Р Е Ш Е Н И Е № 260031
гр. Троян, 10.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа
докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 515 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе -
съобрази:
„Топлофикация Плевен” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.е предявило срещу П.Д.Р. ***, /във
връзка с възражението на особения представител за разликата в имената на ответника
– справката от НБД, представлява официален документ относно данните на
физическото лице/ установителен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК за установяване на претендирано
вземане за сумата 59,44 лева, представляваща
дължима главница за ползвана и незаплатена
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.02.2020 г. до
окончателното й изплащане и сумата 7,18 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 04.12.2017 г. до 10.02.2020 г.
Излага се, че ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 410 от
ГПК срещу П.Р. и съда е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело 221/2020 г. по описа на
Районен съд - гр. Троян. Заповедта
за изпълнение не е връчена на
длъжника, тъй като същия не
е открит на постоянния му и настоящ адрес, а в получената справка от ТД на НАП липсват
данни за актуални трудови договори и месторабота,
с оглед на което, на ищцовото
дружество е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
В законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от
ГПК, ищецът е предявил иск за установяване
на съществуването на претендираното вземане. При хипотезата на чл.
47 ал. 6 от ГПК съда е назначил
адв. В.Г. от ЛАК за особен
представител на ответника.
В предвидения
по реда на
чл.131 от ГПК срок е депозиран писмен отговор, в който
се излагат аргументи за неоснователност на претенцията. От приетите по делото писмени
доказателства: извлечение от сметка за задълженията за консумирана
топлинна енергия за потребител 31804 П.Д.Р., справка по пера за аб. № 31804, 13 броя фактури – заверени и подписани, нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том 5,
рег. № 4052, дело № 742 от 2007 г., декларация от съсобствениците на етажна
собственост с адрес гр. Плевен, ул. „Дойран“ № ..., споразумителен
протокол № 1547/2 от 07.07.2017 г., протокол от
12.06.2017 г. за проведено общо събрание на съсобствениците в СЕС на ул.
„Дойран“ № ..., Договор № 153/07.07.2017 г., справка
по лице 31804 и ч.гр. д. № 221/2020 г. на ТРС е от заключението на назначената
по делото СИЕ с вещо лице Н.Р., съда приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ответникът П.Р. е абонат на ищцовото
дружество под № 31802 и е ползвал доставена топлинна енергия за негов
топлоснабден имот – апартамент, по смисъла на чл.
153, ал. 1
от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от закона, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация Плевен” ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. Плевен.
Съда приема за установено, че задълженията на ответника П.Д.Р. са както
следва: 36,41 лева, представляваща цената на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за процесния период
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., услуга за дялово разпределение в общ размер от 23,03 лева, или общо дължима главница за посочения
период е в размер на 59,44 лева.
Съгласно
общите условия, абоната има задължението да заплати дължимата
сума в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася.
В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане
на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката
на топлинна
енергия.
С изтичането на последния ден
от месеца ответника е изпадал в забава относно заплащането на дължимата сума и на основание
чл. 86, ал.
1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху задължението.
Настоящата
инстанция приема, че Р. е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия през периода 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г. и към настоящия
момент не е заплатил задължението си.
Съда
е назначил и възприел съдебно-икономическа екскпертиза.
Вещото лице Н.Р. е констатирала, че при ищцовото
дружество е заведена партида за доставяне на топлинна енергия в имот на
ответника, под абонатен № 31804. Р. е изследвала наличните фактури и счетоводни
документи и е заключила, че към датата на завеждане на делото процесната сума в размер на 59,44 лева е неплатена и
дължима. Начислената лихва за забава е в размер на 7,18 лева.
На 21.02.2020 г. дружеството
– ищец е депозирало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу П.Д.Р.
за процесните суми: от 59,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за процесния период, който период включва
дължимата сума за потребена топлинна
енергия и 7,18 лева - законна лихва за
забава от 04.12.2017 г. до 10.02.2020 г. Издадена е заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Правни изводи: Съгласно чл. 153. (1) от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, от
която разпоредба следва, че конкретно
за потребителите на топлинна енергия
за битови нужди облигационната връзка възниква по силата на
закона с придобиването на право на
собственост или вещно право на
ползване за имот, който се
намира в топлофицирана преди влизането в сила на Закона за енергетиката сграда.
Съгласно чл. 150.
(1) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия
за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
С
Общите условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Определен е реда и срока за заплащане на използвана топлинна енергия, по който абонатите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края
на текущия месец, следващ месеца на доставката
на топл. енергия. С изтичането
на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази
сума, като е начислявана законна лихва върху дължимата
сума.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че исковата претенция е основателна и ще следва изцяло да бъде уважена, като бъде признато съществуване на вземане в посочения размер.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, които са в размер на 75,00 лева.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати и сторените за исковото производство
разноски в размер на 675 левавключващи: ДТ, депозит вещо лице за
СИЕ, депозит за особен представител
на ответника, юрисконсултско възнаграждение,.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.Р.,
ЕГН **********,***, настоящ адрес: Испания и адрес по заявлението: гр. Плевен, ул. „Дойран“ № ..., ап. офис
2, че дължи на „Топлофикация - Плевен" ЕАД , ЕИК *********, представлявано от Й.В.– изпълнителен директор, сумата 59,44 – петдесет
и девет лева и четиридесет и четири стотинка, представляваща дължима главница за ползвана и незаплатена
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.02.2020 г. /датата на подаване
на заявлението в Районен съд гр.
Плевен/ до окончателното й изплащане, сумата 7,18 - седем
лева и осемнадесет стотинки, представляваща лихва за
забава за периода от 04.12.2017 г. до 10.02.2020 г.
ОСЪЖДА П.Д.Р., ЕГН **********,***, настоящ адрес: Испания и адрес по заявлението: гр. Плевен, ул. „Дойран“ № ..., ап. офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Топлофикация - Плевен" ЕАД , ЕИК *********, представлявано от Й.В.– изпълнителен директор сумата от 675,00 - шестстотин седедемдесет и пет лева - разноски в настоящото производство и сумата от 75,00 – седемдесет и пет лева - разноски в заповедното производство.
Решението може
да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: