РЕШЕНИЕ № 178
гр. Кнежа, 25.09.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая
Кончарска,
при секретаря Красина Давидова,
като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 285 по описа
на съда за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, чрез пълномощника – адв. В.П.Г. от САК, със
съдебен адрес: ***2, против Ю.Т.Р., с адрес: ***, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, във връзка
с чл. 79 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД във вр.
с чл. 205 от ЗЗД. С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо парично вземане в размер на 291.82
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода от 05.05.2017 год. до 04.10.2017 год., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата, както и да осъди същия да заплати на ищцовото
дружество сумата от 87.92 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за устройство марка Samsung, модел Galaxy J5 Black,
взето във връзка с мобилен номер 0878******, за периода след м. 10/ 2017 год.
до м. 05/ 2018 год. по Договор за лизинг от 01.06.2016 год. с абонатен номер
*********.
В молбата се твърди, че въз основа на подадено от
ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника – ответник в настоящото производство е било
образувано Ч.Гр. дело № 38/ 2018 год. по описа на КжРС. Съдът се е произнесъл
по заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение, връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Последното станало повод за
предявяването на иск от страна на ищеца за установяване дължимост на част от
вземането по издадената заповед до размера на 291.82 лв., представляващи цена
на потребени и незаплатени мобилни услуги за абонатен номер *********, като за
частта до пълния претендиран размер на вземането, а именно за сумата от 87.92
лв., представляваща неплатени лизингови вноски, за него е възникнал правен
интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника. Сочи се, че исковата
претенция се основава на Заявление за пренасяне на номер 0878****** в мрежата
на Теленор. Излагат се твърдения, че по силата на договор за мобилни услуги от
01.06.2016 год., сключен с ищеца, ответникът е бил абонат на дружеството –
доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер 0878****** с избрана абонаментна програма НонСтоп
40.99 лв., с уговорен срок на действие до 01.06.2018 год., като при възползване
от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство марка
Samsung, модел Galaxy J5 Black,
на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 10.99 лв. всяка, съгл. уговорен
лизингов план по договора. Твърди се, че на 13.09.2016 год. ответникът е
сключил Допълнително споразумение за мобилен номер 0878****** с абонаментен
план НонСтоп 60.99 лв. промо 40.99 лв., със срок до 13.09.2018 год., а на
08.10.2016 год. сключил Договор за мобилни услуги за мобилен номер 0892****** с
абонаментен план НонСтоп 60.99 лв. със срок до 08.10.2018 год. Твърди се още,
че въз основа на договора ответникът е ползвал мобилни услуги, предоставяни от
ищеца, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната –
*********, както и че за потребените услуги за периода 05.05.2017 год. –
04.10.2017 год. Теленор е издал следните фактури:
-ф-ра № **********/ 05.06.2017 год. за отчетния период
на потребление 05.05.2017 год. – 04.06.2017 год., с начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер на 120.33 лв., от които: за моб.№ 0892******
– 34.16 лв. без ДДС за абонаментен план НонСтоп 60.99 лв., 20.04 лв. (без ДДС)
– други услуги с добавена стойност и за
моб.№ 0878****** – 34.16 лв. без ДДС за абонаментен план НонСтоп 60.99 лв.,
1.24 лв. (без ДДС) – временно възстановяване на изходящ трафик, 10.99 лв. –
вноска лизинг, 0.02 лв. (без ДДС) – разговори към „Грижа за клиента“, дължимата
сума по която следвало да бъде платена в срок до 20.06.2017 год.;
-ф-ра № **********/ 05.07.2017 год. за отчетния период
на потребление 05.06.2017 год. – 04.07.2017 год., с начислена сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 85.37 лв., от които: за моб.№ 0892****** –
34.16 лв. без ДДС за абонаментен план НонСтоп 60.99 лв. и за моб.№ 0878****** – 34.16 лв. без ДДС за
абонаментен план НонСтоп 60.99 лв., 10.99 лв. – вноска лизинг, 1.00 лв. (без
ДДС) – дарения, 0.49 лв. (без ДДС) – мултимедийни съобщения /MMS/, дължимата сума по която била платима в срок до
20.07.2017 год.;
-ф-ра № **********/ 05.08.2017 год. за отчетния период
на потребление 05.07.2017 год. – 04.08.2017 год., с начислена сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 92.97 лв., от които: за моб.№ 0892****** –
34.16 лв. без ДДС за абонаментен план НонСтоп 60.99 лв. и за моб.№ 0878****** –
10.99 лв. вноска лизинг, дължимата сума по която следвало да се плати в срок до
20.08.2017 год.
Твърди се, че абонатът – ответник е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 309.56 лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца – м. 06., м .07 и м. 08. 2017 год., като с
кредитно известие № **********/ 05.09.2017 год. за извършена корекция по дълга
е била сторнирана сума в размер на 28.73 лв. (с ДДС) за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена била
дължима лизингова вноски и бил отразен неизплатения баланс в размер на 309.56
лв. Така задължението възлязло на сума в
размер на 291.82 лв.
Посочва се, че
неизпълнението на ответника да заплати потребените и фактурирани услуги на
стойност 291.82 лв. е ангажирало договорната му отговорност по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75 вр. чл. 19б от ОУ на
мобилния оператор ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на Ю.Р.
за ползваните абонаменти и е издал на аб.№ ********* крайна фактура №
**********/ 05.10.2017 год. с начислена обща сума за плащане в размер на
1 722.75 лв., в т.ч. неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 1 343.01 лв., цена за оставащите незаплатени
лизингови вноски в размер на 87.92 лв. и сума за потребени мобилни услуги от
предходни три отчетни периода в размер на 291.82 лв. Посочва се още, че датата
на деактивация на абонамента, предмет на настоящото дело, била 25.08.2017 год.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за плащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди се, че ответникът е в неизпълнение на
договорите си, като не е спазил крайния срок за ползване на абонамента НонСтоп
60.99 лв. за моб. номер 0878****** до 13.09.2018 год., съгласно договора за
мобилни услуги от дата 13.09.2016 год. и крайния срок за ползване на абонамента
НонСтоп 60.99 лв. за моб.№ 0892****** до 08.10.2018 год., съгл. договора за
мобилни услуги от 08.10.2016 год.
В настоящото производство ищецът не претендира неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 1 343.01
лв.
Ищецът твърди, че поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12 на
ал. 2 от ОУ, приложени към лизинговите договори, дължимите месечни вноски за
предоставеното на ответника мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Black са били обявени
за предсрочно изискуеми. Посочва, че съгласно чл.3 (2) от договорите за лизинг,
сключени към абонамента за мобилен номер 0878******, „Месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“
ЕАД.“ Сочи се, че при сключване на процесния договор е била предпочетена дата
на фактуриране на услугите до 5-то число от месеца. Твърди се, че
неизпълнението на абоната да заплати в срок дължимите към оператора месечни
плащания довело до предсрочното прекратяване (по негова вина) на индивидуалния
му абонамент за ползвания мобилен номер и на основание чл. 12, ал.2 от ОУ към
договора за лизинг лизинговите вноски, дължими след м. 10 2017 год., били
обявени за предсрочно изискуеми – дължимата цена за устройство марка и модел Samsung, модел Galaxy J5 Black,
взето с мобилен номер 0878******, била в размер на 87.92 лв.
Твърди се, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор Теленор ответникът Ю.Р. се е
съгласила и е приела Общите условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от ОУ, Теленор има
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури на ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на ищеца (чл. 75 от ОУ) да прекрати едностранно
индивидуалните договори на ответника. При неспазване на което и да е задължение
по част ХІІІ от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т.19б, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. Съгласно сключените договори
за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се
прилагат клаузите на публикуваните ОУ и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл. 20 от ОУ е посочено, че всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата
ценова листа на Теленор. Съгл. чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп
до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26 неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговоря и дължи връщане на
оператора на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
В заключение се твърди, че ответникът Ю.Т.Р. е
подписала договори за услуги с мобилния оператор, ползвала е мобилни номера 0892******
и 0878****** и не е изпълнила задължението си да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с поведението си е изпаднала в забава. Издадени са фактури
и в срок не ги е заплатила. Твърди се, че е изпълнен фактическият състав на
едно договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД, за което ответникът следва да
понесе отговорността си.
