ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3516
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330100549 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* против В. М. Г., ЕГН **********, с която са предявени
установителни искове по чл. 422 ГПК за дължимост на суми, за които се твърди да е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17063/21 г. на ПРС.
Съдът е констатирал редица нередовности на исковата молба, като с
разпореждане № 2199 от 27.01.2022 г. са дадени конкретни указания за отстраняването
им.
Въпреки постъпилата уточнителна молба, съдът приема, че указанията не са
изпълнени, а предявените искове са недопустими.
Съображения:
За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно
съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото
производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е
образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
В настоящия случай съответствие липсва. Видно от твърденията и в исковата
молба и в уточнението – договорът се твърди да е сключен на различна от посочената
в заявлението и заповедта по чл. 410 ГПК дата. Без значение е колко дати принципно
се твърди да имат връзка с този договор, факт е, че се поддържа същият да е сключен,
т.е. самото правоотношение между страните да е възникнало, на различна от
посочената в заповедното производство такава.
Налага се извод за пълно разминаване между основанията на вземанията по
издадената заповед за изпълнение и тези, въз основа на които се претендират сумите в
настоящото производство. За да обоснове дължимостта им ищецът въвежда изцяло
нови и различни обстоятелства, които не е посочил в заявлението и които имат
съществено значение за възникването и съществуването на спорното право.
Дори в заявлението да е допусната техническа грешка, последиците й следва да
1
се понесат от заинтересованата страна, която не е очертала твърденията и исканията си
ясно и недвусмислено, съобразно действителното фактическо положение. Този
пропуск не може да бъде саниран в настоящото производство, тъй като силата на
пресъдено нещо следва да бъде създадена точно и съобразно заповедта, което в случая
е невъзможно.
При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото
производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би
следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията –
така, както са присъдени със заповедта/.
Отделно и независимо от горното, е налице и друго основание за извода за
недопустимост на исковете.
С решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следва да се
произнесе за съществуването или несъществуването на право, за което е издадена
заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства,
от значение за възникването и съществуване на вземането. При предявяване на
предвидения от законодателя положителен установителен иск е недопустимо
кредиторът - ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Той
не би могъл да въведе други, различни и допълнителни правопораждащи факти, в
сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
В този смисъл е налице и нова съдебна практика - Решение № 123/30.11.2017 г.
по т.д. № 1627/2015 г. на ВКС, II т.о., в която се приема, че добавянето на анекс към
първоначално посочения договор, на който ищецът основава претенциите си и, който
не е бил заявен в заповедното производство и издадената заповед, води до
недопустимост на иска по чл. 422 ГПК. Именно така е и в процесния случай. Ищецът
се позовава на допълнително сключен анекс към договора, с който се променят броят
на погасителните вноски и сроковете за плащането им. Не може да се приеме
посоченото в уточнението – тъй като уговорките в този анекс имат значение относно
изискуемостта /а в случая се твърди и настъпване на предсрочна такава/, като отделно
– в сумата за договорно възнаграждение се твърди да се включва такова по
отложените, съгласно анекса, вноски. Следователно, същият е част от основанието
на претенциите, но въвеждането му в исковия процес като такова, е недопустимо. В
този смисъл и при идентична хипотеза е налице практика на ПОС в Определение от
26.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2488/2021 г. и Определение от 04.05.2020 г. по в.ч.гр.д. №
633/2020 г.
Отделно и в същата насока – трайна и непротиворечива съд. практика - Решение
№ 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение по т.д. № 1627/2015г.
на II т.о.; Решение по гр.д. № 7541/2013 г., ІV г.о.; Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д.
№ 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012
г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др.
За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и
заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о.,
на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от
26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др.
Анексът представлява част от правоотношението, на което се позовава ищецът.
Посочването на друго обстоятелство, вкл. договор от друга дата, различно от
твърдяното в заявлението, за което е издадена заповедта /съставляваща изпълнително
2
основание по см. на чл. 404, т. 1, предл. 4 ГПК/, обуславя недопустимостта на
установителния иск по чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК. За ищеца липсва правен
интерес от установяване на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което
не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.
Предвид горното, съответствие между заповедното и настоящото производство
не е налице – има съществено разминаване между основанието на претенцията, с
тази по издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.
Ето защо, претенцията е недопустима и на основание чл. 130 ГПК, исковата
молба следва да бъде върната.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за
изпълнение ще бъде обезсилена.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
против В. М. Г., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 549/2022 г. по описа на
ПРС, XVІІІ гр. състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
9247/02.11.2021 г. по ч.гр.д. № 17063/2021г. на ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3