Решение по дело №5914/2011 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№ ….                                                  30.03.2012 г.                       гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

на шестнадесети март                                      две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.

 

Секретар: Е.Д.

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.

гражданско дело № 5914 по описа  на съда за 2011 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 и по чл. 128,  т. 2 КТ

Ищецът П.Г.М. твърди, че от 1990 г. работил в Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", като трудовия му договор бил сключен с Директора на предприятието в поделение Пловдив, а местоизпълнението на задълженията му било в село Калояновец, общ. Стара Загора. Последното му преназначение било на длъжността "координатор - дежурен по база" в „Складова база за съхранение на военновременни мощности - Калояновец", село Калояновец, общ. Стара Загора с месечно трудово възнаграждение в размер на 357 лева.

На 01.09.2011 г. заместник-управителят на базата в с. Калояновец му връчил заповед № РД-13-10/31.08.2011 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание уволнение и „ограничена имуществена отговорност" в размер на месечното му възнаграждение от 357 лева за това, че на 26 август 2011 г. бил нарушил трудовата дисциплина - злоупотребил бил с доверието на работодателя и допуснал извършване на кражба от склад №22, находящ се в Складова база за съхранение на военновременни мощности - Калояновец.

Ищецът счита посочената заповед за незаконосъобразна . В нея не били посочени никакви данни за работника, освен това били изброени различни разпоредби на Кодекса на труда, но не били конкретизирани отделните нарушения - липсвало фактическото основание на заповедта и същата била немотивирана. Описаното нарушение по никакъв начин не съответствало на посочените в заповедта разпоредби от КТ-187, т.7, 8 и 9. Не било ясно, кои точно законни нареждания на работодателя не били изпълнени, по какъв начин е било злоупотребено с доверието на работодателя и какво увреждане е настъпило. Не били искани обяснения по смисъла на чл.193 КТ, а даденото обяснение било пред друг орган, което обстоятелство също правило заповедта незаконосъобразна. При налагането на наказанието не били съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено то и поведението на работника. Освен това прекратяването на правоотношението с предприятието не било оформено законосъобразно - работодателят не бил издал заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, но бил връчил трудовата книжка с вписано основание за прекратяване на договора чл.188, т.3 от КТ.

Ищецът счита също отразеното в заповедта за неоснователно. Твърди, че при изпълнение на задълженията си не бил извършил виновно неизпълнение на трудовите си задължения, представляващи нарушения на трудовата дисциплина и водещи до това крайно решение да бъде уволнен. През целия си трудов стаж никога не му било налагано каквото и да е било наказание. Базата, за която отговарял била разположена на площ от около 120 декара. Трасето и маршрута за обход преминавали през различни местности, включително и железопътен прелез. Конкретно склад №22, чиято врата била разбита на 25 срещу 26 октомври, бил най-отдалечения склад от дежурната стая, преминавало се през жп прелез, за да се стигне до него, тъй като се намирал на рампата на жп гара Калояновец, като и друг път са били извършвани кражби от него (не по време на негово дежурство и без наложени наказания). Камерата на склад № 22 създавала проблеми постоянно, получавало се замрежване; при всяко преминаване на влак реагирала с трептене и се очаквало спирането й. По време на изключването й в 02.30 ч. на 26.08. преминавал влак и ищецът помислил, че изключването било в резултат на това трептене. Района бил обходен в 01 ч. на 26.08. и нямал практическа възможност за пореден обход, тъй като дежурен (по разпореждане на ръководството) бил само един пазач и по това време се намирал в другия край на района, а нямали връзка помежду си. Освен това, от средата на месец август имало проблеми с компютъра в дежурното помещение, което наложило и ремонт на същия, но въпреки това през около 15-20 мин. се получавал срив в системата. За всички тези проблеми бил уведомил ръководството, но не били предприети адекватни мерки.

Ищецът оспорва заповедта и в частта, в която му е наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 357 лева, тъй като не били налице основанията за налагането й - за предприятието не била настъпила вреда в размер на месечното му възнаграждение, а същото му било удържано с квитанция към приходен касов ордер (без номер и дата).

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ уволнението за незаконно, като ОТМЕНИ ЗАПОВЕД с № РД-13-10/31.08.2011 г. /след допусната поправка на датата в с.з./, издадена от директора на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", поделение Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и ограничена имуществена отговорност в размер на 357 лева; да бъде ВЪЗСТАНОВЕН на заеманата до уволнението длъжност - "координатор - дежурен по база" в „Складова база за съхранение на военновременни мощности - Калояновец"; да бъде ОСЪДЕНО Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", поделение Пловдив, да му заплати сумата от 357 лв., представляващо неправомерно удържано трудово възнаграждение за месец август 2011 г. за наложена ограничена имуществена отговорност на основание оспорваната заповед, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане; да бъде ОСЪДЕНО Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", поделение Пловдив, да му заплати сумата от 3138.48 лева /след допуснато изменение на размера на иска в с.з. на 16.03.2012 г./. - обезщетение за времето през което съм останал без работа поради уволнението 02.09.2011 г – 02.03.2012 г., ведно със законната лихва върху тази суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по делото Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", Поделение Пловдив е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че исковете са  допустими, но неоснователни. Уволнението било извършено по предвидения в закона ред, форма и компетентен орган на работодателя, като заповедта била надлежно връчена на ищеца и законосъобразно било прекратено трудовото му правоотношение.

Ответникът признава наличието на трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжност "координатор - дежурен по база" в ДП ТСВ, което е било прекратено, считано от 02.09.2010г., на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.4, предложение първо от КТ, във вр. с чл.187, т.7 и т.8, предложение първо от КТ.

Счита заповедта за правилна и законосъобразна, издадена при спазване на императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ - в същата били описани: вида на нарушението на трудовата дисицплина от ищеца, а именно: по чл.187, т.7 от КТ - "неизпълнение на законните нареждания на работодателя" и по чл.187, т.8, предложение първо от КТ - "злоупотрба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Работодателят поискал по надлежния ред писмени обяснения от работника и М. ги депозирал в деловодството на ДП ТСВ на 29.08.2011г. Неоснователно било оплакването, че в атаквуаната заповед не се съдържали данни за работника - в същата били описани трите имена на работника, длъжността, която заемал и мястото на работа. В същата нееднозначно и точно били указани - време и място на извършеното нарушение от ищеца, а именно: 25 август 2011 г. ищецът бил дежурен по база Калояновец, обл.Ст.Загора. В 2.30часа на 26.08.2011г. камерите на склад 22 спират да работят, като М. не реагирал съгласно дадените указания и не проверил причините за отказа на камерите. Същият не бил контролирал спазването на часовете за обход в района. Затова му било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Наложеното наказание било съобразно с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено, както и поведението на работника или служителя. С докладна записка от зам.управителя на СБ „Калояновец" В.К. отправена до Директора на ДП ТСВ гр.Пловдив същия подробно описвал неизпълнението на трудовите задължения на ищеца П.М., като представил и обясненията му. В последствие от М. били поискани писмените му обяснения и същия е бил изслушан по надлежния ред. Оспорва размера на иска - счита, че същия е прекомерно завишен.

Предвид изложеното моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а това е установимо и от материалите по приложеното трудово досие, че ищецът е работил при ответника по силата на сключен помежду им на 03.02.2000 г. трудов договор, като във времето е заемал различни длъжности. С последното допълнително споразумение
№ 310 / 27.04.2009 г. страните са се споразумели ищецът да изпълнява длъжността "координатор / дежурен по база", с работно място – Складова база за съхранение на военновременни мощности – Калояновец. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № РД-13-10 / 31.08.2011 г., с която на работника е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Видно от съдържанието на тази заповед П.Г.М. е наказан на основание чл. 190, т. 4, предл. първо от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, като е посочено, че работникът е нарушил трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 от КТ /неизпълнение на законните нареждания на работодателя/, по чл. 187, т. 8, предл. първо от КТ /злоупотреба с доверие/ и по чл. 187, т.9 от КТ /увреждане на имуществото на работодателя/. Мотивите на работодателя, изложени в заповедта са, че по време на нощната си смяна и по – конкретно в 02.30 часа на 26.08.2011 г., когато камерите на склад 22 спират да работят, М. не реагирал съгласно дадените указания и не проверил причините за отказа на камерите. Не изпратил пазача да провери има ли причина за отказа на камерите и не контролирал спазването на часовете за обход на района. Предпоследният обход на пазача бил в 01.00 часа. При обхода в 06.00 часа на 26.08.2011 г. Д.С. – пазач невъоръжена охрана, констатирал, че е извършена кражба от склад 22. Докладвал на М., след което уведомили зам. – управителя на базата и полицията. От така изложеното работодателят е направил заключение /обективирано в заповедта/, че М. е проявил безотговорност и е създал предпоставка за кражба.

 

По делото не спорно, че на 25.08.2011 г. /нощна смяна/ дежурен по база в с. Калояновец е бил П.Г.М., а невъоръжена охрана - Д.С.П.. Дежурният по база инструктирал пазача и назначил часовете за обход на складовете. Тези факти са отразени и в самата заповед за уволнение, а и са установими от представените по делото график на пазачите за м. август 2011 г. и извлечение от тетрадка – дневник за обходите на пазачите за периода от 25.02.2011 г. – 29.08.2011 г. Видно от това извлечение последният отразен обход на района от пазача е в 01.00 часа на 26.08.2011 г. Не е спорно, че такъв е извършен и около 06.00 часа сутринта, макар да не е отразен в тетрадката. За пълното изясняване на обстоятелствата по делото какво точно се е случило при този последен обход и непосредствено след това са разпитани свидетелите – Г. Малев Г. /на длъжност координатор/дежурен по база – Калояновец/, В. Танев К. /заместник – управител на базата/, Н.Г.М. /управител на склад в базата/ и Д.С.П.. От съвкупната преценка на техните показания, съдът намира за установено следното: При извършване на обхода в 06.00 часа пазачът П. установил, че в долния край на базата при склад 22 мрежата на оградата била срязана, малката врата на склад 22 - разбита и подпряна, след което докладвал на М.. Между дежурния по база и пазача нямало мобилна връзка, което наложило П. да отиде до дежурната стая, разстоянието до която било около 100 – 150 м. – не по права линия, а иначе територията за обход на пазача – около 50 дка. П. и М. отишли на мястото на инцидента и веднага /около 7.15 часа/ М. се обадил на зам. – управителя на складовата база – св. К., който междувременно пътувал с влака от гр.Пловдив към с. Калояновец. К. им разпоредил да звъннат на Транспортна полиция и на „началника” в гр. Пловдив. Нарежданията били изпълнени. На мястото пристигнали св. К. и полицейските органи. Установило се, че камерата била „отскубнати” и на записа, който св. К. лично изгледал /стр. 5 от съдебния протокол от 13.02.2012 г./ се виждал силует на мъж, който влизал, в дъното още един силует, след което записът свършвал и фиксирания час от записа бил 01.30 часа след полунощ. Същият този свидетел разказва още, че по нареждане на ръководството в Пловдив снел обяснения от М. и П., а той самият написал докладна записка, след което ги изпратил в Поделението в гр. Пловдив /по делото са представени обясненията на двамата работника от 26.08.2011 г., входирани два дни по – късно в Поделението в гр. Пловдив, които са в подкрепа на изложеното по - горе/. Видно от обясненията на М. причината да не констатира, че някой прониква в базата са проблеми с техниката. Компютърът в дежурната стая се рестартирал по време на смяната му на 20 – 30 мин., а от 2.30 – 3.00 часа екранът на монитора потъмнял и не се виждало нищо. Свидетелите разказват също, че на територията на базата има монтирани камери и че на монитор в дежурното помещение, къде е дежурния по база се контролирало какво се случва в базата. Същите разказват още, че е нещо обичайно при преминаване на влак по ж.п. линията /в близост до склад 22/ да се появяват смущения в работата камерата и да се получава замрежване на монитора в дежурната стая. За проблемите с компютъра в този период също са категорични свидетелите, като най – подробни показния в тази насока дава св. Г.. Същият подробно разказва как и по негови смени компютърът непрекъснато се рестартирал и че за проблемите с техниката са уведомили устно управителя на базата, но не били предприети мерки. Управителят склад – св. М. също заяви: ”чувал съм от дежурните, че камерата прекъсва, но не съм видял лично”. Относно гореизложените факти съдът изцяло кредитира всички свидетелски показания и доколкото същите са еднопосочни и взаимодопълващи, съдът намира, че не е нужно да ги обсъжда поотделно. Единственото съществено противоречие е между показанията на св. Г. и св. К. и то относно един единствен, но много съществен факт, а именно: когато по време на нощна смяна възникне проблем с техниката, веднага ли се уведомява управителя на базата /в какъвто смисъл са показанията на св.К./ или на сутринта при приемането и сдаването на дежурството /показания на св.Г./. Съдът кредитира показанията на св. Г., тъй като той и понастоящем заема длъжността дежурен по база и има най – преки, пълни и непосредствени впечатления относно работата на компютъра в дежурната стая и на камерите. Докато св. К. заяви, че кражбата е станала на втория ден от неговото заместване на управителя на базата в с. Калояновец, че иначе не стоял там и затова не можел да отговори на всички поставени въпроси. Това обяснява и защо в тази част показанията на този свидетел са колебливи и непълни, а именно поради липса на преки впечатления. Той също така заяви, че не е знаел за проблем с камерата в този период, за разлика от управителя склад св. М., който потвърди, че е бил уведомен за това.

 

От представените копия от страници от трудовата книжка на П.Г.М. и от констатираните в нея записвания от съда в последното съдебно заседание се установи, че от прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, считано от 02.09.2011 г. до приключване на съдебното дирене по делото на 16.03.2012 г. той е безработен. Същият е регистриран в Дирекция „Бюро по труда” –  гр. Стара Загора, видно от представените регистрационна карта и разпореждане от 06.12.2011 г. на РУ„СО” – Стара Загора. Съгласно заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като добросъвестно и компетентно изготвено, размерът на претендираното обезщетение за безработица, изчислено на база последното получено от работника брутно трудово възнаграждение, за периода 02.09.2011 г. – 02.03.2012 г., е 3138 лева, а за същия този период, изчислено на база нетното трудово възнаграждение, е 2824.63 лева.

 

По делото не е спорно, а и видно от представената квитанция /без номер и дата/, работодателят /ответникът/ е удържал и не е изплатил трудово възнаграждение на работника /ищеца / в размер на 357 лева.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Когато се оспорва законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ; че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание.

Съдът намира, че в случая съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение /заповед № РД-13-10 / 31.08.2011 г./ отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, издадена е от лице носител на дисциплинарна власт /работодателя/ в срока по чл. 194 КТ и след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ. Неоснователни са доводите на ищеца, че изисканите от него обяснения /представени по делото/ не са били направени в рамките на дициплинарна поцедура. В постановените по чл. 290 ГПК решения, които служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата - по по гр. д. № 359/2010 г., III г. о., ГК; по  гр. д. № 1687/2009 г., по гр. д. № 301/2009 г.; по гр. д. № 799/2009 г. на III г. о., по гр. д. № 826/2009 г. и др., е възприето становището, че законът не предвижда изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения. Работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарно наказание. Няма значение кой е извършил действията по изискване на обясненията и кой е приносител на писмените обяснения. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и от друго лице, а не непременно от работодателя, като за това действие не е необходимо формално и изрично упълномощаване. От значение е достигането им до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарната власт, за да може да ги съобрази при вземането на решение за налагане на наказание. В случая, по делото се установи, че по нареждане на директора на Поделение Пловдив, още в деня на кражбата /26.08.2011 г./ зам – управителя на базата в Калояновец – св. К. изисква обяснения от дежурния по база /ищеца/ и от пазача, които са изпратени в Поделение Пловдив и са входирани на 29.08.2011 г. Следователно е спазено условието на чл. 193, ал.1 КТ.

С оглед горното, съдът пристъпи към преценка дали описаното от фактическа страна в заповедта съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на цитираните от работодателя разпоредби от КТ, дали е доказано по делото, че е извършено от работника и дали обуславя налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние /действие или бездействие/, противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение като при изпълнението им работникът и служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя.

По посоченото в заповедта нарушение по чл. 187, т. 8, предл. първо от KT, посочено и като основанието, послужило за уволнение на работника /чл. 190, т. 4, предл. първо от КТ / съдът намира, че същото не е осъществено. По повод какво представлява нарушението злоупотреба с доверието на работодателя, ВКС нееднократно е имал повод да се произнесе и е възприето единодушно становището, че деянието е съставомерно само, когато е извършено умишлено. Изразява се в използване от работника на оказаното му от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго. Ако е извършено по небрежност, то също е нарушение на трудовата дисциплина, но е не злоупотреба с доверието на работодателя. Т.е. изразява се в преднамерено извличане на облага /респективно увреждане/ чрез използване на служебното положение. В случая, установеното по делото от фактическа страна автоматично изключва осъществяването на нарушението – злоупотреба с доверието на работодателя, за което е наказан ищеца. Това че неустановени лица са проникнали в складовата база в с. Калояновец, срязвайки мрежата на оградата и са разбили вратата на склад 22, като ответникът дори не изложи твърдения за отнети вещи при това проникване, са факти, които не могат да бъдат вменени под каквато и да е било форма на вина на работника, още по - малко - умисъл. Нещо повече, установи се, че причината за непредотвратяването на това проникване в базата се дължи на повреда в техниката за контрол и че това не е първата кражба от този склад. Самият работодател в заповедта си използва израза, че М. е проявил безотговорност и е създал предпоставка за извършване на кражба, което изключва наличие на умисъл.

По посоченото в заповедта нарушение по чл. 187, т. 7 KT – неизпълнение на законни нареждания от работодателя, съдът намира също, че не е осъществено. От една страна, както и в самата заповед е посочено, дежурният по база /ищецът/ е инструктирал пазача, назначил му е контролни часове за обход. Голословно е твърдението на работодателя, че М. не е контролирал спазването на часовете за обход. От извлечение от тетрадка – дневник за обходите на пазачите за периода от 25.08.2011 г. – 29.08.2011 г.  се установяват различни часове за обходи през различните смени, а освен това, че не е вписан последния обход на пазача в 06.00 часа на 26.08.2011 г. Следователно от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че пазачът е следвало да извърши обход в 03.00 часа  и че М. не е проконтролирал това, нито може да се направи извод за часа на „кражбата”. Не отговаря на установеното по делото, че същият не е съобщил веднага за извършената кражба, точно в противен смисъл са всички свидетелски показания по делото. А що се отнася до това, че не бил изпълнил задължението си веднага да уведоми за отказа на камерите на склад 22 и за смущенията в екрана на монитора в дежурната стая, съдът намира, че с това си бездействие работникът не е нарушил законни нареждания на работодателя. По делото се установи, че в този период е имало чести проблеми с камерите и с компютъра в дежурната стая и че за тях е бил уведомени лицата, заемащи ръководни длъжности в Поделение Пловдив. Нещо повече, установи се и каква е практиката в тези случаи – да се уведомява управителя при приемането и сдаването на дежурството сутринта, а не веднага при констатирането на проблема. И най – сетне, по повод на това какви са били задълженията на уволнения работник, няма как да не убегне от вниманието на съда, че на него дори не му е била връчена длъжностна характеристика за длъжност – координатор/дежурен по база. Приложената в трудовото досие длъжностна характеристика е утвърдена 2002 г. от директора на Поделението и няма данни да е била връчена на работника. В същата не са отразени каквито и да е било задължения на работника по повод техниката в базата.

По посоченото в заповедта нарушение по чл. 187, т. 9 КТ /увреждане на имуществото на работодателя/ - също няма доказателства по делото. Няма данни за това дали изобщо и какво точно е било отнето от патримониума на работодателя, а само, че оградата е била срязана, а камерата – отскубната, вратата на склад 22 - разбита. Релевантното в случая е, че дори и работодателят да претърпял някаква имуществена вреда, тя не се дължи на поведение на работника, което да съставлява виновно неизпълнение на трудово задължение. Това, че същият не е успял да констатира проникването в базата на външни лице се доказа по делото, че се дължи на обективни причини – проблеми в техниката за контрол /камери и компютър/. По тези съображения съдът приема, че не са налице предпоставките за ангажиране на „имуществена отговорност на работника” – както работодателя нарича извършената от него незаконосъобразна удръжка на трудовото възнаграждение на работника за м. август 2011 г. в размер на 357 лева.

Ето защо, съдът намира, че заповед № РД-13-10/31.08.2011 г., издадена от директора на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", Поделение Пловдив следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 357 лева – дължимо трудово възнаграждение за м.август 2011 г.

Основателността на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ обуславя и основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т.2 и т. 3 – за възстановяване на незаконно уволнение работник на длъжността преди прекратяването на трудовото му правоотношение и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Като за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ законът поставя и още едно условие – оставане на ищеца без работа за период не повече от 6 месеца. Това условие в случая се доказва от представеното от ищеца копие от трудовата книжка, както и от извършената от съда констатация в последното по делото съдебно заседание от 16.03.2012 г., че няма друго вписване, при което съдът приема, че ищецът не е работил по друго трудово правоотношение за претендирания период 02.09.2011 г. – 02.03.2012 г., а размерът на обезщетението от 3138.48 лева /изчислен на база брутното трудово възнаграждение/ се установява от заключението на ССЕ.

По горните съображения, предявените от ищеца искове следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 870 лева – разноски по делото, съставляващи възнаграждение за адвокат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на Държавата по сметка на РС – Стара Загора сумата в размер на 445.54 лева, включваща ДТ – 3335.54 лева и възнаграждение на вещо лице –  110 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на П.Г.М., ЕГН: **********,***, от длъжността „координатор / дежурен по база” и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна ЗАПОВЕД № РД-13-10/31.08.2011 г., издадена от директора Георги Шилов на ПОДЕЛЕНИЕ ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Нестор Абаджиков № 32, Булстат 1308471160016, към ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Надежда, кв. Илиенци, ул. Кирил Благоев №14, представлявано от Валери Борисов Василев, с която е наложено на П.Г.М. /с п.а./ дисциплинарно наказание – уволнение и е удържано месечното му трудово възнаграждение в размер на 357 лева.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА П.Г.М. /с п.а./ на предишната му работа "координатор / дежурен по база" в складова база за съхранение на военновременни мощности – Калояновец при Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", ПОДЕЛЕНИЕ Пловдив /с п.а./.

 

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", ПОДЕЛЕНИЕ Пловдив /с п.а./ ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.М. /с п.а./ сумата 3138.48 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за шестмесечния период от 02.09.2011 г. до 02.03.2012 г., през който е останал без работа поради незаконосъобразното му уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на иска – 01.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", ПОДЕЛЕНИЕ Пловдив /с п.а./ ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.М. /с п.а./ сумата от 357 лева, пердставляваща незаконно удържано и неизплатено трудово възнаграждение /основна заплата/ за м.август 2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на иска – 01.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", ПОДЕЛЕНИЕ Пловдив /с п.а./ ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.М. /с п.а./ сумата от 870 лева, съставляваща направените от него разноски по делото за процесуално представителство.

 

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", ПОДЕЛЕНИЕ Пловдив /с п.а./ ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВАТА по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 445.54 лева, представляваща дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен  срок, считано от 30.03.2012 г.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: