Решение по дело №36/2024 на Административен съд - Перник

 

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на "***" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район ***, бул. „***“ № ***, представлявано от управителите В. Д. – Странджева и В. Ш. чрез пълномощника юрисконсулт С. К. против Решение № 459/04.12.2023г., постановено по АНД № 1563/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 002615/15.05.2023 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисия за защита на потребителите. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 23 от ЗЗП и на основание чл. 200 от същия закон, на касатора е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева. В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че не е извършил нарушение по чл. 23 от ЗЗП, тъй като чрез обявяването на цените за 100 гр. от процесните стоки, било спазено изискването на тази разпоредба цената на стоките, които се продават в насипно състояние, да бъде обозначавана за единица мярка. Поддържа, че според чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, наименованията и означенията на десетичните кратни и дробни на единицата за маса килограм се образуват чрез добавяне на представки към думата "грам" и техните означения към означението "g", а според легалната дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на същата наредба "дробна единица" е по-малка единица на величина, която се образува от дадена единица съгласно спогодбите за преобразуване. Счита, че поради това грамът не представлява различна от килограма мерна единица за маса, а представлява дробна част от него, поради което определянето на цената на продаваните в насипно състояние стоки за 100 грама, а не за килограм, не осъществява състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Възразява, че дори и да се приеме, че такова нарушение е извършено, същото се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като начинът на обявяване на цената на процесните хранителни стоки не въвежда потребителя в заблуждение, а напротив - предвид тяхното естество за същия би било много по – лесно да определи каква е продажната цена на претегленото му количество въз основа на обявената цена за дробна част от килограма – за 100 гр., отколкото въз основа на цената за 1 кг. Възразява, че констатираното нарушение е извършено за първи път, което също сочи на ниска степен на обществена опасност. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител адв. Каменова, е депозирал писмен отговор, в който счита жалбата за неоснователна и моли решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че при извършената на 20.02.2023 г. проверка в магазин "***", намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от касатора, резултатите от която били обективирани в констативен протокол № К-2754263/20.02.2023 г., контролните органи на РД на КЗП установили, че търговецът предлага за продажба стоки в насипно състояние, изложени в хладилна витрина и в топла витрина на кулинарния щанд, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя, като не е обозначил единствено цената им за единица мярка /килограм/, а е обявил едновременно върху етикет, поставен пред всяка стока и цената за 100 гр. от същата. Контролните органи констатирали, че обозначената цена за 100 грама е със значително по-голям шрифт в сравнение с тази на единицата мярка килограм.

Така установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не се оспорва от касатора. Въз основа на нея районният съд е приел, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 23 от ЗЗП изисква цената на стоките, които се продават в насипно състояние, да се обозначава само за единица мярка. Отбелязал е, че легална дефиниция на понятието "цена за единица мярка" се съдържа в § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП и това е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока, която единица мярка, за стоки, търгувани според теглото им, е 1 килограм. Посочил е, че според § 13, т. 10 от ДР на ЗЗП "стоки, продавани в насипно състояние" са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя. Анализирал е цитираните разпоредби, като е стигнал до извод, че по този начин се изключва възможността за обозначаване на цената на тези стоки по начини, различни от нормативно установения като единствената цена, която следва да бъде обозначена, е тази на килограм, което изискване в случая не било спазено от касатора.

Районният съд е изложил убедителни съображения защо счита, че случаят не е маловажен. Посочил е, че начинът, по който са обявени цените на процесните стоки – чрез етикети за 100 грама със значително по-голям шрифт от цената за 1 килограм, въвежда в заблуждение потребителите досежно действителната цена на продукта и потребителят е принуден да прави изчисления, каквито законът не предвиждал да се правят. Съдът е счел за ирелевантно дали извършването на тези изчисления изисква усилия или не. Заключил е, че защитата на потребителите предпоставя, чрез посочване на всички стоки в единица мярка, те да могат да сравнят цените на стоките от един и същ вид на различни производители, без да им се налага да извършват математически изчисления.

Решението на районния съд е правилно. Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал нарушения. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства.

По възраженията в касационната жалба, поддържани и пред въззивната инстанция, следва отново да се припомни, че според § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП единицата мярка за стоки, търгувани според теглото им, е 1 килограм. Безспорно грамът е дробна част от единицата за маса (тегло) килограм, съгласно чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, но това не променя изискването цената на стоките в насипно състояние, търгувани според теглото им, да се представя в килограми. Законът - § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП не предвижда възможност единицата мярка за тегло на стоките да бъде представяна по друг начин и по-конкретно чрез нейните дробни части (чрез грамове). Използваното в чл. 23 от ЗЗП наречие "само" изключва възможността за определяне на цената на насипните стоки и по друг начин, различен от цената за посочената единица мярка, т. е. за 1 килограм. Това, от своя страна, означава, че тя не може да бъде обявена както в различни по вид мерни единици за тегло, които не са разрешени за използване в страната, но и в дробни части (грамове) от единицата мярка за тегло по § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП от 1 килограм.

Изцяло се споделят и изложените от въззивната инстанция съображения във връзка със степента на обществена опасност на извършеното нарушение. Наказващият орган, в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, е съобразил смекчаващите отговорността на наказаното търговско дружество обстоятелства (нарушението е първо по ред и инцидентно за търговеца). Въз основа на тяхното наличие е определил санкцията по чл. 200 от ЗЗП в минималния размер, който за юридическите лица е 500 лева, поради което липсва основание същите обстоятелства да бъдат повторно съобразявани, за да се обосновава чрез тях приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения следва да се приеме, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По разноските:

Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е бил защитаван от юрисконсулт. Необходима предпоставка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е наличието на действително осъществена защита от юрисконсулт. Представител по пълномощие в касационното производство е била адв. А. К., вписана в САК. Няма основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на КЗП, такова се дължи, когато страната е представлявана от юрисконсулт. Нито е подаден писмен отговор от юрисконсулт, нито страната е защитавана от юрисконсулт в откритото съдебно заседание. В този смисъл молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 459/04.12.2023г., постановено по АНД № 1563/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.