О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22.12.2020
година град Варна
Варненският
районен съд, XL–и граждански състав, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов
разгледа
гражданско дело № 13702 по
описа на Варненски районен съд за 2020 година, като председателя го докладва:
Производството е по реда на чл. 118 и сл. ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от
„Б.В.“ ООД за прогласяване недействителността спрямо него като кредитор на извършена
от длъжника му С.И. на 23.03.2018г. в полза на Деница Денчева и Георги Янчев
разпоредителна сделка с недвижим имот – апартамент в гр. Варна, а в условието
на евентуалност от отхвърляне на главния иск недействителност до размер на
сделката за ½ от имота.
Правилата на родовата подсъдност,
т.е. правилата посочващи кой съд като първа инстанция, следва да разгледа спора
досежно накърненото материално гражданско право, са уредени в чл. 103 ГПК,
който предвижда, че на районния съд са подсъдни всички граждански дела с
изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Съобразно чл. 104 т. 4 ГПК, когато не се касае за иск за собственост и други
вещни права върху имот, на окръжния съд, като първа инстанция са подсъдни исковете
по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на
исковете за издръжка, за трудови спорове, и за вземания по актове за начет. Предявените
субективно съединени искове не попадат сред изброените, тъй като имат за
предмет с договор за прехвърляне на недвижим имот с данъчна
оценка 25 349,30 лв. Цената на исковете се определя съобразно чл.69, ал.1,
т.4 във вр. с т.2 от ГПК и в случая надхвърля 25000 лв. – в т. смисъл е трайноустановената практика
на ВКС определение №4/05.01.2017 по дело №2383/2016 на ВКС, ТК, II т.о; определение – пр.
определение № 397/29.06.2010г. по ч.гр.д. № 176/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
определение № 440/14.07.2010г. по ч. гр. д. № 413/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
определение № 12/14.01.2016г. по ч.гр.д. № 5445/2015г. на ВКС, ГК, I г.о.,
определение № 454/26.06.2013г. по ч.т.д. № 1927/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
определение № 98/09.02.2012г. по ч.т.д. № 51/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други.
Съобразно чл. 104 т. 6 ГПК и чл. 210 ал. 2 ГПК е недопустимо разделянето на евентуално съединения иск. Имотът е с
местонахождение в гр. Варна. Посоченият
адрес на ответниците е в гр. Варна и към момента няма въведено възражение за
местна неподсъдност.
Следователно, с
оглед посочените правила на родова подсъдност, задължителни не само за
страните, но и за съда, който съгласно чл. 118 и чл. 119 ал. 1 ГПК следва
служебно да следи за спазването им, компетентен да разгледа депозираната искова
молба по предявените искове се явява Окръжен съд - гр. Варна, а не сезирания
към настоящия момент Варненски районен съд. Произнасянето му по така предявения
иск би било недопустимо и подлежащо на обезсилване съобразно чл. 270 ал. 3 ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, Варненският районен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание
чл. 118 ал.1 и
чл. 119 ал. 1 вр. чл. 69 ал. 1 т. 4 от ГПК производството по гр. д. № 13702/2020г.
по описа на Варненският районен съд.
ИЗПРАЩА на основание чл. 118 ал. 2 ГПК делото
по подсъдност на Окръжен съд - гр. Варна
като първа инстанция.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред
Варненският
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: