О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 878
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на шестнадесети май
през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 589 по описа
за 2019 година.
С Решение № 94
от 14.01.2019г., постановено по гр. дело № 2128/2018г. по описа на Районен –
Бургас е отхвърлен иска на „Теленор България“ ЕАД със седалище гр. София против
П.Г.Х. за установяване на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 5402/30.11.2017г., постановена по частно гр.
дело № 8988/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно – сумата от 97,
13 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от
05.02.2016г. до 04.07.2016г. предоставени по номера ********** и **********, за
абонаментен номер **********, по договори за мобилни услуги от 01.03.2016г., за
които са издадени Фактура № **********/05.03.2016г., Фактура №
**********/05.04.2016г., Фактура № **********/05.05.2016г. и Кредитно известие
№ **********/05.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С цитираното
решение е отхвърлен и иска на „Теленор България“ ЕАД против П.Г.Х. за осъждане
на основание чл. 92 от ЗЗД на ответника да заплати на ищеца сумата от 68, 94
лева, представляваща начислена договорна неустойка по Договор с абонаментен
номер **********. С цитираното решение е осъден П.Г.Х. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 342 от ТЗ,
сумата от 159, 80 лева, представляваща изискуеми лизингови вноски по сключен
между страните Договор от 01.03.2016г. с абонаментен номер **********, за
устройство – марка Lenovo,
модел А2010 Black и за периода от
месец юли – 2016г. до месец февруари 2018г., съгласно крайна Фактура №
**********/05.07.2016г.
Против
постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищцовото
дружество искове за неплатени услуги в размер на 97, 13 лева и за неустойка в
размер на 68, 94 лева е депозирана въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД със
седалище гр. София. С жалбата се претендира да бъде отменено
първоинстанционното решение в атакуваната му част и вместо него да се постанови
ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените
искове. В жалбата се посочва, че неправилен е извода на съда, че ищцовото дружество
не е предприело необходимото, за да проведе доказване на претенцията си за
неплатени услуги. Посочва се, че са представени доказателства в подкрепа на
твърденията на ищцовата претенция, но те не са обсъдени от страна на съда и не
са взети предвид при постановяване на съдебното решение. Посочва се, че
решаващият съд не е взел предвид, че страните са обвързани от сключените
договори за срока, да който са договорили условията по договорите, а това
означава, че абонатът дължи месечната цена на избрания абонаментен пакет,
предоставен му за ползване за договорения срок. В жалбата се посочва, че
ответната страна не е ангажирала никакви доказателства в посока, че е заплатил
дължимата месечна цена на избраните пакети, въпреки, че носи доказателствената
тежест да установи, че е изпълнил задълженията си съгласно сключените договори
в срок. Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Въззивната
жалба е депозирана против решение, което подлежи на въззивно обжалване, постъпила
е в преклузивния срок за атакуване на решението (видно от отбелязването, че
въззивната жалба е изпратена с куриер на 11.02.2019г.), дължимата държавна
такса е заплатена и лицето, подписало въззивната жалба разполага с валидна
представителна власт да сезира въззивната инстанция.
Ответната
страна по въззивната жалба – П.Г.Х. не депозира по делото писмен отговор и не
изразява конкретно становище по основателността на жалбата. Не отправя искания
за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени
са няколко обективно съединени иска от „Теленор
България“ ЕАД със седалище гр. София против П.Г.Х., с които се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответната страна, че в полза на ищцовата страна съществува вземане
за сума в размер от 97, 13 лева,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонаментен номер
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и се претендира да
бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер от 68, 94
лева, представляваща начислена договорна неустойка по Договор с абонаментен
номер **********.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА депозираната
въззивна жалба от „Теленор България“
ЕАД със седалище гр. София против Решение № 94 от 14.01.2019г., постановено по
гр. дело № 2128/2018г. по описа на Районен – Бургас в частта, в която са
отхвърлени претенциите на ищцовото дружество за сума в размер от 97, 13 лева,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонаментен номер
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и в частта, в която
е отхвърлена претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сума в размер от 68, 94 лева, представляваща начислена договорна
неустойка по Договор с абонаментен номер **********.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.