№ 16949
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110122867 по описа за 2023 година
„юл“ ЕООД е предявило срещу „ЮЛ“ ЕООД установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
предаването на ищеца на автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама №
***********, рег. № ДКН, която движима вещ ответникът е получил със
задължение да върне на основание индивидуален договор за финансов лизинг
№ ********* от 27.01.2014 г., за която вещ е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 44137/2022г. по описа на СРС, 39 състав.
В исковата молба се твърди, че на 27.01.2014 г. между „юл“ ЕООД /с
предишно наименование „ЮЛ“ ЕООД/ и ответника е сключен индивидуален
договор за финансов лизинг № ********* за срок от една година по силата на
който ищецът като лизингодател се е задължил да придобие и предаде на
ответника като лизингополучател процесния автомобил Toyota Land Cruiser
120, рама № ***********, рег. № ДКН срещу задължение за плащане на
лизингови вноски. Сочи, че е уговорена възможност за придобиване
собствеността върху лизинговия актив от лизингополучателя при заплащане
на всички вноски. Автомобилът бил предаден на 30.01.2014г. на
лизингополучателя, като още при плащане на първата вноска ответникът се
забавил с плащането. Поддържа, че на 08.04.2015г. ищецът е предявил запис
на заповед, издаден от ответника и авалиран от СМ. Твърди, че последната
лизингова вноска е заплатена на 21.04.2015 г., т.е. три месеца след изтичане
крайния срок на договора. Поддържа, че не са настъпили условията на чл.2.2,
вр. чл. 16.2 от ОУ, регламентиращи, че правото на собственост върху
лизинговата вещ се придобива от лизингополучателя при отправяне на
писмено искане за това и плащане на дължимите лизингови вноски. Сочи, че
писмено искане не е отправяно и въпреки многобройните покани от страна на
лизингодателя за прехвърляне на собствеността, лизингополучателят не е
поискал това, предвид което дължи връщане на вещта. Сочи, че
лизингодателят е заплатил разходи за вещта-данъци и застраховки, които са в
тежест на ответника. Твърди, че са предприети опити за доброволно уреждане
на отношенията, като е изпратено и уведомление до управителя на
1
дружеството, но връщане на вещта, нито прехвърляне на собствеността не е
реализирана. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че е собственик на автомобила от 2005г., като сключеният
договор по своята същност представлява договор за сублизинг и автомобилът
е предоставен на ищеца в условията на обратен лизинг. Сочи, че ищецът не е
отправял искане за връщане на лизинговата вещ след изтичане срока на
договора. Твърди, че с плащането на последната лизингова вноска е придобил
собствеността върху вещта. В отговора е посочено, че ответникът е отправил
искане за прехвърляне на собствеността, но ищецът не входирал молбата и
отказал, докато ответникът не заплати задълженията си по други 2 бр.
договори за лизинг между страните. Поддържа, че направените от
лизингодателя разходи за застраховки и данъци са ирелевантни. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
На основание чл. 211, ал. 1 от ГПК е предявен насрещен иск от „ЮЛ“
ЕООД срещу „юл“ ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се
признае за установено между страните, че ищецът е собственик на автомобил
Toyota Land Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН на основание
индивидуален договор за финансов лизинг № ********* от 27.01.2014г, а в
условията на евентуалност, че е станал собственик на основание давностно
владение.
В насрещната искова молба се твърди, че сключеният договор за лизинг
има характер на сублизинг, като автомобилът е собственост на ищеца и е
предоставен на лизингодателя. Сочи, че ответникът е отказал да прехвърли
собствеността върху автомобила, както и че от 2005 до настоящия момент е
във владение на ищеца. Моли съда да го признае за собственик на основание
изпълнение на договора за лизинг, алтернативно изтекла в негова полза
погасителна давност. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор по насрещната искова
молба, с която предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът
поддържа, че е собственик на автомобила по силата на договор за покупко-
продажба на МПС № **** от 28.01.2014г., а не му е предоставен, противно на
твърденията на ищеца по насрещния иск. Поддържа, че процесният договор за
лизинг има характеристиките на договор за обратен лизинг, доколкото към
датата на сключването му собственик е лизингополучателя, като в
последващия договор за покупко-продажба е посочено, че са налице условията
на обратен лизинг. Поддържа, че собствеността върху лизинговата вещ не е
прехвърлена на лизингополучателя, тъй като не са настъпили условията за
това. Оспорва твърдението на ищеца за неправомерно обвързване на отказа да
се прехвърли собствеността върху лизинговата вещ с наличието на
неизпълнени задължения на лизингополучателя с други договори за лизинг,
сключени между страните. Сочи, че по силата на ОУ лизингодателят има това
право. Сочи, че ищецът е поканен да заплати задълженията си към „юл“
ЕООД по трите договора за лизинг и да придобие собствеността върху
процесния автомобил, но изпълнение не е последвало, което поражда право за
лизингодателя да иска връщане на вещта. Оспорва придобиването по давност
на лизинговата вещ. Моли съда да отхвърли насрещния иск. Претендира
2
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че „юл“ ЕООД е с предишно наименование „ЮЛ“
ЕООД, че между страните на 27.01.2014 г. е сключен индивидуален договор за
финансов лизинг № ********* за срок от 12 месеца, по силата на който на
ответника в качеството на лизингополучател е предоставен автомобил Toyota
Land Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН срещу задължението за
заплащане на лизингови вноски, които са изцяло погасени от ответника, като
плащане на последната е след изтичане срока на договора; че процесната
лизингова вещ се намира във фактическата власт на лизингополучателя.
Горното се установява и от представения договор за индивидуален договор за
финансов лизинг № ********* от 27.01.2014 г., сключен между „юл“ ЕООД /с
предишно наименование „ЮЛ“ ЕООД/ в качеството на лизингодател и „ЮЛ“
ЕООД, като лизингополучател и СМ М, като съдлъжник, съгласно който се
предоставя лизингова вещ, описана в Нареждане за покупка – приложение В
към договора, което представлявала неразделна част от индивидуалния
договор за лизинг. Съгласно договора за лизинг срокът на договора е 12
месеца. В чл. 14 от договора за лизинг от 27.01.2014 г. е договорена
индивидуално т. 2.2 от Общите условия, а именно, че лизингополучателят бил
длъжен да придобие правото на собственост върху лизинговата вещ, по
законоустановения ред, след изтичане срока на лизинга и след като е изпълнил
условията посочени в т. 2.2.1 и т. 2.2.2 от Общите условия, като
лизигополучателят нямал право да претендира придобиването на
собствеността преди изпълнението на предвидените в т. 2.2.1 и т. 2.2.2.
условия. Към договора е представен и погасителен план.
Представени са и Общи условия за финансов лизинг на „ЮЛ“ ЕООД,
който са подписани както от лизингополучателя, така и от съдлъжника.
Съгласно т. 2.1 от ОУ е предвидено , че лизигодателят се задължавал да
придобие от посочен от лизингодателя доставчик определена от
лизингополучателя лизингова вещ, която да предостави на лизингополучателя
за временно и възмездно ползване. В т. 2.2.1 е посочено, че придобиването на
лизинговате вещ можело да се осъществи от лизингополучателя в случай, че
стриктно е изпълнявал всички свои задължения през цялото време на договора
за лизинг, а в т. 2.2.2 е предвидено да е изплатил всички дължими по договора
за лизинг суми, в т. ч. и уговорената остатъчна стойност. В т. 16. 2 от ОУ е
посочено, е намерението на лизингополучателя за придобиване на
лизинговата вещ се заявявало писмено, не по-късно от 7 работни дни, преди
датата на предсрочно изпълнение или датата на изтичането на срока на
лизинга с изпращане на уведомление /Приложение Г/.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 30.01.2014 г., в
който е отбелязано, че се подписвал в съответствие с индивидуален договор за
финансов лизинг № ********* от 27.01.2014 г., съгласно който „ЮЛ“ ЕООД в
качеството на лизингодател предоставя на „ЮЛ“ ЕООД в качеството на
лизингополувател, лизинговата вещ, а именно употребяван автомобил Toyota
Land Cruiser 120, рама № ***********.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част 1 на МПС
марка „Тойота“, модел „Ланд крузер 120“, с рег. № ДКН, се установява, че
собственик на същото е „ЮЛ“ ЕООД, а за юридическо лице, което ползвало
превозното средство по силата на право различно от правото на собственост е
посочено „ЮЛ“ ЕООД.
3
Представено е уведомление от ищеца чрез ЧСИ СЯ, с район на действие
СГС, рег. № **** в КЧСИ, адресирана до ответника, с която последният е
поканен да заплати задълженията си по процесния договор за лизинг в размер
на 6185.96 лв. в десет дневен срок от получаване на същата. В уведомлението
е посочено, че същият имал право да придобие собствеността по надлежния
ред само след погасяване на задълженията си по договора за лизинг от
27.01.2014 г., поради което следвало или да заплати дължимата сума в
указания срок или да върне лизинговия актив, представляващ Toyota Land
Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН. На уведомлението е направено
отбелязване, че същото е било връчено на 22.12.2021 г.
Представена е счетоводна справка за задължения по договор за лизинг от
27.01.2014 г.
По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС № **** от
28.01.2014 г. с нотариално удостоверяване на подписите, сключен между
„ЮЛ“ ЕООД и „ЮЛ“ ЕООД, съгласно който ответникът прехвърля на ищеца
правото на собственост върху 1 бр. употребяван автомобил Toyota Land
Cruiser 120, рама № ***********, като е посочена и общата покупна цена в
размер на 187600 лв., която цена следвало да бъде заплатена в срок от 5 дни
след пререгистрацията на МПС в регистъра на КАТ на името на купувача.
Съгласно споразумителен протокол за прихващане на насрещни
изискуеми задължения от 30.01.2014 г. подписан между страните се
установява, че задължението на „ЮЛ“ ЕООД към „ЮЛ“ ЕООД в размер на
18760 лв., представляващо продажната цена на процесния автомобил е било
погасено.
По делото е издаден изпълнителен лист от 29.01.2018 г. по ч. гр. д. №
*****/2017 г., по описа на СРС, 27 състав, съгласно който ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 18202.93 лв. Съгласно писмо от ЧСИ ГД изп. д.
2018***0400210 образувано въз основа на изпълнителния лист от 29.01.2018 г.
било прекратено на 06.01.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Представени са 43 броя фактури с издател ищеца и получател ответника
във връзка със задължения по договори № **** и № ****, като по делото е
представена и подробна счетоводна справка.
Представен е сигнал от ищеца до СРП от 10.02.2022 г., в който е посочен,
че процесния автомобил бил обсебен от лизингополучателя. С постановление
от 10.06.2022 г. на СРП по пр. пр. № ****/2022 г. е отказано образуването на
производство за престъпление по подадения сигнал е била прекратена
прокурорската преписка.
От МВР, Столична дирекция на вътрешните работи е представено
удостоверение с рег. № ХХХХХХ от 07.06.2024 г., съгласно което лек
автомобил „Тойота, Ленд крузер120“, рама № *********** бил регистриран
както следва: на 08.02.2005 г. с първоначална регистрация на „ЮЛ“ АД, на
17.08.2006 г. на СМ М, на 09.01.2014 г. е получил нов рег. № ДКН, на
16.01.2014 г. бил регистриран на „ЮЛ“ ЕООД, на 29.01.2014 г. бил
регистриран на „ЮЛ“ ЕООД с ползвател „ЮЛ“ ЕООД.
Като свидетел по делото е разпитван ЛЦ, който посочва, че познавал СМ,
като познавал семейството от 2013 г. и знаел, че автомобил „Тойота“ „Ленд
крузер“ се поддържал и шофирал от него, като незнаел някой друг да кара
автомобила. Посочва, че знаел, че лизинговата компания си била поискала
колата, тъй като впоследствие нещо не се били разбрали и искали да си вземат
колата. Посочва, че не бил работил в „ЮЛ“ ЕООД и бил присъствал на
разговори с лизинговата компания.
По делото е разпитван свидетелят М М, който посочва, че бил работил в
„ЮЛ“ след 2007 г. Твърди, че имали два автомобила на лизинг, които се
изплащали към 2012 г.-2013 г., като в опит да платят задължения на
4
дружеството били предоставили тези коли като обезпечение. Бил се подписал
договор с лизинговата компания, но не знаел дали се бил подписал договор за
покупко-продажба, като имали задължения и затова доброволно дали колата.
Процесният автомобилът бил закупен през 2005 г. и бил на фирмата на „ЮЛ“
ЕООД, като единственото нещо което направили при подписването на
договора било да направят снимки, като ищецът никога не бил имал
владението на автомобила. Твърди, че сумите по договора за лизинг били
заплатени и поискали обратно прехвърляне. Свидетелят лично бил занесъл
молбата, като в деловодството на ищеца не му входирали молбата за
прехвърляне, като му казали да се кача горе при служителя, който се
занимавал с договорите за лизинг, който служител му отказал да приеме
молбата, тъй като нямали изпълнение на другите два договора. Свидетелят не
си спомнял коя година бил занесъл молбата. Твърди, че по този договор
всички било заплатено. Ответникът бил осъден да заплаща суми по други
договори.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 345, ал.1 ТЗ е да докаже валидно възникнало
договорно правоотношение по сключен договор за лизинг с предмет
процесната лизингова вещ - автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама №
***********, рег. № ДКН, изпълнение на задължението на лизингодателя да
предаде на ответника вещта, прекратяване на договора поради изтичане на
неговия срок, задържане на вещта във фактическата власт на ответника след
изтичането срока на договора. С оглед наведените възражения за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, водещо до спиране или прекъсване на давността.
Настоящият състав намира, че в случая доколкото е предявен иск за
връщане на веща на собственика предоставена по силата на договор за лизинг,
неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване по давност
правото на иск на ищеца.
При договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и
да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от
оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент -
поръчката на лизингополучателя, с финансово-кредитния елемент
придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползване
- лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява
специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена
форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки
със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на
лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в
размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията
чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни
лизингови вноски на определени интервали от време.
Безспорно е между страните по делото, че между страните е сключен
индивидуален договор за финансов лизинг № ********* от 27.01.2014 г., с
който лизингодателят „юл“ ЕООД с предишно наименование „ЮЛ“ ЕООД е
предоставил за възмездно ползване на лизингополучателя „ЮЛ“ ЕООД
моторно превозно средство, представляващо употребяван автомобил „Тойота,
Ленд крузер 120“, рама № ***********, рег. № ДКН срещу задължението за
заплащане на лизингови вноски, съгласно уговорен с договора погасителен
5
план. Вещта, предмет на лизинговия договор е била придобита от
лизингодателя с договор за покупко-продажба на МПС № **** от 28.01.2014 г.
с нотариално удостоверяване на подписите, сключен с продавача по него
„ЮЛ“ ЕООД, като цената по същия е била погасена посредством
споразумителен протокол за прихващане на насрещни изискуеми задължения
от 30.01.2014 г. Съгласно приемо-предавателен протокол от 30.01.2014 г.
лекият автомобил предмет на договор за финансов лизинг № ********* от
27.01.2014 г. е бил предаден на лизингополучателя „ЮЛ“ ЕООД. Не е спорно
между страните, че лизинговите вноски са били заплатени в цялост на
21.04.2015 г., което обстоятелство е посочено от ищеца в исковата молба и е
отделено за безспорно между страните.
Независимо че договорът за финансов лизинг съдържа елементи на
кредитиране, както и на мандатни отношения, доколкото лизингодателят
придобива вещта със свои средства от самия лизингополучател в хипотезата
на обратен лизинг, какъвто е настоящият случай с оглед на представения
договор за покупко-продажба на МПС № **** от 28.01.2014 г., за да му я
предостави за ползване по силата на процесния договора за лизинг, по
отношение на едно от основното задължение на лизингополучателя нормата
на чл. 345, ал.1 от ТЗ изрично предвижда задължение да се върне вещта след
изтичане срока на договора. Този тип договор от една страна има финансово
кредитен характер и с него се цели лизингодателят да кредитира
лизингополучателя във връзка за ползването и придобиване на дадена вещ.
Особеността в случая е свързана с обстоятелството, че на получателя се
предоставя не самата парична сума, с която тя да се придобие, а придобитата с
нея вещ т.е. кредитирането не е парично, а вещево. Именно по тази причина
лизингополучателят е лицето определящо условията, при които
лизингодателят ще придобие на свое име и за своя сметка съответната вещ,
като запазване на вещните права върху нея в патримониума му е свързано с
необходимостта насрещната страна да изпълни задължението за връщане на
кредита. Споменатото вещово кредитиране се извършва и с оглед на факта, че
лизингополучателят желае да ползва вещта преди да възникнат условия за
преминаване на собствеността и това е едно от съществените основания
според разпоредбите на ТЗ за сключване на договора.
В случая след заплащането на лизинговите вноски на 21.04.2015 г. за
ответника по силата на т. 2.1 от ОУ се е породило задължение да придобие
правото на собственост върху лизинговата вещ по законоустановения ред.
Съгласно т. 16.2 от ОУ е посочено, е намерението на лизингополучателя за
придобиване на лизинговата вещ се заявявало писмено, не по-късно от 7
работни дни, преди датата на предсрочно изпълнение или датата на
изтичането на срока на лизинга с изпращане на уведомление /Приложение Г/.
В случая по делото не се установява изпълнение на предвиденото задължение
на ответника за придобиване правото на собственост върху лизинговата вещ,
като дори не се установява и изпълнение на задължението за подаване на
надлежно уведомление за придобиване на лизинговата вещ. Действително
свидетелят Макаеев твърди, че бил занесъл молбата за прехвърляне, но в
деловодството на ищеца отказали да я приемат, като настоящият състав
6
намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля в тази им част,
доколкото същият се явява син на управителя и едноличен собственик на
капитала на ответника, както и служител на ответното дружество и се явява
пряко заинтересован от изхода на делото, още повече, че и самите му
показания в тази си част се явяват са нелогични, вътрешно противоречиви и се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Като свидетелят
дори не може да посочи поне годината, за която твърди, че бил занесъл
молбата. Няма как да се приеме за достоверно, че намерението на ответника да
придобие лизинговата вещ е било осуетено от служител в деловодството на
ищеца и за страната не е съществувала друга възможност да реализира
правата респ. задълженията си по процесния договор за лизинг, като дори не
са наведени твърдения за опити в тази насока, още повече в ОУ, които са
подписани от ответника изрично е посочен редът за осъществяване на
кореспонденция между страните.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото беше установено, че
предвидения срок в договор за индивидуален договор за финансов лизинг №
********* от 27.01.2014 г. е изтекъл, като никоя от страните и не навежда
доводи за изменение на срока на договора, лизинговата вещ се намира във
фактическото владение на лизиндополучателя, то за същия на основание чл.
345, ал. 1 ТЗ се е породило задължение за връщане на веща, а именно
употребяван автомобил „Тойота, Ленд крузер 120“, рама № ***********, рег.
№ ДКН, поради което така предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на предявения насрещен иск от „ЮЛ“ ЕООД срещу „юл“
ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за
установено между страните, че ищецът е собственик на автомобил Toyota
Land Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН на основание
индивидуален договор за финансов лизинг № ********* от 27.01.2014г, а в
условията на евентуалност, че е станал собственик на основание давностно
владение, настоящият състав намира следното.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото се установи, че
процесната лизингова вещ, представляваща автомобил „Тойота, Ленд крузер
120“, рама № ***********, рег. № ДКН е собственост на ищеца и
лизингодател по силата на представен договор за покупко-продажба на МПС
№ **** от 28.01.2014 г., което обстоятелство се потвърждава и от
удостоверение с рег. № ХХХХХХ от 07.06.2024 г. от МВР, както и от
свидетелство за регистрация част 1 на МПС и не се установи собствеността
върху същия да е била прехвърлена върху ответника лизингополучател, то
предявеният иск по чл. 124 от ГПК се явява неоснователен. В случая противно
на твърденията в насрещната искова молба не е налице хипотезата на чл. 346
от ТЗ, а е налице обратен лизинг, при който лизингодателят придобива вещта
със свои средства от самия лизингополучател, за да му я предостави за
ползване, което по никакъв начин не променя обстоятелството, че
лизигодателят се явява собственик на лизинговата вещ и за което всъщност се
сключва и договора за лизинг. Неоснователни се явяват и твърденията в
исковата молба, че с плащането на последната вноска по договора за лизинг
автоматично се постигало прехвърляне на правото на собственост, като в
случая единствено се е породила възможността ответника да придобие същата
с последваща правна сделка, която няма доказателства да е била осъществен
нито пък и са навеждани твърдения в тази посока. Още повече, че по
отношение на сделката за прехвърляне на собствеността върху процесната
вещ е предвидена и специална форма. С оглед на гореизложеното предявеният
7
иск се явява неоснователен.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск за
придобиване на процесния автомобил на основание давностно владение,
настоящият състав намира същото за неоснователно. В случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗС и правото на собственост по
давност върху движима вещ се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Според чл. 68 ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Два са основните признака на владението-упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта. По отношение на владелеца
трябва да са налице кумулативното и на двата елемента от фактическия състав
на чл. 68 ЗС - корпус и анимус. Настоящият състав намира, че в случая не са
налице кумулативното предвидените елементи на фактическия състав за
придобиване по давност на процесния автомобил от страна на ответника. В
случая, за да придобие по давност правото на собственост върху автомобила,
ответникът следва да превърна с едностранни действия държането му
получено по силата на договор за лизинг във владение. Тези действия трябва
да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
демонстрира намерението за своене и на процесния автомобил, като те трябва
да бъдат доведени до знанието на ищеца. Обстоятелството, че свидетелите М
и Цинцев посочват, че автомобилът бил ползван и поддържан от ответника, са
годни да установят единствено ползване на процесния автомобил, но не
доказват намерение за своене на същия и превръщане на държането на същите
във владение. Още повече, че по делото е представено уведомление от ищеца
чрез ЧСИ СЯ, с район на действие СГС, рег. № **** в КЧСИ, адресирана до
ответника, с която последният е поканен или да заплати дължима сума в
указан срок или да върне лизинговия актив, представляващ Toyota Land
Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН, което е било връчено на
ответника. Доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства, от
който да е видно, че ответникът е извършил действия, с които да е превърнал
във владение държането на процесния автомобил, то предявеният
установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът следва да се присъдят сумите от 257.63 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 257.63 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед изхода на спора на
ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „юл“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление АДРЕС срещу „ЮЛ“ ЕООД,
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление АДРЕС, по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание ч с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, че
„ЮЛ“ ЕООД дължи предаването на „юл“ ЕООД на автомобил Toyota Land
Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН, която движима вещ ответникът
е получил със задължение да върне на основание индивидуален договор за
8
финансов лизинг № ********* от 27.01.2014 г., за която вещ е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44137/2022г. по описа на СРС, 39 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮЛ“ ЕООД, ЕГН **********, със седалище
и адрес на управление АДРЕС срещу „юл“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление АДРЕС иск с правно основание чл. чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се иска да се признае за установено между страните, че
„ЮЛ“ ЕООД е собственик на автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама №
***********, рег. № ДКН на основание индивидуален договор за финансов
лизинг № ********* от 27.01.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮЛ“ ЕООД, ЕГН **********, със седалище
и адрес на управление АДРЕС срещу „юл“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление АДРЕС иск с правно основание чл. чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се иска да се признае за установено между страните, че
„ЮЛ“ ЕООД е собственик на автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама №
***********, рег. № ДКН на основание давностно владение.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ ЕООД, ЕГН **********, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, да заплати на „юл“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
665.26 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9