№ 163
гр. Свищов, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100831 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9
от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* твърди, че на 26.11.2020 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 26.11.2020 г.
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на който вземането произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 182543/08.08.2017 г. със страни „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД и С. В. С., като кредитополучател е изцяло прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищцовото дружество твърди,
че в изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП“ АД с изх. № УПЦ – П- АТФ/182543 от 02.12.2020 г., с известие за
доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена“.
1
Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 08.08.2017 г.
Договор за потребителски кредит № 182543, сключен между ответника С. В.
С., в качеството му на кредитополучател и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, в
качеството му на кредитодател, съгласно който кредитодателят се е задължил
да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който последният
се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати и уговорената лихва за ползване на кредита. Заявява, че с
подписването на договора за кредит страните са се съгласили и декларирали,
че договорът за потребителски кредит е сключен на основание предложение
за сключване на договор за потребителски кредит отправено от
кредитополучателя към кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр
предоставен предварително от кредитодателя на кредитополучателя, в който
са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Твърди, че
кредиторът е предоставил кредита на кредитополучателя чрез системата на
ePay.bg. Заявява, че договарянето между страните се е осъществило чрез
средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и
телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ
или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи
/ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/,
Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит е
било инициирано от страна на кредитополучателя, който е попълнил заявка за
кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където е
предоставил пълни и верни лични данни. В края на заявката за
кандидатстване кредитополучателят е посочил, че е съгласен с приложимите
общи условия. Твърди, че като приемането на общите условия е необходимо
условие за изпращане на заявката. След изпращане на заявката за
кандидатстване кредитополучателят е получил ПИН код под формата на
кратко електронно съобщение /смс/ на посочения от него телефонен номер,
както и линк на посочената от него електронна поща. Кредитополучателят е
потвърдил заявката си като е активирал линка, при което се зарежда част от
уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД - www.smilecredit.bg, където
кредитополучателят е въвел ПИН кода на заявката, след което е натиснал
бутона „Потвърди“. Заявява, че това действията, които са необходимо
2
условие за разглеждане на заявката за кандидатстване. След това кредиторът
е уведомил кредитополучателя за одобрението за отпускане на кредита чрез
изпращане на съобщение до електронната му поща и/или със смс. В случай на
одобряване на отпускането на кредита кредитора изпраща на електронната
поща на кредитополучателя договора за кредит, ведно с Общите условия и
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити съгласно приложение 2 от ЗПК. Заявява, че договорът
за кредит се счита за сключен след изпращане от кредитополучателя на
кредитора съгласието за сключване на договора за кредит и общите условия,
като отговорът на кредитополучателят потвърждава неговото желание за
незабавното превеждане на кредита по неговата банкова сметка или чрез
системата ePay.bg. Твърди, че съгласно т. 1.3.1 от договора за потребителски
кредит, кредитополучателя дължи на кредитодателя годишна лихва за
ползване на кредита в размер на 41,00% върху главницата по кредита, като
лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от годишната лихва
за ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на
кредитополучателя е посочена в погасителен план към договора, който е
неразделна част от договора за потребителски кредит. Твърди, че според
уговореното между страните погасяването на кредита се извършва на равни
погасителни вноски в размер и изискуеми на дата, определена съгласно
погасителния план към договора за кредит. Погасителните вноски, които
кредитополучателят се задължава да изплаща на кредитодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на кредитодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора. В настоящия случай с подписването на
договора кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита, като кредитополучателят се е задължил да върне на
кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер
на 517,08 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в
размер на 17,08 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита в
срок до 07.09.2017 г. посредством заплащането на една месечна погасителна
вноска, която е в размер на 517,08 лева. Твърди ,че страните в т. 3.2 от
договора за потребителски кредит, договорили при забава на което и да е
3
парично задължение, кредитополучателят да дължи законна лихва за забава
върху неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание
и на осн. чл. 86 от ЗЗД, на длъжникът била начислена лихва за забава в размер
на действащата законна лихва, за периода от 08.09.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 186,18 лева, като за
периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Заявява, че
договорът не е обявяван за предсрочно изискуем, процесиите суми са
предявени на краен падеж. Твърди, че ответникът не е изплатил дължимите от
него суми, поради което за дружеството ищец възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410
от ГПК срещу С. В. С. по договора за потребителски кредит №
182543/08.08.2017 г. Съдът по образуваното ч. гр. д. № 584 по описа му за
2021 г. издал такава заповед за изпълнение на парично задължение за сумите:
500,00 лв. /петстотин лева/ непогасената главница; 17,08 лв. /седемнадесет
лева и 08 стотинки/ - договорни /възнаградителна/ лихва, дължима за периода
от 08.08.2017 г. /дата на сключване на договора за кредит/ до 07.09.2017 г.;
186,18 лв. /сто осемдесет и шест лева и 18 стотинки/ - законна лихва за
периода от 08.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за
периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и
законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, която е връчена на длъжника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува
изискуемо вземане против ответника С. В. С. в размер на сумата от 500,00 лв.
/ петстотин лева / - непогасена главница; - 17,08 лв. / седемнадесет лева и 08
стотинки / - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.08.2017 г. до
07.09.2017 г.; - 186,18 лв. / сто осемдесет и шест лева и 18 стотинки / -
обезщетение за забава за периода от 08.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; - законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита, че
предявеният иск е допустим за разглеждане от PC - Свищов, но
4
неоснователен по същество. По материалния спор заявява, че оспорва
предявеният иск по основание и размер. Заявява, че не е сключвала договор за
кредит с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК ********* и не е получавала парични
суми от това дружество по какъвто и да е начин. Счита, че договорът и
общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК *********, приложими към
договори за потребителски кредит „Кредит до заплата“, на който ищецът
основава исковата си претенция са нищожни, тъй като накърняват добрите
нрави. Същите съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, касаещи
определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент и
годишният процент на разходите. Поради накърняване на принципа на
„добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД в конкретния случай
се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, което е довело до злепоставяне на интересите на
ответника с цел извличане на собствена изгода от кредитора. Заявява, че
доколкото възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване заетата , при необезпечени заеми тя не следва да надхвърля повече
от четири пъти от законната лихва. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, заявява, че трябва да се приеме, че лихвата не
е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е
възникнало за ответника. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, кат с уговорката да се заплаща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение се нарушава изискването на ГПР да
не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена на ПМС № 426/14г. Заявява, че
реално не е налице уговорена неустойка, а чрез нарушаване на добрите нрави
и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване ищецът е калкулирал допълнителна печалба към договорената
възнаградителната лихва. Твърди, че нищожни поради противоречие с
добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.19 от Закона за
потребителските кредити са и клаузите относно определения ГПР. Заявява, че
не е посочен и механизмът, по който е и изчислен този процент и по –
конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени
в него. Заявява, че процесния договор за потребителски кредит има правната
характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата
5
валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва да се съобразят
и изискванията на специалния закон - ЗПК. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4
от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен.
Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на
целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от
повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че
договорът би бил сключен без недействителната му част. В процесния случай,
нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на
възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от
повелителни норми на закона. Аргумент за недействителност на договора на
това основание се съдържа и в ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на
императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, където е точно определен
размера на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния
процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се явява изцяло недействителен. Поради горните съображения прави
възражение за нищожност на процесния договор за потребителски кредит и
общите условия на «АЙ ТИ ЕФ ГРУП» АД с ЕИК ********* приложими към
договори за потребителски кредит „Кредит до заплата“, които се явяват
неразделна част от него поради противоречие със закона, неговото
заобикаляне и накърняване на добрите нрави - 26 ал. 1 от ЗЗД, така и поради
липса на съгласие - 26 ал.2 от ЗЗД. Твърди, че не е уведомена за обявената
предсрочна изискуемост на кредита към момента на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК пред Районен съд - Свищов. Липсвали доказателства дали
изобщо този договор за заем е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че
като не се установява първоначалния кредитор и ищцовото дружество да се е
възползвало от уговорената в тяхна полза възможност да обявят вземанията
по договора за предсрочно изискуеми и да са уведомили длъжника, следва да
се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила
предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е
настъпила и забава за заплащането им от претендиралия начален момент.
