№ 19447
гр. С, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110108768 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответниците П. Е. З., ЕГН ********** и А. Д. С., ЕГН **********, и двамата
с адрес гр.С, ж.к.О К бл...., за признаване за установено спрямо последните, че всеки един от
тях дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20491/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно по 146.10 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 15.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна
лихва за периода от 16.07.2019 г. до 31.03.2022 г. в размер на 30.83 лв.
Претендира се установяване дължимостта и на вземания и за дялово разпределение, а
именно главница за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г. в размер на 3.95 лв. и
обезщетение за забава за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г. в размер на 1.10 лв.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот през исковия период.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
1
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответниците.
Ответницата П. З. моли делото да бъде прекратено, тъй като е заплатила
претендираните от нея вземания. Представя и доказателства в тази насока.
Ответникът А. С., чрез назначения му от съда особен представител оспорва исковете
поради липсата на качеството потребител на топлинна енергия и поради липсата на доставка
на топлинна енергия в предявения размер.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът и ответникът С. се представляват от пълномощници,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения. Ответницата П. З. се явява лично и поддържа становището си за погасяване на
претендираните от нея задължения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 20491/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за заплащане по ½ от следните
суми: сумата 292.19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва за период от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2019 г. до 31.03.2022 г. в размер на 61.66 лв., цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 7.89 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно
със законна лихва за периода от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г. в размер на 2.19 лв.
Предвид невъзможността длъжникът С. да бъде намерен на регистрираните от него
адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу
него. От страна на длъжникът П. З. пък е депозирано възражение по чл.414 от ГПК.
Видно от нотариален акт №.., том III, рег.№..., нот.дело №../2007 г., съставен от Е Е,
рег.№... от РНК, ответниците са закупули процесния имот на 10.10.20007 г. Идентичността
на описания в исковата молба и в документа за собственост имот се установява от
отразеното в удостоверение от ГИС С с изх.№.../22.02.2013 г.
2
С окончателно решение № 128728/30.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 8308/2019 г.
по описа на СРС, 86 състав, е прекратен брака на ответниците по взаимно съгласие.
Съпрузите са се споразумели процесното жилище като семейно такова да се предостави за
ползване на съпругата П. З.-С.а.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 16.11.2001 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД. Договор с
последното е сключен на 12.12.2001 г. Представени са доказателства за наличието на
договорни правоотношение между ищеца и ФДР – договор №.../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през включените
в исковия период отоплителни сезони в процесния имот е използвана топлоенергия за
отопление и за подгряване на БГВ, като е извършен реален отчет на показанията на уредите
за дялово разпределение.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания в общ размер на 677.88 лв., от които с 651.54 лв. са
погасени задължения за доставена топлинна енергия и с 26.34 лв. са погасени задължения за
дялово разпределение.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има четири
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от два водомера, показанията от които при извършения отчет са начислени в
издадената изравнителна сметка.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за
3
метрологична проверка през 2017 г. и през 2021 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 948.76 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от нотариален акт №.., том III, рег.№..., нот.дело №../2007 г.,
съставен от Е Е, рег.№... от РНК, ответниците са закупили процесния имот на 10.10.2007 г.
Доколкото в документа за собственост не е посочена частта от жилището, която всеки един
от купувачите придобива /а то е придобито и преди сключване на брака между тях на
03.05.2009 г./, то на основание чл.30, ал.2 от ЗС, следва да се приеме, че те имат равни
квоти.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се приема, че с
приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване
качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по
силата на закона.
В случая от приетите като писмени доказателства документи за собственост
/нотариални актове/ се установява, че страните са съсобственици при равни квоти в
процесния имот. В случая независимо, че в утвърденото бракоразводно споразумение
жилището е предоставено за ползване на бившата съпруга – ответницата П. З., с оглед
възприетото с ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, следва да се приеме, че двамата бивши съпрузи
като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съобразно с дяловете си в съсобствеността, доколкото нито един от тях не е сключил
индивидуален договор с топлопреносното предприятие.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
4
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 948.76 лв.
Установеното от експерта, че общия топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
В същото време, по делото се установи предявена рекламация, която е уважена и въз
основа на нея е направена корекция на сметката на ответниците. Няма данни обаче ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
948.76 лв., от които преди завеждане на делото са заплатени 651.54 лв. /съобразно
отразеното в ССчЕ – таблицата на стр.4 от заключението/.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото се представиха доказателства за погасяване на задълженията в хода на
процеса единствено от ответницата П. З.. Този факт не се оспорва и от ищеца – в тази насока
е отразеното в молбата му от 18.04.2024 г. Ето защо исковете спрямо П. З. следва да се
отхвърлят изцяло, съобразявайки по реда на чл.235, ал.2 от ГПК извършеното в хода на
процеса /на 08.04.2024 г./ плащане.
Ответникът С. обаче не представя доказателства, а и не твърди да е извършил
плащане. Това не е установено и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи на
ищцовото дружество стойността на доставената в имота му топлинна енергия, съобразно
неговия дял, а именно сума в размер на 148.61 лв. Доколокото ищецът претендира по-нисък
размер, а именно 146.09 лв., с оглед диспозитивното начало в процеса, до него следва да се
произнесе съда.
От страна на ответника С., своевременно, с отговора на исковата молба, е направено
възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност.
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
5
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
15.04.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.февруари 2019 г.
/който е с падеж на плащане 14.04.2019 г./ и всички предходни месеци, включени в исковия
период.
Т.е. от претендираните от ищеца вземания, погасени по давност са тези за периода
от м.май 2018 г. до м.февруари 2019 г. вкл. За м.март и април 2019 г. задълженията възлизат
общо на 160.10 лв. /съобразно отразеното в таблицата, поместена на стр.7 от заключението
по СТЕ/. Към тях следва да се добави и корекционната сума от м.08.2019 г. в размер на 86.75
лв. /посочена в отговора на задача № 4 от заключението на вещото лице по СТЕ/. С оглед на
това от непогасените по давност вземания на ищеца от 246.85 лв., задължението на ищеца
възлиза на ½ или това е сума в размер на 123.43 лв.
По така изложените съображения, настоящият състав намира, че искът за главница
спрямо А. С. следва да се уважи в размера от 123.43 лв. за периода от м.03.2019 г. до
м.04.2019 г., а разликата до пълния предявен размер от 146.09 лв. и за периода от м.05.2018 г.
до м.02.2019 г. вкл. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се присъди
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 15.04.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли
2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява основателен за периода 16.07.2019 г. – 31.03.2022 г. в размер от 33.95 лв.,
определен с помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена
по делото. Доколкото този размер надвишава заявения от ищеца, с оглед диспозитивното
начало в процеса, съдът следва да установи дължимостта на претендираната от ищеца сума
от 30.83 лв.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
3.95 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законна лихва за периода от
15.04.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до
6
31.03.2022 г. в размер на 1.09 лв., следва да се отбележи, че от данните по делото се
установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество не анажира
доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на
което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и
събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП,
то това не обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не
установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило
частно или универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че
липсва валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово
разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора единствено ищецът и ответникът А. С. имат право на
разноски. Ответницата П. З., макари да е изплатила задълженията си, това е станало след
завеждане на исковото производство от 16.02.2024 г., поради което остава задължена за
всички направени от ищеца разходи. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на
ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и
във воденото преди това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото
платежни документи, констатира, че ищецът е направил разноски за държавна такса общо от
400.00 лв. по двете дела /по 200.00 лв. спрямо всеки ответника/, за депозит за експертизи
700.00 лв. и за депозит на особен представител 400.00 лв. В същото време, ищецът
претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в минимален размер
от 100.00 лв., както и присъденото такова в заповедното от 50.00 лв.
По отношение разпределението на разноските спрямо ответниците следва да се
посочи, че П. З. следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение от 50.00
лв., представляващо половината от определеното за исковото производство, доколкото
дължимото такова в заповедното, както и държавната такса по двете дела, са погасени с
плащането от 08.04.2024 г.
Ответникът А. С. следва да понесе останалите разноски по делото, доколкото същите
са направени именно във връзка с неговото процесуално поведение. Съобразно уважената
част от исковете, от направените от ищеца разходи по исковете срещу А. С. в общ размер на
1375.00 лв., в тежест на ответника следва да се постави сумата от 1165.68 лв.
От страна на ответниците липсва иска за присъждане на разноски, а и няма
доказателства за извършени такива, поради което съдът не се произнася с решението си по
разноските на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Д. С., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.О К бл...., че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20491/2022 г. по описа на СРС, а именно: 123.43 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2019 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
15.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от
16.07.2019 г. до 31.03.2022 г. в размер на 30.83 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 146.09 лв. и за периода от 01.05.2018
г. до 28.02.2019 г. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на П. Е. З., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.О К бл...., че последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20491/2022 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно 146.10 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г. за имот, отчитан с абонатен №
..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 15.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото,
мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 31.03.2022 г. в размер на 30.83 лв., цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г. в размер
на 3.95 лв. и обезщетение за забавеното й плащане за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022
г. в размер на 1.10 лв., поради извършено в хода на производството плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на А. Д. С., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.О К бл...., че последния дължи на ищеца суми за дялово разпределение в
имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20491/2022 г. по описа на СРС, а именно: главница за периода от
01.03.2019 г. до 31.05.2019 г. в размер на 3.95 лв. и обезщетение за забавеното й плащане за
периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г. в размер на 1.09 лв.
ОСЪЖДА А. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К бл...., да заплати на “Т –
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на
1165.68 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
20491/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА П. Е. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К бл...., да заплати на “Т –
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на
50.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
20491/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 20491/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9