Р Е Ш Е Н И Е
№ 346 30.09.2021
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет
и първа год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков,
като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №362 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, чрез
пълномощника си по делото юрисконсулт К.Т. - М. против Решение №72 от 21.06.2021
год., постановено по АНД №986/2021 год. по описа на Старозагорския районен съд,
с което е отменено наказателно постановление на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Стара Загора за нарушение на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че неправилно е
прието от съда, че е налице неяснота в отправеното фактическо обвинение, тъй
като е неясно коя от двете хипотези е ангажирана отговорността на дружеството. Изразява
несъгласие и с възприетото от съда, че не е доказано по безспорен начин, че
посоченото в наказателното постановление лице е гражданин на трета държава. В
тази връзка са изложени подробни доводи и съображения и е направено искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление, като
претендира и направените разноски по делото.
Ответникът
по касационната жалба „Кубин БГ“ООД, представлявано от управителя Х.К., чрез
процесуалния си представител адв. П.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Подробни
съображения излага в представените писмени бележки по делото. Моли
първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и претендира разноски пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора
счита, че жалбата е неоснователна
и предлага съдебното решение на Районен съд - Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на „Кубин БГ“ООД гр. Стара
Загора против Наказателно постановление
№24-002913/22.03.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора, с което на „Кубин
БГ“ООД гр. Стара Загора, на основание чл.75а, ал.2,, ал.1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност,
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с се установи, че
„Кубин БГ“ООД, ЕИК в качеството си на работодател – юридическо лице, е приел
чужденеца – гражданин на трета държава Щ.Щ., служебен номер от регистъра на НАП
**********, да предоставя за него работна сила в град Стара Загора на 10.11.2020
год. /датата на постъпване на работа/ без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта.
Старозагорският
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление е неясно, тъй като не е ясно за коя от двете хипотези на чл.75,
ал.2 от ЗТМТМ е наложено наказанието. Така установеното предполага, че
наказателното постановление не отговаря на законовите изисквания на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Приел е също така, че следва да се установи по безспорен
начин, че наетото лице е гражданин на трета държава, а не само да се посочи, че
е гражданин на Турция /както се твърди в наказателното постановление/. В
наказателното постановление е посочен служебен номер на лицето от регистъра на
НАП, но този номер е посочен като ЕГН/ЛНЧ на лицето. Приел е, че в тежест на въззиваемата страна е
да докаже това обстоятелство, че посоченото в наказателното постановление лице
е гражданин на трета държава по смисъла на закона, и това като не е сторено, е
основание за отмяната на наказателното постановление. По тези съображения е отменил
наказателното постановление.
Решението е
постановено при правилно приложение на закона.
Основателно
е касационното оплакване, че не е налице неяснота в обжалваното наказателно
постановление, относно отправеното обвинение. Обвинението, така както е
формулирано, не създава каквото и да е била неяснота относно извършеното
административно нарушение по чл.75а от ЗТМТМ. Изрично е описано, че ответника
по касация е приел чужденеца -гражданин на трета държава, да предоставя за него
работна сила в град Стара Загора на 10.11.2020 год. Така описано нарушението не
създава неяснота, а от друга страна по никакъв начин не се нарушава и правото
на защита на наказаното лице. Анализът на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ във вр. чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ налага извода, че
законът разграничава предоставянето на работна сила от чужденец - гражданин на
трета държава за местен работодател, т. е приемането му на работа от местен
работодател и приемането на командирован чужденец от местен работодател или на
изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги. Нарушението
и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани по недвусмислен начин
в наказателното постановление като става ясно, че се касае за първата хипотеза.
Липсват констатации Щ.Щ. да е приет от дружеството - работодател като
командировано лице или като изпратено в рамките на предоставяне на услуги,
поради което не може да бъде споделено становището на районният съд, че не е
разграничена в коя от двете, предвидени в закона форми е осъществено
изпълнителното деяние „предоставяне на работна сила“ или „приемане на чужденец“.
Не е
доказано по безспорен начин обаче, гражданството на лицето, посочено в
наказателното постановление /Щ.Щ./. Посоченият служебен номер /генериран от
НАП/ означава, че лицето не е български гражданин. Така посоченият номер служи
на данъчната администрация за регистрирането на подадените в заявлението
договори и посочените в тях лица, които не са български граждани и на които не
е издаден ЛНЧ от компетентните органи. Към писмо изх.№21002758/20.01.2021 год.
на Директора на Дирекция „Международна трудова миграция“ е приложено приложение №2, представляващо
списък на чуждестранните лица с действащи към настоящия момент трудови договори
с „Кубин БГ“ООД, в който списък част от лицата са посочени със съответните ЛНЧ,
а останалите със служебните номера, генерирани при подаването на заявленията за
регистриране на трудовите договори. Всъщност в самото наказателно постановление
не е посочено гражданин на коя държава е това лице /неясно защо е прието от
районният съд, че в наказателното постановление се твърди, че е гражданин на
Република Турция/, за да се прецени дали в този случай, е налице фактическия
състав на посоченото като нарушено административно нарушение от страна на
работодателя „Кубин БГ“ЕООД. Не посочването гражданството на наетото лице е
елемент от фактическия състав, поради което и същото следва да намери изрично
отбелязване наказателното постановление. В този ход на мисли, не може да се
приеме за безспорно обстоятелството, че посоченото лице е гражданин на трета
държава, съгласно дадената легална дефиниция на това понятие за целите на
закона, дадено в §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ. По делото не са налице каквито и да е
било доказателства в тази насока. Напротив, по-скоро са налице индиции, че
лицето е гражданин на Румъния, видно от приложеното пълномощно /макар и същото
да не е представено със съответния превод/, в което е изрично отбелязано, че Щ.Щ.
има издадена лична карта от Министерството на вътрешните работи в Констанца
/град в Румъния/, което предполага, че същият е гражданин на Европейският съюз.
При наемането му на работа са приложими глава трета и четвърта от ЗТМТМ,
озаглавени съответно „Равно третиране“ и „Трудова мобилност в Европейския
съюз“. Наемането му на работа обаче, не може да доведе до изпълнение на
фактическия състав на административното нарушение по смисъла на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ. Ако и да е налице нарушение, то ще на чл.76, ал.3 от ЗТМТМ, но не и на
чл.75а, ал.2 от същия закон.
Легалната
дефиниция на понятието незаконно наемане на работа на гражданин на трета
държава е дадено в §1, т.13 от ДР на ЗТМТМ. Съгласно нея, незаконно наемане на
работа на гражданин на трета държава е наемането на работа на незаконно
пребиваващ на територията на Република България, както и наемането или
приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или
регистрация от Агенцията по заетостта. Доколкото по делото не се установява по
безспорен начин качеството на гражданин на трета държава на лицето Щ.Щ.,
посочено в наказателното постановление, то не може да се приеме, че е налице
неправомерно поведение от страна на ответника по касация, което да подлежи на
санкциониране от страна на Дирекция „Инспекция по труда“.
С оглед на
изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
При този
изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ
бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъден касатора да му заплати сумата от 360.00
/триста и шестдесет/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената
правна защита от процесуалният му представител за касационната инстанция.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №72 от 21.06.2021 год.,
постановено по АНД №986/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, представлявана от Директора
Камен Маринов да заплати на „Кубин БГ“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Х.К. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“№157, офис 11 сумата от 360.00 /триста и шестдесет/ лв., представляваща
направените разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.