Заявява, че процесният договор за потребителски кредит следва да бъде
прогласен за нищожен, а така предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, като недоказани и неоснователни. Твърди, че в случая не е
налице и действително прехвърляне на вземане. Твърди, че приложените към
6
исковата молба договор за кредит № 182543 от 08.08.2017 г. приложение 2
към него, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.11.2020 г. и
приложение № 1 към него, както и документ озаглавен «потвърждение» са
неистински, съставени само за целите на настоящото производство. Счита, че
същите не са подписани от лицата посочени в тях за техни автори.
В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В
писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат
уважени предявените искове.
В проведеното съдебно заседание ответника С. С. се представлява.
Поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 23.07.2021г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във
връзка с което е образувано ч.гр.д. № 584/21г. по описа на СвРС. Издадена
била заповед № 311/23.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. В. С. да заплати на кредитора
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 500,00лв. (петстотин лева и 00 ст.)-главница, 17,08 лева-договорна лихва за
периода от 8.08.2017г. до 7.09.2017г., 186,18 лева – законна лихва за периода
от 8.09.2017г. до 22.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
22.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
25,00 лв. ( двадесет и пет лева и 00 ст. ) – държавна такса и 50,00 (петдесет
лева)- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника С. В. С., която в законоустановения
едномесечен срок е направила възражения срещу дължимостта.
Представени по делото са стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити Приложение №2 към
чл.5, ал.2 от ЗПК, Договор за кредит № 182543/08.08.2017г. между „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП“ АД и ответника, погасителен план, общи условия на дружеството
кредитодател. С процесния Договор за кредит, на ответника е предоставена
сума в размер на 500 лева, като за срока на кредита кредитополучателят
дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита в размер на 0,00 лева,
7
съгласно като главницата е в размер на тази сума, дължи връщане на 500 лева.
Посочен е годишен процент на разходите е 00 % , със срок от 30 дни. В т.1.6
от договора е посочено, че предоставяне на кредита от Кредитодателя на
Кредитополучателя се извършва по следния начин чрез системата на ePay.bg.
В приложения по делото стандартния европейски формуляр са описани
основните характеристики по кредита, като от прочита се установява, че те
идентични с тези от процесния договор. В т. 2 на част III на стандартния
европейски формуляр е даден пример за разходи по кредита при
предоставяне на кредит в размер на 500 лева (съвпадащ размер с процесния),
като е посочен ГПР от 50,23%. В т.9.1 от Общите условия по договора е
посочено, че за предоставения кредит Кредитополучателят заплаща на
Кредитодателя лихва за ползване на кредита, чийто размер се определя в
индивидуалния договор за кредит. Представен е и погасителен план за кредит
№ 182543, според който падежа на кредита е 07.09.2017г. и е на една вноска,
при 0,00% годишен лихвен процент и дължима 0,00 лева лихва. Представено е
и приложение № 2 към договор за потребителски кредит „кредит до заплата“
№ 182543, според което то е неразделна част към договор за кредит „Кредит
до заплата“ № 182543, сключен между страните и с което кредитодателят
уведомява кредитополучателя, а кредитополучателят декларира, че е
информиран, че сключеният между тях договор за кредит е при
промоционални условия. Промоционалните условия по кредита се изразяват в
следното: В случай че кредитополучателят изплати изцяло главницата по своя
кредит в срок от 30 (тридесет) дни, считано от момента на сключване на
договора за кредит, за периода на ползване на кредита на кредитополучателя
няма да се начисляват каквито и да е лихви, такси и други суми, както и
неустойка дължима при липса на предоставено обезпечение и
кредитополучателят е длъжен да върне единствено главницата по кредита.
Посочените документи не носят подписи на страните, тъй като
твърдението е, че договора е сключен като финансова услуга от разстояние.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания, на
26.11.2020 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* в качеството на
продавач - цедент и ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* в качеството на купувач - цесионер е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора
страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания,
8
произхождащи от договори за кредит по смисъла на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит и
Закона за задълженията и договорите, като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение № 1 към настоящия Договор. Вземанията се
прехвърлят ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности и са подробно изброени и индивидуализирани в списъка,
представляващ Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора.
В т. 4.4. от договора е предвидено, че в срок от 3 работни дни от подписване
на договора Продавачът се задължава да предостави на Купувача писмено
потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т. 4.5 от договора купувачът се е задължил да
изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия.
С Потвърждение за сключена цесия, прието като доказателство по
делото, продавачът - цедент е потвърдил, че кредит, описан под № 182543 в
Приложение№ 1 от 26.11.2020г. към договор за цесия от същата дата с
длъжник - ответника в качеството си на кредитополучател по Договор за
паричен заем е цедиран от продавача „„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
********* на ищцовото дружество, съгласно договора за прехвърляне на
вземания.
С уведомително писмо с изх. № УПЦ – П- АТФ/182543 от 02.12.2020г.
е изпратено от цедента уведомление до ответника за сключения договор за
цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне, уведомлението е
изпратено на адрес: *****. Видно от обратната разписка уведомлението не е
получено от ответника.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението на която е прието от съда. Вещото лице заключава, че съгласно
представена справка от кредитодателя „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД и от ищеца по
делото „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, по процесния кредит не са
извършвани плащания за покрИ.е на задължението. На падежната дата от
погасителния план – 07.09.2017г. не са извършвани плащания за покрИ.е на
задължението по процесния договор. След тази дата до датата на цесията
също не са извършвани плащания за покрИ.е на задълженията по процесния
договор. От датата на цесията 26.11.2020г. до момента на изготвяне на
справката не са извършвани плащания за покрИ.е на задълженията по
9
процесния договор. Размерът на непогасеното задължение по главница към
23.07.2021г. /дата на входиране в съда на заявление по чл.410 и издаване на
заповед за изпълнение № 311 е в размер на 500,00лв. Размерът на
непогасеното задължение по договорна лихва съгласно процесния договор е в
размер на 20,93лв. за 30-дневния период на отпуснатия кредит. Размерът на
цедираното задължение по неплатена договорна лихва към датата на цесия
26.11.2020г. е 17,08лв. Размерът на лихвата за забава от 08.09.2017г.- датата,
следваща падежната дата за погасяване на главницата до 23.07.2021г. /дата на
входиране в съда на заявление по чл.410 и издаване на заповед за изпълнение
№ 311 изчислена върху непогасената главница от 500,00лв. е в размер на
175,28лв.
Размерът на лихвата за забава от датата на цесия -26.11.2020г до
23.07.2021г. /дата на входиране в съда на заявление по чл.410 и издаване на
заповед за изпълнение № 311 изчислен върху непогасената главница е в
размер на 33,33лв. Общият размер на лихвата за забава е 188,81лв. /цедирано
задължение 155,48лв. + 33,33лв./.
Вещото лице по назначената компютърно-техническа експертиза
установява, че има отправено искане за кандидатстване за финансова услуга
на уеб сайта на „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД - www.smilecredit.bg /кредит/ от
заемателя - С. В. С. (клиент *****). попълнена е форма за искане за
потребителски кредит на посочената уеб страница от ответника - С. В. С.
ответникът е дал съгласието си за обработка на личните му данни във
формата на кандидатстване за финансова услуга. Съгласието на
кредитополучателя /ответника/ е дадено на основание общите условия на „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП“ АД, а именно чл. 4.3, който гласи, че кредитополучателят
декларира и потвърждава, че предоставянето на лични данни е доброволно и
дава съгласие предоставяните лични данни да бъдат събирани, съхранявани,
обработвани и предавани на трети лица за сключването и изпълнението на
договора за кредит. Нормата е чл. 4.3 от ОУ от 27.06.2016г. Според
заключението ответникът е създал е личен акаунт с въведена парола и
посочена електронна поща във формата за кандидатстване. Също така е
посочил личен телефон за връзка с него. С избора си на активен линк
„Потвърди“ в мейла с уведомлението за одобрение на искането за кредит,
заемателят е приел Стандартния европейски формуляр и Договора за заем,
ведно с общите условия. С действието на заемателя по промяна на статуса
10
към „Одобрен“, се генерират документите - Договор, ОУ /Общи условия/,
Погасителен план. Същите се изпращат на посочената и потвърдена от
клиента електронна поща, заедно с активни линкове – „Откажи/Потвърди“.
Вещото лице поясни, че нито ищеца, нито „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ са му
предоставили конкретен имейл или телефон, като нямал задача да се да
установи на кого са електронната поща и телефонен номер. Посочи, че за да
се регистрира някой кредитоискател, достатъчно е да въведе данни за
мобилен телефон и имейл. По този начин се регистрира негов профил, с който
той да може да влиза в системата или поне да се регистрира първоначално.
Експерта посочи, че така, както е зададен въпрос № 4 - дали ответникът е
създал личен акаунт с въведена парола и посочена електронна поща във
формата за кандидатстване може да се отговори с предложения, доколкото
парите са получени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
От процесуална страна, предявените искове са допустими. Исковете с
правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от
ЗПФУР, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД са предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на
ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********
срещу ответника С. В. С., в качеството й на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 311/23.07.2021 г. по
ч.гр. д. № 584/2021 г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това исковете
са допустими.
Безспорно процесния договор е такъв за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В
чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
11
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца -
доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ал. 2/, а
съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата
страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, "електронен
документ" представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл.
2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ "електронно изявление" е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление
се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис -
обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен носител договор обективира
електронен документ, тъй като той съдържа електронно изявление /каквото е
изпълнението на протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни
формуляри/, запазено в архивните файлове в базата данни на съответния
сървър на доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане, т.е.
визуализира електронен документ. Доколкото същият не съдържа
характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис
по смисъла на чл. 13, ал. 2 и, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че
документът е подписан с обикновен електронен подпис - част от
електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на
документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което
изхождат изявленията - съгласно чл. 3 т. 10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три имена
на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други.
12
Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен,
съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава,
каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае
за частен документ /какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само
за авторството на изявлението, съгласно чл. 180 ГПК, а в случай, че това
авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се
разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК.
Поради оспорване авторството на представения на хартиен носител
договор за кредит, съдът на основание чл. 193 вр. чл. 184 ГПК откри
производство по оспорване истинността на същия. Във връзка с направеното
оспорване съдът е назначил компютърно-техническа експертиза.
От заключението на компютърно-техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице в съдебно заседание се установява, че
действително договора от разстояние е сключен на уеб сайта на „Ай Ти Еф
Груп“ ЕАД от лице с имена С. В. С. - клиент *****. Не се доказа
самоличността на лицето, което е подписало електронния документ под това
име е именно ответницата.
На следващо място ищцовото твърдение, че отпуснатият на
ответницата – кредитополучател кредит с процесния договор й е предоставен
от кредитора и че кредитът е усвоен от длъжника, което обстоятелство
ответницата оспори, не се доказа от ищеца в процеса. С разпределението на
доказателствената тежест от съда на ищеца бе указано да представи
доказателства за изправността на цедента по посочения договор. Видно от
представения по делото скрийншот на профила на клиент, се установява че на
08.08.2017г. в 17,23ч. е създадено от оператора към EasyPea изходящо
плащане на стойност 500 лева. Не се установява обаче тази сума да е
предадена на ответника, т.е. че кредитодателя е изправна страна по договора
за кредит.
Поради това и доколкото ищеца не изпълни доказателствената тежест
да установи, че ответната страна е попълнила електронна форма за
сключване на договор, както и че е изявила съгласие за сключване на
13
договора, искът му се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид на това съдът не дължи произнасяне по останалите
възражения на ответната за неоснователност на исковата претенция.
По делото ответната страна не е направила искане за присъждане на
направените разноски, поради което не следва да и се присъждат такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 за приемане за установено по
отношение на С. В. С. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Свищов, ул.“
Симеон Ванков“ № 6, вх.В, ет.5, ап.14, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 500,00 лв. (
петстотин лева ) - непогасена главница; 17,08 лв. ( седемнадесет лева и 08
стотинки ) - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 08.08.2017 г. до
07.09.2017 г.; 186,18 лв. ( сто осемдесет и шест лева и 18 стотинки ) -
обезщетение за забава за периода от 08.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 22.07.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата 25,00 лв. ( двадесет и пет лева) – държавна такса и 50,00
(петдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 311 от 23.07.2021г.
по ч. гр. дело № 584/2021г. по описа на Районен съд град Свищов.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
14