Като
ползващо лице в случай на настъпване на застрахователно събитие била посочена „Банка Пиреос България“ АД. На 27.11.2019г. ищецът
постъпил в кардиологично отделение на МБАЛ „Тракия“ ЕООД, гр. Стара Загора, с
оплаквания, свързани с болки в гърдите. В момента на постъпването ищецът бил в стабилно състояние,
придвижвал се самостоятелно и с измерено кръвно налягане 140/70 и пулс 72/мин.
След извършен обстоен преглед, включващ кръвни изследвания и образна
диагностика, била поставена диагноза на пациента „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена“. Поставен бил коронарен
артериален стент и 5 дни по-късно, на 01.12.2019г., пациентът бил изписан в
стабилно клинично състояние със задължителна насока за контролен кардиологичен
преглед в рамките на 30 календарни дни. На 16.01.2020г. постъпил повторно в
кардиологичното отделение на МБАЛ „Тракия“ ЕООД с оплаквания, свързани с лесна
уморяемост, задух и болка при леки физически натоварвания. Кръвното налягане на
пациента към момента на постъпването било измерено 120/80 и пулс 60/мин. Отново
бил поставен коронарен артериален стент и един ден по-късно, на 17.01.2020г.,
пациентът бил изписан в стабилно клинично състояние. С Ескпертно решение № 2424
№ 113/06.07.2020г. втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД
определил 80 % трайно намалена работоспособност на ищеца за срок от 1 година,
считано от 24.06.2020г. до 01.07.2021г. За водеща диагноза, обуславяща
инвалидизацията бил посочен остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната
стена. При подписване на гореописания Договор за застраховка по Застрахователен
сертификат № 010620 на ищеца били представени и Общи условия за застраховка
„Живот“ на кредитополучателите на „Банка Пиреос България“ АД. Според условията
на договора и в частност чл. 9, т. 1,
при настъпване на застрахователно събитие, довело до покрит по
полицата риск, Застрахователят се задължавал да изплати Застрахователно
обезщетение на Банка Пиреос до размера на непогасената част от кредита,
включително дължимите лихви и разноски към датата на настъпване на
застрахователното събитие. За застрахователно събитие било определено злополука
или заболяване, претърпени от Застрахования в срока на застрахователно покритие,
които са довели до смърт или трайна неработоспособност на Застрахования и
въз основа на които се поражда право на застрахователно обезщетение.
Според т. 2, б. б) на чл. 4 покрит риск при застраховката „Живот
на кредитополучателите на Банка Пиреос“ била пълна трайна неработопособност
(над 70 %) на Застрахования, настъпила в резултат на злополука или
заболяване. Последното повтаряло дефиницията по чл. 2 от общите условия, съгласно
която пълна трайна неработоспособност била трайна неработоспособност,
вследствие на злополука или заболяване, определена като по-висока от 70 %
загуба на работоспособността. Във връзка с гореизложеното и във връзка с
определената от компетентните държавни органи - Комисия на ТЕЛК, 80 % трайна
неработоспособност на ищеца, на 14.07.2020г. била заведена претенция с вх. №
ЕИЖ-695 за изплащане на застрахователно обезщетение по настъпило
застрахователно събитие „Трайно намалена или загубена работоспособност“. След
изискване на допълнителна информация с Писмо от 23.07.2020г. и предоставяне на
цялата такава, на 18.09.20г. в „Юробанк България“ АД /универсален правоприемник
на „Банка Пиреос“/ било входирано Писмо с изх. № ЕИЖ- 695НЗ за отказ за
изплащане на обезщетението. Като мотивация за издаване на отказа било
посочено следното - експертно решение № 2424/06.07.2020г. на ТЕЛК издадено
поради „остър трансмурален инфаркт на миокарда“, а в него като основни
заболявалия, довели до инфаркта, били посочени „ИБС“, „Стенокардия“,
„Артериална хипертония“ и „Хипертонично сърце“. Също така, според
застрахователя, „от получената информация от РЗОК - гр. Стара Загора и етапната
епикриза от личния лекар ЕТ „ АИППМП Д-р Я.И.
“ било видно, че застрахованото лице е с налични заболявания на
сърдечно-съдовата система, които били в пряка причинно-следствена връзка с установената трайна
неработоспособност на ищеца. Същите били с давност от 2008г., което значително
предхождало датата на сключване на застрахователната полица. В Общите условия... чл. 8,
Изключени рискове, т. 2 н) било записано „Отговорността на застрахователя
отпада в случаите, когато рискът трайно намалена или загубена работоспособност,
е настъпил в резултат на всички
предшестващи злополуки, заболявания, както и състояния, рецидиви и
травматични увреждания, свързани с предшестващи злополуки или заболявания“.
Поради гореизложеното, застрахователят решил, че „няма основания за изплати застрахователно обезщетение по
претенция № ЕИЖ-695/14.07.2020г. за П.Д.Е.“.
Според чл. 8, т. 2, б. н), към който член препраща писмото,
отговорността на Застрахователя отпадала в случаите, когато рискът смърт или трайна неработоспособност е
настъпил вследствие от всякакви вродени аномалии, малформации или проявили се
по време на растежа дефекти. В случая не виждал никаква връзка между
документираното медицинско състояние - инфаркт и аномалия следствие от растежа.
Застрахователят
посочвал погрешна правна квалификация, което
допълнително влошило положението на ищеца, който дори не можел да си изясни
еднозначно поради каква причина се отказва упражняването на съществени за него
имуществени права. В случай обаче, че застрахователят е имал предвид при връзката,
която отговаряла на цитирания текст, а не на изрично посочения цифрово член, а
именно тази по чл. 8, т. 2, б. т)/м), то позоваването на нея също било напълно
неоснователно. Под предшестващи заболявания в посочената буква очевидно се имало
предвид такива, възникнали преди сключването на застрахователния договор. Тези,
на които се позовал застрахователят в писмото, нямали такъв характер.
Недопустимо било застрахователят да препраща към обосновката на решението на
ТЕЛК, тъй като медицинската база на последното с полученият инфаркт от него на
27.11.2019г. Именно на тази дата се случило и неочакваното травматично събитие,
довело до загубата на работоспособността, а не както твърдяло дружеството „с
давност от 2008г.“. Посочените заболявания на сърдечно-съдовата система -
исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, стенокардия и хипертонично
сърце били установени едва при приема на лицето в кардиологичното отделение на
МБАЛ „Тракия“ на 27.11.2019г. На тази дата получил инфаркт - събитие, което се
характеризирало с внезапност и непредвидимост и което оставяло трайни обективни
белези в човешкия организъм, които от своя страна водели до неработоспособност.
Никъде в цялата медицинска документация, представена и налична за ищеца, не било
видно той да е страдал от каквито и да било заболявания или да има оплаквания,
свързани с кардиологичното му състояние. Както било видно от медицинския му
картон, преди инфаркта ищецът не бил приемал никакви лекарства и
реализирал редовни профилактични прегледи. Ако
е имал установено състояние на хипертония, той щял да има предписани съответни
медикаменти и поддържаща терапия от страна на личния лекар или от страна на
специалист в областта. Такава терапия не била назначавана, както в целия
период, предхождащ подписването на договора, така и от датата на подписването
му - 25.05.2017г. до инфаркта-27.11.2019г. Видно от Етапна епикриза, издадена
на 29.07.2020г. от ЕТ „АИППМП Д-р Я.И.“, при преглед, свързан със състояние на
нефрит от 23.01.2008г., еднократно била установена хипертония. Последното не било
доказано с никакви други данни, не били назначени кръвни изследвания, които да
подкрепят твърдението, не била посочена степента на хипертонията и не е
предписана никаква терапия. Също така, прегледът съвпадал темпорално с развода
на ищеца, който бил силно емоционален и разтърсващ момент за него и който било
напълно очаквано да доведе до моментно спорадично повишаване на сърдечния му
ритъм и/или кръвно налягане. Очевидно тези фактори били отчетени от личния
лекар, който нито издал направление за преглед при специалист кардиолог, нито
подложил лицето на каквато и да било форма на лечение. Следващият период от
повече от 11 години нито веднъж не бил с установено състояние на хипертония или
какъвто и да било сърдечен проблем при преглед при личния лекар. Последното
доказвало, че отразената хипертония с неустановени параметри от 23.01.2008г.
действително била единично установен случай. Едва след прекарания на 27.11.2019г.
инфаркт, на 03.12.2019г. и на 17.12.2019г., личният лекар установил
стенокардия. При втория такъв случай бил насочен отново към специализиран прием
в кардиологично отделение на МБАЛ „Тракия“, където незабавно били взети мерки
за овладяване на състоянието. Всички останали случаи на стенокардия и
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност били налични едва
след прекарания от лицето инфаркт, следователно те не били резултат от
предходно състояние на ищеца, още по-малко от такова „с давност от 2008г.“. Твърденията на застрахователя на
първо място били неверни и необосновани и на второ нямали никакво отношение към
изплащането на обезщетение. На следващо място,
след изрично искане на ищеца със заявление с вх. № 26-01-
57/29.07.2020г. от РЗОК - Стара
Загора били представили цялата здравна информация за П.Д.Е. по чл. 64 ал.1 от ЗЗО. Според справката в
периода 01.01.2012г.- 31.12.2017г. не бил имал, съответно приемал, каквито и да
било назначени лекарства. Провеждал бил регулярни
медицински консултации, включително и такива при специалист кардиолог в случай
дори на минимална симптоматика, но всички прегледи били успешни и завършвали
без на ищеца да се предпише дори минимална терапия.
Твърди, че нямал установени заболявания,
обуславящи настъпването на инфаркт,
което означавало, че е обективно невъзможно трайната
неработоспособност да е настъпила следствие от предшестващо заболяване. Не били
налице и каквито и да било рискови фактори,
които да влияят на вероятността от инфаркт - не употребявал нито
алкохол, нито цигари, спортувал активно, не приемал медикаменти, нямал
наднормено тегло. Нямало обективни данни и за кръвни показатели, които да
повлияват настъпването на инфаркт и да увеличават риска от него. Ако
застрахователят е считал, че някое конкретно състояние има значение за
изключване на риска, то следвало изрично да постави такъв въпрос на
застрахования и да положи необходимата
грижа за предварителна оценка на поетия от застрахователя риск. Според закона и
трайната съдебна практика релевантността на дадено състояние на обекта на
застраховане била обусловена именно от активността на застрахователя да узнае
за неговата липса, евентуално наличност. При подписване на договора
застрахованият подписал единствено здравна декларация, в която били изброени
изключително обширно всякакви видове заболявания. На практика декларацията не
оставяла състояние, което да не предпостави възможност за отказ за изплащане на
обезщетение и по същество бил пълен отказ от защита от страна на
застрахователя. Освен това същата не можела да бъде отчетена като полагане на
необходима грижа от страна на застрахователя за защита на неговите интереси,
тъй като тя не била конкретна и въвеждала съществено неравновесие между правата
на потребителя и професионалиста по договора. От решаващо значение при
попълване на декларацията била нейната разбираемост, като за да се прецени дали
и доколко застрахованият е могъл да разбере нейното съдържание, следвало да се
изхожда от позицията на един грижлив средностатистически застрахован, който не
притежава специални застрахователни познания. В този смисъл застрахованият можел
да декларира, че не страда от определено заболяване, при положение че не е
диагностициран с такова и не му е назначавано лечение. Ако имало съмнение,
както и при обективна многозначност на използваните понятие, тълкуването следвало
да е в полза на застрахования. В декларацията било записано, че застрахованият
не страда от „високо кръвно налягане“. Кое налягане е високо и кое не при липса
на каквито и да било параметри не било ясно. Както бил описал по-горе, никога
не било измервано високо кръвно, включително и в момента на инфаркта. Редовните
прегледи, които осъществявал, липсата на лечение, са му показвали, че е здрав.
КЗ разграничавало евентуалните последици от неизпълнение на задължение за
обявяване на дадено обстоятелство в зависимост от субективното отношение на
лицето. В случая не имало каквато и да било умисъл ищецът да декларира нещо
различно от действителността. Твърди, че не е попълвал и предварително
въпросник, в който да му е бил зададен какъвто и да било въпрос, свързан с
наличие на посочените като основания за отказ за изплащане на обезщетение заболявания.
Те доказано не били налични към 2017г., но дори и да е имало такива, то
следвало професионалната страна по договора - застрахователят, да положи
необходимата грижа да получи информация за тях. Поведението на дружеството
показвало, че тези фактори са ирелевантни за него, в противен случай би
направило предварително проучване за тях.
Според чл. 362 ал. 6 от КЗ неотговарянето на въпрос или неясен
отговор на въпрос от застрахования, без да е налице укриване на съществено за риска обстоятелство,
не било основание за отказ за плащане на обезщетение. Първо,
в случая въпроси не били задавани. Второ,
нямало потенциални отговори, които да укриват съществено за риска
обстоятелство, тъй като нямало доказани заболявания, предхождащи и свързани с
инфаркта. Трето, застраховащият следвало предварително да посочи на потребителя кои
конкретно състояния биха препятствали изплащането на обезщетение, за да могат
двете страни да са наясно с правата и задълженията си към датата на сключване
на договора. От последното зависило дали изначално лицето ще покрива критериите
на застрахователя за застраховка, съответно дали има правен интерес от
сключването и е от първостепенна важност застрахователят да положи дължимата
професионална грижа да защити интересите си a
priori. Обща декларация, която включва на практика всякакви видове
медицински състояния, била недостатъчна.
Текстът на чл. 362 ал. 2 от КЗ еднозначно определял като съществени за
риска обстоятелства само тези, за които застрахователят изрично и писмено е
поставил въпрос. Също така било предвидено, че
не може да се откаже плащане по претенция въз основа на
обстоятелства, които са били налице, но за които застрахователят не е поставил
писмено въпрос. Твърди, че не бил диагностициран с предхождащи заболявания,
обуславящи риска и не е бил лекуван за такива. На следващо място,
според чл. 449 ал. 2 от КЗ било допустимо страните по
застрахователния договор да договорят хипотези на изключени рискове.
Договорната свобода обаче в случая не била неограничена - външната граница били
критериите за нищожни клаузи в потребителските договори, предвидени в чл. 143 и
чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Нормите на ЗЗП, уреждащи
неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, били повелителни,
поради което по отношение на тях се прилагали т. 1 и т. 3 от ТР №
1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според практиката на
Съда на ЕС, за националния съд било достатъчно да прецени, че по делото са
налични фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
договорна клауза, за да извърши служебна проверка на клаузите му. В случая счита, че посочената клауза от договора - чл. 8, т. 2,
б. м)/m) представлявала уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправна била всяка клауза, която
отговаря на посочените условия, без значение дали попада в някоя от конкретните
хипотези или постига някой от резултатите изброени в чл. 143, ал. 2, т. 1-20
ЗЗП. Последното било и в съответствие с Директива 93/13/Е. Счита, че в случая е нарушена
добросъвестността и е експлоатирана позицията на потребителя като по-слаба
страна в правоотношението. Изключеният риск бил обективиран общо и всеобхватно, без да е
поставено еднозначно изискване за причинно-следствена връзка между предхождащо
заболяване и отказа за изплащане на обезщетението, както и без да е посочен
характерът на тази връзка. Действително в чл. 8, т. 2 б. м) от ОУ било записано,
че тези заболявания, трябва да са „свързани“ с предшестващи заболявания. Какъв е обаче характерът на връзката
между предходно заболяване и състоянието, дали тя трябва да бъде пряка
причинно-следствена връзка или друг вид корелация между причината и следствието
за потребителя непрофесионалист било неясно. Още повече, недопустимо било
застрахователят да поставя в графа “Изключени рискове” в чл. 8, т. 2 б. м)/m)
от ОУ “всички предшестващи...заболявания", без да е налице каквато и да било връзка между предшестващото
състояние и реализирания риск. Потребителят бил поставен в положение, в което
клаузата има нееднозначно и извънредно широко значение и би могла да включва
буквално всякакви заболявания, които ще освободят застрахователя от
задължението му да плати обезщетение. Последното обосновавало съществената
неравноправност и липсата на равновесие между правата и задълженията на
търговеца и на потребителя. Спецификата на потребителската защита
изключвала създаване на по- неблагоприятни или затрудняващи потребителя
процесуални правила за осъществяване на правата му в сравнение с разписаните
общи процесуални задължения. Нормата на чл. 8 от
ОУ била в противоречие със ЗЗП, защото не е обвързана с каквато и да било форма
на предходното неизпълнение на задължение на застрахованото лице, а санкцията
за наличие на всякакво предходно заболяване, била неясна връзка с настъпилото
застрахователно събитие, по същество пълен отказ за изплащане на обезщетение.
Още повече, цялата гореописана обстановка била в явно противоречие с
императивната норма на чл. 345 ал. 8 от КЗ,
според който застрахователният договор не можел да предвижда
условия и изисквания, включително такива при настъпване на застрахователно
събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по
отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователно събитие.
Тази клауза била именно такава, защото тя изключвала отговорността
на застрахователя при настъпване на обстоятелство, за което не е предпоставено
изрично наличието на пряка причинно-следствена връзка
със застрахователното събитие, следователно събитието било такова,
което е без значение по отношение на ограничаването на риска. Изискването
предшестващо заболяване да е просто „свързано“ предварително изключвало изследването на характера на тази
връзка, защото и най-опосредената такава попадала в обхвата на свързаност. За
пример сочи намалено зрение, което довело до неочаквано травматично увреждане,
вследствие на което се породил стрес, от който лицето повишило артериалното си
налягане. Счита, че намаленото зрение също би било „свързано“ със сърдечния
проблем, но в никакъв случай не можел да приеме, че то го предпоставя, още
по-малко, че причинно-следствената връзка е пряка и непосредствена. Още повече
в случая предшестващо заболяване нямало налице. Действително в чл. 449 ал. 2 от КЗ била представена договорна свобода на страните да уговорят индивидуални
изключени рискове от покритието на застраховката, извън установените от закона.
Доколкото обаче в случая това било направено в Общите условия, в груповата
застраховка, които са изготвени едностранно от застрахователя, то следвало
договорната свобода да се съобрази освен с гореописаните съображения на ЗЗП и с
правилото на чл. 345 ал. 8 от КЗ. При постановяването на отказа не бил изследван въпросът за
причината за настъпване на неработоспособността,
а застрахователят формално се позовал на решението на ТЕЛК. Не било
взето предвид, че решението е издадено на база инфаркта, а не на база
предхождащо състояние „с давност от 2008“ и не било проведено проучване за наличието, съответно липсата на
предхождащи заболявалия, които са довели до инфаркта. От това следвало и че не
е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между предхождащи
заболявания на ищеца и настъпването на покрития осигурителен риск. Липсата на
определяне на причинната връзка между предходното състояние и настъпилия риск,
не позволявало на ищеца да разбере по каква причина не може да получи
следващото му се обезщетение и уврежда правата му на потребител. Оспорва и
изобщо наличието на каквото и да било предходно състояние, непосредствено
предпоставящо настъпването на инфаркт. В действащия КЗ бил уреден пряк иск на
кредитополучателя, който има право да иска непосредствено от застрахователя
заплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката, дори когато
последната е страна по сключен договор за застраховка - чл. 382, ал. 1, изр.
поел. от КЗ. По силата на тази законова разпоредба на длъжника било изрично
признато качеството на страна - застрахован, по застрахователното
правоотношение и му била предоставена активна легитимация в процеса. Поддържа, че ищецът е
носител на парично притезание за заплащане на застрахователното обезщетение при
настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с
предмет неимуществени блага, чийто размер възлизал на сбора от остатъчните
задължения по договор за банков кредит. В настоящия случай било налице
неизпълнение на кредитора /“Банка Пиреос“, понастоящем „Юробанк България“/ да
предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетение при настъпило
застрахователно събитие. Падежът на задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение настъпвал към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Според Общите условия на „Застрахователно дружество
Евроинс живот“ ЕАД застрахователно събитие било събитието, настъпило със
Застрахования в срока на застрахователното покритие, което води до
застрахователен риск. Според чл. 4 от същия Договор, застрахователно събитие било
злополука или заболяване, претърпени в срока на действие на договора, довели до
трайна неработоспособност на Застрахования. В случая това събитие било
полученият инфаркт на 27.11.2019г., което означавало, че от този момент насетне
е възникнало неговото право да получи обезщетение под формата на покриване на
непогасената част от кредита - чл. 9 от ОУ. Поради отказа на застрахователя да
плати дължимото обезщетение обаче и под страх от предсрочна изискуемост на
кредита, бил принуден да продължи заплащането на месечните вноски в периода 27.11.2019г.
до датата на завеждане на настоящата искова молба. В продължение на 11 месеца
от ищеца били плащани неоснователно следните суми: вноска в размер на 489.21
лв. за м. декември 2019г., вноска в размер на 489.04 лв. за м. януари 2020г.,
вноска в размер на 489.04 лв. за м. февруари 2020г., вноска в размер на 489.04
лв. за м. март 2020г., сумата от 12 000 лв. внесена на 23.03.2020г. за
погасяване на задължението по гореописания кредит, вноска в размер на 330.74
лв. за м. април 2020г., вноска в размер на 319.66 лв. за м. май 2020г., вноска
в размер на 319.66 лв. за м. юни 2020г., вноска в размер на 319.66 лв. за м.
юли 2020г., вноска в размер на 319.04 лв. за м. август 2020г., вноска в размер
на 319.04 лв. за м. септември 2020г., вноска в размер на 319.04 лв. за м. октомври
2020г., вноска в размер на 319.04 лв. за м. ноември 2020г. Върху тези суми се
дължала и законна лихва от датата на плащането до датата на завеждане на
настоящата искова молба, както и от датата на завеждане на настоящата искова
молба, до окончателно погасяване на вземането. В КЗ и в частност в чл. 456 ал.
1 от него била предвидена законна суброгация на застрахования в правата на
банката кредитор срещу
застрахователя, в случай на заплащане на задължението при настъпило
застрахователно събитие. В този смисъл имал законно основание да претендира от
застрахователя неоснователно платените от него суми след датата на настъпване
на застрахователното събитие - 27.11.2019г. за период от единадесет месеца
декември 2019г.-ноември 2020г. Това означавало, че следствие от реализирания
застрахователен риск и настъпването на събитието, за него възниквали две претенции срещу
застрахователя за заплащане на обезщетението на две различни правни основания.
Първата претенция била за изпълнение на поетото договорно
задължение на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение в
полза на банката кредитор като ползващо се по застраховката лице в размер на непогасената част от
кредита (главница, лихви/възнаградителни и наказателни/, такси и разноски) от датата на
настоящата искова молба на основание чл. 382, ал. 1, изр. посл. от КЗ, а втората
претенция била за неоснователно заплатените вноски в периода 27.11.2019г. - ноември 2020г. на
основание законната суброгация по чл. 456 ал. 1 от КЗ. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „Застрахователно дружество Евроинс живот“
ЕАД, гр. София както следва: Да заплати на основание чл. 382, ал. 1, изр. посл. от КЗ
в полза на „Юробанк България“ АД /предишна фирма „Юробанк И Еф Джи
България, като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* -
заличен търговец/, в качеството на Ползващо лице по застрахователен сертификт №
Е 010620 към Групова застрахователна полица, сключена между „Банка Пиреос“ АД и
„Застрахователно дружество Евроинс живот“ ЕАД сумата от 20896,11 лв., представляваща непогасената част от кредит № 2476/CL 2017г., ведно с всички законни лихви,
натупани върху главницата, от датата на завеждането на исковата молба до датата на
пълното погасяване на задължението на основание реализиране на покрит
застрахователен риск - трайна неработоспособност над 70 % на кредитополучателя П.Д.Е.
по Застрахователен сертификат № Е 010620 към Групова застрахователна полица,
сключена между „Банка Пиреос“ АД и „Застрахователно дружество Евроинс живот“
ЕАД; Да заплати на
основание чл. 456, ал. 1 от КЗ в
полза на П.Д.Е., като физическо
лице, суброгирало се в правата на банката кредитор „Юробанк
България“ АД /предишна фирма „Юробанк И Еф Джи България, като правоприемник на
„Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* - заличен търговец/ срещу
застрахователя „Застрахователно дружество Евроинс живот“ ЕАД следните суми:
сумата от 489.21 лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. декември
2019г., ведно със законната лихва в размер на 45.80
лв. от датата, следваща датата на плащане - 18.12.2019г. до
18.11.2020г., сумата от 489.04
лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. януари
2020г., ведно със законната лихва в размер на 41.57
лв. от датата, следваща датата на плащането -
18.01.2020г. до 18.11.2020г., сумата от 489.04
лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за за м. февруари
2020г., ведно със законната лихва в размер на 37.36
лв. от датата, следваща датата на плащане - 18.02.2020г. до 18.11.2020г.,
сумата от 489.04 лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. март
2020г., ведно със законната лихва в размер на 33.42
лв. от датата, следваща датата на плащане - 18.03.2020г. до
18.11.2020г., вноска в размер на 12000 лв. от 23.03.2020г. за предсрочно погасяване на задължението по
гореописания кредит № 2476/CL 2017г., ведно със законната лихва върху гореописаната сума в
размер на 800 лв. от датата, следваща датата на плащането - 24.03.2020г. до
18.11.2020г., сумата от 330.74 лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. април
2020г., ведно със законната лихва в размер на 19.39
лв. от датата, следваща датата на плащане - 22.04.2020г. до
18.11.2020г., сумата от 319.66 лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. май
2020г., ведно със законната лихва в размер на 16.34
лв. от датата, следваща датата на плащане - 19.05.2020г. до
18.11.2020г., сумата от 319.66 лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. юни
2020г., ведно със законната лихва в размер на 13.67
лв. от датата, следваща датата на плащане - 18.06.2020г. до
18.11.2020г., сумата от 319.66 лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. юли
2020г., ведно със законната лихва в размер на 11.01
лв. от датата, следваща датата на плащане - 18.07.2020г. до
18.11.2020г., сумата от 319.04 лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. август
2020г., ведно със законната лихва в размер на 8.24
лв. от датата, следваща датата на плащане -
18.08.2020г. до 18.11.2020г., сумата от 319.04
лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. септември
2020г., ведно със законната лихва в размер на 5.49
лв. от датата, следваща датата на плащане - 18.09.2020г. до
18.11.2020г., сумата от 319.04 лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. октомври
2020г., ведно със законната лихва в размер на 2.66
лв. от датата, следваща датата на плащане -
20.10.2020г. до 18.11.2020г., сумата от 319.04
лв. главница, представляваща недължимо платена вноска за м. ноември
2020г., представляващи неоснователно платени вноски от страна на
длъжника по кредит № 2476/CL 2017г. след реализиране на покрит застрахователен риск - трайна неработоспособност
над 70% на кредитополучателя. Общият размер на задължението за главница към
18.11.2020г. бил в размер на 16522.21 лв., а на законни лихви до 18.11.2020г. - в размер на 1034.95
лв. Моли да му бъде присъдена и законна лихва върху гореописаната главница
в размер на 16522.21 лв. от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателно погасяване на вземането от страна на ответника. Моли
да му бъдат присъдени всички направени разноски.
По
делото е постъпила молба от ищеца, в която моли на основание
чл. 26, ал. 4 от ГПК да бъде конституиран
като съищец „Юробанк България“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ул. „Околовръстен път“ №
260 /в качеството на универсален правоприемник след осъществено преобразуване -
влизане, на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* - заличен търговец/,
представлявано от Петя Николова Димитрова и Димитър Борисов Шумаров - заедно,
по първия от двата обективно съединени иска с правно основание чл. 382 ал. 1,
изр. посл. от КЗ, а именно следният: Да
заплати на основание чл. 382 ал. 1, изр. поел. от КЗ в полза на
Юробанк България“ АД /предишна фирма „Юробанк И Еф Джи България, като
правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* - заличен търговец/,
в качеството на Ползващо лице по застрахователен сертификт № Е 010620 към
Групова застрахователна полица, сключена между „Банка Пиреос4 АД и
„Застрахователно дружество Евроинс живот“ ЕАД сумата от 20896.11 лв. /двадесет хиляди осемстотин деветдесет
и шест хиляди лева и единадесет стотинки/, представляваща към датата на
завеждане на настоящата искова молба непогасената част от кредит № 2476/CL
2017г.,
ведно с всички законни лихви, натупани върху
главницата, от датата на завеждането на настоящата искова молба до датата на
пълното погасяване на задължението на основание реализиране на покрит
застрахователен риск - трайна неработоспособност над 70 % на кредитополучателя П.Д.Е.
по Застрахователен сертификат № Е 010620 към Групова застрахователна полица,
сключена между „Банка Пиреос АД и „Застрахователно дружество Евроинс живот“
ЕАД.
По
делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявените
обективно съединени искове за неоснователни. В
конкретния случай, между „Банка Пиреос България" АД и Дружеството /с предишно фирмено наименование „Интерамерикан
Животозастраховане“/
бил
сключен Групов застрахователен договор за предоставяне на застрахователно
покритие на клиентите на „Банка Пиреос България" АД № BPBLIFE-002/2014
/Приложение
1/.
Към
настоящия момент „Юробанк България" АД, било универсален
правоприемник на „Банка Пиреос България" АД, в резултат на преобразуване
чрез вливане. Кредитополучателят П.Е. дал съгласие за застраховане на
15.05.2017 г., заедно със здравна декларация, а самият застрахователен
сертификат му бил връчен на 25.05.2017 г. След уведомяване от ищеца за настъпило
застрахователно събитие - трайна неработоспособност над 70% в резултат на
заболяване на застрахованото лице, банката завела претенция №
ЕИЖ-695/14.07.2020 г. При разглеждане на представените по претенцията
медицински документи се установило, че Е. е страдал от сърдечносъдови
заболявания преди включването му към груповата полица между банката и
застрахователя, посочена по-горе, въпреки че на
15.05.2017 г. лицето подписало здравна декларация, че не е боледувало и не е
било лекувано от описаните в декларацията заболявания. включително
сърдечно-съдови. В Груповата полица изрично били описани условията, на които
трябва да отговаря кандидатът за присъединяване към застрахователната полица,
като едно от тези условия съгласно чл.1 било лицето да е клинично здраво към
датата на присъединяването му. В конкретния случай били налице всички
предпоставки за прилагане на чл. 239 от КЗ /отм./,
озаглавен „Изключени рискове". Застрахователят уговорил изрично такива
други изключени рискове както в Груповата полица, така и в Общите условия към
нея. Чл.6 от груповата полица от 2014 г. бил озаглавен „Изключения". В
него било посочено, че всички изключения в Общите условия се прилагат, както и
следните изключения, сред които: „Застрахователят се освобождава от
отговорност в случай на застрахователно събитие, касаещо лице, което не
отговоря на условията за застраховане, независимо от плащането на
застрахователна премия.” Едно
от тези условия било кандидатът за застраховане да бъде клинично здрав. Сочи,
че в конкретния случай, към датата на включване на Е. същият не бил клинично
здрав, а страдал от сърдечно-съдови
заболявания - данни за изключен риск по чл. 8, ал. 2,
б. „m” от Общите условия. При разглеждане на претенцията били
установени данни за изключен риск на основание разпоредбата на чл. 8. ал. 2. б.
„m” от Общите условия, съгласно която
отговорността на застрахователя отпадала,
когато рискът смърт е настъпил в резултат на предшестващи заболявания. Съгласно
дефиницията, съдържаща се в чл. 2 от Общите условия. „предшестващо заболяване е заболяване или състояние, диагностицирано
преди сключване на застрахователния договор и издаването на Сертификат за
застраховане на кредитополучателя. за което той вече е бил вече лекуван,
намирал се е под лекарско наблюдение или е бил изследван преди датата на
сключване на сключване на Застрахователния сертификат". В
конкретния случай Е. бил диагностициран с артериална хипертония през 2008 г. и
стенокардия през 2015 г., т.е. преди сключване на застрахователния договор с
Евроинс Живот. Тези заболявания били сред водещите рискови фактори за
настъпване на „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена",
посочен като основна причина за установената трайна неработоспособност с
Решение на ТЕЛК. Събраните медицински документи ясно и недвусмислено доказвали
наличието на причинна връзка между посочените предшестващи присъединяването към
застраховката заболявания и застрахователното събитие, поради което
отговорността на застрахователното дружество отпада на основание чл. 8. ал. 2.
б.“m“ от Общите условия. В исковата молба
се твърдяло, че посочената клауза е неравноправна, както и че е в противоречие с
чл.345, ал.8 от КЗ, тъй като не предпоставяла
наличие на пряка причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
поставеното ограничително условие -предшестващото заболяване. Напротив,
формулировката на разпоредбата ясно изисквала наличие на такава пряка
причинно-следствена връзка, доколкото гласи, че събитието следва да е настъпило
в резултат на всички предшестващи злополуки и заболявания. Това означавало, че
е необходимо същите да са оказали въздействие върху настъпване на
застрахователното събитие, както в конкретния случай, видно от събраната
медицинска документация. Съгласно чл.2.9 от Застрахователния договор за дата на настъпване на застрахователно събитие над 70%,
в
резултат на злополука или заболяване се считала
датата на инвалидизиране съгласно първото поред експертно решение на ТЕЛК,
удостоверяващо процент на загубена работоспособност - в случая на 24.06.2020 г.
видно
от Експертно Решение №2424 от 06.07.2020 г. на ТЕЛК. Размерът на
застрахователното обезщетение се определял към датата на застрахователното
събитие, т.е. към тук посочената дата, а не към датата на настъпване на
инфаркт, както неправилно се твърдяло в исковата молба. След завеждане на
претенцията Банката изпратила на застрахователя Писмо на 02.09.2020 г., в което
бил посочен остатъкът на дължимия от Е. кредит към датата на застрахователното
събитие- 24.06.2020 г. както следва: 22025.64 лв., включваща главница
и текущо начислени лихви. С оглед на казаното по-горе напълно
необоснована била претенцията на ищеца по предявения от него иск по чл. 456,
ал.1 от КЗ за платените от него суми преди датата на настъпване на
застрахователното събитие, т.е. преди 24.06.2020 г.,
тъй
като съгласно застрахователната полица размерът на обезщетението се определял
към тази дата, съответно ако са извършвани плащания по кредита след тази дата
от застрахования кредитополучател, само те подлежали на възстановяване от
застрахователя. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани по размер. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че съдът е сезиран с искове
по чл.382, ал.1, изр. посл. КЗ и по чл.456, ал.1 КЗ. Първият иск е предявен от ищеца
като сурогационен иск за
защита на чуждо право, доколкото се твърди, че договорът за
застраховка в полза на кредитор е бил сключен от банката, която единствена има
правото да получи обезщетението до
размера на непогасената част от задължението. По този иск
ищецът следва да докаже наличието на правоотношение по договор за засраховка,
сключена от кредитор за обезпечение, и настъпването на застрахователното
събитие – злополука или заболяване, причинила пълна трайна неработоспособност
/над 70%/ на застрахования. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за
недействителност на клаузи от договора зазастрахова поради тяхната
неравноправност. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за наличие
на изключен риск по общите условия на застрахователния договор. Вторият иск е
предявен от ищеца в качеството на физическо лице, за обезпечение на чието
задължение
е била сключена застраховка „Живот“ в полза на кредитор, и платило задължението при настъпило
застрахователно събитие към кредитора. В тежест на ищеца по този иск е да докаже
наличието на застрахователно правоотношение и заплащането на исковите суми на
кредитора. В тежест на
ответника е да докаже възраженията си за наличие на изключен риск по общите
условия на застрахователния договор.
УКАЗВА на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото
в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с
приложенията.
Да се връчи на страните препис от
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: