Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Пензов | |
въз основа на Закона и доказателствата и на основание чл.343, ал.3, пр.4, б.„а”, пр. 2 във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във връзка с чл.78а ал.1 от НК, СЪДЪТ П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимата К. И. Г. - [дата на раждане] в [населено място] ЕГН [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че на 07.05.2014 г., около 09.30 часа на пешеходна пътека на ул.„Александър Стамболийски“ в [населено място], в близост до ул. „Цар Асен“, в посока на движение от Кооперативния пазар към Младежкия дом, като правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/, категория „В“, управлявайки собствения си лек автомобил, марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] , със скорост 40,6 км./час, е нарушила правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората“; - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“; - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като в резултат на това е предизвикала пътно – транспортно произшествие – с преден десен ъгъл на капака на лек автомобил, марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] е ударила в лявата ръка пресичащата платното за движение по пешеходна пътека пешеходка М. Е. К. от [населено място], при което по непредпазливост й е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, което е довело до трайно затрудняване в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК във връзка чл. 5, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като на основание същия законов текст във връзка с чл.78а ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност, като й налага административно наказание “глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева. На основание чл.343г от НК лишава подсъдимата К. И. Г. от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. ОСЪЖДА подсъдимата К. И. Г., да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата 1176 (хиляда сто седемдесет и шест) лева, представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Благоевград в 15 дневен срок, считано от днес за всяка от страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който против К. И. Г. - [дата на раждане] в [населено място], живуща в същия град, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН [ЕГН] е повдигнато обвинение за това, че на 07.05.2013 г., около 09.30 часа на пешеходна пътека на ул.„Александър Стамболийски“ в [населено място], в близост до ул. „Цар Асен“, в посока на движение от Кооперативния пазар към Младежкия дом, като правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/, категория „В“, управлявайки собствения си лек автомобил, марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] , със скорост 40,6 км./час, е нарушила правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората“; - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“; - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като в резултат на това е предизвикала пътно – транспортно произшествие – с преден десен ъгъл на капака на лек автомобил, марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. 0 Е 50 63 КК е ударила в лявата ръка пресичащата платното за движение по пешеходна пътека пешеходка М. Е. К. от [населено място], при което по непредпазливост й е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, което е довело до трайно затрудняване в движението на горния ляв крайник за срок по – голям от 30 дни, като деянието е квалифицирано от обвинението, като престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а”, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б., поддържа обвинението. Намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, като от доказателствата събрани по делото се установява осъществяване на непредпазливото престъпление от страна на подсъдимата. Сочи съображения, по които не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице М. по първоначално назначената авто-техническа експертиза, а на следва да се кредитира заключението по повторната такава експертиза, изготвена от вещите лица Н. и М.. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и осъдена за извършено престъпление, като предвид установения превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - добрите характеристични данни на подсъдимата, липсата на криминални прояви, чистото съдебно минало, младата възраст, както и липсата на съставомерни имуществени вреди и предвид предвиденото от законодателя наказание за такова деяние, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 5 години да бъде приложен института на освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, като й се наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер от 1000 лева. Подсъдимата не се явява лично в съдебното заседание, но се представлява от договорен защитник, който излага пледира, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраният по делото доказателствен материал не се установява поведение на подсъдимата, което да бъде квалифицирано като престъпление, извършено по непредпазливост, тъй като видно от представеното експертно заключение от вещото лице М. ударът между автомобила, управляван от Г. и пострадалата К. е бил непредотвратим и в т. н. „опасна зона“. Сочи, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещите лица Н. и М., тъй като същото е неясно и не отговаря в пълнота на поставените им въпроси. Също така намира показанията на пострадалата К. за необективни, тъй като същите са в противоречие с показанията на свидетелите Б. и Х., който са очевидци на инцидента. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимата. В хода на наказателното производството пред съда, в качеството й на страна е конституирана в качеството на частен обвинител пострадалата М. Е. К.. Същата в съдебно заседание се представлява от повереник – адв. Н., който поддържа обвинението, намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин и моли съдът да постанови съдебен акт при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Съдът като съобрази събраният доказателствен материал, доводите и изявленията на страните и прецени доказателствата в тяхната взаимна връзка и поотделно, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата К. И. Г. е [дата на раждане] в [населено място], живуща в същия град, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана с ЕГН [ЕГН]. Видно от писмо рег. № 5127 от 05.02.2014 г. на ОДМВР, Сектор Пътна полиция – Б. е, че същата е правоспособен водач кат.В, придобита през 2008 г. (л.115 от ДП), като съгласно справка в централна база КАТ е собственик на лек автомобил Тойота Ярис с рег. [рег.номер на МПС] , тъмно син металик, считано от 27.09.2012 г. (л.123 от ДП). На 07.05.2013 г., около 09.30 часа, обвиняемата К. И. Г. управлявала лекия си автомобил, марка „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] , като се движела със скорост около 40,6 км/ч. по бул. „Александър Стамболийски“ в [населено място] в посока от Кооперативния пазар към Младежки дом – Б.. В автомобила до нея на предната дясна седалка пътувал нейният баща - свидетеля И. Ф. Б., като на задната седалка било и детето на последната. В същото време по ул.“Цар Асен“ в посока бул.“Александър Стамболийски“, от лявата страна по тротоара пеша се движела свидетелката М. Е. К.. Същата когато приближила кръстовището между двете улици и преди да стъпи на стоящата пред нея на пътя пешеходна пътека тип „Зебра“ за да пресече бул. „Александър Стамболийски“ точно срещу книжарница „Дъга“ се спряла за да се огледа за преминаващи автомобили, като първоначално погледнала на ляво в посока кооперативния пазар, като установила, че от там бавно приближава лек автомобил, управляван от подсъдимата Г., като същият се намирал пред М. и се движел в посока Младежкия дом, след което погледнала надясно и видяла, че към пешеходната пътека по която следвало да пресече се приближава бавно друг лек автомобил, управляван от свидетеля Х.. Свидетелката К. след като се убедила, че свидетеля Х., управлявайки лекият си автомобил я е възприел и има готовност да спре пред пешеходната пътека решила да премине по същата, като направила крачка и стъпила на пътното платно. След като свидетелката К. направила няколко крачки по пътното платно и вече се намирала в близост до средата на лентата за движение, на около третото обозначение на пешеходната пътека тип „Зебра“, се чул силен шум от спиращи гуми от автомобила на подсъдимата, която същата се опитвала да спре, след което автомобила ударил пострадалата в областта на ръката с преден десен ъгъл на капака на автомобила. Пострадалата К. усетила удара в областта на кръста над таза, след което паднала на земята до автомобила, за известно време изгубила ориентация, като се съвзела осъзнала, че лежи на пътното платно, а над нея стояли хора, които не познавала и които говорели. Непосредствено след мястото на удара автомобила Тойота Ярис на подсъдимата Г. спрял, от него излезли свидетелят Б. и подсъдимата, отишли при пострадалата за да установят как е. Подсъдимата се обадила на тел.112 за да съобщи за случилото се, като след това вдигнали пострадалата К. и я поставили да седне в лекият автомобил на подсъдимата. В този момент свидетелят Х., като видял, че при пострадалата се струпали много хора, който искали да й помогнат решил, че няма нужда да спира и продължил движението си с автомобила в посока кооперативния пазар. След кратко време на място пристигнал полицейски патрул в състав свидетелите В. и З. и линейка с екип на ЦСМП – Б.. Пострадалата била качена в линейката и отведена за преглед в МБАЛ – Б., където и била настанена в травматологично отделение. Свидетелите В. и З. провели разговор с подсъдимата, изпробвали я с техническо средство за употреба на алкохол, след което издали и талон за медицинско изследване № № 0358328 от 07.05.2013 г. и бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а от свидетеля Б. били снети писмени обяснения. От показанията на свидетелката К. се установява, че е пострадала от ПТП, като на 07.05.2013 г. на път за работа се спускала по левият тротоар на ул.“Цар Асен“ към ул.“Александър Стамболийски“ при бившия ресторант „Златното пиле“, който е на кръстовището от дясната страна по посока на движението й. Когато стигнала до бул.“Александър Стамболийски“ преди да пресече се огледала, най-напред от лявата страна дали не идва кола и в далечината видяла идваща кола, но била доста далеч. Имало автомобил от дясната страна, като човекът в автомобила й дал знак да мине и когато била на третото означение на пешеходната пътека „Зебра“ в посока на движението си, в един момент почувствала удар и след това нищо не си спомняла. Усетила удара в кръста над таза, за миг си помислила какво става и след това нищо не помни. В един момент усетила, че лежи на пътното платно, но не може да съобщи след колко време е станало това, а над главата й имало хора, които не познавала и които разговаряли. Хората започнали да се суетят и усетила, че искат да я преместят, а пострадалата им казвала да я оставят, защото я боли. Установява, че усещала невероятни болки в главата от лявата страна, в кръста, в задната дясна раменна част и силна болка в основата на врата. Сочи, че се съвзела в линейката, която я откарала в Бърза помощ. Там я закарали на скенер, след което била настанена в ортопедично отделение за определени манипулации. На следващият ден в Болницата била посетена от подсъдимата и нейния баща – свидетеля Б., където същите й обяснили, че са притеснени, подсъдимата се извинила и казала, че съжалява и й предложили да поемат лечението и възстановяването. В следствие на инцидента, свидетелката установява, че получила счупване на ключицата, поради което един месец носела каиши ходила на проверки, имала трудна подвижност и силни болки в кръста. Сочи също, че някакво нормално раздвижване и възстановяване към обичайните дейности в долната част на тялото придобива към настоящия момент, все още имам затруднения в подвижността на лявата ръка, доколкото да извършва обичайните неща, които по принцип човек върши с двете си ръце. Била в болнични до 10.06.2013 г., след което трябвало да отиде на работа, защото с оглед длъжността която заемала следвало да осъществи служебните си задължения. Свидетелят В. с показанията си установява, че с колегата си З. бил извикан при ресторант „Златното пиле“ на кръстовището с ул. „Цар Асен“ за пострадал пешеходец. При пристигане на място местопроизшествието не било запазено, разговаряли с водачката Г., пострадалата не била на място, защото бил дошъл екип от Спешен център и я били откарали там. Свидетелят не може да съобщи точната дата, година и час, но съобщава, че по случая е изготвил докладна записка, където случаят е описан. Спомня си, че колата на Г. била изместена вляво на автобусната спирка на уширението, като на място с подсъдимата били нейният баща и малко дете. Към момента на произшествието очевидци не били открити. Свидетелят сочи, че предявената му докладна записка по случая е писана и подписана от него. Свидетеля З. установява, че си спомня за случая, който представлявал пътно-транспортно произшествие в района на „Златното пиле“. Въпросния ден бил на работа със свидетеля В., като били изпратени на ПТП с пострадал пешеходец. На място имало автомобил „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] , който бил преместен, имало младо момиче с дете и баща й. Госпожата, която била блъсната не била на място, а транспортирана с линейка в ЦСМП. Водачката на автомобила била изпробвана за алкохол и дала кръв за кръвна проба, като свидетелят и свидетелят В. изчакали на място дежурна следствена оперативна група, която извършила процесуално следствените действия, които не са от тяхна компетенция. Сочи , че не ходил при пострадалата в ЦСМП, не помни дата, година и час, но съобщава, че името на пострадалата било К.. Автомобилът на пешеходна пътека „Зебра“ с предна дясна част е ударил пострадалата, като на място имало едно момче, но няма спомен за очевидци на произшествието. Сочи, че от съседен офис били видели колата, като свидетелят установява, че не е съставял документи по случая. Свидетелят Б. установява, че е баща на подсъдимата К. Г., като въпросния случай бил през месец май 2013 г., когато пътували с автомобила на подсъдимата по бул.“Александър Стамболийски“, в посока от пазара към Младежкия дом, на около метър от тротоара. В колата били свидетелят, който седял отпред от дясно, подсъдимата, която управлявала автомобила и нейното дете. Подсъдимата управлявала автомобила бавно, защото се движела в града и докато карала на пешеходната пътека намалила и внезапно отстрани се явила пострадалата жена и се ударила с ръката в стъклото отстрани, завъртяла се и паднала. Ударила се с лакътя върху предното стъкло, като в тоя момент подсъдимата спряла. Вдигнали пострадалата жена и я сложили на седалката на колата да седне, дошли полицаите и линейката, след което я качили в линейката. Установява също, че полицаите видели, че не е одраскана колата, изместили я на отсрещното платно, за да не пречи и да направят протоколите. Сочи също, че Бърза помощ дошла бързо, попитали го дали пострадалата е повръщала и свидетелят отговорил, че е в съзнание и не е повръщала, но казва че я боли ръката. Първо на място дошла полицията, дошли веднага защото са били наблизо и след това дошла Бърза помощ, като подсъдимата се обадила на телефон 112. Свидетелят установява, че двамата с подсъдимата вдигнали пострадалата К. и сложили на седалката. Ударът в колата бил в стъклото в колонката, от дясната страна, където имало вдлъбнато, което си стои още и не е оправено, като това станало на излизане от пешеходната пътека и внезапно се появила пострадалата. Свидетелят установява също, че на място в посока на движението на автомобила пред пешеходната пътека има на тротоара има едно голямо дърво и един стълб, струпани точно на ъгъла. В насрещната лента за движение, нямало движение и не си спомням да е имало друга кола, както и не е имало спряла кола преди пешеходната пътека. Свидетелят Бакалски сочи, че към момента на произшествието е работил в заложна къща, находяща се на бул.“Александър Стамболийски“ № 5/3 над книжарница Дъга. Една сутрин чул шум от спирачки, съпътстван от удар. Излязъл от офиса да види какво става и видял, че на около 20 метра от него, след пешеходната пътека, която била на около 3-4 метра от офиса му има спрял автомобил, тъмно син на цвят, „Тойота Ясис“. Свидетелят не видял паднал човек, но като се струпали хора разбрал, че е станало нещо, след което влязъл в офиса да разговаря по стационарния телефон и не може да каже какво е станало. Свидетеля Х. с показанията си установява, че знае за случая. На 07.05.2013 г. около 09.30 часа управлявал автомобил „Пежо 307“ с рег. [рег.номер на МПС] по бул.“Александър Стамболийски“ в Б., в посока от Младежкия дом към пазара. Движел се бавно, с около 30 км/ч и когато наближил кръстовището на бул.“Александър Стамболийски“ с ул.“Цар Асен“ видял, че срещу него, в отсрещното платно се движи лек автомобил „Тойота Ярис“, син с две врати, с рег. [рег.номер на МПС] , който се управлявал от младо момиче. По преценка на свидетеля автомобила се движил със скорост около 30 км/ч, като точно преди кръстовището има пешеходна пътека, на която по това време не преминавали пешеходци. Свидетелят видял, че на тротоара от към ул.“Цар Асен“ стой една жена, на около 50 години, която не била стъпила на самата пътека. Подсъдимата намалила скоростта си пред пешеходната пътека, но изведнъж свидетеля видял удар, като пешеходката се блъснала с ръката си в дясната част на автомобила в областта на дясната греда до предното панорамно стъкло. Свидетелят видял, че жената паднала на около 1,30 метра след пешеходната пътека, гледано от посоката на движение на синия автомобил към Младежкия дом. При падането си жената се обърнала и паднала странично на земята, а синият автомобил спрял на около 2,40 метра след мястото на удара. Свидетелят сочи, че водачката заедно с нейният спътник веднага излезли от автомобила и се притекли на помощ на пострадалата жена, като отишли при нея и започнали да я вдигат от земята. Свидетелят след като видял, че се притичат на помощ на пострадалата много лица, решил да продължи пътя си и отминал, като не може да съобщи какво е станало след това. От извършеният на място оглед и съставеният в тази връзка протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2013 г. се установява, че в мястото на ПТП, представляващо кръстовището на бул.“Александър Стамболийски“ и ул.Ц. А.“, като от дясната страна на последната улица, гледано с лице към същата има пешеходна пътека тип „Зебра“ с ширина от 3,5 метра, като средата на пешеходната пътека се намира на 2,46 метра от тротоара. Пътят е двулентов с по една лента за движение във всяка посока, като маркировката между двете ленти е бяла, непрекъсната линия. Широчината на лявата лента за движение, в която се е движил автомобила на подсъдимата от бордюра до балата осева линия е 3,10 метра, а на дясната лента за движение от тротоара до бялата осева линия е 3,29 метра. По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която е, че на пострадалата М. Е. К. в резултата на претърпяното ПТП е получила травматични увреждания, както следва: счупване на лявата ключица, контузия на главата и навяхване на шията. Установените травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава в предоставените материали, а именно при ПТП. Счупването на ключицата в лява, поради анатомичната й и функционална свързаност с горния крайник е довело до трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни, а останалите травматични увреждания в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Проведено е било тридневно болнично лечение и поставяне на мека имобилизация за срок от 30 дни по отношение на счупването на лява ключица. От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство автотехнчиеска експертиза, изготвена от вещото лице М. се установява, че в момента на възникване на опасността отстоянието от автомобила, управляван от подсъдимата до мястото на удара с пострадалата пешеходка е около 6,82 до 5,58 метра, пътят изминат от последната е около 1 метър след началото на пресичането и последвалото блъсване от автомобила. Пешеходката първоначалния контакт с предна дясна част на автомобила е осъществила с лявата си страна при вдигнат ляв крак, в следващ момент десният крак е блъснат с от бронята на автомобила, след което пешеходката е паднала лявата си страна върху предения капак, след което тялото й се плъзнало и вероятно с левия лакът се е блъснала в предна дясна колонка на автомобила, причинявайки хлътване на колонката и в последствие тялото на пострадалата е паднало от дясно на движещия се в спирачен режим лек автомобил. Вещото лице приема, че мястото на блъсване се намира на уличното платно в дясната лента за движение по посока към Младежкия дом, извън пешеходната пътека на около 1 метър от десният бордюр към уличното платно по посока на движение на автомобила, като скоростта на движение на автомобила в района на ПТП е начална скорост и скоростта в мястото на удара е 30 км/ч. Като причина за възникване на ПТП сочи, че възникналата опасност е от субективен характер, като преди пресичане на пътното платно пешеходката не се е огледала наляво, където в опасна близост към нея се е движил автомобила на подсъдимата, като от този момент нататък водачът е нямал техническа възможност да спре преди мястото на сблъскване. Станалото ПТП не би станало ако пешеходката преди предприетото пресичане на уличното платно се бе огледала добре в двете посоки, при което би видяла приближаващият от ляво лек автомобил, респ. бе го изчакала да премине, след което бе извършила пресичането на уличното платно без последствия. В момента на започналото пресичане – началото на възникване на опасността, ПТП е станало непредотвратимо чрез спиране. В съдебно заседание вещото лице сочи, че ударът е концентриран в дясната предна колона на автомобила, като същият е ексцентричен, страничен, след удара се получава едно завъртане на тялото и падане вдясно. След това автомобилът е продължил известно разстояние и е спрял. Сочи, че гледано от страна на водача посока към Младежкия дом, приближавайки пешеходната пътека, на място има едно декоративно дърво на около половин метър от бордюра и до него метален стълб, като той идва в началото на пешеходната пътека, ако се гледа в същата посока. В един момент даден пешеходец може да е зад дървото и да не се вижда, защото дънерът е достатъчно голям, да скрие пешеходеца. Според вещото лице ударът в опасната зона може да е съвкупност, наслагване на обстоятелства – придвижване напред, зад дървото има човек, който не се вижда, но в един даден момент човекът прави крачка към бордюра и след това тръгва по пешеходната пътека, като опасността започва да тече от първата крачка от бордюра към пътното платно на пешеходеца, като в случая съвпадат разстоянието на виждане и разстоянието на удара, които се сливат и стават за едно и също време. Сочи, че ако лицето тръгвайки, като стои и прави сметка да пресича с ляв профил към приближаващия автомобил и към дървото и се получава, че е малко скрито. Опасността започва да тече в момента, когато направи крачка към пешеходната пътека и няма възможност за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие от страна на подсъдимата, поради това че времето на движението на пешеходката е по-малко от необходимото време за реакция на водача. Водачът няма време да реагира за това време, тъй като пешеходецът прави това нещо за 0,8 секунди, а когато има съвсем неочаквано нещо, пешеходецът тръгва да пресича и в даден момент е бил невидим, а след това видим, което е от порядъка над 1,2 – 1,4 секунди, като от крачката до мястото на удара в първия случай е изминал 0,819 метра, а при другия 0,6 метра. Пешеходецът също не може да реагира, тъй като той е направил крачката, но ако преди да тръгне погледне наляво ще види в близост автомобила и няма да потегли, но това е предварителна реакция. Но потегли ли към пешеходната пътека, значи не е погледнал наляво за идващи автомобили. На отстояние един метър от края на бордюра е настъпил удара, като вещото лице сочи, че това е приел в следствие на наблюдение над трафика на местопроизшествието, тъй като няма обективни находки, например няма спирачни следи. Дървото се намира на 50 см от края на бордюра. Опасността започва да тече тогава, когато направи крачка към платното за движение. За да забележи пешеходката подсъдимата възприема опасността от пешеходната пътека при двете скорости на избрания темп на движение, единия е 6,82 метра, а другия е 5,58 метра. Това е от линията, мястото на удара но за тези около шест метра може да види пешеходката, но няма време да предотврати удара, защото опасната зона на нея е 14 метра. За това време със спиране не може да се предотврати удара. Може да се направи опит да се навие волана наляво, но отляво идват насрещни автомобили и може да стане още по-лошо. В случая вещото лице смята, че чрез промяна на траекторията на движение на автомобила времето за реакция и завъртане на волана е от порядъка на 1 секунда, а подсъдимата е разполагала с по-малко от една секунда, поради което ударът също е непредотвратим. Ширината на целия път е 6,65 метра, 3,29 метра е лява лента, 3,40 метра е дясната лента, където се е движила пешеходката. За да се удари в дясната колонка колата трябва да е в лявата част около метър и десет сантиметра. По делото е изготвена и повторна съдебна авто-техническа експертиза, изпълнима от две вещите лица – Н. и М., като от заключението на същата е възприето, че района на кръстовището на което на настъпило ПТП е от бул.“Александър Стамболийски“ и ул. „Цар Асен“, като участъка от пътното платно преди кръстовището по посока на движение на автомобила на подсъдимата е прав и равен на около 150 метра преди кръстовището, като е изграден и тротоар с ширина 2,70 метра, покрит с бетонови плочки, като на 0,51 метра от ръба на бордюра и на около 0,50 метра преди линията за начало на пешеходна пътека тип „Зебра“ има дърво с диаметър около 45 см., почти право и с височина до разклонение на клоните около 2 метра. На линията на дървото и преди него от посока на движение на автомобила на подсъдимата има монтиран метален стълб за улично осветление. Пешеходната пътека е с ширина 3,55 метра, като ръба на първата линия е на 0,08 метра мерено от перпендикуляра от бордюра в дясно, а края й е на 0,63 метра от ръба на бордюра по перпендикуляра, поради заобления преход между улиците в кръстовището. Според вещите лица началната скорост на автомобила на подсъдимата преди задействане на спирачната уредба е била 40,6 км/ч, а скоростта в момента на удара е 35,2 км/ч., като подсъдимата при виждането на пострадалата в началото на пешеходната пътека, оглеждаща се и готвеща се да пресича, не е предприела действия за спиране на лекия автомобил до състояние на покой преди пешеходната пътека, при наличие на техническа възможност за това, като причина за настъпване на ПТП са закъснелите действия на водачката на лекият автомобил по предприемане на спирането му преди мястото на удара. Според вещите лица механизмът на процесното ПТП е, че след като подсъдимата е управлявала лекият си автомобил по бул.“Александър Стамболийски“, в посока от Кооперативния пазар към Младежкия дом, в същото време пострадалата се е движила по десния тротоар на ул.“Цар Асен“ към кръстовището, сключено между двете улици. Пострадалата преминала по тротоара на бул.“Александър Стамболийски“ и е спряла пред пешеходната пътека тип „Зебра“, за да се огледа с цел пресичане на улицата. В този момент подсъдимата управлявала автомобила си със скорост от 40,6 км/ч, като предната част на автомобила се е намирал на около 22.40 метра от коридора за движение на пострадалата по пешеходната пътека. След като се огледала пострадалата решила да пресече и предприела пресичане на улицата, а в този момент подсъдимата предприела аварийно спиране на МПС, задействала спирачките, но разстоянието е недостатъчно и последвал удар със скорост на автомобила от 35-2 км/ч с предния десен ъгъл на капака на лекият автомобил в лявата ръка на пешеходката. В следствие на постъпателното движение напред на спиращото МПС и скоростта при удара, ръката на пешеходката се сгъва, а тялото на същата полита към МПС, при което лявото рамо на пешеходката най-първо достига до предна дясна колона, която се подбива, като при удара настъпва и счупване на лява ключица. След удара в колоната, тялото на пешеходката получава част от кинетичната енергия на МПС, като полита в посоката му на спиране, а пешеходката отскача и пада върху платното за движение, където отново получава удар с глава върху асфалта и навяхване на шията. Лекият автомобил след първия удар изминава 6,37 метра и се установява в състояние на покой. Вещите лица сочат, че не може да бъде установен момента на стъпването на пешеходката върху пешеходната пътека, но при наближаване на лекия автомобил на подсъдимата към кръстовището, последната е имала техническа възможност да види пешеходката както стъпила на бордюра, така и стъпила на пешеходната пътека. Ясно е могла да възприеме движенията и действията на пешеходката от минимум 30 метра преди мястото на удара, като предвид ъгъла на виждане на подсъдимата от тази й позиция, е могла да възприема пострадалата в цял ръст, без видимостта да е ограничена от съществуващото там на място дърво пред пешеходната пътека, тъй като то остава в дясно и зад гърба на пешеходката в началното й положение преди да започне да пресича. За подсъдимата е имало възможност да предотврати ПТП чрез спиране със своевременно задействане на спирачната уредба, от разстоянието на видимост, което е по-голямо от опасната зона, изчислена в случая на 19,70 метра, като от страна на пешеходката не е съществувала възможност за предотвратяване на ПТП1, след започване на пресичането. Вещите лица сочат, че мястото на удара може да се посочи, като 0,70 метра по дължина на бул.“Александър Стамболийски“, преди линията на избрания ориентир (металния стълб до дървото), гледано в посока Младежкия дом и на 5,60 метра по широчина на бул.“Александър Стамболийски“, в ляво от избрания ориентир, гледано в посока към Младежкия дом. В съдебно заседание експертите конкретизират, че във всички случаи ударът е станал в лентата, която е в посока на движение от Пазара към Младежки дом, като там особеността на мястото на тази пешеходна пътека е изчертаването й в завой, който свързва двете улици, в преходна крива на тротоарите на две улици, както и че бордюра е снижен на нивото на платното за движение, за да се улесни преминаването на детски колички, като последното не може да се съобрази и забележи от по-далечно разстояние дали си на платното или на бордюра. От разстояние не може да се прецени дали човекът е стъпил на бордюра или на платното, тъй като същият е снижен. Ударът е започнал от предната дясна част на автомобила в края на пешеходната пътека, като това е първоначалния удар с ръката на пешеходката върху предния капак. От скоростта е довело до увличането й и преминаването й напред от инерцията на движението й, защото освен увличане, е имало и залитане и затова лявото й рамо се е оказало пред колоната на автомобила и е долу ниско, на около 25 см от долната част на дясна носеща колона. Автомобилът продължава движението си, пешеходката е отхвърлена назад, но няма данни, че пешеходката е била около и зад автомобила. Пешеходката се е намирала приблизително на четири метра от дървото и това й положение не е пречка да я забелязват водачите. От 30 метра се променя ъгъла и водачът може да види пешеходката, че е стъпила долу, защото бордюра пречи да се забележи снижението на автомобила, като водачката може да я види на по-ранен етап, защото има 2,70 метра тротоар, а със стъпването й на платното, тя вече представлява опасност. Първото бяло платно, част от пешеходната пътека е непосредствено до бордюра, на 8 см. започва първата лента от бордюра. От по-далечно място не може да се види това снижение на тротоара, но ъгъла на видимост се променя за водача и той от определен момент нататък може да го забелязва, дали пешеходец е стъпил на платното или е стъпил на бордюра и защо този пешеходец се намира там. Според особеностите на мястото разстояние на видимост е 22,4 метра, като от тогава вече водачката е могла ясно да я забелязва и да я вижда, че е там. Реакцията на водачката обаче е настъпила на 11,5 метра преди това място на удара, което е посочено върху пешеходната пътека, а нейната видимост се открива, както казах, от 30 метър водачът може да разпознава дали е стъпила и къде е стъпила. Тъй като водачът има пряка видимост на пешеходната пътека и пешеходката, опасната зона е 19,7 метра, то тя е имала техническа възможност при тая скорост да спре преди мястото на удара и да забележи пешеходката, а откъдето е реагирала тя вече не е имала такава техническа възможност, там разстоянието е 11,5 метра, тъй като реакцията е закъсняла. Според вещите лица има закъснение в реакцията, като уточняват, че по отношение на разстоянието, на който е спрял лекия автомобил от пешеходната пътека са съобразили показанията на свидетелят К. Бакалски, който казва 5-6 метра от пешеходната пътека, друг свидетел съобщава за 2,40 метра, свидетелката К. казва от 2 до 4 метра след края на пешеходната пътека, като е възприето разстояние от най-вероятна средна стойност от 2,45 метра, като сме елиминирали най-голямата и най-малката стойност е определена средна стойност най-близка до вероятната. Вещото М. уточнява също, че предвид диаметърът на дървото, които е 45 см., то пешеходката би се изгубила от видимостта на водачката за изключително кратко време, за около десети от секундата при положение, че пешеходката се движи. Вещото лице Н. уточнява, че експертизата е възприела, че 1,8 секунди е времето през което пострадалата е стояла на бордюра и се е оглеждала преди да предприеме пресичането на улицата по пешеходна пътека тип „зебра“, за която всички водачи са наясно, че трябва да спрат, но тъй като до удара водачката е изминал 22,40 метра, през това време пешеходката не е стъпила на пътното платно, стъпила е след това, но се е намирала непосредствено до пътното платно и се е виждала от шофьора, без да й е пречело дървото и е възприемана като опасност. Времето, в което се е оглеждала пешеходката 1,8 секунди и времето на реакция на водача 0,6 секунди са две различни разстояния – едното е разстояние на видимост, когато водачът реално е можел да види застаналата пред пешеходната пътека, оглежда се наляво и надясно, има сведения, че отсреща има водач и т.н. В това време тръгва да пресича почва да тече реакцията на водачката, екстремна реакция за спиране, но водачката е трябвало да реагира към приближаване към пешеходната пътека, при възприемане на опасността. Удара е станал в края на пешеходната пътека, т.е. автомобилът е преминал пешеходната пътека и е ударил пешеходката, като е спрял на около три метра от пешеходната пътека. Ако се вземе дължината на пешеходната пътека и дължината на разстоянието на пътя на спрелия автомобил ще се установи къде точно е реагирала водачката. От протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, не се установява, наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимата К. И. Г., съгласно протокол за химическа експертиза № 378 от 08.05.2013 г. От приложената справка за съдимост е видно, че подсъдимата К. И. Г. не е осъждана и по отношение на нея не е прилаган институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата К. И. Г. е, че същата е омъжена, има две деца, годишен доход от 4000 лева, както и тя и семейството и притежава три броя леки автомобили – Тойота Ярис, Ауди и Опел Корса. Гореописаната фактическа обстановка се установи на базата обективен, пълен и всестранен анализ на доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите, приетите заключения на вещите лица по назначените експертизи и приложените писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са логични, последователни и взаимно допълващи се, като същите напълно се подкрепят и от писмените доказателства и експертните заключения. При така изложената и възприета фактическа обстановка по делото, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК във връзка чл. 5, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. От обективна страна на инкриминираната дата (07.05.2013г.), час (около 09.30 ч.) и място (на пешеходна пътека на ул.„Александър Стамболийски“ в [населено място], в близост до ул. „Цар Асен“, в посока на движение от Кооперативния пазар към Младежкия дом) подсъдимата Г., като правоспособен водач категория „В“, управлявайки собственото си моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според който водачът е длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява; чл.119, ал.1 от ЗДвП, според който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, в резултат на което е допуснала пътно транспортно произшествие, като с преден десен ъгъл на капака на лек автомобил, марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] е ударила в лявата ръка пресичащата платното за движение по пешеходна пътека пешеходка и по непредпазливост причинила средни телесна повреда на М. Е. К. от [населено място], изразяваща се в счупване на лявата ключица, което е довело до трайно затрудняване в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни. Подсъдимата Г. е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление на МПС с категория „В” за управление на МПС. Именно като правоспособен водач на пътно превозно средство същата е бил наясно и запозната със задълженията си по Закона за движение по пътищата, включително и в населено място и не е спазил задължението си, като участник в движението по пътищата с поведението си да не поставя в опасност живота и здравето на хората - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство да бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците - чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява - чл.20, ал.1 от ЗДвП и при приближаване към пешеходна пътека, като водач на МПС да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре - чл.119, ал.1 от ЗДвП. В резултат на несъобразяването с тези си задължения и незачитане на забраните, установени с ЗДвП, подсъдимата Г. е допуснал ПТП, като е бутнала с преден десен ъгъл на капака на управлявания от нея лек автомобил в лявата ръка пресичащата платното за движение по пешеходна пътека пешеходка М. Е. К. от [населено място] и е допуснала същата да се нарани. В следствие на това е причинил средна телесна повреда на едно лице, а именно: М. Е. К. изразяваща се в счупване на лявата ключица, което е довело до трайно затрудняване в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни. Наред с така причинените травматични увреждания, квалифицирани като средна телесна повреда на пострадалата са причинени и множество леки телесни повреди, което се установява от заключенията на съдебно-медицинските експертиза, медицинската документи, приложена по делото и свидетелските показания на разпитаните свидетели. Разпитана в съдебно заседание свидетелката К. установява, че в следствие на причинените й увреждания, макар и множеството леки телесни същата се е възстановявала в продължителен период от време, като единствено срочността и спецификата на задълженията й, произтичащи от естеството на длъжността, която е заемала я принудило да започне работа преди да бъде напълно възстановена, като общото физическо и психическо възстановяване продължило по-дълго от колкото, причинената и средна телесна повреда, предполагаща възстановяване за около месец. С тези си действия подсъдимата Г. е управлявал МПС и нарушавайки правилата за движение по ЗДвП е допуснал причиняване на пешеходна пътека на средна телесна повреда на едно лице, като по този начин е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК във връзка чл. 5, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Установените в хода на разследването травматични увреждания и техният правен характер по отношение на пострадалата, а именно средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК обуславят наличието на допълнителен квалифициращ признак на деянието на подсъдимата от обективна страна, квалифициращ обвинението, като престъпление по чл.343 ал.3 б. „а” от НК. Механизма на причиняване на разглежданото ПТП и последиците от него се установиха по несъмнен и категоричен начин с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, както и с изготвените по делото две съдебни авто-технически експертизи и медицинска експертиза. Изводите на първоначалната и повторната авто-технически експертизи с идентични в по-голямата си част, и разкриват идентичен механизъм на осъществяване на пътното транспортно произшествие, като всяка от експертизите пресъздава отговори на конкретно поставени от разследващият орган въпроси, поради което съдът кредитира и двете заключения. И двете експертизи приемат, че удара между автомобила и пешеходката е осъществен в така наречената „опасна зона“, като експертът М. приема, че водачката на автомобила не е била в състояние да възприеме своевременно пешеходката и от достатъчно разстояние, като опасност, така че да може своевременно да реагира и предотврати удара, докато експертите Н. и М., приемат, че водачката е имала възможност да възприеме пешеходката, като потенциална опасност на пътя от достатъчно разстояние и е имала достатъчно време да реагира и намали скоростта, така че да спре преди мястото на удара, но поради закъснялата й реакция удара е станал в т. н. „опасна зона“, но считано от момента на реакцията на водачката. В тази си част съдът възприема заключението на експертите Н. и М., доколкото същите са имали именно такава задача за изследване и анализ по поставената им експертиза, в следствие на което са установили, че водачката е следвало да реагира, като намали скоростта си на движение именно с наближаването си към пешеходната пътека и с възприемането на пешеходката стояща на тротоара в готовност да предприеме пресичане на платното за движение, което е могло да станало поне от 30 метра преди мястото на удара и при една своевременна и адекватна реакция от нейна страна, със задействане на спирачната уредба безусловно би довела до избягване на пътното транспортно произшествие, тъй като автомобилът е следвало да спре до положение на пълен покой за около 22,40 метра т. е преди мястото на удара. Именно този извод на експертите, възприет и от съда, обуславя неизпълнение от страна на подсъдимата Г. на задължението й по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а именно: при приближаване към пешеходна пътека, като водач на нерелсово пътно превозно средство да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От своя страна вида и характера на причинените травматични увреждания на пострадалата се доказа по несъмнен и категоричен начин с представени по досъдебното производство медицински документи, анализирани и съобразени в рамките на извършената съдебно-медицинска експертиза. В хода на тези медицинска експертиза, е категорично установено, че причинените на К. травматични увреждания са пряка и непосредствена последица именно от разглежданото ПТП. От субективна страна деянието е извършено от К. И. Г. виновно при условията на непредпазливост по отношение на причинения вредоносен резултат, тъй като не е предвиждала общественоопасните последици на деянието си, но е била длъжна да ги предвиди и е могла да ги предвиди, като по отношение нарушенията на правилата за движение по пътищата е действал умишлено, като е съзнавала, че при тяхното нарушаване създава предпоставки за възникване на ПТП. Наличието на възможност за предвидимост на процесният престъпен резултат - ПТП, в това число и причинаяването на средна талесна повреда на пострадалата К. и кумулативно с това наличието на задължение за подсъдимата, като водач на МПС, да предвиди настъпването на тези противообществени последици от деянието си при нарушаване на разпоредбата на ЗДвП, несъмнено налагат извода за извършване на процесното престъпление от страна на Г. при условията на форма на вината - непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1-во от НК. За извършеното престъпление подсъдимата следва да получи и съответно наказание. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, квалифицирано като такова по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК във връзка чл. 5, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съдът отчете, че законодателят е предвидил налагане на наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години. При преценката си за освобождаване на Г. от наказателна отговорност и налагането на административно наказание съдът намира, че са налице всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона предпоставки на чл. 78а от НК. Действащата редакция на чл. 78а от НК визира материалните предпоставки, които имат безусловен характер и при наличието на които съдилищата са длъжни да приложат разпоредбата на чл. 78а от НК (Тълкователно решение № 1/2011 г. ОСНК ВКС). Разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.“а“ от НК изисква за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо, което изискване е изпълнено. Налице са и изискванията на б. „б“ на чл.78а от НК - деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. Досежно предвиденото в б.„в“ от ал.1 на чл. 78а от НК изискване за възстановяване на причинените отпрестъплението имуществени вреди, следва да се има предвид, че престъплението по чл. 343, ал. 3 пр. последно б. „а“ във връзка с чл.342 ал.1 пр.3 от НК е от категорията на безрезултатните престъпления и като такова, имуществените вреди не са елемент от състава му, същите се явяват несъставомерни, а и няма повдигнато обвинение за тях. Съгласно т.5 на ППВС № 7/85 година, за да бъде приложен институтът на освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е нужно имуществените вреди, причинени с престъплението, да бъдат предварително възстановени или тяхното възстановяване да бъде обезпечено, и на обезпечаване подлежат както когато вредите са елемент на престъпния състав, но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тези насоки. Следва обаче да се отбележи, че с промените в института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, започнали с изменението на чл. 78а НК (ДВ, бр. 21/2000 година), продължаващи и до днес, както и с измененията на НПК (отм.) през 1999 година, продължени и със сега действащия НПК, е изцяло сменена философията на този институт на наказателното право, като от правна възможност, предоставена на усмотрението и преценката на прокурора или съда, след 01.01.2000 година приложението на този институт е задължително от прокурора и съда при наличието на конкретните материалноправни предпоставки, визирани в чл.78а, ал.1 от НК. Налице е и промяна в материалноправните предпоставки, така разпоредбата на чл.78а, ал.3 от НК, е отменена, а вместо нея в чл.78а, ал.1, б.„в” от НК е предвидено, че за да се приложи чл.78а от НК към лице, което е привлечено към наказателна отговорност е нужно „причинените от престъплението” (а не – с престъплението, каквато е предишната редакция) вреди да са възстановени. Сега действащата редакция на чл. 78а, ал.1, б.„в” от НК има предвид именно: единствено и само да бъдат възстановени тези вреди, които са елемент от състава на престъплението, каквито в слчуая не са причинени, с оглед безрезултатния характер на разглежданото престъплението, предмет на обвинението. В този смисъл е цялостната съдебна практика след 2000 година на ВКС (виж. Р-467-07-ІІ, Р-393-08-ІІ, Р-402-08-ІІ, Р-490-02-І, Р-462-07-ІІ и др. подобни). Ето защо, макар т.5 от ППВС 7/85 година да не е изрично изменена, то тя е приложима след настъпилото законодателно изменение на чл. 78а на НК само за тези вреди, които са елемент от състава на престъплението и института е напълно приложим в настоящия казус. При фиксиране на конкретният размер за административното наказание „глоба“, което следва да се наложи на дееца, съдът възприе като смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства: младата й възраст, чистото й съдебно минало, критичното й отношение към стореното, изказаното съжаление от същата, обстоятелството, че е проявила готовност да се ангажира с поправянето на гражданските последици от деянието си и е демонстрирала отговорно отношение към същото. Подсъдимата е семейна, майка на две деца, с добри характеристични данни. Като утежняващи отговорността обстоятелства, съдът възприе единствено характера и интензитета на причинените с престъплението телесни повреди. При тези обстоятелства съдът приема, че в казуса е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и адекватно и справедливо в случая е административното наказание „глоба“ да бъде определено на основание чл.78а ал.1 от НК в минималния размер, предвиден в закона, а именно в размер на 1000 (хиляда) лева. По аргумент от чл.343г от НК, при извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, съдът следва да определи и кумулативно наказание за водача на МПС „лишаване от право да се управлява МПС“ за определен срок. В конкретният казус, изхождайки от изложените по-горе индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдът приема, че адекватно и справедливо кумулативно наказание, съответно на степента на обществена опасност на процесният водач на МПС е наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. По аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимата К. И. Г. да заплати по сметка на Районен съд - Благоевград сумата 1176 (хиляда сто седемдесет и шест) лева, представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и сумата 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения, съдебният състав постанови присъдата си. |