В подкрепа на горните твърдения са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът НЕ е
депозирал отговор на исковата молба.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща
представител. С депозирана по делото писмена молба-становище адв. В.Г. – САК, с
представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие, както и че поддържа така предявените искове. Позовава се на писмените
доказателства. В особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе
с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице
условията за това. Претендира деловодни разноски, съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е
депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание и не взема становище по иска.
Съдът като
прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства,
както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:
Представени и приети по делото са следните писмени
доказателства: заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor от 01.06.2016 год.; договор за мобилни услуги и
договор за лизинг – дв. от 01.06.2016 год.; допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги от дата 13.09.2016 год., ведно с приложение – ценова
листа; договор за мобилни услуги от 08.10.2016 год. и приложение към него –
ценова листа заедно с декларация-съгласие за получаване на Общите условия на
Оператора; 4 бр. фактури №№ **********/ 05.06.2017 год., **********/ 05.07.2017
год., **********/ 05.08.2017 год. и **********/ 05.09.2017 год.; ОУ на Теленор
България ЕАД, както и документ довнесена по сметка на съда държавна такса и
пълномощно на адв. В.Г..
Съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок
отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно
заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и
ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът
следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на
чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и
представените доказателства.
Ответникът не е взел становище по делото и
не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви
доказателства и дори не е изразил становище дали дължи или не дължи, респ. заплатил
ли е претендираните суми.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено
съобщение (по реда на чл. 45 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК
заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в молбата
адрес, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и
доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл.
41, ал.2 от ГПК, както и че искът с правно основание 415 вр. чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 79 от ЗЗД и искът с правно основание чл. 79 вр. чл. 205 от ЗЗД са
вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, без същото да се мотивира по същество, с
което предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове –положителен
установителен иск и осъдителен иск, бъдат уважени изцяло с всички произтичащи
от това законни последици.
По
разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред
настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 255 лв., от които 75
лв. – платена д.т. и 180 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство в размер на 205 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,
Кнежанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 415 вр. чл.
422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, че Ю.Т.Р., ЕГН **********,***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сграда *, представлявано от Дж. Кр. К. и М. Сл., чрез пълномощника – адв. В.П.Г.
от САК, със съдебен адрес: ***, сумата от 291.82 лв.
(двеста деветдесет и един лева и 82 ст.) – незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер ********* за периода от 05.05.2017 год. до 04.10.2017 год.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2019 год., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 35/19 от 22.01.2019 год. по Ч.Гр. дело № 38/ 2019 год. по описа на РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 205 ЗЗД Ю.Т.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сграда *, представлявано
от Дж. Кр. К. и М. Сл., сумата от 87.92
лв. (осемдесет и седем лева и 92 ст.), представляваща неплатени лизингови
вноски за устройство марка Samsung, модел Galaxy J5 Black, взето във връзка с мобилен номер 0878******, за
периода след м. 10/ 2017 год. до м. 05/ 2018 год. по Договор за лизинг от
01.06.2016 год. с абонатен номер *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Ю.Т.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сграда *, представлявано
от Дж. Кр. К. и М. Сл., разноски в настоящото исково
производство в размер на 255 лв. (двеста
петдесет и пет лева), както и сторените разноски в заповедното производство по
Ч.Гр. дело № 38/ 2019 год. по описа на Кнежански РС – в размер на 205 лв. (двеста и пет лева).
Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца:
IBAN: ***длежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.
Преписи
от настоящото решение да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: