Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 1576/2021г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалбата
на С.К.И., Д.В.И. и К.В.И. и тримата чрез адв. С.С. срещу заповед № Г-154/04.06.2021г., издадена от заместник кмета
на община Варна, с която е одобрен подробен
устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за кв.6, кв.7 и
кв.8 по плана на кв.Виница – запад, местност Варна Йолу, новоурбанизирана
територия и улична регулация от о.т. 28
до о.т. 33=1636 и о.т. 121 до о.т. 133.
В жалбата е направено
оплакване за нищожност на процесната заповед, заради това, че е издадена от
лице без необходимата представителна власт и поради липса на основание за
издаването ѝ. Твърди се, че с оспорения акт се одобрява задънена улица
/тупик/, чиято дължина не е до 100 метра, като правомощие за одобряване на
улична регулация има само общинския съвет съгласно чл.16а от ЗУТ. Съдържат се доводи и за незаконосъобразност на
оспорения индивидуален административен акт относно нарушение на процесуалните
правила по чл.21 ал.1 и ал.4 от АПК, чл.26 ал.1 от АПК, чл.27 ал.2 от АПК,
чл.35 и чл.36 от АПК, поради липса на задължителни реквизити, неспазване на
процедурата по издаване и неизяснена
фактическа обстановка. Твърди се, че процесната заповед не е мотивирана и
нарушава материалния закон, тъй като не са спазени изискванията на чл.16а от ЗУТ, защото с обжалвания план се отнема цялата площ на имота на
жалбоподателите, а не само 25% от нея. Направено е възражение, че оспореният
план не е съобразен с актуалната кадастрална карта и не е определен с него нов урегулиран
равностоен имот. Отделно от това се сочи, че са смесени двете основания по
чл.16 от ЗУТ и по чл.16а от ЗУТ и не са спазени изискванията на чл.103 ал.4 от ЗУТ и чл.108 ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Подчертава се, че към плана липса техническо
задание по чл.125 ал.1 от ЗУТ и са нарушени разпоредбите на чл.125 ал.2 от ЗУТ
и чл.6 от АПК. Иска се обявяване нищожността
на заповедта, алтернативно отмяната ѝ заедно с приетия с нея план и присъждане на съдебни
разноски.
В писмени бележки на
жалбоподателите чрез адв.С. с.д.№ 4552/24.03.2023г. са възпроизведени
възраженията и доводите от жалбата, като е добавено, че не е спазено
изискването на чл.128 ал.6 от ЗУТ във връзка с чл.127 ал.2 от ЗУТ. Отново се
иска обявяване на заповедта за нищожна и алтернативно отмяната ѝ като
незаконосъобразна.
Ответникът – заместник кмета
на община Варна чрез гл.юрисконсулт М.Д. желая потвърждаване на оспорената заповед
като правилна и законосъобразна. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. Изразил е
становище в писмо с.д. № 13916/23.09.2021г., че жалбата е недопустима по смисъла на чл.159 т.4 и т.5 от АПК, тъй като в таблицата по чл.16 от ЗУТ за жалбоподателите не е предвиден
урегулиран поземлен имот. Подчертава, че
имота на жалбоподателите не е включен в обхвата на обжалвания план, затова не
са заинтересовани лица в нито една от категориите по чл.131 ал.2 от ЗУТ. Изтъква,
че имотът на жалбоподателите ще бъде отчужден по силата на план за улична
регулация /ПУР/, одобрен с решение №551 по протокол №10 от 26 и 27 юли 2012г.
на Общински съвет при община Варна. Счита, че принципа на съразмерност по
чл.108 от ЗУТ е приложен с оглед на обществения интерес за целесъобразно
устройство на уличната мрежа, а не в полза на частния интерес на
жалбоподателите. Заявява, че с обжалвания план са спазени правилата на чл.16 от ЗУТ и от засегнатите имоти са отнети не повече от 25%, като същия е приет за
изграждане на обекти на социалната и техническата инфраструктура - публична собственост, а именно: УПИ ІІІ „за
социална инфраструктура“, УПИ V „за трафопост“, УПИ VІІ „за трафопост“ и имоти
за улици. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по нея
да бъде прекратено, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Заместник кмета на община
Варна чрез юрисокнсулт М.Д. е представил допълнително становище по жалбата с.д.
№ 8393/27.05.2022г., в което подчертава, че процесния имот не попада в обхвата
обжалвания ПУП-ПРЗ, поради което жалбата се явява недопустима, поради липса на
правен интерес от оспорване. Сочи се, че с процесния план са отредени
урегулирани поземлени имоти за засегнатите неурегулирани, но сред тях не е
имота на жалбоподателите и те не попадат в кръга на заинтересованите лица по
чл.131 от ЗУТ. Уточнено е, че имот 10135.2010.6 попада в обхвата на улица и
кръгово кръстовище, които са част от разработката на одобрения ПУП-ПУР на
с.о.“Ваялар“, с.о.“Траката“ и с.о.“Горна Трака“, приет с решение №551-6/26-27
юли 2012г. на Общински съвет -Варна. Посочено е, че единия от жалбоподателите
сам е поискал имота да бъде изключен от разработката на обжалвания план и това
му искане е било удовлетворено.
Заинтересованата страна И.А.Д.
чрез адв.К.М. и адв. Я.Й.С. оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното
отхвърляне. Подчертава, че имота на жалбоподателите е засегнат още от ПУП-ПУР,
приет през 2012г. и ще бъде предмет на отчуждително произовдство и обезщетение.
Смята, че обжалвания план е законосъобразен и жалбата срещу него е злоупотреба
с процесуално право, като се пречи на инвеститорската инициатива на
заинтересованото лице. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът в свое писмо с.д. №
13916/23.09.2021г. признава, че заповед № Г-154/04.06.2021г., издадена от
заместник кмета на община Варна не е била съобщена на тримата жалбоподатели,
тъй като те са собственици на имот с идентификатор 10135. 2010.6 от
кадастралната карта на гр.Варна, който не е включен в разработката на процесния
план. Във връзка с това, съдът приема, че срокът за обжалване е започнал да
тече от датата на узнаването, посочена в жалбата – 02.07.2021г. и подадена на
12.07.2021г. жалбата се явява допустима относно 14-дневния срок за обжалване.
Съдът като разгледа
материалите в административната преписка и събраните в хода на съдебното
производство, установи следното от фактическа страна:
Тримата жалбоподатели са
наследници на В.Д. И., който по силата на нотариален акт 3 том І рег.№ 168 дело
7 от 2000г. е признат за собственик на имот с идентификатор 10135.2010.6 от
кадастралната карта на район „Приморски“ гр.Варна.
Със заповед
№Г-154/04.06.2021г. на заместник кмета на община Варна е одобрен подробен
устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за кв.6, кв.7 и
кв.8 по плана на кв.Виница – запад, местност Варна Йолу, новоурбанизирана
територия и улична регулация от о.т. 28
до о.т. 33=1636 и о.т. 121 до о.т. 133. Издателят на оспорения
административен акт е оправомощен от кмета на община Варна на основание §1 ал.3
от ДР на ЗУТ с негова заповед № 5513/31.12.2019г., поради което се явява
компетентен орган с правомощия предоставени по реда на законово разрешена делегация.
Обжалваната заповед е издадена на
основание заповед №108/02.04.2015г. и заповед № 311/12.08.2016г. на главния
архитект на община Варна за допускане изработването на ПУП, на основание
чл.124а ал.5 от ЗУТ, чл.12 от ЗУТ, чл.16 ал.1 от ЗУТ, при условията на чл.103
ал.6 от ЗУТ, задание по чл.125 от ЗУТ във връзка с чл.124а ал.7 от ЗУТ, както и
съобразно т.17 от протокол №33/ 10.11.2020г. на ЕСУТ при община Варна и преписка
с рег.№ АУ 269921ПР_015ПР_001ПР/24.07.2018г. В нея е посочено, че трябва да се
съобщи на заинтересованите лица на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ във връзка с
чл.131 от ЗУТ и подлежи на обжалване като индивидуален административен акт в
14-дневен срок от съобщаването.
Отбелязано е, че площта, която се отнема
от имот 10135.2010.6 по чл.16 ал.1 от ЗУТ е в размер на 384 кв.м, което се равнява на 24% от цялата му площ от 1599
кв.м. Предвид това, жалбоподателите като собственици на засегнат имот имат
право на оспорване и жалбата им е допустима, макар и имота да не е включен в
таблицата към плана с равностойни имоти по чл.16 ал.4 от ЗУТ. Това
обстоятелство влияя върху законосъобразността на плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ, но
не и върху допустимостта на оспорването.
Според приложеното становище на арх.Хр. Т.
– главен проектант на процесния план е разработен на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ и в обхвата му са включени имотите до оста на кръгово кръстовище по ПУП-ПУР
на с.о.“Траката“ и оста на ПУМ. Признато е, че в разработката е включена част
от ПИ 10135.2010.6 /на жалбоподателите/ и ПИ 10135.2010.19 – собственост на И.А.Д..
Съдът е приел, че процесната заповед е неблагоприятен за И.Д. акт, поради което
той е имал право на жалба /което не е упражнил/ и не следва да се конституира
като заинтересована страна в настоящото производство. Противно на разпоредбите
на АПК и на правната логика и на утвърдената съдебна практика, че
заинтересовани лица са само тези, за които обжалвания акт е благоприятен, с
определение №5788/14.06.2022г. по административно дело № 4830/2022г. Върховният
административен съд е отменил определение №176/24.01.2022г., с което настоящият
съд е отхвърлил молбата на И.Д. за конституирането му като заинтересовано лице.
Поради задължителността на указанията на касационната инстанция по ч.224 от
АПК, И.А.Д. е конституиран като заинтересовано лице по делото.
По делото беше приета съдебно-техническа
експертиза с.д.№ 16589/11.11.2021г., изготвена от арх. Б.К., който е установил
следното: със заповед № 108/02.04.2015г. на гл.архитект на община Варна е
допуснато разработването на ПУП-ПРЗ по чл.16 ал.1 от ЗУТ с обхват местност
„Варна Йолу“ в землището на кв.Виница за имоти 10135.2010.2, 3, 4, 5, 8, 12,
13, 14, 19, 20, 64, 74, 85 и 86. С
последваща заповед № 311/12.08.2016г. е изменена предходната цитирана, като в обхвата на плана са включени имотите
до оста на ПУМ и ПУР от пътния възел /кръгово кръстовище/ до поземлен имот
10135.2010.84. Част от ПИ 10135.2010.6 /на жалбоподателите/ не е включен в
разработката по заповед №108/02.04.2015г., попада в обхвата на следващата
заповед с №311/12.08.2016г. и по-конкретно в уличната регулация, като за този
имот първоначално е бил предвиден УПИ ІІІ-6, но жалбоподателите с възражение
първоначално са поискали цялостното му включване в разработката на плана, а не частично и с ново
възражение са поискали целия имот да бъде изключен. По повод възраженията на
жалбоподателите в протокол №04/28.01.2020г. на ЕСУТ при община Варна в т.2 е
взето решение имот 10135.2010.6 да се предвиди за отчуждаване, поради това, че
над 50% от площта му попада в транспортната инфраструктура по ПУП-ПУР, като
първоначално определеното за него УПИ е преобразувано в УПИ ІІІ-за социална и инженерна
инфраструктура. Според арх. К., обжалваният план е в пълно съответствие с
комуникационното решение /в частта на
кръговото кръстовище/ по решение №551-6/26, 27 юли 2012г. на Общ.съвет – Варна
за ПУП-ПУР на с.о. „Ваялар“, с.о.“Траката“ и с.о. „Горна Трака“, както и в
съответствие с генералния транспортно-комуникационен план по ОУП на община
Варна /от 2012г./ в частта на скоростната градска магистрала от І клас. Видно
от извадка от Общия устройствен план на община Варна, въпросния пътен възел и
съответно улиците, които се включват в него е предвиден. Вещото лице е на
мнение, че обжалваният план е изработен въз основа на действащата кадастрална
карта на район „Приморски“ гр.Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК. Вещото лице е отбелязало, че
планът е одобрен в обхвата, определен със заповеди № 108/02.04.2015г. и №
311/12.08.2016г. и в изпълнение на разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗУТ като от
всички засегнати имоти се отнемат площи до 24% от цялата им територия. Архитект
К. е обяснил в заключението си, че планът предвижда обособяване на три квартала
/с № 6, 7 и 8/ чрез провеждането на второстепенна /събирателна/ улица от V клас с габарит 9
метра и тупик с габарит 5 метра в участъка от о.т. 126 до о.т.129. С проекта е
предвидено във всички новопроектирани урегулирани поземлени имоти застрояването
да е свободно, като за квартали 6 и 7 предназначението на имотите е за жилищно
застрояване, а в кв.8 – за смесено застрояване. Вещото лице е установило, че
проекта на плана предвижда по едно УПИ за ТРП в кв.6 и кв.8 и едно УПИ за
социална инфраструктура в кв.8. Вещото лице е обърнало внимание, че е
постановено решение № ВА-19/ЕО//2019г. на РИОСВ – Варна, с което е преценено да
не се извършва екологична оценка за процесния ПУП. Експертът е отбелязал, че с
процесния план се урегулират всички имоти по чл.16 ал.1 от ЗУТ, попадащи в
териториалния обхват на заповеди №108/2016г. и №311/2016г. на гл.архитект на
община Варна, а имот с идентификатор 10135.2010.6 е предвиден за отчуждаване
съгласно решение на ЕСУТ по т.2 от протокол № 04/28.01.2020г. Вещото лице е
установило, че имот 10135.2010.6 се засяга частично от обжалвания план, като 445
кв.м от площта му (27.8%) попада в уличната регулация. Добавено
е, че от цялата площ на имота, която е 1154 кв.м, в уличната регулация по
предходния и по оспорения план влизат 953 кв.м, а оставащите 201 кв.м попадат в
устройствена зона „Смф2“ по Общия устройствен план на община Варна и е
неурегулирана към момента на изготвяне на заключението. Предходният действащ
план за въпросната територия е одобрен с решение №551-6/26,27 юли 2012г. на
Общински съвет – гр.Варна, но същия не е приложен по смисъла на §22 ал.1 т.1 от ЗР на ЗУТ и има 10 годишния срок
от влизането на плана в сила за започване на отчуждителни процедури по чл.208
от ЗУТ. Според вещото лице, обжалваният план е изготвен въз основа на
действащата кадастрална карта на район „Приморски“ гр.Варна и отговаря на
предвижданията на Общия устройствен план на община Варна от 2012г.
При изслушване на заключението на арх.К. в
съдебното заседание на 26 януари 2022г., същия уточнява, че процесния имот не
попада в обхвата на ПУР, чийто граници са отразени в двете скици към
експертизата с черен пунктир, а само в обхвата на комуникационното решение на
кръговото кръстовище, т.е. попада в територията на кръговото кръстовище, което
според вещото лице е предвидено с обжалвания план. Обобщението е, че част от
имота на жалбоподателите попада в уличната регулация по обжалвания ПРЗ, а
останалата част от имота попада в кръговото кръстовище по ПУР и само 201 кв.м
от имота са извън уличната регулация по двата плана: обжалвания ПРЗ и ПУР от
2012г. Вещото лице смята, че въпросното кръгово кръстовище е било частично
разработено в ПУР на с.о.“Ваялар“, с.о.“Траката“ и с.о.“Горна Трака“, а другата
му част е предвидена с оспорения ПУП, който частично променя кръстовището.
Видно от писмо на директора на дирекция
„Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ с рег.№ ЗК21001214ВН_010ВН
от 11.02.2022г. в дирекцията няма данни за наличие на общинска нужда от
отчуждаване на имота на жалбоподателите и такава процедура не е започнала. В
писмо на кмета на район „Приморски“ с рег.№
ЗК21001214ВН_009ВН_002ПР/16.02.2022г. е посочено, че магистрала „Варна“ е
заложена в Общия устройствен план на община Варна и за територията на „Варна
Йолу“ няма влязла в сила регулация. В друго негово писмо с рег.№
ЗК21001214ВН_011ВН_002ПР от 02.03.2022г. е посочено, че магистрала „Варна“,
съществуваща в ОУП /свързваща летище Варна с к.к. „Златни пясъци“/ не преминава
през територията на местност „Варна Йолу“, която е новоурбанизирана с ОУП от 2012г. на община Варна и за този
район няма влязъл в сила план за улична регулация. Изводът на арх.К. за промяна
на трасето на магистрала „Варна“ се потвърждава от решение по т.1 на протокол
№4/31.01.2017г. на Експертен съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при
община Варна.
По делото беше приета и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, изготвена от арх.К. с.д.
№4690/23.03.2022г., според която предмет на процесния ПУП е районна артерия от
ІІІ А клас, която се включва в кръговото кръстовище и е отклонение на скоростна
градска магистрала от І клас, чието трасе съществува в ОУП на община Варна.
В съдебното заседание на 6 април 2022г. арх.К. уточнява, че имота на
жалбоподателите попада в трасето на тази
улица от ІІІ А клас, която съществува и в ОУП на община Варна /заключението на вещото лице е онагледено в
скици №1, №2 и №3 към допълнителната експертиза/.
Към молба на ответника с.д.№
9393/15.06.2022г. са приложена извадка от ПУП-ПУР, одобрен с решение
№551-6/26-27.07.2012г. на Общински съвет – Варна, от чиято графична част е
видно, че въпросното кръгово кръстовище е отразено в плана, но по необясними
причини само част от него е включена в
одобрената разработка / обхвата е с черен пунктир/. При съпоставянето на тази
извадка със скиците, които са част от
двете съдебно-технически експертизи, изготвени от арх.К. става ясно, че имота
на жалбоподателите е разположен в северозападната част на кръговото кръстовище
непосредствено над черния пунктир, като попада и в регулационната граница на
пътна артерия, включваща се в кръговото кръстовище откъм запад към изток. От
приложение №1 към заключение с.д.№16589/11.11.2021г., приложение №3 към
допълнителна СТЕ с.д.№ 4690/23.03.2022г. и извадката на ПУП-ПУР /стр.206/ е видно, че с обжалвания план е предвидена
допълнителна районна артерия клас ІІІ А
/която е на север от съществуващата улица
в ПУР/, която преминава през територията на имота на жалбоподателите и
се включва в кръговото кръстовище в посока запад-изток, разполовявайки го на
две части: северна и южна. Иначе казано, имот 10135.2010.6 с една част попада в
кръговото кръстовище, което е цялостно изчертано, но по странен начин попада
наполовина /с южната си част/ в разработката на ПУП-ПУР, одобрена с решение
№551-6/26-27.07.2012г. на Общ.съвет-Варна и с одобряването на обжалвания
ПУП-ПРЗ друга част от същия имот попада в северната част на кръговото
кръстовище и в регулационните граници на новопроектирана районна артерия ІІІ А
клас.
С решение по т.1 от Протокол
№04/31.01.2017г. на ЕСУТ при община Варна е прието да се промени трасето на
бул.“Варна“ в района на с.о.“Траката“, с.о.“Акчелар“ и кв.Виница, макар че
ответникът не представи доказателства за влязъл в сила ПУР обхващащ същия район
в частта на бул.“Варна“. Не може да бъде променено трасе на булевард, който
изначално изобщо не фигурира в действащ подробен устройствен план. Освен това,
булевард „Варна“ е от първостепенната
улична мрежа и за неговото първоначално проектиране и последващо изменение се
изисква оценка за въздействие върху околната среда. В писмо рег.№
ЗК21001214ВН_019ВН_002ПР/31.10.2022г. на кмета на район „Приморски“ се заявява,
че в район „Приморски“ не се съхранява административна преписка във връзка с
решение по т.1 от Протокол №04/31.01.2017г. на ЕСУТ при община Варна касаеща
промяна на трасето на бул.“Варна“ в района на с.о.“Траката“, с.о.“Акчелар“ и
кв.Виница. В същото време, този бул.“Варна“ е включен в разработката на
обжалвания план като районна артерия клас ІІІ А и преминава през процесното кръгово кръстовище засягайки имота на жалбоподателите.
В хода на съдебното производство беше
приета още една съдебно-техническа експертиза с.д.№ 576/13.01.2023г., изготвена
от арх. И.Й., според чието заключение уличната регулация, предвидена с
оспорения ПУП-ПРЗ се свързва с уличната регулация, проектирана с ПУП-ПУР,
одобрен с решение №551-6 от 26-27.07.2012г. на Общински съвет – Варна
посредством нова осева точка 1636=33, която попада в имот с идентификатор
10135.2010.6. Вещото лице е уточнило, че осева точка 1636 съвпада с осева точка
33, от която започва нова улична регулация, изразяваща се в нов изход/вход към
кръговото кръстовище. Според арх.Й. разработката по протокол №4/28.01.2020г. на
ЕСУТ при община Варна се различава от одобрения ПУР с решение №551-6 от
26-27.07.2012г. на Общински съвет – Варна по отношение на площта, която е част
от имота на жалбоподателите, попадаща в трасето на уличната регулация. От
приложение №4 към експертизата се вижда, че с обжалвания ПРЗ се отнема
допълнителна площ /оцветена в светло синьо/
от процесния имот, която се включва в новопроектирана улична регулация. Вещото
лице е потвърдило, че с ПУР, одобрен през 2012г. от имота на жалбоподателите е
отнета площ, която е включена в кръговото кръстовище.
При изслушване на арх. Й. в съдебното заседание
на първи март 2023г., той уточнява, че в комуникационно-транспортната
разработка, изготвена като част от ПУП-ПУР процесното кръгово кръстовище е
включено в цялост, но при одобряването на самия ПУР само 2/3 от това кръгово
кръстовище влизат в обхвата на плана и частта от имота на жалбоподателите,
която се засяга реално от кръговото кръстовище противно на логиката остава
извън границите на ПУР от 2012г. Тоест, за изненада и на вещото лице, с ПУР от
2012г. е разработено половин кръгово кръстовище. Съдът намира за необходимо да
подчертае, че съгласно чл.35 от Наредба № 2 от
2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на
урбанизираните територии (ДВ, бр. 86 от 2004 г.), действала към момента на
одобряване на ПУР за района през 2012г., подробните устройствени планове се
разработват в съответствие с общия устройствен план и с плана за
комуникационно-транспортната система, т.е. планът за улична регулация в своя
обхват трябва да съответства на разработката на комуникационно-транспортната
система.
При изслушване на
заключението, вещото лице разяснява, че 839 кв.м
се отнемат от имота на жалбоподателите с ПУР от 2012г. за кръговото кръстовище,
а с обжалвания ПРЗ се отнемат 445 кв.м,
от които 75 кв.м за улица, която се включва допълнително в кръстовището, а
останалата площ влиза в траекторията на кръстовището. Архитект Й. потвърждава,
че макар и обхвата на ПУР да не включва цялото кръстовище в графичната част на
този план е отразено в пълнота кръговото кръстовище и с обжалвания ПРЗ се изменя ПУР в
частта на кръстовището като се предвижда нова улица, която да се включва в
него. Отново експертът подчертава, че комуникационно-транспортната схема към
ПУР се различава от одобрената графична част на този план по отношение на
обхвата, т.е. кръговото кръстовище съществува в цялост в
комуникационно-транспортното решение, но влиза наполовина в обхвата на ПУР от
2012г. Според комуникационно-транспортната схема /която трябва да е неразделна
част от плана за улична регулация/ голяма част от имота на жалбоподателите
попада в територията на кръговото кръстовище, но според ПУР, същия този имот не
се засяга. Вещото лице е категорично, че кръговото кръстовище съществува в ПУР
от 2012г. в цялостен завършен вид, но според легендата към този план е извън
неговия обхват. Тъй както, при противоречие между текстова и графична част на
плана, значение има графичната част, така и при противоречие между графична
част и легенда към плана, превес има графичната част. Архитект Й. уточнява, че
с оспорения ПРЗ се включва нова улица, представляваща изход/вход към кръговото
кръстовище, за който факт той твърди, че
представлява изменение на този пътен възел, а не ново проектиране. Въпросът за
фигурирането на кръговото кръстовище в ПУР от 2012г. има значение относно
законосъобразността на обжалвания план досежно преценката дали с процесния ПРЗ
се приема за първи път или се прави изменение на този транспортен обект.
Към молба с.д.№ 9393/15.06.2022г. е
приложено копие от решение №551-6 по протокол №10/26, 27 юли 2012г. на Общински
съвет при община Варна, с което на основание чл.16 ал.7 от ЗУТ /сегашен
чл.16а от ЗУТ/ е бил приет план за
улична регулация на с.о. „Ваялар“, с.о.“Траката“ и с.о.“Горна Трака“. В
графичната част на плана е проектирано процесното кръгово кръстовище ведно с
неговите входни и изходни клонове /улици/, но е посочено с черен пунктир, че в
обхвата на плана влиза само една трета от това пътно съоръжение. По т.2 от Протокол №04/28.01.2020г. на Експертния съвет по
устройство на територията /ЕСУТ/ при община Варна е взето решение имот с
идентификатор 10135.2010.6 /на
жалбоподателите/ да се предвиди за отчуждаване поради това, че над 50% от него
попада под предвидената инфраструктура по ПУП и ПУР, а предвиденото за него УПИ
ІІІ е отредено за социална и инженерна инфраструктура.
Заповед
№Г-154/04.06.2021г., издадена от заместник кмета на община Варна, с която е
одобрен план за регулация и застрояване на местност „Варна Йолу“, който е
предмет на разглежданата жалба е издадена на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ.
С плана по чл.16 ал.7 от ЗУТ /сегашен чл.16а от ЗУТ/, за
територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена
първа регулация по предходен устройствен план по решение на общинския съвет
вместо планът по чл. 16 ал.1 от ЗУТ може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на
публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т.2
от ЗУТ. Разликата е, че с плана за улична регулация се урегулират само и
единствено улиците и не се създават равностойни урегулирани поземлени имоти за
собствениците, което от своя страна означава, че с ПУР по чл.16 ал.7 от ЗУТ не
могат да се отнемат в полза на общината
безвъзмездно до 25% от засегнатите поземлени имоти, които попадат в
територията на обектите на зелената система, на социалната и на техническата
инфраструктура - публична собственост. Следователно, при прилагане на ПУР по
чл.16 ал.7 от ЗУТ /сегашен чл.16а от ЗУТ/
засегнатите имоти, сред които е и този на жалбоподателите трябва да бъдат отчуждени по реда на чл.205 и
сл. от ЗУТ и техните собственици да получат обезщетение въз основа на чл.210 от ЗУТ. Територията
от имота, а в случая целия имот /защото
от останалата част не може да бъде
обособен самостоятелен имот съгласно минималните размери за лице и площ по
чл.19 от ЗУТ/ на жалбоподателите, която трябва да бъде отчуждена по реда на
чл.205 от ЗУТ с обезщетяване на собствениците по чл.210 от ЗУТ, защото попада в кръгово
кръстовище, проектирано с ПУР от 2012г.
От разпоредбите на Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (обн. ДВ, бр.
86 от 2004 г.) и от последващата Наредба
№ РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (обн. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г.) е видно, че е недопустимо проектирането на половин
кръстовище за кръгово движение /кръгово
кръстовище/. Проектните елементи на едно
кръгово кръстовище /посочени в горецитираните наредби/ са широчина на платното
за движение в кръга, вътрешен и външен диаметър на кръга, широчина на лентата на входящ и изходящ клон, разделител на
пътните ленти и пр. не могат да бъдат проектирани поотделно и разделно с два
отделни устройствени плана. Тоест, геометрията на кръговото кръстовище не
позволява то да бъде проектирано на части с отделни планове, разработвани
разграничено във времето. Следователно, макар и в графичната част да е
отбелязано с черен пунктир, че в обхвата на ПУР влиза само половината от
изчертаното кръгово кръстовище, всъщност това пътно съоръжение е станало факт с
одобряването на ПУР с решение №551-6 по протокол №10/26-27.07.2012г. на
Общински съвет – Варна. Вече съществуващото кръгово кръстовище от действащия
ПУР е отново включено този път в обжалвания ПРЗ, но с друга своя част /северозападна, т.е. с една
четвърт от кръга/, с неоснователната претенция,
че е новопроектирано ведно с новопроектирана улица. Това твърдение на ответника
се опровергава от приетите по делото съдебно-технически експертизи. Всъщност,
разглеждания в това съдебно производство ПРЗ представлява изменение на ПУР в
частта на кръговото кръстовище чрез включване на допълнителна улица.
За пълнота
следва да се отбележи, че по делото няма данни североизточната част на
кръговото кръстовище да е част от допълнителна разработка и за нея също се
твърди, че е извън обхвата на действащия ПУР, т.е. ответника твърди, че
последната четвъртина от кръговото кръстовище изобщо не е проектирана /не
съществува/, тъй като не влиза в обхвата на ПУР от 2012г., нито в обхвата на
обжалвания понастоящем ПРЗ. Това не е вярно, тъй като цялото кръстовище е
разработено в комуникационно-транспортното решение, което е неразделна част от
плана за улична регулация и отделно от това съществува и в самия план, чиято
легенда противоречи на графичната част. Трябва да се има предвид и факта, че в ОУП на община Варна фигурират улиците, които влизат
и излизат от процесното кръгово кръстовище и е видно, че всички те са от
първостепенната улична мрежа /щом са изобразени в ОУП/, което допълнително подчертава невъзможността това
кръстовище с кръгово движение да бъде
проектирано отделно и на части.
От особено важно значение са цветните графични части
от плана, одобрен със заповед №Г-154/04.06.2021г. на заместник кмета на община
Варна, според които и най-вече според подпечатаното от всички надлежни
институции копие от ПУР, одобрен с решение №551-6/26-27.07.2012г. на Общ.съвет
– Варна е видно, че процесното кръгово кръстовище съществува в цялост в
одобрения и влязъл в сила план за улична регулация на процесния район. И имотът
на жалбоподателите е засегнат от територията на кръговото кръстовище, в т.ч. и
от ПУР. Тоест, кръстовището не се
появява за първи път в оспорения ПРЗ, но
с него е направен опит територия от имота на жалбоподателите, която подлежи на
отчуждаване и обезщетяване по ПУР от 2012г. да бъде безвъзмездно отнета по реда на чл.16 ал.1 от ЗУТ.
В обобщение, голяма част от имот 10135.2010.6 е включена в
траекторията на кръгово кръстовище, съществуващо в графичната част на ПУР,
одобрен през 2012г. и според решение на ЕСУТ при община Варна е целият имот е предвиден
за отчуждаване и заплащане на обезщетение на неговите собственици. Същият имот
е включен отново в разработката на оспорения
ПРЗ, приет на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ, чиято разпоредба предвижда
безвъзмездно отнемане от площта му до 25% в полза на община Варна, без обаче
жалбоподателите да получават равностоен урегулиран поземлен имот. Собствениците
на имот 10135.2010.6 са били въведени в заблуждение от общинската
администрация, че техния имот не влиза в обхвата на ПУР, макар и да влиза в
графичната част на кръговото кръстовище, съществуващо в същия план и в
комуникационно-транспортната схема към него. С обжалваният ПРЗ по чл.16 ал.1 от ЗУТ, не се предвижда равностоен урегулиран имот за собствениците на имот
10135.2010.6, дори напротив за него е предвиден УПИ ІІІ за социална и инженерна
инфраструктура съгласно решение на ЕСУТ при община Варна по т.2 от Протокол
№04/28.01.2020г. Не може да се пропусне отбелязването, че с обжалвания ПРЗ се
отнема повече от 25% от площта на жалбоподателите в нарушение на минимума по
чл.16 ал.1 от ЗУТ.
От значение е обстоятелството, че според документите в
административната преписка, образувана във връзка с одобряване на обжалвания
ПРЗ самата административна процедура е започнала по заявление рег.№
АУ269921ПР_015ПР_001ПР/24.07.2018г. /т.15 от протокол № 29/31.07.2018г. на ЕСУТ
при община Варна/. В обяснителната записка към проекта изрично е записано, че
„достъпът се осъществява през кръговото по ПУР“. Следователно, при разработване
на процесния ПРЗ се признава от
възложител, който е и негов проектант, че кръговото кръстовище
съществува в ПУР от 2012г. В проекта, приложен към заявлението на Вера
Георгиева Димитрова с вх.№ АУ075756ПР/08.07.2013г. също е отразено кръговото
кръстовище като съществуващо по ПУР от 2012г. Другият важен акцент е, че приемането
и одобряването на обжалвания в настоящото дело план е започнало по заявление на физически лица – инж.
И.А.Д. и архитект Х. Д. Т., които са представили проект в частен интерес. Този факт е признат
и в изявлението на адв.М. в съдебно заседание, в което тя заяви, че с жалбата
се пречи на инвеститорските намерения на нейните доверители, т.е. план касаещ
частни интереси е бил одобрен от заместник кмета на община Варна като такъв в
обществени интерес. Постъпили са и други заявления в периода от 2013г. до 2018г. от собственици на имоти,
които са искали да бъдат урегулирани и впоследствие са обхванати от обжалвания
ПРЗ. Фактът, че процедурата за одобряване на процесния ПРЗ е започнала по
заявления на физически лица, които се явяват и възложители се потвърждава и от
решение №ВА-19/ЕО/2019г. за преценяване необходимостта от извършване на
екологична оценка, издадено от директора на РИОСВ – Варна и от удостоверение за
приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
№ 25-195094/14.08.2019г. на началника на СГКК – Варна. Незнайно защо и напълно
незаконосъобразно административният
орган е приел този ПРЗ на основание
чл.16 ал.1 от ЗУТ въпреки, че тази разпоредба изисква възложителят на плана да
е общината, а не физически лица.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
доказателствени изводи, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема заключението на арх. И.Й.
като съответстващо на целия доказателствен материал и възприема
доказателствените изводи на вещото лице,
за да обоснове своите фактически и правни изводи. Някои от отговорите на
двете вещи лица арх. К. и арх. Й. съвпадат и се споделят напълно от съда.
Обжалваната заповед №Г-154/04.06.2021г. на
заместник кмета на община Варна, с която
е одобрен план за регулация и застрояване противоречи на материалния закон по
изложените по-горе съображения. С него се прави изменение на влязъл в сила ПУР
в частта засягаща имот 10135.2010.6 като се предвижда отнемане повече от 25% от площта му без да се предвижда
равностоен урегулиран поземлен имот за неговите собственици, което е в
нарушение на ал.4 на чл.16 от ЗУТ, която разпоредба отличава този вид ПРЗ от
останалите планове по чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ. Вещото лице арх. К.
е установило, че имот 10135.2010.6 се засяга частично от обжалвания план, като
445 кв.м от площта му (27.8%) попада в уличната регулация. Важно е да се подчертае, че с ПУР от 2012г. се
отнемат 839 кв.м от имот 10135.2010.6, който е с площ от 1599 кв.м съгласно
кадастралната карта на район „Приморски“ гр.Варна, което е над 50%, като неговите собственици са
въведени в заблуждение от общинската администрация, че имотът им е извън
неговия обхват и не им се дължи обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ, въпреки
решението на ЕСУТ при община Варна.
Отделно от това, план по чл.16 ал.1 от ЗУТ се приема
от общинския съвет, тъй като обхваща територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с
неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят
необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната
и на техническата инфраструктура - публична собственост. Според съдебната
практика и доктрината, планът по чл.16 ал.1 от ЗУТ представлява т.нар. „градска
комасация“, което понятие макар и да не съществува в ЗУТ означава окрупняване на земите на
отделния собственик в дадена местност, в която са били повечето от имотите му,
при комасирането всеки стопанин следва да получи еднаква по качество и
количество земя. Съгласно съдебна практика „план по чл. 16, ал. 1
от ЗУТ не може да бъде изработен само за един или няколко
имота, а за цели територии или устройствени зони (или
структурни части от тях). Тази теза е обоснована от извода, че
посочените в чл. 16 обекти – публична собственост не могат да се разполагат в
един или два имота, а в повече, в резултат на което освен индивидуални
урегулирани поземлени имоти се обособяват и площи за обекти на публичната
собственост. За изграждането на обектите, предвидени в ПУП е необходимо с влизането в сила на плана,
собствениците на недвижими имоти да прехвърлят в полза на общината процентна
част от площта на имотите си, която не
е повече от 25%, казва чл. 16 ал.1 от ЗУТ. Това
означава, че с този ПУП се налага разместването на собственост. Този план е
единственото изключение, което ЗУТ допуска относно принудителното, без съгласието на
собствениците на имоти, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти.
Докато
правомощията на заместник кмета макар и делегирани по реда на §1 ал.3 от ДР на
ЗУТ обхващат приемането на подробни устройствени планове за градове с районно
деление до три квартала, съгласно
чл.124а ал.2 от ЗУТ, което не се равнява на понятието „територии“ по чл.16 ал.1
от ЗУТ. В случая, процесния план действително обхваща до три квартала /с оглед на
районното разделение на Варна/, поради което е одобрен от компетентен
административен орган, но неправилно е била използвана като правно основание
нормата на чл.16 ал.1 от ЗУТ. Обосноваването с
неотносима /неприложима/ разпоредба води до материална
незаконосъобразност, а не до нищожност на оспорения административен акт.
Обратното,
ако планът действително изискваше приложението
на чл.16 ал.1 от ЗУТ, тогава компетентен за неговото одобряване щеше да бъде
общинския съвет и обявяването му трябваше да бъде в Държавен вестник, а не
индивидуално до заинтересованите лица. За да бъде приет плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ не е достатъчно в разработката му да се включат неурегулирани имоти или
такива с неприложена първа регулация по предходен план, основното обстоятелство
за приемане на такъв план за регулация и застрояване е с него да се определят
необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната
и на техническата инфраструктура - публична собственост. Обстоятелството,
че в обжалвания план се включва допълнително улица не оправдава прилагането на
разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗУТ. От заключението на арх. К. със
с.д. №4690/23.03.2022г. се установява, че районна артерия от ІІІ А клас от
обжалвания ПРЗ, която се включва в кръговото кръстовище всъщност е отклонение
на скоростна градска магистрала от І клас, чието трасе съществува в ОУП на
община Варна. Това е поредното потвърждение, че обжалвания план не покрива
критериите по чл.16 ал.1 от ЗУТ и приемането му на това правно основание е
изцяло незаконосъобразно.
Обжалваният ПРЗ противоречи не само на разпоредбата на
чл.16 ал.1 от ЗУТ и чл.16 ал.4 от ЗУТ, но с него се нарушава и гарантираната
неприкосновеност на частната собственост в чл.17 ал.3 от Конституцията на
Република България.
Одобряването на план по разпоредба, която
е неприложима е основание за неговата отмяна като материално незаконосъобразен.
Приложението на неотносима правна норма е довело до неспазване на
административно-производствените правила за приемане на план по чл.16 а.1 от ЗУТ, които са регламентирани в останалите му алинеи: липсва решение на комисия
по чл.210 от ЗУТ, не е отреден равностоен урегулиран поземлен имот за
жалбоподателите. Този факт се установява от целия доказателствен материал и не
се оспорва от ответника, дори напротив изтъкнат е като довод за недопустимост
на жалбата в негово писмо с.д. № 13916/23.09.2021г.
Съдът не установи основания за обявяване
на нищожността на заповедта, с която е одобрен процесния ПРЗ.
Жалбата се явява основателна и трябва да
бъде уважена, заедно с това да бъдат възстановени от бюджета на община Варна
направените от жалбоподателите съдебни разноски съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК включващи: 2500 лева адвокатско
възнаграждение, 30 лева държавни такси, 950 лева депозит за вещи лица. Ответникът е направил възражение относно размера на
претендираното адвокатско възнаграждение за тримата жалбоподатели в общ размер
от 2500 лева, което е неоснователно. Разделен на три този размер е под минимума
по чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№Г-154/04.06.2021г., издадена от заместник кмета на община Варна, с която е
одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за кв.6,
кв.7 и кв.8 по плана на кв.Виница – запад, местност „Варна Йолу“ и улична
регулация от о.т.28 до о.т.33=1636 и от о.т.121 до о.т.133 в частта за имот с
идентификатор 10135. 2010.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
район „Приморски“ гр.Варна.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.К.И., на Д.В.И. и на К.В.И.
за обявяване нищожността на заповед №Г-154/04.06.2021г., издадена от заместник
кмета на община Варна.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на С.К.И., на Д.В.И. и на К.В.И. съдебни разноски в общ
размер от 3480 /три хиляди четиристотин и осемдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: