Решение по дело №496/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 24
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20212100500496
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Бургас , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500496 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 ал.1 т.1 от ГПК и е
образувано по повод жалбата на адвокатския представител на А. Т. Г. от
гр.П. в вх. № 817/22.02.2021 г. по описа на ЧСИ И.Баколов против отказа
на на ЧСИ Илко Бакалов по изп.д. № 20207050400525 по описа му
,постановен с разпореждане от 25.01.2021 г. да изплати припадащите се
суми на жалбоподателя в качеството му на взискател по цитираното
изпълнително дело .
Длъжникът по изпълнителното дело А.К.А. чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата . Излага подробни
съображения за недопустимост на частната жалба и евентуално – за нейната
неоснователност . Молят за оставянето й без уважение на жалбата .
Приложено е становище от частния съдебен
изпълнител по чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което се сочи ,че жалбата е допустима
1
,но неоснователна .
След преценка на приложените по изпълнителното
дело доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският
окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното дело е образувано по молба на
пълномощника на В. Г.,х. Г.,М. Г. и А.Г. против длъжника А. К. А. въз
основа на издаден в полза на взискателите изпълнителен лист по гр.д.
№ 954/2013 г. по описа на ОС-гр.Пловдив за парично задължение на
длъжника,като първоначално делото е образувано под № 573/2019 г. по
описа на ЧСИ Мариана Обретенова ,с район на действие -Пловдив дкато
възлагателно писмо за събиране на публични вземания ,изготвено от дивски
окръжен съд .По делото е било направено пълно имуществено проучване на
длъжника ,връчена му е покана за доброволно изпълнение –на 21.02.2020 г.
/,наложени са възбрани на недвижими имоти в гр. Бургас и му е дръчено
уведомление за наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим
имот.
На 04.11.2020 г.е получено от ЧСИ Обретенова запорно
съобщение по друго изпълнително дело -№ 239/2020 г. също по описа на
ЧСИМ.Обретенова за налагане на запор върху вземанията на взискателя
А.Г./лист 158 от изп.дело/.
Междувременно постъпва молба от пълномощника
на взискателите адв.Стоянова с искане делото да бъде изпратено за
продължаване на съдопроизводствените действия при ЧСИ Илко Бакалов
,рег. № 705,с район на действие Бургаски окръжен съд и на 30.11.2020 г. е
образувано изп.д. № 525/2020 г. по описа на ЧСИ И.Бакалов
На 10.12.2020 г. е получна от длъжника придовка за
принудително изпълнение ,насочено към недвижим имот на длъжника в гр.
Б. ,ул.“А. № №*,а на 16.12.2020 г. е депозирана молба на осн.чл. 454 ГПК за
отлагане на изпълнението и разсрочване на задължението .На 23.12.20 г. е
изготвен протокол за разпределяне на получената по делото сума ,тъй като
същата не е била достатъчна за удовлетворяване на цялото задължение на
взискателите /с равни квоти /.На 25.01.2021 г. е получена молба от взискателя
2
А.Г. да й бъде изплатена припадащата й се част от вземането ,тъй като
ноложеният запор не й е съобщен и няма действие по отношение на
нея.Съдебният изпълнител е постановил отказ от 25.01.2021г. да изплати
приспадащата част от вземането на този взискател и именно този тказ е
предмет на обжалване по настоящото дело /за който жалбоподателят е бил
уведомен със съобщение ,връчено му на 12.02.2021 г/.
Жалбата е допустима ,доколкото става дума за
обжалване на отказ за изпълнение на определено действие от ЧСИ и
доколкото жалбоподателят е взискател –налице е хипотезата на чл. 435 ал. 1 т.
1 ГПК .
Разгледана по същество обаче жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА .
Запорът върху вземания на длъжника представлява
разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на
длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и
се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се
разпорежда с него, а на третото задължено лице-да извършва плащания на
длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника,
като наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по
вземането плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на
взискателя. Спрямо длъжника по изпълнението запорът се налага чрез
посочването му в поканата за доброволно изпълнение или с получаване на
съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от
изпълнението. По отношение на третото задължено лице запорът се счита
наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент
на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то
придобива качеството на пазач по отношение на сумите. Процесуалната
последица от наложения запор е възможността, при липса на доброволно
изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на
взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК. Затова
запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие,
което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ "Изпълнение върху
вземания на длъжника". За да може изпълнението по този способ да се насочи
3
към определено вземане на длъжника, не е нужно същото да е изискуемо.
Изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху
вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на
които зависи от насрещна престация на длъжника. Вземането не съществува
като факт от обективната действителност, поради което установяването му и
правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на
тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите
имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка
за това дали вземането действително съществува. Налагането на запора и
последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се
предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият
длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен
само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните
разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който
запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със
съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до
предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на
взискателя или не. В случай, че вземането не съществува, запорът не може да
породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира
изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще
остане неудовлетворено.
В случая ЧСИ се явява трето задължено лице и при него
запорът върху вземанията на взискателя А.Г.,които той има по настоящото
изпълнително дело/ се счита наложен от деня ,в който ме е връчено
съобщението – в случая от 04.11.2020 г. ,когато ЧСИ М.Обретенова е
получил запорно съобщение по изп.д. № 239/2020 г.по описа на същия
ЧСИ/по което изпълнително дело настоящият жалбоподател има качеството
на длъжник / ,с което запорно съобщение са запорирани всички вземания на
А. Г. ,които тя има по настоящото изпълнително дело .От този момент на
ЧСИ по настоящото изпълнително дело /образувано по-рано под № 573/2019
г. по описа на ЧСИ М.Обретенова/ като трето задължено лице се забранява
да извършва плащания на длъжника по изп.д. № 239/2020г./взискател по
4
настоящото /и придобива качеството на пазач по отношение на получените
суми .Затова в случая е без значение дали е връчено или не запорното
съобщение на самия длъжник и в случай ,че се оспорва наложения запор по
друго изпълнително дело ,то длъжникът може евентуално да се защити чрез
обжалване действията на ЧСИ именно по това друго изпълнително дело /по
което е наложен запор /,не е по настоящото .
Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение ,поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ Б ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. №
817/22.02.2021 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов ,с район на действие – БОС,
на А. Т. Г. ,ЕГН ********** ,съдебен адрес – гр. П. ,ул.“Жолио Кюри „ №
18 ,ет. 4 ,офис 13,подадена от адв. Светлана Стоянова против отказа на на
ЧСИ Илко Бакалов по изп.д. № 20207050400525 по описа му ,постановен с
разпореждане от 25.01.2021 г. ,да изплати припадащите се суми на
жалбоподателя в качеството му на взискател по цитираното изпълнително
дело
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5