Мотиви по НОХД № 180 по описа
за 2017г. на Районен съд гр.Бяла
Подсъдимият И.Ц.И. *** е предаден на съд по
обвинение в това, че:
1/
на 29.03.2017 г. в землището на село Ц., област Р. извършил действия с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило
14-годишна възраст - М.Д.С. /M. D.S.t/ ЛНЧ *************, родена на *** ***,
Република Румъния, като употребил за това сила - престъпление по чл.150, ал.1 НК.
2/
на 29.03.2017г. в землището на село Ц.,
област Р. отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 200 румънски леи;
6 кутии бира «Бучедж» по 500 мл.; 1 бр. Чанта от плат червена на цвят с надпис
Лидер; 5 чифта мъжки слипове; 3 броя мъжки тениски; 1 бр. Мъжка тениска, синя
на цвят, нова; 1 чифт мъжки дънки; 1 бр. анцунг мъжки, комплект горнище и
долнище; 1 бр. Чанта от плат зелена на цвят; 7 бр. бели дамски тениски; 2 бр.
бели чаршафа /пликове/ с размер 160x200 см; 1 бр. зелено памучно одеало с
размер 160x200; 1 бр. червено - черен плик за одеало 160x200 см; 1 бр. синя
хавлиена кърпа 140 см; дамско бельо -5 чифта сутиени и бикини в различни
цветове; 1 долнище на дамска пижама; 2 чифта дамски панталони; 1 бр. дамски
суитчър от памучен плат, всичко на обща стойност 221.00 лева от владението на М.Д.С./M.
D. S./ ЛНЧ *************, родена на *** ***, Република Р., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по
чл.198, ал.1 НК.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и предвид трансформиране на производство по реда на Глава ХХVII от НПК
пледира индивидуализация на наказанието
при условията на чл.58а от НК.
Счита, че следва да се наложат на подсъдимия И. наказания Лишаване от свобода
за всяко едно от извършените престъпления, за срок към средата на предвидените
по двата текста от НК, като на основание
чл.23 от НК се определи едно общо наказание Лишаване от свобода, ефективното изпълнение на което да се отложи
по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Пострадалото
от престъплението лице М.Д.С. се явява в с. з. Надлежно е запозната чрез
назначения преводач от ДП от български език на румънски и обратно в с.з. с
правото да предяви гр.иск срещу подсъдимия за причинените неимуществени вреди
от престъплението и да участва като гр.ищец и частен обвинител в процеса. В
с.з. заявява, че няма граждански претенции към подсъдимия за причинените имуществени
вреди. За причинените неимуществени вреди от престъплението по чл. 150, ал.1 от НК пострадалата предявява граждански иск в размер на 1500лв, който съдът прие
за съвместно разглеждане. След изявено
желание на пострадалата да
участва в процеса като гр.ищец и частен обвинител съдът, съответно на основание
чл.84, ал.2 от НПК и чл. 76 от НПК конституира в тези две отделни качества.
Подсъдимият
И. – редовно призован, явява се в с.з. доведен от Сектор Арести гр.Русе, където
се намира по наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Явява се
заедно с упълномощения от него защитник адв.Св.И. ***. Производството е
насрочено и започнато в съдебно заседание по общия ред. Подсъдимият И. по реда на чл.275 от НПК, чрез своя защитник прави
искане и дава съгласие за разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК- “Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция”, по реда на чл.371, т.2 от НПК, предвид самопризнанието,
което прави. Съдът на основание чл. 371 НПК с две отделни определения, както
следва : 1/ На основание чл. 370, ал.2,
вр. ал.1, пр.2 от НПК трансформира производството от такова по общия ред в
производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК- “Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция” по реда на чл. 371, т.2 от НПК. 2/ На основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371,
ал.2 от НПК прие и обяви, че направените в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнания на подсъдимите се подкрепят по несъмнен и категоричен
начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще
ползва същите при постановяване на присъдата, без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Служебният защитник на подсъдимия също счита, че са налице всички
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
в производството пред първа инстанция, като пледират осъдителна присъда и налагане на съответни минимални наказания
ЛОС при условията на чл. 58а, ал.1 от НК.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият
И.Ц.И. е роден на ***г***, с българско гражданство, с основно образование,
женен, осъждан- реабилитиран по давност, работи като шофьор в . „К. И.Ц..
Обвиняемият
работел като шофьор на товарен автомобил и извършвал международни превози. На
29.03.2017 г. извършвал курс с товарен автомобил „Р.с per. № . на влекача и peг.
№ . на прикаченото ремарке от гр.Б., Република Р.до гр.В. Т., Република Б..
Около 17,00 часа на 29.03.2017 г. се движил по околовръстния път на гр.Букурещ,
Република Румъния. На този път се намирала и пострадалата - 38-годишната
румънската гражданка М.Д.С. / S. M. D. /. Същата живеела на семейни начала с
турски гражданин, който работел като международен шофьор. Живеели едновременно в
Република Румъния и в Република Турция, като и в двете държави имали жилища. По
тази причина свидетелката С. често пътувала между двете държави, като
преминавала през България. Пътувала на „стоп“, за да спести пари. Често
ползвала за придвижване товарни автомобили, управлявани от колеги на партньора
й. След като се качвала в конкретен автомобил, се свързвала по телефона със
партньора си и се уточнявали къде да се срещнат. Пътят от ГКПП Дунав мост до
ГКПП Лесово й бил добре познат.
На
29.03.2017 г. около 17,00 часа спряла на „стоп“ товарния автомобил, управляван
от обвиняемия. На турски език се разбрали да я закара до ГКПП Лесово - Хамза
бейли, Турция. Не говорили за заплащане на транспортната услуга. С. носела със
себе си три чанти - дамска чанта и две чанти - червена и зелена с дрехи, бельо,
чаршафи, одеало, бира.
След
като тръгнали с автомобила, обвиняемият бръкнал в пазвата й и опипал гърдите й.
С. му обяснила с думи и знаци, че това не е хубаво, че не е тръгнала да
проституира, а е тръгнала към партньора си. Въпреки това по пътя между гр.Б. и
гр.Р., И. на няколко пъти я опипал по крака. С. своевременно му правила
забележки, като отново му обяснявала, че не е проститутка. Стигнали до ГКПП
Дунав мост, където се наредили на опашка от ТИР-ове. Докато чакали на опашката И.
изпил три румънски бири по 500 мл. С. му направила забележка, че пие и кара, на
което той й отговорил, че това не е нейна работа.
Около
20,00 часа преминали през граничния пункт, като при извършената гранична
проверка нямало проблеми. Било вече тъмно. Навлезли на българска територия и се
движили по първокласния път гр.Русе - гр.Велико Търново, като преминавали през
познати на С. места. След около час пътуване И. извършил изненадваща маневра,
като поел по път в дясно по посока на движението. Тъй като това било отклонение
от маршрута, С. веднага го попитала къде отиват. И. й направил знак с ръка да
мълчи и не й отговорил. Пътят по който се отклонил товарния автомобил бил с.О.,
обл.Р.- с.Ц., обл.Р.. С. отново попитала И. защо се отклоняват от главния път.
Вместо отговор, шофирайки, с дясната си ръка й скъсал блузата, с която била
облечена. Опипал я по гърдите, но тъй като се дръпнала, той я стиснал в
областта на шията. По този път пътували около 10-15 минути, когато И. отклонил
автомобила в ляво по посока на движението за с.Ц.. Автомобилът навлязъл в черен
път, след което спрял.
Обвиняемият
доразкъсал блузата на румънката, след което разкъсал и сутиена й. Хвърлил
червената чанта и блузата на леглото зад седалките. От зелената чанта извадил
шест кутии румънска бира „Бучедж“ и ги взел при себе си. След това продължил да
я опипва по гърдите, като й говорел на български. С. запомнила думата „Хайде“,
която И. употребил многократно. Събул панталона си и извадил половия си член,
който бил във възбудено състояние. Хванал я с ръка за врата и навел главата й
към члена си. Повтарял „Хайде“, дума която имала същото значение и на румънски
език. И. бил много по силен от нея и тя не можела да се съпротивлява.
Натискайки главата й поставил члена си в устата й. След това продължил със
силни тласъци да й натиска главата към члена си. Тъй като, според обвиняемия, С.
не направила всичко което иска, той й поискал пари. Повтарял й румънската дума
„бани“ /дребни румънски пари/. Изплашена румънката му казала, че има само 200
румънски леи. Тогава И. издърпал дамската чанта от ръцете й, при което тя се
скъсала в областта на дръжката. Преровил чантата и взел парите /200 румънски
леи/. В този момент С. успяла да се отскубне. Напипала в кабината на автомобила
стъклен буркан, с който ударила И. по главата и през дясната врата успяла да
излезе навън. Опитала да вземе другите две чанти, но И. ги издърпал от нея и ги
захвърлил на леглото зад шофьорската седалка. Обвиняемият бързо слязъл от
лявата врата и я настигнал. Афектиран от нанесения му удар, започнал да й
нанася удари с юмруци по главата и тялото, ритал я и с крак. Нанасяйки й побой
я притиснал към близките храсти. С. се опитала да се отскубне и на втория път
успяла. В хода на тази борба мобилният й телефон паднал на земята. Хукнала да
бяга по асфалтовия път в посока от която дошли. Видяла, че И. привел автомобила
в движение и поел по черен път. Скрила се в храстите и изчакала известно време.
След това излязла на пътното платно и тръгнала в посока с.Обретеник. След
известно време до нея спрял лек автомобил, в който били петима мъже. На турски
език им обяснила какво се е случило. Те също на турски език й казали, че ще й
помогнат. Качили я в автомобила и я закарали до с.О., обл.Р.. Обадили се в
полицията, пристигнал и автомобил на Спешна помощ.
Така възприетата фактическа обстановка
се доказа по несъмнен и
категоричен начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством
приложените по ДП 679 /2017г. по описа
на ОД МВР Русе писмени доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие и албуми към тях, протоколи за разпит на свидетели, протокол за разпит на пострадало лице,
заключение на в.л. по назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза,
съдебнобиологична експертиза и съдебноценова експертиза, справка за съдимост,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
От
заключението на назначената по делото СМЕ е видно че на пострадалата св.С. са причинени следните
телесни увреждания: Кръвонасядания на шията. Кръвонасядания и повърхностно
нараняване в областта зад лява ушна мида. Одрасквания по дясна гърда, предна
коремна стена, гърба, седалището, двете предмишници, дясна предкитка, лява
мишница и дясно бедро. Установените увреждания са преценени по
медико-биологични признаци: Болка и страдание.
В
ДП е назначена съдебномедицинска експертиза на обвиняемия И., която е
приключила със заключение, че са му причинени следните увреждания: Разкъсно - контузна рана и оток на
лицето. Кръвонасядане и оток на горния клепач на лявото око. Охлузване на
кожата на горната устна. Охлузване на полулигавицата на долната устна.
Повърхностни наранявания, кръвонасядания и отоци на лигавицата на устните.
Охлузвания на дясна предмишница и дясна предкитка. Забелване на епидермиса на
дясно коляно. Установените увреждания са преценени по медико-биологични
признаци: Временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
От
заключението по назначената биологична експертиза се установява, че от иззетите
на местопроизшествието веществени доказателства – дървени клечки, стъклен
буркан, бяла тениска, зелен сутиен с дантела са открити следи от човешка кръв,
която е възможно да произхожда от подсъдимия.
От
заключението по назначената съдебно-ценова експертиза се установява, че
стойността на отнетите вещи от подсъдимия е 241,00лв. С разписка/л.64,65ДП/
стойността на отнетите вещи е възстановена на пострадалата.
Съдът приема посочените заключения като
обективни и безпристрастни, изготвени от компетентни специалисти в съответните
области, за които няма данни да са заинтересовани от изхода на делото. Съдът
кредитира събраните доказателства, които взаимно се допълват, не си
противоречат, логично и последователно пресъздават описаната фактическа
обстановка. Следва да се отбележи, че за изясняване на фактическата обстановка
изключително допринасят самопризнанията на подсъдимия, които съдът съпоставяйки
с останалите събрани с доказателства приема и кредитира. Съдът счита, че самопризнанията
на подсъдимия принципно се подкрепят от останалия доказателствен материал. Съдът
намира, че установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства
се подкрепят изцяло и от самопризнанията на подсъдимия в с.з., одобрени от съда
по реда на чл. 372, ал.4,вр. чл. 371,
ал.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на
заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен
начин, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна квалифицирания състав на престъпленията по
чл.198, ал.1 от НК и чл.150, ал.1 от НК, което води до ангажиране на
наказателната му отговорност.
При
правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните доказателства по
нея, съдът намира, че са налице всички елементи от състава на престъплението по чл.150, ал.1 от НК. Осъществен
е състав на престъпление против половата неприкосновеност на личността, против личната телесна неприкосновеност и
половия морал. Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват съблюдаване на половия морал
на обществото, половата нравственост и правото на личен избор на партньор при
половото общуване. От обективна страна са налице всички елементи от фактическия
състав на престъплението блудство по чл. 150, ал.1 от НК. В конкретния случай е
налице двуактно престъпление при което блудствените действия, които сами по
себе си не са престъпни, когато да доброволно приети, са извършени с употреба
на сила. В процесния случай блудствените действия се изразяват в опипване
гърдите на пострадалата, принуждаването и да извърши орална любов. Доказана е
употребата на сила, която е съществен обективен елемент от състава на
престъплението, изразен в натискане главата на пострадалата към половия член на
подсъдимия, разкъсване на горните и дрехи, стискане в областта на шията. Използваната от подсъдимия сила е
обективирана чрез физическото въздействие върху пострадалата и чрез поставянето
и в такова положение, при което тя не намира друг изход, освен да осъществи
искането му за орална любов, въпреки вътрешното си несъгласие и нежелание.
Преди всичко от обективна страна съществено
значение има съдържанието на волята на пострадалата. В процесния случай чрез
показанията на пострадалата ясно е
очертана съществената разлика между желаното от пострадалата поведение и
действителните и постъпки, които са в разрез с волята По този начин са
установени основните обективни елементи на престъпния състав – липса на
съгласие от страна на пострадалата, упражняване на сила върху нея с цел възбуждане
и удовлетворяване на полово желание от
страна на подсъдимия.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, с пряк умисъл.
Както към момента на деянията, така и към настоящия момент подсъдимият бил
пълнолетен и психически здрав. Доказва се от разпита на пострадалата, че е бил
под въздействие на употребения от него алкохол. Въпреки това подсъдимият е разбирал свойството и значението на деянията си и
могъл да ръководи своите постъпки. Съзнавал общественоопасния характер,
предвиждал техните общественоопасни последици и искал настъпването на тези
последици. Подсъдимият е съзнавал, че превозваната от него румънска гражданка
не желае да има с него интимни отношения. Нежеланието на пострадалата за полова
близост с подсъдимият е било демонстрирано ясно, но след употреба на сила, след
като сломил съпротивата и подсъдимият е извършил блудствените действия с нея.
Относно престъплението по чл.198,
ал.1 от НК – грабеж на чужди движими вещи. От събраните доказателства безспорно
се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Извършено е престъпление
против собствеността. От обективна страна са налице всички признаци на престъпния
състав. Налице са съставомерния предмет на престъплението – чужди движими вещи,
собственост на пострадалата. Доказано е изпълнителното деяние от една страна
отнемането на чуждите вещи и от друга страна упражнената сила от подсъдимия
върху пострадалата С.. Проявената сила е
била насочена към сломяване на нейната съпротива и по този начин улесняване на
отнемането на инкриминираните вещи. Деянието е довършено с отнемането на вещите
и установяване на фактическа власт върху тях от страна на подсъдимия
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал,
че отнема чужди движими вещи без съгласието на владелеца, чрез използване на
сила. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, неговата
неправомерност и противоправен резултат, предвиждал е неговите общественоопасните
последици и е искал и целял настъпването на тези последици. Деянието на
подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен вредоносен
резултат – отнемането на чуждите вещи чрез сила.
При индивидуализацията на наказанието
за всяко едно от престъпленията, при спазване на императивните изисквания на
чл. 373, ал.2 от НПК / последна редакция от ДВ бр.27 от 2009г./ във вр. чл. 372, ал.4, вр. чл. 58а, ал.1 от НК / последна редакция от ДВ бр.26 от 06.04.2010г./, съдът намира, че
наказанията следва да се определят, като съдът се ръководи от разпоредбите на
Общата част на НК - при условията на чл.36 и чл.54 от НК, и като намали така
определеното наказание с една трета.
Съдът, при обсъждане на наказанието за
престъплението по чл.150, ал.1 от НК,
установи като смекчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на подсъдимия
преди всичко чистото му съдебно минало и съдействието, което е оказал при
разследването на престъплението. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита интензитета на
упражнената сила от подсъдимия върху пострадалата. В с.з. съдът лично възприе
външността на пострадалата – нейната ниска и слаба женска фигура, върху която е
упражнено физическо насилие. От заключението на СМЕ на пострадалата се
установява, че по тялото на същата са установени телесни увреждания, които са
предизвикали у нея болки и страдания. Съпоставяйки я с външността на подсъдимия,
който е мъж в зряла възраст, физически силен със среден ръст и нормално
телосложение, съдът намира, че неговото физическо превъзходство над нея е
очевидно и употребата на груба физическа сила не е необходима, за да се сломи
волята на пострадалата. При така изложеното съдът намира, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи
приложението на чл.55, ал.1, т.1, от НК,така както пледира защитника на
подсъдимия. Наказанието на подсъдимия следва да се определи в границите,
предвидени от закона, като са налице предпоставки да бъде наложено наказание с
размер малко над минималния предвиден от две години. При така посоченото, съдът прие, че за
реализиране целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК следва да бъде наложено предвиденото наказание Лишаване от
свобода за срок от три години, което
след редукцията по чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а , ал.1 от НК да се намали
с 1/3 и да му бъде наложено окончателно наказание Лишаване от свобода за срок
от две години.
Налице са всички
предпоставки ефективното изпълнение на
определеното наказание ЛОС да бъде отложено за определен изпитателен срок на
основание чл.66 от НК, предвид това, че подсъдимият е неосъждан/реабилитиран/ и
определеното наказание ЛОС е с размер под три години. Характеристичните данни
на подсъдимия сочат, че въпреки отлагане
ефективното изтърпяване на наказанието, същото ще изпълни целите си.
Касае се за мъж в зряла, трудоспособна възраст, трудово ангажиран, който през
последните около 30г. е водил изцяло правомерен начин на живот. По така
изложените съображения съдът отложи ефективното изтърпяване на наказанието ЛОС
за изпитателен срок от четири години, като възпитателните работи в изпитателния
срок съдът възложи на основание чл.67 от НК на инспектор при РУ Полиция
гр.Бяла, където е местоживеенето на подсъдимия.
При обсъждане на наказанието
за престъплението по чл.198, ал.1 НК, съдът установи като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, разкаянието
му за извършеното деяние, ниската стойност на отнетите вещи, както и това, че
подсъдимият е възстановил тяхната парична равностойност на пострадалата.
Отегчаващо вината обстоятелство е факта, че подсъдимият е извършил това
престъпление злоупотребявайки с доверието, което пострадалата му е гласувала. При
така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на наказанието, визирани
в чл.36 НК – за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и
възпиране подсъдимия да върши нови
престъпления за това деяние следва да му бъде наложено наказание Лишаване от
свобода с размер към минималния предвиден от три години. След редукцията по чл.373,
ал.2 от НПК, вр. чл. 58а , ал.1 от НК съдът намали с 1/3 наказанието и
постанови и да му бъде наложено
окончателно наказание Лишаване от свобода за срок от две години.За това
наказание също са налице всички предпоставки за приложението а чл.66, ал.1 от НК, поради което съдът отложи ефективното изтърпяване на наказанието ЛОС за
изпитателен срок от четири години, като възпитателните работи в изпитателния
срок съдът възложи на основание чл.67 от НК на инспектор при РУ Полиция
гр.Бяла, където е местоживеенето на подсъдимите.
Предвид това, че двете
престъпления са извършени в условията на реална съвкупност на основание чл.23 НК съдът определи едно общо наказание за престъпленията по чл.150, ал 1 от НК
и по чл.198, ал.1 от НК, а именно
Лишаване от свобода за срок от две години, като отложи ефективното изтърпяване
на наказанието за изпитателен срок от четири години и възложи възпитателните работи
в изпитателния срок на инспектор при РУ
Полиция гр.Бяла. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето през
което подсъдимият е бил с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”
за времето от 30.03.2017г. до деня на с.з. когато е освободен в съдебно
заседание.
Съдът се произнесе и по
предявения граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на пострадалата С.
претендираната от нея сума в размер на 1500лв, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението. По
несъмнен начин /описан по-горе в мотивите/, в хода на проведеното съдебното
следствие се доказа, че събитието, от което произтичат имуществените вреди
действително е настъпило, че това събитие има характер на престъпление по
смисъла на чл.150, ал.1 от НК, че е извършено виновно от подсъдимия и
настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянието на
подсъдимия. Предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния процес
е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението /т.1 ППВС №9/1961 г., изм. с
ППВС №7/1987 г., Сб., стр.404/, съдът прие, че са налице всички елементи за
уважаването на гражданския иск в пълен
размер за посочената в него сума.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът се произнесе по въпроса за
разноските, като осъди подсъдимия И.Ц. да заплати сумата от 687,68лв
/шестстотин осемдесет и седем лв 68ст/ – разноски по ДП в полза на държавата по
сметката на ОД МВР гр.Русе, както и сумата
от 100,84/ сто лв 84ст/ – разноски
в съдебна фаза на процеса в полза на съдебната власт по сметката на РС
Бяла и сума в размер на 60.00 лв/шестдесет лева/, представляваща д.т. върху
уважения гр.иск, в полза на съдебната власт, по сметката на РС Бяла.
Съдът се разпореди с веществените
доказателства по делото, като отне в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК 1бр.
стъклен буркан, 2бр. образци за сравнително изследване, 2бр. обтривки и постановява
тяхното унищожаване по реда на ПАС като вещи с незначителна стойност. Съдът
върна на подсъдимия сумата от 250 румънски леи /двеста и петдесет румънски леи/,
тъй като същият е възстановил тяхната левова равностойност на пострадалата
заедно с възстановяването на другите имуществени вреди.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател на състава : /п/