Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Русе, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, СЕДМИ наказателен състав в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Мирослав Йорданов
при секретаря
Наталия Тодорова, като разгледа докладваното от съдията АНДело
№ 2242 / 2018 г., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “НЕФЕС” ЕООД против Наказателно
постановление № 18 - 001281 от 08.11.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - гр.Русе, с което на осн. чл.76, ал.3 от ЗТМТМ
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. за извършено
нарушение на чл.36, ал.5 от ППЗТМТМ във връзка с чл.9, ал.2 от ЗТМТМ.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Изпраща свой процесуален представител, който поддържа
жалбата.
За ответника, редовно призовани, не се
явява представител.
Русенската
районна прокуратура също не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2018 г., свид. П. П.
на длъжност старши инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, извършила
проверка за спазване на трудовото законодателство от “НЕФЕС” ЕООД. В хода на
проверката било констатирано, че дружеството не е подало до Дирекция „Бюро по
труда“ в 7-дневен срок от началото на заетостта, необходимите документи за
деклариране на заетостта на членове на семейство относно работничката Зюхал Шенсой – гражданин на
Турция, с документ за продължително пребиваване и сключен трудов договор от
20.09.2018 г. С оглед установеното свид. П. съставила
срещу “НЕФЕС” ЕООД АУАН № 18 - 001281 / 02.11.2018 г. Въз основа на този акт, директорът
на Дирекция “Инспекция по труда” - Русе издал обжалваното наказателното
постановление.
Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от
събраните в хода на настоящото
производство гласни и писмени доказателства.
Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:
Съгласно чл.36, ал.5 от ППЗТМТМ, в 7-дневен срок от
началото на заетостта, работодателят декларира заетостта на членовете на
семейства по чл. 9, ал. 1, т. 2, 5 и 6 ЗТМТМ в дирекция "Бюро по
труда" по месторабота на работника – гражданин на трета държава, декларация
в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7, копие от валиден документ
за пребиваване на гражданина на трета държава и заверено от работодателя копие
на трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за
длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с крайния срок на разрешеното
пребиваване на работника – гражданин на трета държава.
По делото се установява, че З.Ш. - гражданин на Турция, с документ за
продължително пребиваване, член на семейство на български гражданин, била
назначена на работа с писмен трудов договор от 19.09.2018 г. Срокът за подаване
на необходимите документи за деклариране на заетостта ѝ изтекъл на
26.09.2018г., а документите били внесени в Дирекция „Бюро по труда“ на
12.10.2018 г. Предвид изложеното се налага извода, че дружеството действително
е осъществило състава на нарушението по чл.36, ал.5 от ППЗТМТМ.
В случая съдът намира, че наказващият орган не е преценил
дали не се касае за “маловажен случай”. Документите са декларирани пред Дирекция
„Бюро по труда“ в сравнително кратък период след изтичане на законоустановения
срок, като нарушението било отстранено преди приключване на проверката за
спазване на трудовото законодателство. Извършеното нарушение е първо такова и от
него обективно не са настъпили някакви неблагоприятни вредни последици.
Всичко това сочи на една по – ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение, което дава основание на съда да
направи извод за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съгласно
която разпоредба наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Като не е приложил тази разпоредба, наказващият
орган е издал незаконосъобразно наказателното постановление, което следва да се
отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 - 001281 от
08.11.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Русе.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр.Русе.
Районен съдия: