РЕШЕНИЕ № 263
гр.Пловдив 11.05.2018г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – Х ІІІ СЪСТАВ
в
открито заседание на единадесети април две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
С
участието на секретаря Мая Крушева като изслуша докладваното от съдията Румяна Панайотова
търговско дело № 189/16г. и за да се
произнесе взе предвид:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.226 от КЗ /отм/.
Ищцата Д.Г. *** е предявила искове против „Дженерали
застраховане” АД – гр.София за осъждане последния да и заплати сумата от
30 000лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на ПТП ,настъпило на
06.08.2015г. в гр.Пловдив ,ул„Гладстон” ,ведно със законна лихва от датата на
настъпване на увреждането 06.08.2015г.
до окончателното изплащане ,както и сумата от 698,88лв. обезщетение за
имуществени вреди ,от които 520,50лв. обезщетение заради невъзможността да
упражнява труд и получава трудово възнаграждение за периода 06.08.2015г.-
11.01.2016г.;54лв. – стойността на закупен ортопедичен колан и 124,38лв.
направени разходи за закупуване на санитарни материали ,ведно със законна лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.По съображения
,изложени в писмена защита моли исковете да бъдат уважени ведно с присъждане на
разноски съобразно представен списък.
Ответникът „Дженерали застраховане „ АД взема
становище ,че исковете са недопустими поради липса на проведена „доброволна
процедура „ ,поради което ищцата няма право на иск ,а по същество го оспорва
като изцяло неоснователен ,в условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване.По съображения ,изложени в писмена защита моли исковете да бъдат
отхвърлени ,респ. обезщетението определено по справедливост като си признае 2/
3 съпричиняване на вредоносния резултат.Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното :
На първо място по допустимостта на исковете – същите са
допустими.Провеждане на производство по доброволно уреждане на отношенията между пострадалото лице и застрахователя като
предпоставка за допустимост на иска е уредено с новия КЗ , в сила 01.01.2016 г. ,
а ПТП - то ,от което ищцата е понесла твърдените вреди е от 06.08.2015 г. ,а по силата на §22 от ПЗР
на КЗ за застрахователни договори ,сключени преди влизане в сила на Кодекса се
прилага глава четвърта от отменения кодекс ,която регламентира и договора за
застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите „,включително прекия иск за пострадалия към
застрахователя,освен ако страните договорят друго след влизане в сила на сега
действащия кодекс ,каквато договорка в случая липсва.С оглед на казаното
предявените искове са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
В проведеното с.з. на 28.02.2018 г. пълномощникът на ищцата
направи искане за изменение на иска за имуществени вреди ,за което представи
писмена молба ,видно от която е заявено следното : претенцията за присъждане на
направени разходи за лечения и обезщетение заради невъзможността на упражнява
труд и получава трудово възнаграждение за периода 06.08.2015г.- 11.01.2016г да се считат предявени за сумата от 629,07
лв. вместо 698,88 лв. като се намалява
размерът на претенцията за обезщетение заради невъзможността на упражнява труд
и получава трудово възнаграждение за периода 06.08.2015г.- 11.01.2016г от 520 ,50 лв. на 450,69лв.В така цитираната
молба не е заявено нито частично
оттегляне на иска за обезщетение за имуществени
вреди ,нито частичен отказ от същия ,при което положение и доколкото намаляване
размера на иска може да се извърши чрез посочените процесуални способи съдът
счита ,че не дължи произнасяне с нарочен акт ,а
възприема молбата като становище на ищцата ,че поддържа иска до
посочения в молбата размер от 450 ,69 лв.
По същество :с определение по в.ч.н. 134/2016 г. по
описа на ПОС,постановено по реда на чл.243
ал.6 от НПК е отменено определение на
ПРС ,постановено по ЧНД 8360/2015 г. като е потвърдено постановление на РП –
Пловдив от 24.11.2015 г. за прекратяване на наказателно производство по
досъдебно производство № 216/2015 г. по описа на сектор „Пътна Полиция“ при ОД
на МВР – гр.Пловдив като становището
,застъпено от съда е ,че при процесното
ПТП ,съществено на 06.08.2015 г. се касае за случайно деяние ,тъй като водачът
на автомобил със специален режим Р.Б. / застрахован при ответника лице по застраховка „ГО“ / е бил в невъзможност да
избегне настъпване на пътно-транспортното произшествие и неговите обществено
опасни последици и в този смисъл липсва виновно негово поведение. Съобразно
разпоредбата на чл.413 ал.2 от НПК задължителни за гражданския съд са влезлите в
сила присъди и решения като от това лимитативно изброяване са
изключени определенията на съда по чл.243 ал.6 от НПК ,поради което съдът , при
преценка налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на претендираните от ищцата имуществени и неимуществени вреди ,настъпили в резултат
на процесното пътно транспортно произшествие ,следва самостоятелно да прецени налице ли е фактическия състав на
непозволеното увреждане.
По делото бяха изслушани показанията на Р.Б. в качеството му
свидетел.От същите се установява ,че на 06.08.2015г.същият е управлявал
специализиран автомобил - линейка ,с включени звуков и светлинен сигнал ,движел
се по ул.“Гладстон“ като е транспортирал
тежко пострадало дете ,движел се е в лявата за него лента ,а дясната е била
заета от автомобили ,спрели за да дадат път ,а пред тях е бил спрял автобус.От
левия край на тротоара е имало спрели пешеходци.В момента,в който е изпреварвал
колоната ,приблизително когато е бил до средата на автобуса пред него на
пешеходната пътека е изкочила ищцата ,тичайки.В момента ,в който водачът на специализирания
автомобил е видял ищцата ,веднага е натиснал спирачки и е завил на ляво ,за да
избегне удара,но ищцата се е ударила от
дясната страна на автомобила.
Изслушана е САтТЕ ,изготвена от вещото лице И.Д. ,от която
се установява ,че линейката се е движела
със скорост 32км/.ч. ,че в момент а,в който е навлязла в опасната си за спиране
зона пострадалата не е била видима за шофьора на линейката и същият не е имал техническа възможност да предотврати
удара , а пострадалата се е ударила в автомобила в предна дясна част ,около
преден десен калник.
Изслушана е допълнителна САвТЕ ,изготвена от вещото лице А.
,от която е видно ,че според неговите
изследвания скоростта на специализирания автомобил е била около 27 км./ч ,че
при тази скорост същият е реагирал веднага ,след като е имал техническа
възможност да забележи пешеходката пред
спрелия автобус ,но не е имал техническа възможност да избегне
произшествието.Установил е ,че при всички стойности на спокоен бяг – минимална
,средна ,максимална ,от страна на ищцата
ударът е бил непредотвратим като единствено
ако и тичала със скорост ,близка до
максималната при бързо бягане би могла да напусне коридора на автомобила и ПТП
е нямало да настъпи .
С оглед на гореизложеното могат да бъдат направени следните изводи : безспорно се установи ,че водачът на МПС Р.Б.
е управлявал автомобил със специален режим на движение – линейка ,с включени
светлинен и звуков сигнал,транспортирайки дете в тежко състояние .Същият се е
движил в лявата за него лента ката дясната е била заета със спрели за да
изчакал линейката коли ,а пред тях автобус ,а от левия край са били спрели
пешеходци ,които са чакали да пресекат. Специализирания автомобил се е движел
със скорост между 27 км./ч и 32 м./ч.Т.е
водачът на МПС е спазвал правилата за движение на МПС със специален режим
, скоростта на движение ,като се отчете
ноторно известния факт на натовареност на движението в района на ул.“Гладстон „
е била съобразена с пътната обстановка
,а останалите участници в движението
също са се съобразявали с предвижването на специализирания автомобил съобразно изискванията
на чл.104 ал.1 от ЗДвП.В момента ,когато специализираният автомобил е
изпреварвал колоната около средата на
автобуса на пешеходната пътека пред него е изкочила ищцата, тичайки.Тук следва
да се каже ,че макар и пресичайки на пешеходна пътека следва да се съобрази
разпоредбата на чл.115 ал.2 от ЗДвП,която гласи , че при
подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим на движение
пешеходците са длъжни да освободят платното за движение като пресичането се разрешава след
преминаване на сигнализиращото моторно превозно средство и на съпровожданите от
него пътни превозни средства, което
ищцата очевидно не е направила. На следващо място безспорно се установи ,че в
момента ,в който водачът на специализирания автомобил е имал техническа
възможност да забележи ищцата,същият е реагирал
като е задействал спирачките и е предприел завой на ляво ,но не е имал
техническа възможност да избегне произшествието.Безспорно се установи и това ,че
при всички скорости на спокойно бягане от страна на ищцата ударът е бил
непредотвратим .
С оглед на
горното съдът намира ,че водачът на МПС със специален режим на движение няма вина
за настъпването на ПТП.Същият се е
движел с включени светлинен и звуков сигнал ,транспортирайки дете в тежко
състояние като се е движил със скорост ,съобразена с пътната обстановка
,поради което ищцата ,независимо ,че е била на пешеходна пътека,в светлината на
чл.115 ал.2 от ЗДвП е следвало да освободи платното за движение и да предприеме
пресичане след преминаване на специализирания автомобил, с което правило не се е
съобразила.От друга страна водачът на специализираното МПС в момента,в който
ищцата е станала видима за него, веднага е предприел адекватни действия ,но е
нямал техническа възможност да избегне удара.
С оглед на всичко казано се налага
крайния извод ,че исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за
вредите ,резултат на процесното ПТП са неоснователни. Съгласно чл. 223 КЗ (отм.) с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право на
основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) да търси обезщетението за претърпените имуществени и
неимуществени вреди пряко от застрахователя. За да възникне отговорността на застрахователя,
е необходимо по отношение на застрахования да са налице основанията за
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Елементите на този фактически състав на непозволеното увреждане са
противоправно поведение, вина и причинна връзка между тях като вината се
предполага до доказване на противното .В случая
вината на водача на МПС със специален режим на движение за настъпване на
процесното ПТП се опроверга от събраните доказателства ,поради което същият не
отговаря за вредите ,претърпени от ищцата , а доколкото неговата отговорност
обуславя отговорността на застрахователя
,следва да се приеме,че последният не дължи заплащане на застрахователно обезщетение на ищцата за
претърпените имуществени и неимуществени вреди от същото това ПТП.
Предвид неоснователността на предявените
искове от Д.Г. против „Дженерали
Застраховане „АД същите следва да бъдат отхвърлени като на ответника се
присъдят направените разноски в размер на 480 лв.съобразно представения списък.
Мотивиран от горното , съдът ,
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ исковете ,предявени от Д.Г.Г. ,ЕГН ********** *** против „Дженерали застраховане” АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,,район „Оборище“ бул.“Княз Александър
Дондуков“ № 68 за заплащане на сумата от 30 000лв. ,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди
,претърпени в резултат на ПТП ,настъпило на 06.08.2015г. в гр.Пловдив
,ул„Гладстон” ,ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането
06.08.2015г. до окончателното изплащане
,както и сумата от 698,88лв. обезщетение за имуществени вреди ,от които
520,50лв. обезщетение заради невъзможността да упражнява труд и получава трудово
възнаграждение за периода 06.08.2015г.- 11.01.2016г.; 54лв. – стойността на
закупен ортопедичен колан и 124,38лв. направени разходи за закупуване на
санитарни материали ,ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. ,ЕГН ********** *** 9 да заплати на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,,район
„Оборище“ бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 разноски в размер на 480 лв.
Решението е обжалваемо в 2 седмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред ПАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: