РЕШЕНИЕ
№54/22.3.2021г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти състав
На двадесет и шести февруари 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.
Стоянова
Административно дело № 285 по описа на 2020 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Т.И.Д. ***, представляван от адвокат В.М.-САК, със
съдебен адрес ***, * срещу Решение №
Ц2153-28-36 от 02.10.2020г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №
Ц1012-28-132/16.09.2020г. против
Разпореждане № 25/прот. № N 01138/10.04.2020г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2019г. пожизнено по чл.
99 ал. 1 т. 2, б“д“ от КСО, във вразка с пар. 22ц от ПЗР на КСО. В жалбата се сочи, че адм. орган не е взел предвид, че за периода от 01.03.1987г. -до 11.08.1997г. – 10г., 5 месеца и 10дни
Т. Д. е положил труд, който следва да бъде зачетен и изчислен като осигурителен
стаж, положен при труд от 1-ва категория, тъй като твърди, че е заемал
длъжност, приравнена на военнослужещ. Счита, че е допусната грешка при изчисляване размера на
личната му пенсия в резултат на неприемането
от административния орган и незачитане на положеният от него труд в периода от
01.03.1987г.- до 11.08.1997г. - като такъв от 1-ва категория. Уточнява се още,
че в периода от 01.03.1987г.-до
11.08.1997г. е работил в поделения № ***-
гр.София на длъжност „механик по
ремонта на АСО“-специализирана структура в системата на Гражданска
защита, която система е военизирана. Счита, че трудовия стаж в тази военизирана
структура е приравнен на стаж на военнослужещ от 01.03.1987г.-до 01.03.1997г. Посочва
писмо с per. № 13-00-2916 / 29.09.2015г. на
Министерство на отбраната на РБългария, според което
:„ Поделение № ***-София /С променен военнопощенски
номер 13040 през 1992г. е База за експлоатация, поддържане и ремонт на
автоматизираната система за оповестяване на Гражданска отбрана от състава на
Гражданска защита на Р България. Съгласно удостоверение № 369 / 08.08.1997г. издадено от ръководителя на поделение № *** е
прослужил на щатна длъжност в описаното поделение-от 01.03.1987г.-до
11.08.1997г. Именно този стаж, според оспорващия е прослужен
на кадрова военна служба, не е вписан и / или е погрешно зачетен и погрешно
изчислен като трудов стаж от 3-та категория труд, вместо да бъде зачетен и
изчислен - като стаж , положен при 1-ва категория труд. .
Твърди
още, че настоящия случай попада в
хипотезата на чл. 69, ал.6, КСО, според която :„Служителите на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните
работи, изпълняващи някои от дейностите
по чл. 17, ал.2 , т.6 от ЗМВР, придобиват право на пенсия при навършване
на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж , от
които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.
Оспорващият твърди, че е осъществявал
оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване. А според
императивната разпоредба на чл. 17, ал.2 от НПОС: „ Осигурителния стаж по чл.
69, КСО се зачита за първа категория труд“.
На
следващо място, жалбоподателят е осъществявал през процесния
период дейностите регламентирани в приложимата за периода редакция на ЗМВР, което според оспорващия води до извода за приложимост на чл. 69, ал. 6
КСО. От регламентираните дейности в чл. 52д на ЗМВР, реално
осъществяваните от жалбоподателя са: по ал. 2 ,б. „б „ : „ предупреждение и
оповестяване при бедствия“; дейност по б. „д" : „ оперативна защита при
наводнения ; дейност по б. „ ж" : „
обучение на населението за начините на поведение и действие при бедствия и
прилагане на необходимите защитни мерки дейност по б."3":„
координиране на обучението за действие при бедствия“ ; дейност по б."и"
оказване на методическа и експертна помощ по защита при бедствия на
териториалните органи на изпълнителната власт.
Иска
се преизчисляване на размера на отпуснатата пенсия, като се отмени оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане и преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане
/ изменяне / на размера на отпуснатата пенсия № ********** от 10.04.2020г. - 6
/ 2020г. на Ръководител на ТП на НОИ, Ямбол при спазване на указанията по
тълкуване и приложение на закона, дадени в настоящото решение.
В съдебно заседание, оспорващият се явява
лично и с адвокат В. М. от САК, поддържа
депозираната
жалба. Заявява, че всички
събрани по делото доказателства, писмени и гласни такива, включително и
даденото експертно заключение, установява, че полаганият от Т. Д. труд в
съответното поделение за процесния период следва да
бъде зачитан за първа категори, тъй като категорично
подробно описаните от свидетелите и изпълнявани непосредствено от него
дейности, прякото му участие и изпълнение на всички дейности, както са описани
по вид и обем, влизащи в непосредствения обем на неговите трудови задължения на
заеманата длъжност „Механик по ремонта на АСО“, са такива, предвидени в двете
цитирани редакции в Закона за МВР, съответно чл. 52г и чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.
3, и следва да доведат извод, че са налице основания за прилагане на
по-благоприятния режим, визиран в чл. 69, ал. 6 от КСО. Моли да бъдат присъдени
разноски.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ, Ямбол, редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт С.М., редовно упълномощена. Оспорва
жалбата като неоснователна. Заявява, че поддържа
писменото становище, което е приложено по делото. Счита, че писмените
доказателства, които са представени са
достатъчни и изясняват каква категория труд трябва да бъде лицето.
Акцентува за допълнителните
споразумения, в които е посочено мястото на работа, в Сервизна група. Представя
писмени бележки. Иска и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ЯАС, като
взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Видно
от приложената като доказателство административна преписка жалба с вх. №
Ц1012-28-132/16.09.2020 г. на Т.И.Д. с ЕГН ********** ***, е депозирана против
разпореждане № 25/прот.№Н01138/10.04.2020г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е изменена
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2019г. пожизнено по чл.99,
ал.1, т.2, б “д“ от КСО, във връзка с §22ц от ПРЗ на КСО.
Жалбоподателят, счита че е допусната
грешка при изчисляване размера на личната пенсия, като периода от 01.03.1987г.
до 11.08.1997г. е приет за трета категория труд, а не за първа категория труд,
което според лицето е довело до грешно изчисляване размера на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Моли да се отмени разпореждане № 25/npoт.№N01138/10.04.2020г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол и да се преразгледа отново.
Със Заявление №Ц
2113-28-1230/18.12.2019г. Т.Д. е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО.
С Разпореждане № 4/npот.№N01003/03.01.2020г.
на ръководителя на пенсионно осигуряване е отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 13.12.2019г. пожизнено по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, при навършена
възраст 64г., 01 м. и 24 дни и следния осигурителен стаж:
I кат. Труд - 6г. 01м.и 24 дни
ІІІкат. Труд - 38г., 03м. и
13 дни
На основание чл.104 от КСО общ
осигурителен стаж превърнат в ІІІ категория труд е 48г., 06м. и 13 дни.
След като са представени Удостоверение
Обр.УП 3-№5313/05.08.2013г. от Държавна агенция
„Архив“, Отрязък от осигурителна книжка за периода от 15.04.1998г. до
14.01.1999г. и Удостоверение Обр. УП -2 №
818000-595/20.12.2019г. от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР
- Ямбол е издадено Разпореждане № 25/npoт.№N01138/10.04.2020г.,
с което е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, във връзка с
§22ц от ПЗР на КСО и е определена пенсия в размер на 631.03/шестстотин тридесет
и един лева и 0.3 стотинки/.
Адм. орган цитира
изменения на Закона за Министерството на вътрешните работи, според който
осигурителният стаж се зачита от първа категория , ако лицата са изпълнявали
някоя от длъжностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в”, "г",
"д" и "е" от ЗМВР (отм.);, впоследствие изменени на
дейности по чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР (отм.);, а след изменението с ДВ,
бр. 53 от 2014 г. дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на Т. Д., превърнат
към трета категория, възлиза на 48 години, 05 месеца и 12 дни. Адм. Орган приема, че при подаване на заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не са представени
документи, с които да се потвърди, че за периода от 01.03.1987г. до
11.08.1997г.са упражнявани дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, а именно:
неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и
операции по издирване и спасяване, и химическа, биологична и радиационна защита.
Мотивира акта си и с това, че според разпоредбите на чл. 40 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителния стаж се установява с данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец. За кадровите военнослужещи продължителността на
осигурителния стаж се вписва в книжка за служебния (трудовия) стаж на кадровия
военнослужещ, издадена от Министерството на отбраната.
По делото беше изслушана СИЕ и впоследствие
бяха поставени и допълнителни въпроси към вещото лице. Заключението и по първата
експертиза е прието като неоспорено от страните. Вещото лице е категорично, че от предоставените документи удостоверяващи
осигурителен стаж, осигурителен доход и допълнителни споразумения към трудов договор,
жалбоподателя Т.Д. през процесния период от
01.03.1987г. до 11.08.1997г., на длъжност „Механик на ремонтна на АСО“ с място
на работа поделение 13040 гр. София - Сервизна група регион Ямбол, не е
изпълнявал кадрова военна служба, респ. не е сключвал договор за кадрова военна
служба. На основание чл. 134а от ЗОВС правоотношението по изпълнение на
военната служба възниква въз основа на договор за военна служба, който се
сключва с министъра на отбраната. Към процесния
период, служба ’’Гражданска защита“ е била военизирана, поради което стажът на
лицата, работещи в тази служба, се зачита като стаж на кадрови военнослужещи,
ако са изпълнявали дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в”,
”г", ”д” и ”е" от Закона за МВР. В изпълнение на длъжността „механик
по ремонта на аварийна система за оповестяване АСО към „Гражданска защита“, не
е налице полаган труд в изпълнение на дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви
"в”, ”г”, "д" и "е" от Закона за МВР. Предвид това,
придобитият трудов стаж за процесния период от
01.03.1987г. до 11.08.1997г. в поделение 13040 гр. София, не следва да бъде
приравнен на трудов стаж на кадрови военнослужещ. Според вещото лице не се установява
наличие на документи, от които да е видно и доказват, че за процесния
период от 01.03.1987г. до 11.08.1997г. жалбоподателя Т.Д. на длъжност „механик
на ремонта по АСО“, с място на работа поделение *** гр. София, Сервизна група,
регион Ямбол, е извършвал дейности, които да са били свързани с пряко и
непосредствено участие в неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна
защита при наводнения и операции по издирване и спасяване; химическа,
биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни
вещества и материали, и овладяване на екологични инциденти по чл. 52д, ал. 2,
т. 1 в,г,д,е от ЗМВР (отм.), сега чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
От заключението на
вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно,
всестранно и пълно е видно, че жалбоподателя Т.И.Д. не е осигуряван при първа
категория труд и длъжностите, които е изпълнявал не попадат в кръга на лицата
по отношение на които се прилагат разпоредбите чл. 69 от КСО. Изчисленията са към датата на Разпореждане № 25 от
10.04.2020г., на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с
което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя
Т.И.Д. и определена в размер на 631,03 лв. Положеният труд от Т.Д. за процесния период от 01.03.1987г. до 11.08.1997г. във
военизираната структура поделение № 13040 е 10 години, 5 месеца и 10 дни.
По делото, по искане на оспорващия бяха
допуснати и разпитани като свидетели – две лица, работили през процесния период в поделение 13040, София, които да уточнят обстоятелствата какви по вид дейности
са влизали в обема на преките служебни задължения на оспорващия Т.Д. и в какви
мероприятия по занятие и по силата на трудовата му дейност „Механик по ремонта
на АСО“ е изпълнявал за посочения период в посоченото поделение. Съдът допусна до разпит свидетелите, тъй като
от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция
“Държавен военноисторически архив“ беше посочено, че не се съхраняват
длъжностни характеристики. Отделно от
това с писмо /стр. 193/ на директор на
дирекция“Административно и информационно обслужване“ към Министерство на
отбраната до Т. Д., по негово искане са представени 8 броя допълнителни
споразумения към трудов договор № 269/20.09.1990г., като е посочено че други документи не се
съхраняват в архива на министерството. Свидетеля Р. заяви, че работят заедно от 1987 г. в поделение
***. В София се намира това поделение, Д.
бил „Механик по АСО“, а той ръководител на група. Дейностите, които влизали в
обема на преките му служебни задължения, които изпълнявал в този период в това
поделение, първо основно били експлоатация, ремонт на АСО – автоматизираната
система за оповестяване, второ заяви най-общо участие във всички мероприятия по
бедствия, аварии, катастрофи, наводнения, обледявания,
пожари, всичко.
Но основната задача на Т. Д. е била предупреждения
и оповестяване при бедствия. Ръководителят на място имал екип. Участник в екипа
е например Д. и други негови колеги, цял
екип и всеки от тях има определени
конкретни задължения. Техниката, с която се осъществява комуникация от ТИЦ-а в
Ямбол, се извършвала от него.
Свидетелят В.Я., работел за кратко
време от 1988г. около година. Също общо посочи, че Д. е извършвал действия
оперативна защита при наводнения, при бедствия, наводнения, пожари. Извършвал е
организация, отиване на терен на място, работа на място по отстраняване на
бедствието заедно със създаден щаб, които участват. Експлоатация на тази
система за оповестяване, която трябваше да бъде винаги в готовност и при
бедствие трябваше чрез определени сигнали да се задейства-това влизало в
пряката дейност на Д..
По настояване на
оспорващата страна се поставиха допълнителни задачи на ВЛ, което при условия
на вероятност трябваше да изчисли ако попада полагания от оспорващия труд в първа категория,
как би се променил осигурителния му стаж при пенсиониране.
По делото е приета
цялата преписка по издаване на оспорения адм. Акт.
Представиха се и 8 броя споразумения към трудови договори, представени от директор на дирекция“Административно и информационно
обслужване“ към Министерство на отбраната. Отделно от това с писмо от държавна
агенция „Архиви“ от 02.03.2020г. до ръководител „ПО“ при ТП на НОИ, Ямбол е
посочено, че разплащателни ведомости на поделение 13040 не са предадени за съхранение в
дирекция „ДВИА“.
С оглед така установената фактическа обстановка, ЯАС, трети състав прави следните правни изводи: жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 145 ал. 1от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията
за това са следните: Предмет на съдебен контрол е решение № Решение
№ Ц2153-28-36 от 02.10.2020г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №
Ц1012-28-132/16.09.2020г. против
Разпореждане № 25/прот. № N 01138/10.04.2020г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2019г. пожизнено по чл.
99 ал. 1 т. 2, б“д“ от КСО, във вразка с пар. 22ц от ПЗР на КСО.
В случая
основният въпрос, който се поставя и следва
да бъде изяснен е този, дали за процесния период от 01.03.1987г. до
11.08.1997г., на длъжност „Механик на ремонтна на АСО“ с място на работа
поделение *** гр. София - Сервизна група регион Ямбол, е отговарял на
условията за пенсиониране при първа категория труд.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО
държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона
за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за
пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по
чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване
на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от
които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените
закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като
военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 69, ал. 10 КСО, съгласно която
право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 на чл. 69 от КСО имат и лицата,
които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, 5 и 5
а, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са
извършвали дейностите по ал. 6, която разпоредба и към настоящия момент е в
сила.
Във връзка с последващи
изменения на Закона за Министерството на вътрешните работи, осигурителният стаж
се зачита от първа категория , ако лицата са изпълнявали някоя от длъжностите
по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в”, "г", "д" и
"е" от ЗМВР (отм.);, впоследствие изменени на дейности по чл. 52, ал.
2, т. 8 и 9 от ЗМВР (отм.);, а след изменението с ДВ, бр. 53 от 2014 г.
дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
Дейности по чл. 52д, ал. 2, т. 1,
букви "в", "г", "д" и "е" от ЗМВР
(отм.); са: по буква "в" операции по издирване и спасяване, по буква
"г" провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни
работи при бедствия, по буква "д" оперативна защита при наводнения,
по буква "е" радиационна, химическа и биологична защита при инциденти
и аварии, свързани с опасни вещества и материали. Дейности по чл. 52, ал. 2, т.
8 и 9 от ЗМВР (отм.); са: по т. 8 неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна
защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, по т. 9 химическа,
биологична и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни
вещества и материали и овладяване на екологични инциденти. Дейности по чл. 17,
ал. 2, т. 6 от ЗМВР са неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна
защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа,
биологична и радиационна защита, .
От събраните по делото писмени
доказателства при подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст не са представени документи, с които да се потвъди, че за периода от 01.03.1987г. до 11.08.1997г.са
упражнявани дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, а именно: неотложни
аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по
издирване и спасяване, и химическа, биологична и радиационна защита
Според разпоредбите на чл. 40 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителния стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. За кадровите
военнослужещи продължителността на осигурителния стаж се вписва в книжка за
служебния (трудовия) стаж на кадровия военнослужещ, издадена от Министерството
на отбраната.
По делото
липсват преки доказателства от вида на посочените такива в чл.
40, ал. 1 от НПОС за
изпълнение на посочените дейности. Длъжностната
характеристика е документ, който обективно отразява характера и условията на
труд. Последните два критерия изрично са посочени в разпоредбата на чл. 104,
ал. 1 КСО, като определящи при категоризацията на труда. Както се установи,
такива не се съхрянават в дирекция „ДВИА“. Данни
за изпълнение на дейностите от оспорващия няма и в изплащателните
ведомости и други разходооправдателни документи, вкл.
договори за възлагане по см. на чл.
40, ал. 3 от НПОС. В този
смисъл съдът позовавайки се на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради липса на друг способ за
установяване на правно значимите обстоятелства, прие че доказването им може да се
извърши със свидетелски показания. В пенсионното производство , което е
административно по своя характер, са приложими правилата на АПК и когато
липсват не по вина на оспорващия доказателства отнасящи се към характера на
изпълняваната работа и трудовата функция, от които документи да зависи
преценката за категорията на положения труд, установяването им може да стане с
всички допустими на основание чл. 171 от АПК доказателствени
средства, вкл. свидетелски показания. Съдът намира за необходимо да уточни, че
в случая не става дума за установяване на категория труд със свидетелски показания, а за установяване
на условията и дейностите, в които е участвал оспорващия, като се има предвид
липсата на длъжностни характеристики за заеманата от Д. длъжност.
Но и
от допуснатите гласни доказателства, не се
установи конкретно участие в дейности по чл. 17 ал. 2 т. 6 от ЗМВР, свидетелите
не посочват конкретни във времето спасителни операции. Нещо повече свидетелите
се обединяват, че дейностите,
които влизали в обема на преките му служебни задължения, които изпълнявал в
този период в това поделение, първо основно били експлоатация, ремонт на АСО –
автоматизираната система за оповестяване. Както се посочи няма представени писмени доказателства/например
заповеди за участие в конкретни спасителни операции за определен период / за
пряко участие на длъжността, на заемащият я Д., в операции по неотложни
аварийно – възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции
по издирване и спасяване; химическа, биологическа и радиационна защита при
инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали и овладяване на
екологични инциденти. От друга страна инцидентно участие на в аварийно -
спасителни работи и мероприятия не води до извод за системност на извършваната
дейност, която да може да се квалифицира като такава, отговаряща на условията
посочени в чл.
69, ал. 6 от КСО. В този смисъл свидетелските показания
кореспондират и с представените 8 броя допълнителни споразумения към трудов
договор № 269/20.09.1990г., касаещ периода
03.07.1995г-10.07.1997г. сключен между Началника на поделение 13040, София и Т.Д.-работник,
на работа в под. ***, сервизна група в регион Ямбол, на длъжност „механик по
ремонта на АСО“, видно от които е посочена категория персонал-трета.
Следва да се има предвид, че видно от адм.
преписка, адм. орган е проявил активност и е изисквал налична документация, касаеща трудовото досие на оспорващия. Оспореното решение
е произнесено въз основа на
представените към момента на издаване на оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане документи.
В заключение вещото
лице е категорично-Придобитият трудов стаж за процесния
период от 01.03.1987г. до 11.08.1997г. в поделение 13040 гр. София на
длъжността „механик по ремонта на аварийна система за оповестяване АСО към
„Гражданска защита“ не следва да бъде приравнен на трудов стаж на кадрови
военнослужещ, тъй като не е налице полаган труд в изпълнение на дейностите по
чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в", ”г", "д" и
"е" от Закона за МВР, не е изпълнявана кадрова военна служба, респ.
не е сключван договор за кадрова военна служба. Положеният труд от Т.Д. за процесния период от 01.03.1987г. до 11.08.1997г. във
военизираната структура поделение № *** е 10 години, 5 месеца и 10 дни. Предвид представените по делото
документи е видно, че жалбоподателя Т.И.Д. не е осигуряван при първа категория
труд и длъжностите, които е изпълнявал не попадат в кръга на лицата по
отношение на които се прилагат разпоредбите чл. 69 от КСО. В този смисъл решението, с което е
отхвърлена жалбата на оспорващия против разпореждането за отказ за отпускане на
пенсия за ОСВ се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
По изложените по-горе съображения жалбата се явява неоснователна и доказана, поради
което следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл. 143
ал. 1 от АПК, оспорващият следва д а заплати юрисконсултско
възнаграждение на адм. орган в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното, ЯАС
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на Т.И.Д. ***, представляван от адвокат В.М.-САК, със
съдебен адрес ***, * срещу Решение №
Ц2153-28-36 от 02.10.2020г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №
Ц1012-28-132/16.09.2020г. против
Разпореждане № 25/прот. № N 01138/10.04.2020г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2019г. пожизнено по чл.
99 ал. 1 т. 2, б“д“ от КСО, във вразка с пар. 22ц от ПЗР на КСО.
Осъжда Т.И.Д. ***,
да заплати на ТП на НОИ, Ямбол сумата от 100/сто/
лева, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/не се чете