РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Петрич, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200290 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Д.-К.“ ЕООД, с ЕИК ********и седалище и адрес
на управление : гр. П., ул. „Ц. Б. ***“, № **, представлявано от В. Р. подадена
чрез процесуален представител – адв. В. Г. от АК - Б. против Наказателно
постановление № 42-0000743 от 16.03.2022г. на Директор Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – гр. С., с което за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на
обжалващото дружество е наложено адм. наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лв. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна.
Излагат се твърдения, че дружеството не осъществило състава на
административното нарушение, за което му е наложено наказание, доколкото
констатациите на контролните органи, възпроизведени в наказателното
постановление не съответстват на правото на ЕС, поради което същото се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В с.з. процесуалният представител на дружеството - адв.Г. заявява, че
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, тъй като е издадено в противоречие
с международното право /общностното право/ и Директивите, цитирани в
жалбата относно СУМПС и свидетелствата за професионална компетентност.
1
С цитираната наредба от националното законодателство се въвеждат
изисквания към водачите, които ги поставят в неравноправно положение с
водачите на държавите членки на ЕС. Претендира и разноски.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката,
застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, нарушението е
индивидуализирано от обективна страна, не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, като наложената санкция е
законосъобразна, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло.
Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. П. при
редовност в призоваването, не се явява представител и не изразява становище
по жалбата и наказателното постановление.
Петрички районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 42-0000743 от 16.03.2022г.
на Директор регионална дирекция „Автомобилна администрация” - гр. С. за
нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвП и на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП
на обжалващото дружество е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2021 № 317524/17.02.2022г., съставен
на дружеството жалбоподателя от инспектор към Регионална дирекция
“Автомобилна администрация”, гр. С. В наказателното постановление и
АУАН е отразено, че на 17.02.2022г. при извършена тематична проверка на
превозвача „Д.-К.“ ЕООД, гр. П., притежаващ Лиценз № 19663 за
международен превоз на товари, контролните органи са констатирали, че
дружеството, като превозвач е допуснало извършването на управление на
МПС с рег. № Е **** НА, собственост на дружеството, с водач В.Р. на
19.04.2021г., без водачът Р. да отговаря на изискванията за психологическа
годност, видно от справка в база данни на Регистъра за психологична годност
и разпечатки от дигиталната карат на водача за месец април 2021г. Прието е,
че така е нарушен чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и обжалващото дружество е
санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетели са разпитани - актосъставителя И. С. и Д. Б., свидетел на
установяване на нарушението, които в показанията си потвърждават
отразените в акта и наказателно постановление констатации, като уточняват,
че на дружеството е извършена тематична проверка при която са
констатирали, че предприятието е допуснало извършването на превоз на
товари в чужбина от водач, който не е отговарял на изискванията на
психологическа годност. Извършена е справка в информационния масив на
агенцията, при която е установено, че водача не притежава удостоверение за
2
психологическа годност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното :
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява
неоснователна и недоказана.
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът направи цялостна
проверка и констатира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са издадени от
компетентни органи, при спазване на предвидената за това процедура.
Нарушението е индивидуализирано от обективна страна, като съдържа
всички обстоятелства, включени в състава на санкционната норма. Съгласно
чл.96г, ал.1 от ЗАвП - „Който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева“. В
случая санкцията е за обжалващото дружество, в качеството му на превозвач,
тъй като е допуснал водача В.Р. да извърши обществен превоз на товари на
19.04.2021г. без същият да притежава изискуемото съгласно чл.7а, ал.2 от
ЗАвП удостоверение за психологическа годност. Установено било от
контролните органи, че за водача В. Р. има издадено удостоверение № 767001
от 14.02.2022г., а към дата на извършване на превоза – 19.04.2021г. нямало
издадено такова. Сред разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска
осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на
посочените изисквания. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази
връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл.5 от
3
Наредбата за психологическата годност се установява с психологическо
изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата наредба след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Нормата на
чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от нея сочи, че при всяко постъпване на работа и при
извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност, а последното е валидно за срок три години от датата
на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след
навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т.
2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една
година.Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба №
І - 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/, отчета на водачите и
валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на товари
валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срока на валидност и според
разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/. Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО - СУМПС е с
временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на
валидност, включително по медицински причини, но това следва да е
съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба щом един
водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен.
Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. въвеждаща тригодишен
срок на валидност на удостоверението за психологическа годност е в колизия
с националното законодателство касаещо срока на валидност на СУМПС, а от
там и с европейското законодателство. Последното допуска държавите членка
да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва
възможността, той да е по- кратък от срока на валидност на СУМПС, а
промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това
следва да бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за
управление. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само
при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на намират пряко
действие, когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая
въведения тригодишен срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ 36/2006 г. се явява неприложим.
Предвид факта, че на процесната дата 19.04.2021г. водачът В. Р. е
извършвал превоз на товар, то очевидно е разполагал с валидно СУМПС от
съответната категория, в противен случай не би могъл да извърши превоза.
Липсва и твърдение от контролните органи в тази насока, тъй като при
проверката същите не са установили, че към момента на превоза водача не
притежава валидно СУМПС. Това налага и отмяна на процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на
4
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 450 /четиристотин и
петдесет/ лева. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата
административнонаказващия орган прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е
неоснователно, тъй като възнаграждението е минимално предвиденото
съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/същото се изчислява в размер на 440 лева/. Следва да се има предвид, че
процесуалният представител се е явил в двете съдебни заседания, проведени
по делото. Ето защо искането следва да бъде уважено, като Изпълнителна
Агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски в размер на 450 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000743 от 16.03.2022г. на
Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. С., с
което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвП на „Д.-К.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление
: гр. П., ул. „Ц.Б.***“, № **, представлявано от В. Р.е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. С.
да заплати на „Д.-К.“ ЕООД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление :
гр. П., ул. „Ц. Б. ***“, № **, представлявано от В. Р., направените по делото
разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5