М О Т И В
И: НОХД № 84/2011 г. на ЕРС
Подсъдимите К.А.М. ***, Д.И.И. *** и М.И.И. *** са обвинени в това, че в
края на месец юни 1999 г. при условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор, при условията на
повторност за подсъдимите Д.И.И. и М.И.И. и при условията на опасен рецидив за подсъдимият
К.А.М., извършили следното: 1. В местността „****** ****”, кметство село ******,
общ. ***** отнели чужди движими вещи /балатум за под, две одеяла, две кофи,
тесла и пердета с обща дължина 30 м./ на стойност 255.50 лв., собственост на *************
************* гр. ***** от владението на собственика без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като за целта разрушили преграда,
здраво направена за защита на имот /врата/ и случаят не е маловажен; 2. В
махала *******, кметство село ******, общ. ***** отнели чужди движими вещи
/кухненски нож, две одеяла, 6 бр. хавлиени кърпи, часовник-будилник, 2 чифта
мъжки галоши, буркан със сланина, 3 бр. бурканчета с конфитюр, лютеница два
броя, чаршаф торба, електрическа ютия руска, кабел удължен 5 м., шнур за котлон
и 5 бр. вилици/ на стойност 108.00 лв., собственост на С.М.М. от гр. *****
********* от владението на собственика без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като за целта разрушили преграда, здраво
направена за защита на имот /врата/ и случаят не е маловажен, вещи на обща
стойност 363.50 лв.
Районна
прокуратура гр. ***** е квалифицирала извършеното от подсъдимия К.А.М. деяние
като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. “А” и б. “Б” от НК.
Районна
прокуратура гр. ***** е квалифицирала извършеното от подсъдимия Д.И.И. деяние
като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Районна
прокуратура гр. ***** е квалифицирала извършеното от подсъдимата М.И.И. деяние
като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото
обвинение в съдебно заседание. Предлага на съда с оглед разглеждане на делото
по реда на съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК да определи на всеки
един от подсъдимите наказание при условията на чл. 55 от НК. Моли съда да
приложи чл. 25 вр. чл. 23 от НК.
Защитникът на подсъдимата М.И.И. – адв. М.А.
от ВТАК прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по глава 27
от НПК. Същата заема становище, че направеното от подзащитната й самопризнание
по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства. Моли съда да определи на подсъдимата М.И.И. наказание при
условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимата
М.И.И. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимият К.А.М. – адв. М.Г.Б. от ВТАК прави искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК. Същата заема становище, че
направеното от подзащитния й самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят
от събраните на досъдебното производство доказателства. Моли съда да определи
на подсъдимия К.А.М. наказание при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият К.А.М. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимият Д.И.И. – мл. адв. К.Г.Т. от ВТАК прави
искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК. Същият
заема становище, че направеното от подзащитния му самопризнание по чл. 371, т.
2 от НПК се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.
Моли съда да определи на подсъдимия Д.И.И. наказание при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият Д.И.И. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, прие за установено следното:
Подсъдимите К.А.М., Д.И.И. и М.И.И. ***. Същите се познавали. Тримата
подсъдими били безработни. Същите не са женени.
През
лятото на 1999 г. тримата подсъдими, свидетеля Й. Р. Г. – брат на подсъдимата И.,
свидетеля З.И.И. – сестра на подсъдимия И., се препитавали като берели гъби.
Набраните от тях гъби били изкупувани от свидетеля О.Д.К., който ги
транспортирал до местата за бране и ги прибирал до с. ******, общ. *****.
Един ден в
края на месец юни 1999 г. свидетеля О.Д.К. взел тримата подсъдими и свидетелите
З. И. и Й.Г. *** и с автомобил управляван от него ги закарал в местността “************”,
която се намирала в близост до махала *******, км. с. ******, общ. *****.
Оставил ги и се уговорил с тях вечерта да ги прибере от същото място. Тримата
подсъдими се отделили от свидетелите З. И. и Й.Г.. Същите отишли в местността “******
****” в землището на с. ******, общ. *****, където Д.Л. гр. ***** /понастоящем
Д. Г.С. гр. *****/ притежавало
битова сграда, състояща се от маза, етаж и таванско помещение. Вратата на мазата
била заключена с катинар, вратите на етажа и таванското помещение с врати със
секретни брави. Тримата подсъдими решили
да извършат кражба на вещи от битовата сграда, собственост на Д.Л. гр. *****.
Същите отишли до вратата на етажа заключена със секретна брава, в който били
разположени столова и спални помещения. Подсъдимите М., И. и И. разбили с ритници вратата и влезли на етажа. От
столовата и спалните помещения същите взели 25 кв. м. балатум, две одеяла от
изкуствена материя, две емайлирани кофи с капаци, тесла и пердета с обща
дължина 30 метра. С посочените вещи подсъдимите напуснали сградата на Д.Л. *****
и носейки ги със себе си се отправили към махала *******, км. с. ******, общ. *****.
Подсъдимите
М., И. и И. отишли пеш в махала *******, км. с. ******,
общ. *****. Същите решили да извършат кражба на вещи от едноетажната къща,
находяща се в посоченото населено място, собственост на С.М.М. от гр. *****
********* /понастоящем б. ж. на гр. ***** *********, оставила за наследници С.С.М.
и А.С.Д./. В дворното място на къщата на М., тримата подсъдими проникнали като
прескочили оградата. Последните се насочили към къщата, чиято входна врата била
заключена със секретна брава. Тримата подсъдими с блъскане разбили вратата и
влезли в самата къща. В помещенията й намерили и взели вълнено родопско одеяло
с червени и сини шарки, вълнено одеяло на бежови и кафяви шарки, два броя
големи хавлиени кърпи, домакински нож с черна пластмасова дръжка,
будилник-часовник “******” сиво-зелен на цвят, два чифта галоши – черни и
кафяви, конфитюрен буркан с консервирана сланина, два
буркана от детска храна с конфитюр от сливи, буркан от детска храна с конфитюр
от круши, два буркана от детска храна с лютеница, малка хавлиена кърпа, средна
хавлиена кърпа, вафелна кърпа, спално бельо – чаршаф
торба, електрическа ютия – руска, кабел удължен – 5 метра, шнур за котлон и 5
бр. обикновени вилици. Посочените вещи тримата подсъдими изнесли от имота на С.М..
Посочените вещи заедно с вещите, които откраднали от битовата сграда на Д.Л.
гр. ***** тримата подсъдими ги взели със себе си и с автомобила на св. *********,
управляван от последния ги транспортирали до село ******, общ. *****.
Имуществените вреди причинени на С.М.М. са възстановени частично, видно
от разписка от **.**.**** г., приложена в досъдебното производство.
Имуществените вреди причинени на Д.Л. гр. ***** /понастоящем ДГС *****/
не са възстановени от подсъдимите.
От
заключението по извършената съдебно-оценъчна експертиза осъществена от вещото
лице П. Й. попова се установява, че пазарната стойност на вещите предмет на
престъплението, собственост на ДЛ гр. ***** /понастоящем ДГС гр. *****/ възлиза
на 255.50 лв., а пазарната стойност на вещите предмет на престъплението
собственост на С.М.М. от гр. ***** *********, възлиза на 108 лв. Общата
стойност на вещите предмет на престъплението възлиза на 363.50 лв.
Така
описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от обясненията на
подсъдимите, показанията на свидетелите, писмените доказателства и експертизата
по досъдебното производство.
Направените
от тримата подсъдими самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт се подкрепят
изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства. В този смисъл с
определение от 06.06.2011 г. на осн. чл. 372, ал. 4
от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимите М., И. и И., направени по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
приема за установено, че подсъдимият К.А.М. е осъществил от обективна страна
престъпният състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. “А” и б. “Б” от НК, а подсъдимите М.И.И. и Д.И.И. са
осъществили от обективна страна престъпният състав на 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и
т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. В края
на м. юни 1999 г. в местността „****** ****”, землище кметство село ******,
общ. ***** и в махала *******, кметство село ******, общ. ***** същите при
условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор помежду си
отнели чужди движими вещи /балатум за под, две одеяла, две кофи, тесла и
пердета с обща дължина 30 м./ на стойност 255.50 лв. собственост на Д.Л. гр. *****
и чужди движими вещи /кухненски нож, две одеяла, 6 бр. хавлиени кърпи,
часовник-будилник, 2 чифта мъжки галоши, буркан със сланина, 3 бр. бурканчета с
конфитюр, лютеница два броя, чаршаф торба, електрическа ютия руска, кабел
удължен 5 м., шнур за котлон и 5 бр. вилици/на стойност 108.00 лв., собственост
на С.М.М. от гр. ***** ********* /понастоящем б. ж. на гр. ***** *********/,
всички вещи на обща стойност 363.50 лв., от владението на собствениците без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като за целта разрушили
прегради, здраво направени за защита на имот /врати/ и случаят не е маловажен,
като подсъдимият К.А.М. е извършил деянието при условията на опасен рецидив, а
подсъдимите Д.И.И. и М.И.И. са извършили деянието при условията на повторност.
Деянието е
осъществено от подсъдимите К.А.М., М.И.И. и Д.И.И. при пряк умисъл на вината.
Същите са разбирали свойството и значението на извършеното, съзнавали са
общественоопасния му характер и последици и са целели тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието е висока. Налице е посегателство
спрямо обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи.
Обществената опасност на подсъдимите К.А.М., М.И.И. и Д.И.И. е завишена.
Същите са с не добра обществена характеристика. Подсъдимите са осъждани
многократно за извършени умишлени престъпления от общ характер. Следва да се
отчете, че К.А.М., М.И.И. и Д.И.И. Р.А. правят самопризнания и проявяват
критично отношение към извършеното деяние.
Съдът като
обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дейците,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, и като съобрази постановеното
определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК и разпоредбата на чл. 373, ал. 2
от НПК, съгласно която, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на
чл. 372, ал. 4 от НПК следва да се определи наказанието при условията на чл. 58
“А” от НК, взе предвид разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от НК, както и целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, наложи следните наказания:
1. На осн.
чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и б.
“Б” от НК във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК осъди подсъдимия К.А.М. на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затворническо
заведение тип затвор.
2. На осн. чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 във вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК осъди подсъдимия Д.И.И. на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затворническо заведение тип
затвор.
3. На осн. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК осъди подсъдимата М.И.И.
на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ в затворническо заведение тип затвор.
Настоящата
инстанция счита, че с така наложените по вид и размер наказания на подсъдимите
ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в
чл. 36 от НК.
На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.
23, ал. 1 от НК следва да се наложи на подсъдимия К.А.М. едно ОБЩО най-тежко
наказание измежду определените му по настоящата присъда и по споразумение №
124/09.06.2010 г. по НОХД № 1044/2007 г. на РС ********, по споразумение от 09.09.2010 г. по НОХД №
1394/2010 г. на РС **** *** и по споразумение от 18.10.2010 г. по НОХД №
1317/2010 г. на РС *****, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затворническо заведение тип
затвор.
Налице са
основанията на чл. 24 от НК, поради което следва да се увеличи наложеното ОБЩО
най-тежко наказание на подсъдимия К.А.М. от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, или същият да изтърпи едно ОБЩО УВЕЛИЧЕНО наказание
в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ в затворническо заведение тип затвор.
На осн. чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяното
наказание по някои от посочените съдебни актове за изтърпяно ОБЩО наказание от
подсъдимия К.А.М..
На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.
23, ал. 1 от НК следва да се наложи на подсъдимия Д.И.И. едно ОБЩО най-тежко
наказание измежду определените му по настоящата присъда и по присъда №
87”ж”/30.05.2007 г. по НОХД № 315/2007 г. на РС ********, а именно ЕДНА ГОДИНА
И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ в затворническо заведение тип затвор.
На осн. чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяното
наказание по някои от посочените съдебни актове за изтърпяно ОБЩО наказание от
подсъдимия Д.И.И..
На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.
23, ал. 1 от НК следва да се наложи на подсъдимата М.И.И. едно ОБЩО най-тежко
наказание измежду определените й по настоящата присъда и по присъда №
93/13.04.2009 г. по НОХД № 269/2009 г. на РС ********, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ в затворническо заведение тип затвор.
На осн. чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяното
наказание по някои от посочените съдебни актове за изтърпяно ОБЩО наказание от
подсъдимата М.И.И..
Причини за
извършване на престъпленията: Ниска обща и правна култура, както и стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин.
При този
изход на делото подсъдимите К.А.М., Д.И.И. и М.И.И. следва да заплатят
направените разноски по същото в размер на по 17.30 лв. /седемнадесет лева и 30
ст./ всеки един от тях в полза на Районен съд гр. *****.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: