Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кърджали, 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на eдинадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Невена Калинова
при
секретаря
Анелия Янчева разгледа докладваното
от
съдията адм д.
N 260/2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
Възражението на „Вирго ММ“ ЕООД с ЕИК *********, имащо характер на Жалба срещу
Заповед N РД-04-10/18.01.2021г. на директора
на Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали като индивидуален административен
акт по §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
Жалбата е с допустим предмет,
подадена е от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, предвид, че в негова тежест с оспорения акт е възложено да заплати
на основание чл.37в, ал.7, изр. 3-то от ЗСПЗЗ трикратния размер на средното
годишно рентно плащане за землището на с.Глухар, общ.Кърджали, общ.Кърджали, за
стопанската 2020/2021г., за земите по чл.37в, ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ с обща площ
251.969 дка, определени със Заповед N
ПО-09-383/01.10.2020г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Кърджали.
Жалбата е подадена в срок -
обжалваната заповед е връчена на адресата на 20.01.2021г. и жалбата е подадена
по пощата на 02.02.2021г., с което е спазен срокът по чл.149, ал.1 от АПК.
В жалбата са наведени оплаквания,
че жалбоподателя предприел действия по доброволен отказ от разпределените му
масиви със споразумение за ползване на земеделски земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ
за землището на с.Глухар за стопанската 2020/2021 г., с молба до ОД „Земеделие“
гр.Кърджали да се прекрати участието му като ползвател на определените земи по
чл.37в, ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ със Заповед N ПО-09-383/01.10.2020г., преди изтичане на
срока на заповедта.Причина за отказа е непреодолима сила/форсмажорни
обстоятелства/, непрекъснато удължаване на извънредната епидемична обстановка,
безпрецедентните мерки на несигурност, неясните ограничения и рестрикциите във
времето, които водят до невъзможно нормално протичане на работния процес,
финансова нестабилност, недоставени навреме семена поради епидемична извънредна обстановка, наложила промяна на
културите и нужда от допълнителни средства чрез тежки процедури за кредит,
разболели се служители и като краен резултат изпадането на жалбоподателя във
финансова невъзможност.Позовавайки се на чл.6в от ЗМДВИПОРНС и на чл.306 от ТЗ,
жалбоподателят сочи, че ответникът не предприел действия във връзка със
заявения доброволен отказ, нито отложил срока за плащане на първоначално
определения размер по Заповед N
ПО-09-383/01.10.2020г..Сочи, че ЗМДВИПОРНС се опитва да ограничи
неустойките по време на извънредното положение.Претендира за отмяна на
заповедта, тъй като противното ще доведе до изпадане в стопанска непоносимост.В
съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът по жалбата - директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали като
ответник по жалбата и орган, издал оспорвания индивидуален административен акт,
оспорва жалбата. В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен юрисконсулт
претендира за отхвърляне на жалбата и за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Производството е по чл.132, ал.1,
вр. чл.135 ал.1 от АПК, вр. §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК, вр. чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ.
За да провери съдът
законосъобразността на издадения акт, то последният следва да е действителен.
За да е действителен един индивидуален административен акт, то той следва да е
издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписана от закона
форма, при спазване на регламентирана процедура. По тези въпроси липсва спор
между страните и съдът не установява пороци на атакувания акт, свързани с
преценка на неговата действителност.
От представената административна
преписка се установяват следните факти:
На 31.07.2020 г./първият работен
ден след 30 август/ жалбоподателят е подал заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ,
вр. чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. за участие в масиви за
ползване по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ в землището на с.Глухар, община Кърджали с
описани имоти за стопанската 2020/2021г.Заявлението е входирано в ОД
„Земеделие“ гр.Кърджали под N
1281. В проведено на
17.08.2020г. заседание на Комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, на което е присъствал
представител на жалбоподателя, комисията е констатирала, че всички всички
декларации по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ и всички заявления по чл.70, ал.1 от
ППЗСПЗЗ са валидни, като за участие в споразумение са подадени две заявления, и
изготвените предварителен регистър за ползването на имоти по чл.72, ал.2 от
ППЗСПЗЗ и картен материал за землището са предоставени на желаещите да участват
в споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ, един от които е жалбоподателят. На
31.08.2020г. жалбоподателят подава до
председателя на Комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ заявление вх. N ПО-09-138-2, с
което на основание чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ и чл.75 от ППЗСПЗЗ моли да му бъдат
предоставени за ползване проектираните в плана за земеразделяне полски пътища,
които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, описани в
табличен вид, с обща площ 18.135 дка. На 31.08.2020г. жалбоподателят заедно с
„Б.К.С.Р Синапови“ ЕООД гр.Джебел подава до ОС „Земеделие“ гр.Кърджали заявление вх. N ПО-09-138, което
материализира Споразумението им за масиви за ползване на земеделски земи на
основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. за землището на
с.Глухар, ЕКАТТЕ 15216, община Кърджали, област Кърджали, за създаване на
масиви за ползване на земеделски земи по смисъла на §2ж от ДР на ЗСПЗЗ, в
размер на 369.808 дка, от които за жалбоподателя площите на основание чл.37в,
ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ са в размер на 251.969 дка, като изрично е посочено, че
средногодишното рентно плащане е в размер на 10 лв. на декар и е определено
съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ. С доклад на Комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ е
прието, че споразумението е изготвено и отговаря на разпоредбите на чл.37в от
ЗСПЗЗ.
Със Заповед N
ПО-09-383/01.10.2020г. директорът на Областна дирекция „Земеделие“
–Кърджали, предвид посочените по-горе споразумение и доклад, на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.75а,
ал.1 т.1 от ППЗСПЗЗ одобрява споразумението и указва на основание чл.37, ал.7
от ЗСПЗЗ, че за определените земи по
чл.37в, ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, ползвателите на земеделски земи внасят по сметка за
чужди средства на ОД „Земеделие“-Кърджали сума в размер на средното годишно
рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта,
както и указва, че сумите са депозитни и се изплащат от ОД „Земеделие“-Кърджали на правоимащите лица
въз основа на заповедта на директора по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ за ползваните
земи по чл.37в, ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ. Посоченото в заповедта, дължимо от
жалбоподателя плащане е в размер на 2 519.69 лв.В заповедта е посочено, че
същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок от обявяването й и на
предварително изпълнение.Заповедта е получена от жалбоподателя, като установимо
и от интернет страницата на ОД „Земеделие“ –Кърджали, че е обявена на
09.10.2020г..Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила, при което обвързва
страните по споразумението, които имат задължение да заплатят посоченото в нея
рентно плащане в срок до три месеца, считано от 09.10.2020г., при липса на
регламентирана в закона възможност плащането да бъде избегнато и споразумението
по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ да бъде отменено или изменено.
На 04.01.2021г. жалбоподателя
подава до директора на ОД „Земеделие“ гр.Кърджали заявление вх. N ПО-09-383-1, че се отказва от разпределените му масиви в
споразумението за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл.37в,
ал.2 от ЗСПЗЗ за землището на с.Глухар за стопанската 2020/2021г., с молба
участието му като ползвател по чл.37в, ал.3 т.2 по Заповед N ПО-09-383/01.10.2020г. да се прекрати. На 06.01.2021г. ответникът по
жалбата уведомява жалбоподателя, че съгласно чл.72, ал.5 от ППЗСПЗЗ промени в
предварителните регистри могат да се правят в срок до 15 август при промяна на
декларациите/заявленията, както и за отстраняване на допуснати грешки и
неточности по инициатива на общинската служба по земеделие или въз основа на
одобрени заявления на заинтересуваните лица, а заповедта, с която е одобрено
постъпилото доброволно Споразумение вх. N ПО-09-138/31.08.2020г. като публикувана на 09.10.2020г. и
необжалвана по реда на АПК, е влязла в сила. С оглед на този отговор,
жалбоподателят се е обърнал и към директора на Дирекция „Поземлени отношения и
комасация“ гр.София, с молба участието му като ползвател по чл.37в, ал.3 т.2 по
Заповед N ПО-09-383/01.10.2020г. да се прекрати, като директорът е препратил
въпроса по компетентност на директора на ОД „Земеделие“ гр.Кърджали, с указания
по приложение на закона –чл.37в, ал.7, вр. чл.37в ал.4 и чл.37в ал.3 т.2 от
ЗСПЗЗ.
След изтичане на определения срок
по Заповед N ПО-09-383/01.10.2020г., а
именно на 11.01.2021г., поради неплащане от страна на жалбоподателя на
възложеното му рентно плащане, ответникът по жалбата в съответствие с
правомощията си и изискванията на закона, на основание чл. 37в, ал. 7, изр. трето ЗСПЗЗ е издал
атакуваната Заповед, с която е наредил на жалбоподателя заплащане на
определената сума за ползване на имотите в троен размер или общо сумата от
7 559.07 лева.
При така установеното, обжалваната
заповед е валидна и законосъобразна като е издадена в съответствие с
материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Жалбоподателят сам е заявил
желание за участие в процедурата по разпределение ползването на земеделски земи
в землището на с.Глухар за стопанската 2020 – 2021г., за което е подал пред
компетентната ОСЗ – Кърджали съответните документи за участие в процедурата по
чл. 37в ЗСПЗЗ и постигнатото от
жалбоподателя с трето на делото лице споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ е
одобрено със заповед на ответника. С тази заповед е определено
дължимото от жалбоподателя рентно плащане за земите по чл.37в, ал.3, т.2 от
ЗСПЗЗ и то не е оспорено, а и размерът му се определя съгласно §2е от ДР на
ЗСПЗЗ и същият е изрично посочен в споразумението по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ.
При наличието на влязла в сила
заповед, с която предходното производство по разпределението на масивите на
ползвател е приключило и при установено неплащане от страна на жалбоподателя на
размера на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от
публикуването на заповедта, са налице материалните предпоставки по чл. 37в, ал. 7 изр. 3-то от ЗСПЗЗ за издаване
на оспорената заповед и същата се явява постановена при правилно приложение на
материалния закон. Предвиденото от законодателя плащане в троен размер е
санкция за неизпълнение на задължението на ползвателя за заплащане на дължимата
цена за съответната стопанска година и при издаването на заповедта директорът
на ОД „Земеделие“ –Кърджали действа при условията на обвързана компетентност,
без право да съобразява оплакванията на жалбоподателя за произтеклите трудности
и последици от обявеното със ЗМДВИПОРНС извънредно положение в страната, в
периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г., и последвалата го извънредна епидемична
обстановка, като именно след приключване на извънредното положение
жалбоподателят сам доброволно заявява участие в процедурата по разпределение на
масиви по чл.37в от ЗСПЗЗ, при известна му цена на рентното плащане за декар, като
претендираното приложението на чл.6в от ЗМДВИПОРНС е несъответно на разписаните
предпоставки в него, а именно да са предоставени под наем или за ползване имоти
- държавна собственост, а не частна собственост както в случая, при което
ответникът няма разписано в закона задължение да отмени или да намали
възложеното в тежест на жалбоподателя рентно плащане.Не са налице
предпоставките и за приложението на чл.306 от ТЗ, тъй като същата се отнася до
страните по търговска сделка, а в случая такава не е налице, защото рентното
плащане не е плащане в полза на ответника по жалбата, а плащане в полза на
правоимащите лица, собственици на земеделските земи, в обхвата на
предоставяните за ползване масиви/т.нар. бели петна/ на ползватели по чл. чл.37в от ЗСПЗЗ. Именно това, както и влязлата в сила на заповед за
разпределение на масиви по чл.37в от ЗСПЗЗ, препятства възможността ответникът
да иска изменението й относно рентното плащане - както относно размера му, така
и относно срока, в който е дължимо, тъй като законът не предоставя такива правомощия
на директора на ОД „Земеделие“ в обхвата на процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, в
т.ч. и като мерки по ЗМДВИПОРНС.
Следва да се има предвид, че
целта на споразумението по чл. 37в е собствениците и ползвателите на земеделски
земи в съответното землище да комасират /уедрят/ обработваните от тях площи,
като преразпределят собствените и ползвани на правно основание имоти, към които
прибавят т.нар. „имоти – бели петна”, намиращи се в разпределените между
участниците в споразумението масиви. В срок до 1-ви октомври директорът на
областната дирекция "Земеделие" издава заповед по чл. 37в, ал. 4 от
ЗСПЗЗ въз основа на доклада на комисията, с която одобрява сключеното
споразумение, включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ,
разпределени в границите на масивите съобразно споразумението и именно до
издаването на тази заповед единствено е възможен доброволен отказ от
споразумението. В чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ е регламентирано задължение за
ползвателя на земеделски земи, на който със заповедта по чл. 37в, ал. 4 са
определени земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, т. нар „имоти – бели
петна“, да внесе по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция
„Земеделие“ сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в
срок до три месеца от публикуване на заповедта. Сумите са депозитни и се
изплащат от областната дирекция „Земеделие“ на правоимащите лица
/собствениците/ въз основа на заповедта на директора на областната дирекция
"Земеделие" по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ в 10-годишен срок. Когато в
определения срок дължимата сума не е платена, директорът на областната дирекция
"Земеделие” издава заповед за заплащане на трикратния размер на средното
годишно рентно плащане за землището. В 7-дневен срок от получаване на
заповедта, ползвателите превеждат сумите по сметка на съответната областна
дирекция „Земеделие”.Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, заповеди по чл. 37в,
ал. 4 или ал. 12 от ЗСПЗЗ, с които са одобрени споразумението и разпределението
на масивите за ползване, са правно
основание за ползване на земеделските земи, които земеделските стопани
могат да заявяват за подпомагане. Съгласно чл. 37в, ал. 14 от ЗСПЗЗ,
споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на
масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на ЗПЗП, а в
частта за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 се смята за правно основание, при
условие, че е извършено плащане за тях.Следователно условие за правомерното
ползване на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ е не само наличието на
сключено споразумение и издадена заповед по чл. 37в, ал. 4, но и наличието на
извършено плащане за тях в определения от закона срок. В този смисъл, за да
бъде приета заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ като правно основание по
смисъла на ЗПЗП, следва същата да е придружена с документ, удостоверяващ
извършване на плащане. Ако плащане не е извършено, то ползвателят ползва т. нар
„имоти – бели петна“ без правно основание. Нормативно с изменението на чл. 37в,
ал. 7 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 61 от 2016 г./,
е регламентирано, че когато ползвателите не са платили в определения в
закона срок дължимата сума за ползваните имоти „бели петна”, то задължение на
директора на областната дирекция „Земеделие” е да издаде заповед, с която да
изиска от ползвателя заплащането на трикратния размер на средното годишно
рентно плащане за землището – чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Предвиденият в чл. 37в,
ал. 7 от ЗСПЗЗ начин за заплащане на полученото по административен ред ползване
на земеделските земи, собственост на трети лица, цели да защити правата на
собствениците.Основно правило в процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ е доброволност
на участието. Масивите се създават за една стопанска година – времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, съгласно § 2,
т. 3 от ДР на ЗАЗ. Доброволната комасация на ползването е резултат от
осъществяването на смесен фактически състав, включващ гражданскоправни и
административноправни елементи: - гражданскоправен елемент – формален договор –
писмено споразумение между собствениците и ползвателите на земеделски земи, и
административноправен елемент – индивидуален административен акт на директора
на областната дирекция, с който приключва процедурата. Заповедта на директора
на областната дирекция по чл. 37в, ал. 4 създава правно основание както за ползване
на имотите в създадените нови граници /създадените масиви/, така е и правно
основание за ползване на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, т. нар.
„имоти – бели петна“, съответно – задължение за плащане ползването на тези
имоти. В резултат на провежданата процедура се увеличва делът на обработваемите
земи чрез използване на трайно изоставените земеделски имоти и поради
неизпълнение на поетия от заявилия се като ползвател на имотите по чл. 37в, ал.
3, т. 2 от ЗСПЗЗ ангажимент, скрепен с властнически акт, на който е адресат по
свое желание, е предвидена санкцията по чл.37, ал.7 изр. 3-то от ЗСПЗЗ, защото
за текущата стопанска година заявените от него за ползване земи ще останат
необработваеми, в разрез с провежданата държавна политика в областта на земеделието,
регламентирана в закона.
Поради това, при неплащане на
рентната вноска, са налице основания за
издаването на оспорената заповед и с нея само е констатирана липсата на плащане
и е посочен дължимия трикратния размер на същото съгласно санкционната
разпоредба на закона, с оглед на което жалбата е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото, в полза
на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. съгласно чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, което да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Районният
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вирго ММ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.Тодор Пъндев N 1, общ.Стара Загора,
обл.Стара Загора, представляван от управител Ц.М.А., с посочен адрес за
призоваване с.Зетьово, общ.Чирпан, обл.Стара Загора, срещу Заповед N РД – 04 - 10/18.01.2021г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали.
ОСЪЖДА „Вирго ММ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Тодор Пъндев
N 1, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора,
представляван от управител Ц.М.А., да заплати на ОД „Земеделие“ гр.Кърджали,
представлявана от директора Й.Г., сумата 100 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -Кърджали в
14-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: